Владимир Мегре
Новата цивилизация (9)

Загадъчната процедура

Имаше обаче в комплекса, предложен от сина ми, и една загадъчна процедура, която може да е съвсем проблематична в наши условия. Ще я опиша подробно. Може би някой ще я разгадае и ще ни подскаже как да я приложим и тук, в цивилизацията. Ето за какво става дума: Володя, три пъти дневно — сутрин, преди обед и почти веднага след три часа следобед, ми даваше да пия една приготвена от него настойка.

Всеки ден, когато идваше време да я изпия, Володя тичаше в своето скривалище, изваждаше от дупката гърненце с този извлек и ми предлагаше да отпия не повече от една глътка. Като ми го даваше първия път, каза:

— Пийни, татко, от тази настойка и запомни колко голяма глътка си направил. Веднага след това легни на тревата и аз ще слушам какво става със сърцето ти.

Аз отпих, легнах на тревата, Володя сложи ръчичка на гърдите ми и се притаи. Само след няколко мига усетих на различни места в тялото си нещо като загряване и бодежи. Сърцето ми затупа по-силно. Появи се усещането, че сърдечният мускул се разширява както обикновено, а се свива много по-рязко, мощно изтласквайки кръвта.

Както после ми казаха специалистите, при по-силно и рязко движение на кръвта, в местата, където капилярите са частично запушени, могат да възникнат усещания за затопляне и пробождане.

Няколко минути Володя слуша биенето на сърцето ми и после каза:

— Всичко е наред, тате — сърцето ти може да издържи и по-голяма глътка. Но все пак да не рискуваме. Следващия път глътни по-малко.

Когато запитах сина ми защо ми дава тази билкова отвара и какво съдържа, той отговори следното:

— Тази настойка, татко, ще ти придаде много сили. Може да ти помогне да се избавиш и от болести, ако имаш.

Но, най-важното: в теб ще се възроди силата и ще се яви енергията, нужна за зачеването на моята сестричка.

— Ти да не считаш, че са ми малко?

— Може и да са достатъчни, но сега много сили и всички енергии в теб ще се уравновесят в нужните съотношения.

— И завинаги ли ще си останат такива или ще ги изразходвам само за създаването на едно дете?

— За зачеването на следващи деца ще трябва пак да пиеш от същата настойка. Та нали те правят така всеки път!

— Кои „те“?

— Ами… самурите и други животни. Аз съм проследил само самура. Дядо ме посъветва кога точно — в кой период и колко дни трябва да се наблюдават.

— А дядо откъде знае това?

— Та нашият дядо, татенце, владее всички знания на древните велики мъдреци-жреци! Даже и такива, които са забравени от съвременните жреци. И такива даже, които са били тайна и преди много хиляди години. Точно този извлек жреците са употребявали преди зачеването на своите деца и преди смъртта, за да остават безсмъртни.

— Какво значи това „преди смъртта, за да остават безсмъртни“?

— Ами точно това значи. Да мислят всички, че са умрели. А всъщност само си сменят телата и се въплъщават веднага. Всички знания, цялата информация си остават в тях. Има и други методи за бързо превъплъщаване, но много малко са начините да оставиш информация за себе си. Ето защо хората се раждат отново, пак трябва да изучават живота и всичко да опознават, но не могат да сравнят днешния ден с миналото. И затова се объркват в живота си — понеже нямат знания и чувства, с които да усещат Бога.

— А в дядо цялата информация за миналото е запазена, така ли?

— Да, татко. Нашият дядо е велик жрец и мъдрец. Има само един човек сега на Земята, който го превъзхожда по сила.

— А ти знаеш ли къде живее в момента този най-силен и мъдър човек? Това сигурно е главният жрец?

— Това е нашата мама Анастасия, тате!

— Анастасия? Но как, откъде в нея може да има повече информация и знания, отколкото у прадядо ти?

— Дядо казва, че прекаленият обем информация му пречи. Че може нещо да забрави. А на мама това не пречи ни най-малко, защото… в нея няма информация.

— Как така? Хем повече знае, хем няма никаква информация?

— Аз се изразих неправилно, тате. У мама Анастасия се намира всичката информация… И… въобще… Даже много повече има в нея, понеже тя умее да съсредоточава чувствата си. И дойде ли нужния момент — тя само за миг е способна да усети такова нещо, за което дядо трябва да мисли ден-два и дори повече.

— Не всичко го каза разбираемо, но е интересно. Кажи ми още: а с теб как е? Излиза, че в теб няма информация за миналото, щом се съветваш с дядо си.

— Явно няма, щом се съветвам…

— А защо да няма? Излиза, че ти си умствено по-слаб от тях. От прадядо ти и дядо ти. И какво ти казват по този повод? Сигурно дядо ти казва, че… аз съм виновен за това?

— Дядо не ми е казвал такова нещо.

— А мама? Тя какво ти е казвала?

— Аз съм я питал защо зная по-малко от моите предци. По-малко и от онова, което знаете тя и ти, тате. В отговор ми е казвала: „Всички истини вселенски, синчето ми, цялата информация, от първоизворите събирана, на човека винаги се е предоставяла без укриване. Но хората не са способни да я разберат и вземат, защото целта на живота им и стремежите на душата им не съответстват на вселенските. Свободен е човекът и от всички най-волен, но има право да избира не вселенския, а само своя път. Бог също е свободен кога, кому и как да подскаже нещо. Ти не се натъжавай, че не ти достигат знания. Търси своята мечта и своята вяра — и всичко ще ти се даде изобилно, ако сътворената и родена в теб мечта се окаже достойна“.

— Да… И какво разбра ти лично от всичко това, което ти каза майка ти?

— Моята мечта и целта на живота ми, когато в подробности се сътворят, всички познания за въплътяване на мечтата ми ще се родят в мен…

— Засега, в такъв случай, ще се съветваш с дядо си?

— Да — и с дядо, и с мама, и с теб; пък и сам със себе си ще се старая да се съветвам — да размишлявам.

— Значи, за рецептата на необикновения извлек, който ми дава да пия през всичките тия три дни, трябва да питаш дядо си?

— За нея, тате, и аз мога да ти разкажа всичко.

— Ами разкажи!

— Тази рецепта е съставена от билки от тайгата. За да разбера точно какви билки да се берат и в какво съотношение, аз три денонощия следих самура. Един самур, който също искаше да стане татко. Дядо ми беше казал, че самурката не допуска до себе си самура, ако не се е подготвил. Затова го наблюдавах какви билки яде през тези дни и кои точно часове избира, за да ги откъсне. Това се оказа много важно! Аз събирах после точно от тия билчици, които той ядеше; ама много повече ми се наложи да събера — нали ти, татенце, тежиш много повече от един самур…

Всички билки, които събрах поотделно, после ги слагах в хаван и ги разтривах, докато пуснат сок. Мислех само за приятни и хубави неща: за теб, тате, за мама, за бъдещата ми сестричка… После складирах получената кашица в глинено гърне. Заливах всичко с вода, добавях кедрово масло, за да се образува отгоре ципа. И когато ти, тате, отпи глътка от моята настойка и сърцето ти затупа малко по-бързо, разбрах: добър извлек е станал!

Изслушах сина си и си помислих: „Малцина ще имат възможност да наблюдават самур в естествени условия. Може би ще е по-лесно да се види какви тревички ядат, например, котката или кучето. А за това ще трябва да се изведат в гората, и ако е възможно да се определи какви билки ядат“.

Много ме заинтригува каква е рецептата на настойката, приготвена от сина ми, понеже само от три дни употреба имаше забележителен ефект. А нали ставаше дума, че пълният курс за едно оздравяване трябва да е 19 или 33 дни? Значи, след пълен курс, в съчетание с останалите упражнения, човек наистина ще може да се излекува от много болести, да спре стареенето на организма или в някаква степен да се подмлади. Искам да повторя: опитът ми от само 3 дни прилагане потвърждава такъв ефект.

Това обаче може да се подкрепи и от народната мъдрост, и с научни аргументи.

Естествено, хората виждат в аптеките билковите съчетания, които предлага фармацевтиката за лекуване на най-различни болести. Това, че в природата има много лекарствени растения, е широко известно. Но не всички знаят, че истинският лечебно-профилактичен или оздравителен ефект може да бъде постигнат, само ако растението се бере в определен ден и час.

А когато става дума за смес от билки, към всичко останало се добавя и съотношението на билките една спрямо друга. Както се вижда, твърде много съставки трябва да се знаят, за да се направи подобна настойка. И е доста съмнително дали въобще някой съвременен билкар знае всички съставки.

Много ми се искаше този път да донеса, като подарък за своите читатели, една непубликувана никъде досега в света рецепта за оздравяване на организма и тази рецепта да не е тъй сложна, както при сина ми, а леснодостъпна за повечето хора.

Веднага щом приключи тридневният оздравителен курс, разработен от сина ми, той ми съобщи, че иска да си легне да спи по-рано. Оказа се, че и през трите нощи не е спал повече от два-три часа, и затова бързо заспа, а аз тръгнах към поляната на Анастасия. Повече от всичко ме интересуваха два въпроса: защо нашият син няма знания за миналото като прадядо си; и вторият — може ли да се опрости рецептата на извлека, който той бе приготвил за мен.