Владимир Мегре
Новата цивилизация (17)

Наука за образността или в чии ръце е управлението на страната

През всички времена идеологиите на държавите са се създавали с помощта на механизмите за въздействие върху човешкото общество чрез образи, чрез тайните, древни познания на науката за образността. Някой от учените мъже може да възрази, че такава наука не съществува. Не, съществува! И нейното наличие не се определя от желанието на учените, а от самата същност на човека. Човекът е устроен така, че мисли, а мислите създават образи.

Напоследък често свързват съществуването на науката за образността с Древния Египет. Има исторически факти по какъв начин чрез образите, създавани от жреците, са освобождавали държави или са била поробвани различни народи.

Подобни знания са се опитвали да овладеят и спецслужбите на хитлеристка Германия, а в съветския период — XIII-ти спецотдел на КГБ.

Днешните политически идеолози на Запада, а сега вече и нашите, използват интуитивно някои елементи от тази наука. Оттук и изразите: „да се създаде имидж“, „начин на живота“, „мисловен образ“, „образ на кандидата“.

За експертите в тези психотехнологии не е важно какви са вътрешните мотиви на кандидата, що за човек е той, дали е добър специалист. С много пари и чрез масмедиите политическите „имиджмейкъри“ формират образ, който да се хареса на народа. Затова хората гласуват на изборите не толкова за самия човек, колкото за създадения от пиар-технолозите образ. Няма да мине много време, когато ще гласуваме и за гумен депутат и каучуков президент…

А най-висшето майсторство — от неизмеримо по-високо ниво — представлява формирането на образ на държавата и на цели народи.

В многовековната история на човечеството има маса примери как се управляват държави чрез образи. Като най-ярък и разбираем пример за дейността на пи-ар-технолозите от висок ранг — съвременните „жреци“ — може да се вземе това, което стана с нашата страна и народите й през последното столетие.

Съветският съюз се разпадна, а беше една от най-мощните империи в света. Но какво предшестваше създаването на СССР и последвалия негов разпад?

Преди формирането на СССР бе създаден привлекателният образ на бъдещата социалистическа, а сетне и комунистическа държава. Представяха помешчиците и фабрикантите с образа на „кръвопийци на трудовия народ“. В Русия е царувал царят, монархията е изглеждала непоклатима, но още тогава е почнал да действа един образ, който привлякъл свои привърженици и те открили всевъзможни начини за унищожаване на монархията и създаване на нова държава. Според новия образ.

Рухването на Съветския съюз също бе предшествано от създаването на образа на СССР като тоталитарна държава. Обсъждаше се необходимостта от създаване на нова, „щастлива, свободна и демократична държава“ от западен тип. Правителството и лидерите на държавата бяха представяни като кръвожадни потисници на свободата и народа, а социалистическият строй — като неприемлив и стигнал до задънена улица. Всички образи на комунистите, създадени от режисьорите, актьорите и художниците — образи, възпитавали цели поколения — бяха развенчани с един замах. Но какво се предложи в замяна на това?

Вакуумът почна да се запълва с образите на преуспяващи бизнесмени, на бандити, проститутки и холивудски красавици. Младежта днес се стреми да подражава на техните навици и нрави. Материалната заможност се превърна априори^[2] в критерий за благополучие. Кой как го е постигнал — няма значение. Пред целия народ бе обявено, че трябва да почнем изграждането на развито демократично общество, но в същото време се премълчаваше и се премълчава факта за непреодолимите проблеми на Запада: наркоманията, колосалната корупция, влошаването на екологията, душевните депресии, спадането на раждаемостта и какво ли още не.

Жените отказват да раждат, ако не виждат бъдеще за децата си.

Народите от демократичните страни не виждат ясно бъдеще, но на съвременните жреци им е нужно да представят демокрацията — в сегашния й вид като единствения приемлив строй за човешкото общество. Защо? Защото в условията на сегашната „демокрация“ може да се управлява най-лесно. Нищо по-лесно от това да се скриеш зад „свободата на словото“, „свободата на бизнеса“ или „свободата на избора“ — и да подхвърляш на народа гадости. И това се прави не случайно, а целенасочено, съзнателно! С какъвто образ дружиш — такъв ставаш.

На тези пи-ар технолози е известно какво ще се случи с народа. Не е особено трудно да се идентифицират инициаторите на катаклизмите, ставащи в Русия. Достатъчно е да се проследи накъде изтичат всеки път ценни човешки и материални ресурси.

След революцията през 1917 година, огромният поток на емиграцията към Запада изнесе от Русия солиден капитал, исторически ценности и традиции, но — преди всичко — човешки потенциал.

След разпада на съветската империя, много „реформи“, както и примамливият образ на „процъфтяващите цивилизовани страни“, погълнаха безвъзвратно и продължават да поглъщат нашите материални и човешки ресурси.

Но най-печалното — това е съвременният образ, оформен за нашата държава и предназначен да унищожи страната и народите, които живеят в нея. За това съвсем не е нужна военна интервенция. Действа сила, много по-мощна от материалното оръжие. Действа образът! Изградена е комбинация, която аналитиците могат да разшифроват още днес. Тя съвсем не е сложна. Нека се опитаме да поразсъждаваме: Какво строим ние днес? Накъде вървим? Пи-ар технолозите казват: „Ние строим развита демократична държава по западен образец. И, следователно, когато я построим, всички ще бъдем богати и щастливи“. „Но — логично забелязват милиони наши съграждани, — щом на Земята вече съществуват развити, демократични, щастливи държави, то не е ли по-просто веднага да отидем там?“ И милиони заминаха в Германия, Израел, Америка. И продължават да заминават, доставяйки на тези страни интелектуален и материален капитал. И стават там роби. Образът действа!

А какво да правят оставащите в Русия?

„Да градят развито демократично общество и да станат богати“ — казва образът. Но какво може да направи за този „градеж“ един сътрудник на КАТ? Един продавач в магазин? Един чиновник от администрацията? За мнозина това е непонятно. Как да станеш богат, като получаваш от 3 до 5 хиляди рубли^[3], също е неясно. Но нали има и други, които някак си са успели да си уредят живота и се возят на скъпи коли, вдигат вили-палати, посещават скъпи курорти.

И почва да се опитва да се уреди някак си и цялата страна: продавачи и купувачи, катаджии и чиновници, офицери и войници, учители и студенти… Но онези, които познават науката за образността, само се смеят над подобни усилия: „Добре, ловете таласъми с пагони, а после създавайте служби за безопасност вътре в самата служба за безопасност…“ Ние се борим не с причините, а с последствията — Образа вече си е свършил работата. Той е способен да прониква безпрепятствено в главите и на политици, и на генерали, и на висшите чиновници, и на обикновените хора. За него — Образа — не съществуват гранични пунктове и затворени кабинетни врати. Той изстрелва руската девойка от глухата провинция в някоя чужда страна — подмамва я със стръвта за „щастливия живот“ и я принуждава да се занимава с проституция: ту в Кипър, ту в Израел, ту в Ню Йорк. Този „щастлив живот“ кара чиновника да взима подкупи, милиционера — да става ортак на бандита. Той — Образът — е велика енергия! А нашите политици продължават да въртят тази латерна, засилвайки пагубния за страната ни образ: „развитите демократични страни“; „цивилизованият Запад“…

Хората осъзнават: със страната ни става нещо недобро. Ето защо те се отнасят с разбиране, когато Вие, Владимир Владимирович, се стремите да въведете ред. Но как да стане това? Да се укрепва единствено вертикалната власт, в случая е недостатъчно. Вие заздравихте вертикалната власт, обаче с това заздравявате не само своята власт, но и властта на образите.

Хиляди чиновници получиха по-голяма власт, но под въздействие на Образа, те, без да осъзнават сами, ще действат в негова полза. В услуга на онези, които са го създали. А създателите му вече са решили, че съдбата на Русия е предрешена. Действията им станаха разюздани и нагли. За да консолидират властта си и да поддържат имиджа си, пагубен за нашата страна, в Русия са внедрени специално подготвени експерти. Официално ще заявя, че на територията на Русия действат специално обучени хора, в чиито задачи влиза следенето и при необходимост, коригирането на идеологическия сектор на държавата. Мисля, че и това Ви е известно.

Хайде да се замислим: защо през последните години в нашата художествена литература, киното, телевизията — толкова малко положителни образи — образи, способни да вдъхновяват хората, да ги водят, да им помагат да градят прекрасно бъдеще за децата си? Слава Богу, ние още помним такива образи и живеем с тях, но какво влиза днес в главите на нашите деца?

Убеждават ни, че уж такова било търсенето сред масите: всички искали да гледат само холивудски гърли, сюжети за бандитски делби и информация за кървави събития. Абсолютна лъжа! Хората не искат това! Казват ни: „Като не искаш — не гледай; не ти харесва — не слушай…“ С други думи — свобода на избора. Но това не е съвсем така. Или — по-точно — съвсем не е Така. Фактически, избор няма! Нито за децата, нито за големите, а най-малко — за старите хора. Така че, ако ти не си корав, циничен, бездушен човек в живота — пътят към нарисуваното от някого „благополучие“ е затворен пред теб. А друг път няма. Нима не е така около Вас? Или около нас? А цялата тази вакханалия има специално име. Още отдавна са отработени особени, скрити механизми за подбор. Поетите, педагозите-новатори, режисьорите, писателите, посмели да създават положителни образи на Русия, се преследват жестоко. За тях просто всичко е затворено.

Това се върши включително и под формата на борба със сектантството, внедрено от западните спец-служби. Подобни изказвания могат да се чуят не само от офицери от руските специални служби, но и от обществени и политически дейци. И от висши чиновници в администрацията на президента на РФ — Вашата администрация. Така например, заместник-началникът на администрацията Сурков, в едно свое интервю в един вестник, казва:

„Срещу Русия се води тайна война от онези кръгове в Америка, в Европа и на Изток, които третират нашата страна като потенциален противник. Те приемат безкръвния колапс на Съветския съюз за своя заслуга и се опитват да разширят успеха си. Тяхната цел е разрушаването на Русия и запълването на огромното й пространство с многобройни, неработещи псевдо-държавни образувания“.

Подобно твърдение е абсолютно логично — поне затова, че силите, разрушили СССР, са живи. Ето защо е напълно естествено, че след като са удържали победа на определен етап, те няма да мирясат и непременно ще продължат успешното си настъпление.

И тук е особено важна не констатацията на факта, а разбирането на механизма, чрез който се провежда разрушителното въздействие.

Вече знаем: разпадането на СССР стана не под въздействието на въоръжено нахлуване, а вследствие на идеологическата обработка на населението. Идеологията — ето главният механизъм, чрез който може да се унищожи или стабилизира която и да е държава. Но всяка идеология може да влияе на масите, ако има добре изградена и действена структура за въздействие. Такава съществува, но не е наша: чрез нея днес работят чужди образи. А къде се дяна нашата? Ние я унищожихме!

В СССР, покрай идеологическите институти и центрове за транслация, покрай идеологическите отдели на ЦК на КПСС и Министерството на културата или пресата, съществуваше и една огромна мрежа, включваща дворци и домове на културата, районни и селски клубове.

Тези учреждения даваха възможност на милиони млади хора безплатно да се занимават в кръжоците по художествена самодейност. В тях се четяха лекции, провеждаха се събрания. Приетата в държавата идеология можеше да отива до масите и да се разяснява.

В началото на преустройството, когато идеологията се смени, мрежата на тия учреждения бе ликвидирана, като се прекрати финансирането им.

Трудно е да си представим как един шофьор на автомобил, разбрал, че е сгрешил посоката, вместо да завие и да се върне в правилния път, ще вземе да разглобява своя автомобил на части… Но точно такова нещо стана в страната ни. Когато в обществото решиха (не без помощта на определени сили, разбира се), че не вървим накъдето трябва, ние, вместо да направим обратен завой и да използваме вече съществуващия механизъм, взехме, че просто го развалихме. А какво дадохме в замяна?

Основната задача за духовното възпитание на населението — и на първо място на младежта — се предполагаше да се повери на Руската православна църква. Обаче изникват все повече и повече свидетелства за това, че първо трябва да се превъзпита преобладаващата част от самото духовенство.

Но Руската православна църква, като институт за духовност, катастрофално не оправда надеждите. Защо? Защото, ако за няколко години, с държавна поддръжка, се оказа възможно да се отворят двадесет хиляди църкви, то за възпитаването на двадесет хиляди високодуховни свещенослужители, способни да утешават и просвещават хората истински, са нужни столетия и определени условия. Но не такива, при които държавата дава привилегии и финанси, което само развращава и привлича конюнктурни фигури и нехранимайковци. При такова положение печелят не истинските духовни пастири, а онези, които са по-близо до хранилката. Побеждава не тази енория, която се възглавява от високодуховен настоятел, а онази, която е успяла да измъкне повече финанси.

Нали знаем, че процесът за привличане на енориаши и повишаване на духовността им е дълъг процес, продължаващ с години? Затова и си кърпи, от време на време, расото селският свещеник, защото не може да си купи ново… Докато в същото време друг кара кола, чуждестранна марка.

За користолюбието и сребролюбието, овладяли вече и свещенослужителите на Руската православна църква, говори и Негово Светейшество Московският и на цяла Русия патриарх — Алексий Втори. На 15 декември 2004 г., в залата за църковните събори в Катедралния съборен храм на Христос Спасителя, на годишното заседание на Епархиалното събрание на град Москва, той каза:

„… Днес ни се налага да наблюдаваме ред негативни явления — това са и общата инертност на църковния бит, липсата на динамика в живота на енориите, малката посещаемост на храмовите богослужения, отсъствието на религиозни интереси в подрастващото поколение.

Тревожен признак за отмиране на православното съзнание, спадане на църковността и духовното ослепяване е и все по-усилващата се комерсиализация в много области на енорийския живот. Материалният интерес все по-често излиза на първо място, засенчвайки и убивайки всичко живо и духовно. Нерядко храмовете, като някакви търговски фирми, търгуват с «църковни услуги».

Нищо не отблъсква хората от вярата така много, както користолюбието на свещениците и храмовите служители. Не напразно сребролюбието е наречено «гнусна, убийствена страст и най-голямото предателство към Бога, адски грях».

Патриархът забрани да се взема такса за извършване на църковните тайнства — обредите на причастието, венчавката, миропомазването и опелото — и да се търгува с «църковни услуги». Но дали псалмите и свещениците ще се подчинят на тази заповед, наложена от висшия църковен йерарх, ако те вече са престъпили най-висшето — заповедите Божи?“