Владимир Мегре
Новата цивилизация (7)

Екзекуция втора

Володя пак ме хвана за ръка и ние се затичахме. На брега на езерото Володя ми предложи да се измия и да поплувам малко. Когато излязох от водата, видях как той изкарва от земята глинено гърне с вместимост литър и половина.

— Сега, тате, трябва да изпиеш тази вода. Казва се „мъртва вода“ — защото в нея има много малко микроби. Такава вода не бива да се пие, когато въздухът е замърсен. Но тук въздухът е чист и затова може да се пие и мъртва вода. Тя ще промие твоите вътрешности, ще ги изчисти — много микроби и бактерии ще измие от организма. Пий колкото можеш. Ако я изпиеш, ще ти дам още едно гърне мъртва вода. Ако изпиеш и него, ще ти дам трето — с жива вода. Тогава всички необходими микроби и бактерии ще се възстановят в нужното за теб равновесие.

Веднага ще поясня: мъртва вода за тях е онази, която се намира на голяма дълбочина под земята и съдържа минимум бактерии. Мисля, че нашата газирана вода в бутилки е точно мъртва вода. Пък и въобще мисля, че ние пием само мъртва вода — затова и нашите деца боледуват от дисбактериоза, особено новородените. За жива вода се счита водата на повърхността, на чист ручей или водоем. Такива ручеи и водоеми все още има непокътнати в отдалечената и недостъпна сибирска тайга.

Искам да изтъкна: дядото по-късно поясни, че изворната вода не се приема за жива, когато се пие направо от извора. За да стане жива, трябва около три часа да се държи в дървен или глинен съд с широко гърло: „Живата вода трябва да поеме слънчева светлина в себе си. Щом е на слънце, в нея се зараждат микроорганизмите, нужни за живота на човека. Вие ги наричате микроби и бактерии.“

След това, не по-малко от три часа, водата трябва да престои на сянка. Тогава вече може да се пие като жива вода.