Владимир Мегре
Новата цивилизация (6)

Екзекуция първа

Веднага щом се съгласих да извършвам измислените от сина ми процедури, той незабавно даде на своите питомници знак да се отдалечат. Хвана ме за ръка и се затичахме към езерото. По пътя на няколко пъти спирахме. Володя късаше от разни места тревички, мачкаше ги и ги направи на топче. Когато топчето бе готово, той ми предложи да го изям. Изядох го. И ето какво се случи само след няколко минути: силно ми потече носа и почна да ми се повръща… Почнах да повръщам така, сякаш всичкия ми стомашен сок искаше да се излее навън! Повръщам, дума не мога да обеля, а Володя в това време обяснява:

— Това е хубаво, тате, не се бой. Добре е. Нека излезе от теб всичко ненужно. Само чистотата да остане. Така се прави при отравяне.

Физически не бях в състояние да му кажа нищо, но в себе си мислех: „Това е така, при отравяния пият хапчета, които предизвикват гадене и повръщане. И слабително има — рицин, например… Само че защо ме «екзекутира» така — та аз да не съм се отровил?!“

Сякаш чул въпроса ми, Володя поясни:

— Ти, разбира се, не си се отровил, татко, но ядеш такава храна, която е на границата на отровата. Нека излезе всичко ненужно от теб!

След повръщането, храчките и изобилното изтичане на сълзи от очите, почна разстройство, и аз пет пъти бягах в храстите… Всичко това продължи два-три часа. След това изведнъж настъпи облекчение.

— Сега по-леко ли ти е, тате? По-леко отпреди, нали?

— Да — отговорих аз.