Лейни Тейлър
Създадена от дим и кост (23)

23
Безмерно търпение

Приказен град. Погледнати отвисоко, червените покриви се гушеха във виещите се прегръдки на реката. Нощем гъсто обраслите хълмове приличаха на черни дупки, отстъпващи пред яркото сияние на осветения замък, шпиловете на готическите кули и малките и големи куполи. Реката, дълга и извита, улавяше всички светлини и ги умножаваше, а биещият изкосо дъжд замъгляваше всичко като в сън.

Така Акива видя Прага за първи път; не той дамгоса портала в този град. Направи го Хазаел и по-късно, вече в техния свят, спомена за него. Каза, че е красив, и наистина беше така. Акива си представяше, че Астре сигурно е изглеждал по същия начин в златните си времена, преди зверовете да го сринат със земята. Наричаха столицата на серафимите Градът на стоте кули^[1] — по една за всеки от звездните богове, но химерите ги сринаха до последната.

Много градове в света на хората също бяха сринати по време на войните, но Прага имала късмет. Сега се издигаше прекрасна, като излязла от друг свят, а нейните изсечени камъни бяха станали гладки след векове на бури и милионите потоци дъждовна вода. Градът беше влажен, студен и негостоприемен, но това не обезпокои Акива. Той си имаше собствена топлина. Влагата съскаше и се превръщаше в пара върху невидимите му криле, обрамчвайки ги в нощта с ореол от пречупена светлина. Нямаше как да скрие и това, заклинанието правеше само крилете невидими и те личаха единствено на сянка. Тук горе обаче нямаше кой да го види.

Кацна върху един покрив на „Старе Место“. Кулите близнаци на църквата „Дева Мария пред Тин“ стърчаха като дяволски рога иззад редицата сгради по протежение на улицата. В една от тях се намираше апартаментът на Кару. Прозорците му тънеха в мрак. През двата дни, откакто го откри, беше все тъмен и празен.

В джоба си носеше сгънат лист, мазен и захабен от много пипане, откъснат от скицник номер деветдесет и две, както беше отпечатано на гърба му. На тази страница, първа в скицника, имаше рисунка на Кару със сплетени в молба ръце и надпис: „Ако намерите това, моля, върнете го на «Кралодворска» 59, ап. 12, Прага. Ще бъдете възнаградени с вселенска добрина и солидна сума. Благодаря!“.

Акива не взе със себе си целия скицник, а само това парче хартия с окъсани краища. Не му трябваше нито вселенска добрина, нито солидна сума.

Трябваше му само Кару.

Сега, с безмерното търпение на някой, узнал какво е разбит живот, той я чакаше да се върне.