Владимир Мегре
Новата цивилизация (19)

Окупантите в действие

В изпълнителните органи на властта на субектите на РФ и даже в кметствата, е постъпило указание читателите на моите книги да се третират като сектанти и терористи. Следователно, да се противопоставят на всякакви техни начинания — особено на онези, които искат да си устроят свое родово имение в селска местност.

Средствата за масова информация, със заплаха дори за уволняване на журналисти — да не разказват за тези начинания. А ако някъде споменат за тях — да е само като за някакви ексцентрици, призоваващи всички обратно в гората — назад в миналото…

Работещите в културните учреждения имат указания да пречат на провеждането на мероприятията, свързани с книгите и с идеите, изложени в тях.

Постъпващите от читателите съобщения свидетелстват за това, че на територията на нашата страна действа някакво общество, имащо свои агенти в държавните и църковните структури и провеждащо своя разрушителна политика.

Това не е само мое твърдение. За това говорят и професионалните аналитици, запознали се със събраните материали.

Появи се даже терминът „култ към Анастасия“. А какво или кой се подразбира под тези думи? Аз като писател? Или моята книга със заглавие „Анастасия“? Или героинята на книгата, наречена Анастасия? Или милионите читатели на тези книги, техният стремеж да въплътят идеята на Анастасия за една прекрасна и благоденстваща Русия? Излиза, че е всичко това заедно.

Печално е да се наблюдава как задокеански и нашенски дякони, нямащи нищо общо с християнското вероизповедание и окупирали Православната църква, оказват натиск върху чиновниците на държавния апарат. Християнството за тях е само удобно прикритие: по действията им се вижда ясно, че те са твърде далеч от християнския морал. Методите им са стари. Със същите методи на лъжа и насилие се е унищожавала и културата на Древна Русия и се е внедрявала чужда на народа ни идеология. Писах за това в своите книги, но веднага почнаха да ме обвиняват в езичество. Що за обвинение е това?

То не е нищо друго, освен обвинение, че желаем да познаваме историята на своята страна, културата на своите прародители.

Обаче има и радостни, обнадеждаващи събития. Животът все по-често почна да създава ситуации, при които неблаговидните действия сякаш стават прозрачни, осветени от невидим лъч. Прави ги герои на анекдоти. Ето, съдете сами: