Владимир Мегре
Новата цивилизация (15)

Ама че работа! Животът преминава, а ние даже не правим и опит да проумеем същността на общественото устройство. А нали това е един от най-главните въпроси на живота? Този въпрос отдавна ме вълнува. Затова ми се искаше Анастасия да прегледа документите по изграждането на именията, които бях донесъл със себе си, а също и моето обръщение към президента на Русия и подготвените от читателите законопроекти.

Обаче, мислих-мислих, и реших да не ги давам на Анастасия — някак си не ми се искаше да я разстройвам. Нещо повече: след като е вече бременна, на нея й трябват положителни, а не отрицателни емоции.

В крайна сметка, дадох целия пакет донесени от мен документи на дядо й и го помолих да изкаже мнението си.

— Охо — рече дядо й, поемайки от ръцете ми тлъстата папка: — Ти какво, Владимире, да не искаш да изчета всичко това?

— Да, искам да чуя мнението ти за положението, до което сме стигнали.

— А за какво ти е моето мнение?

— За да мога да определя по-нататъшните си действия.

— Та ти трябва сам да определяш действията си, без никой да те съветва.

— Значи, не искаш да ги четеш?

— Е, добре де, ще ги прочета — да не вземеш да се обидиш…

— Няма да се обидя. Какъв е смисълът да се четат с такова явно нежелание?

— Какъв е смисълът? Смисълът е в това, да не се губи излишно време…

Дядото седна на тревата под кедъра, отвори папката и почна да прелиства страниците, без да бърза. От време на време погледът му се задържаше на някоя, а понякога само хвърляше едно око и обръщаше на следващата. След известно време той каза:

— Владимире, трябва да прегледам всичко внимателно, я се разходи някъде…

Отдалечих се на двайсетина метра от него и почнах да ходя напред-назад, в очакване да приключи с четенето на донесените документи и подготвените статии за алманаха. С техните текстове бих искал да запозная и вас, уважаеми читатели.