Владимир Мегре
Новата цивилизация (23)

Хектарът — късче от планетата Земя

Казват ми понякога: „Ама защо все за този хектар се хващаш — има по-важни неща!“ Но аз смятам, че в нашия живот днес цяма по-важно нещо от това, на Земята да бъде върнато първоначалното великолепие и изобилие.

Затова и постоянно говоря за този хектар родова земя — понеже зад него се крие нещо неизмеримо по-значимо. Умът, интелектът невинаги са на ниво, за да се обясни това, може би и темпераментът, но когато човек има поне мъничко късмет и хората почнат да разбират — това вече е победа.

Ето и тогава: 2000-та година, Швейцария, Цюрих: Международен форум. Организаторите му ме поканиха за участие в него и ми дадоха време за изказване. Почнах да говоря за родената в Русия идея, а залата нещо не можеше да я разбере.

Въпрос от залата:

— По какъв начин свързвате хектара земя с духовното формиране на човека? Може би проблемът за обработката на земята да е важен за Русия, но в Европа тези въпроси са отдавна решени. Ние тук сме се събрали, за да поговорим за духовното.

Малко вълнувайки се, почнах да отговарям:

— Аз говоря за един хектар земя, за изграждане на родово имение върху него, а някои ще си помислат: „Това е примитивно…“ Наистина, сега трябва да говорим за велики науки, за духовност — понеже именно такава е темата на този престижен европейски форум. Знам за това: организаторите ми обясниха, че в момента в тази зала са известни педагози-новатори, философи, писатели от Европа, а основната тема в произведенията им е духовността; а също и други, не по-малко значими хора, които размишляват върху тази тема.

Господа, аз съм убеден, че такива понятия като „любов“ и „духовност“ непременно трябва да имат свое материално въплъщение.

Хектарът земя, който имам предвид и за който говори Анастасия, не е просто само хектар земя. Това е пространството, чрез което ще бъдете свързани с Космоса. На това пространство, а следователно и на вас, ще откликнат всички планети във Вселената! Те ще бъдат ваши приятели, помощници и сътворци.

Погледнете какво става според законите на природата: уж обикновено цвете, някаква си лайка, а и тя е свързана с Космоса, с планетите, със Слънцето. Цветето отваря венчелистчетата си когато изгрява слънцето, и ги затваря, когато то залязва. Те са единни и са в хармония помежду си. Трилиони километри и светлинни години не могат да ги разделят! Те са заедно: голямото Слънце и мъничкото земно цветенце. Те знаят, че само когато са заедно, са истинските творци на великата вселенска хармония.

Но не само на Слънцето откликва всяка земна тревичка. Откликва и на другите планети, на човека, на енергията на чувствата му.

Учените провели такъв експеримент: към едно растение — стайно цвете — прикрепили датчици: стрелките на прибора можели да регистрират и най-слабите енергийни импулси, излизащи от цветето. Поред, в стаята влезли няколко човека. Единият само минал край него, другият се приближил и го полял, третият влязъл и почнал да къса листенцата му. Уредите записали, че когато влизал онзи, който късал листенцата, растението почвало да се вълнува, то реагирало.

Често може да се наблюдава и такъв феномен: цветята увяхват, когато този, който се грижи за тях, замине някъде. С една дума, разбираме, че всички растения реагират на мислите, чувствата и постъпките на човека. Могат да го обичат, или да са неутрални, да изпитват страх. Следователно, своята любов или нелюбов те съобщават и на своите планети.

А сега си представете, че имате някакво пространство: един хектар земя. Но не просто хектар земя, на който са посадени картофи за продажба, а хектар, на който сте почнали да творите, намирайки се на определено ниво на съзнанието, на определено духовно ниво.

Имате своя територия с много растения, посадени не от наемни работници, а лично от вас. Тогава всяко растение, всяка тревичка се отнася към вас с любов. Тъкмо тези растения — тези живи същества — са способни да съберат за вас всички най-добри енергии на Вселената! А нали знаете, че има и растения, които могат да растат без почва^[8]?

Преди пет хиляди години в Древен Египет живеели жреци, които са създали много религии. Тези жреци ръководели цели народи. Те били най-богатите хора от онова време. В подземията на дворците им се пазели сандъци със злато и скъпоценности. Те знаели много тайни науки, а за съвети и пари при тях ходел даже самият фараон. Но всеки от тези високопоставени жреци си имал свой хектар земя, на който не позволявал да работят роби. Тези най-богати хора, познаващи много науки, знаели и тайната на хектара земя. На стените на древните египетски храмове било написано: „Не приемай храна от роба си“. Ето, дадох ви един пример.

Втори пример. В Древен Рим сенаторите издали указ, че ако на един роб дадат земя и той съумее да я обработва, може да бъде продаден на друг господар само заедно със земята, за да не се допускат странични хора до това, което расте там. А защо римските сенатори са давали на някои роби земя и даже пари, за да си построят там къща? По една-единствена причина: да им вземат 10% от реколтата, отгледана и напоена с любов и грижи от човека, който я е работил. Истинска полза може да има само от такава продукция.

Египетските жреци и сенаторите на Древния Рим са знаели каква храна е полезна за човека. Продуктите, които ядем сега, не би трябвало да употребяваме за хранене: това е „мъртва“ храна. Огромна е разликата между боровинките или малините, които късате от растението и изяждате веднага — и онези, които се продават на пазара. Въпросът не е само в това, че те вече не са пресни. Работата е в това, че в тях няма енергия. Те не могат да хранят човешката душа. Да не говорим и за това, че нашият технократичен свят създава вече растения-мутанти.

Ето защо, ако вие нямате свой хектар земя, то никъде няма да намерите храна, достойна за човека. Можете да си купите някакви зеленчуци, но те не са расли за вас. Те въобще не са расли за човека — отглеждани са за пари.

Няма болест, която да не може да бъде излекувана от Пространството на Любовта — онова пространство, което сте създали със собствените си ръце и с душата си!

Хората са деца на Бога. Растителният и животинският свят, въздухът и околното пространство също са творения на Бога. А всичко вкупом не е нищо друго, освен материализация на Бога. Ако някой нарича себе си „високодуховен човек“, нека покаже материализацията на своята духовност.

Представете си, че сега отгоре Бог ни гледа. Гледа как някой кара трамвай, някое от децата му строи здания, друго стои в магазина и търгува зад щанда — продавач е. Бог не е създавал такива професии! Това са професии за роби. Бог не е искал децата Му да бъдат роби. Той е създал един чудесен свят и го е дал да се управлява от децата Му. Вземете го — и го ползвайте! Но за тази цел този свят трябва да се проумее. Да се разбере какво е Луната, какво е билката, наречена равнец…

Та какво представлява тогава един хектар земя? Място, където човек трябва да се съсипва от работа? НЕ! Това е място, където човек въобще не е длъжен да работи! То е мястото, откъдето човек трябва да управлява световете. Кажете, кое ще достави по-голямо удоволствие на Бога: един човек, който кара трамвай — или онзи, който е превърнал в рай дори едно малко късче земя? Ясно е кой.

Трябва ли на съвременния човек да се отваря път в Космоса? Да се научи как да „овладее“ Марс, Луната? Разбира се, че не! Понеже там веднага ще се появи оръжие, мръсотия; ще започнат същите войни като на Земята. Човекът наистина е създаден да овладява другите светове, но това ще стане само тогава, когато разбере и усвои истински Земята. Начинът за овладяване на планетите във Вселената съвсем не е технически — той е психо-телепатически.

Човек трябва да разбере в какво е истинската красота на мирозданието.

Вашият град Цюрих се смята за прекрасен. Можем хиляди пъти да повторим, че е прекрасен. И какво е прекрасното в него? Да, той е много чист; тук има много осигурени хора. Но нима е прекрасна една земя, покрита с асфалт? Нима е хубаво, когато зелените островчета са избуяли само на някои места? Добре ли е, че в центъра на града ви умира едно великолепно кедрово дърво? То се задъхва от дима. Задъхва се от изгорелите газове! Но умира и се задъхва не само то. От тези газове се задъхва и всеки човек, който върви из този град.

Ние сме длъжни да се замислим какво всъщност сме навлекли на тази Земя. А по-добре да си го кажем съвсем просто: нека всеки от нас да вземе по един малък участък собствена земя, да съсредоточи целия разум и всичката си духовност и да сътвори един мъничък-мъничък, но конкретен рай. Да превърне малкото късче земя върху голямата ни планета в цветущ рай, материализирайки своята духовност — както е направил Бог. Ако това бъде направено от всички хора по цялата Земя, то и цялата ни планета ще се превърне в цветущ рай. Няма да има войни, защото милиони хора ще бъдат увлечени във велико съзидателство. И ако тръгнат руснаци към Швейцария или Германия, то ще е само за да се насладят от съзерцаването на прекрасните, живи оазиси, да пренесат опита от материализацията на истинската духовност.

Русия, за съжаление, днес се стреми да прилича на Запада. Руските политици употребяват в речите си изрази за западните страни като за „развити“ и „цивилизовани“. Призовават хората да ги настигнат по „развитост“ и „цивилизованост“. Политиците ни обаче нямат понятие за това, че може не само бързо да бъдете настигнати, но и значително надминати. А това може да стане, само ако се затичаме в обратна посока.

Ни най-малко не искам да принизя или оскърбя вашата западна цивилизация. Но щом говорим за духовност, трябва да сме искрени помежду си. Духовността не може да се измерва само с материалната заможност и техническите постижения. Такъв едностранен, технократичен път за развитие на човечеството, неизбежно го води към пропаст. Така че вие, които сте се събрали тук, несъмнено ще признаете този факт. Тогава би трябвало да признаете и това, че в този бяг вие тичате към пропастта първи, а ние — след вас… Опитайте се да спрете — да поразмислите какво се е случило с нашия свят. Ако можете да го осъзнаете, викнете на тичащите след вас: „Спрете, приятели, не тичайте! Тук има пропаст и ние сме вече на ръба й. Търсете друг път.“

Вие заедно, вслушвайки се в гласа на сърцето си, трябва от думите за духовността да минете към нейната материализация. Един хектар — това е само една нищожна точка върху планетата Земя. Но милиони такива точки ще превърнат Земята в цъфнала градина! Трилионите листчета на цветята, с щастливите усмивки като на децата и старците, ще съобщят на Вселената:

— Хората на Земята са готови за великото сътворяване.

— Ние те чакаме, човече! — ще отговорят вселенските планети. — Чакаме те, достоен сине на Бога.

Началото на великото преобразяване на Земята бе положено от нашето столетие. Десетки хиляди руски семейства вече са тръгнали към своя хектар. Един баща и една майка, реално създаващи Пространство на Любовта за своите деца, са по-духовни и от най-известните мъдреци, които само говорят за духовност.

Нека духът на човека израсте от земята като прекрасно цвете или дърво с ароматен плод — и нека това се случи върху всеки хектар от нашата планета!

След тези думи, в залата за известно време се възцари пълна тишина, а след това се чу гръм от аплодисменти.

Аз се изказах в Цюрих и на другия ден. Залата пак беше пълна. Бяха дошли и наши бивши съотечественици.

Може би не говорих много убедително и разбираемо — още повече, и с преводач. Но присъстващите не си отиваха, слушаха, защото не говорех с хората в тази зала само аз, а говореше една велика сила. Много проста и конкретна — и същевременно необикновена, скрита от хилядолетия в глъбините на човешката душа: носталгията на човека-творец по истинския начин на живот.

И тогава си помислих: трябва ли да се доказва някому, че всички отнесени от недобрите ветрове синове и дъщери на Русия, непременно ще се върнат в нея? Те ще се върнат!

Спомнете си думите на Анастасия:

„През този ден в Русия ще дойдат гости. Всички онези, които ги е раждала земята на атлантите, ще се върнат — както блудния син. И нека тогава бардовете навсякъде засвирят на китари! И старците да напишат писма на децата, а всички деца — на родителите си. И ние с теб ще станем много млади. Както ще се подмладят и хората — за първи път“.