Владимир Мегре
Новата цивилизация (20)

„Родова книга“ И „Семейна летопис“

През 2002 година издателство „ДИЛЯ“ издава поредната книга от серията „Звънтящите кедри на Русия“ под заглавие „Родова книга“, в която съобщава на читателите: „На нашето издателство му стана близка и понятна идеята за «Родова книга». Давайки тази книга за печат, решихме незабавно да пристъпим към пускане на «Родова книга» за водене на лична семейна летопис“. Скоро след издателство „ДИЛЯ“, през 2003 г. издателство „Русский Дом“ издаде книга със заглавие „Семейна летопис“, един от съставителите на която е архимандрит Тихон (Шевкунов).

С напътствени думи в началото на книгата се изказват президентът на Русия В. В. Путин и патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий Втори:

„Семейната летопис — това не е просто разказ за няколко човешки съдби или даже за цял един род — това е повествование за историята на цялата държава. Съдбата на Русия — това е историята на семейството в поредицата на сменящите се поколения…

Такова знание е необходимо, за да може всеки гражданин на Русия да осъзнае своите корени, своята съпричастност към историята на нашата велика Родина.“

Президент на Русия В. В. Путин

 

 

„Семейната атмосфера, домашното огнище, взаимоотношенията с близките, паметта за своите предци и възпитаването на потомците — всичко това има огромно значение за нравственото укрепване на личността, а, значи, и на държавата. Неслучайно много народи казват, че любовта към Родината започва от семейството.“

Патриарх на Москва и на цяла Русия Алексий Втори

А първа обяви тази идея Анастасия:

„Съвсем малко време ще мине — и ще почнат да създават родова книга — със своята ръка да я пишат, запълвайки страниците, милиони бащи и майки. Те ще бъдат множество велико — книгите родови! И във всяка ще има истина, извираща от сърцето: за нашите деца. Лукавство в тия книги няма да има. Пред тях историческата лъжа ще рухне.“

Анастасия

Няма да изпадам в подробности, по какъв начин и заради кого издателство „Руский Дом“ последва издателство „ДИЛЯ“. Важна е реализацията на самата идея. Сега виждаме: идеята е подкрепена от президента на Русия, от патриарха, от председателя на Държавната дума, който връчи на учениците „Семейна летопис“ в Деня на знанията^[4].

Какво да правят сега нещастните клеветници? Да причислят към сектантите президента, патриарха и председателя на парламента? А — заедно с тях — и предишния президент на Украйна, подписал указ „За селското стопанство“, според който на украинците се предоставят не един, а два хектара?

А също и губернаторът Аяцков, който е казал в едно интервю по НТВ за анастасиевците: „С тях е бъдещето на страната“ — и предложил на чиновниците на своя апарат да вземят земя и да почнат да изграждат родови имения?

И губернаторът на Кемеровска област Тулеев, отделил земя за селище? И върховният мюфтия на Русия Талгат Таджудин, който отговорил на въпроса на кореспондента от „Сътворение“ — „Как се отнася към серията книги «Звънтящите кедри на Русия»?“ отговорил:

„Обичам тези книги, чета ги и черпя от тях много ценни неща за себе си. Чувствам, че четейки тези книги, човек укрепва вярата си в Бога, а нали вярата в Бога трябва да се подхранва всеки ден? Затова не трябва да са отворени само очите — преди всичко, сърцето трябва да е отворено. Сърцето за това е дадено — да обича, — а книгите на Владимир Николаевич Мегре помагат да любим Бога. Той предава тази истина на хората чрез думите на Анастасия. Може за богословите да има някои спорни въпроси; може би някой ще каже, че това е хипотеза, но вярата в Бога и любовта към Бога, първо се събира зрънце по зрънце, а после става безмерна. И човек, даже още преди да си замине в другия свят — дори и тук, на Земята — става щастлив. А книгите «Звънтящите кедри на Русия» ни помагат за това.“

А в навечерието на тези събития, явно под натиска на интригите и заплахите на всичките тези „сектоборци“, един от православните архиепископи (няма да казвам името му, за да не влезе в историята) подписа писмо, с което заплашва да отлъчи от Църквата всички, които четат и разпространяват книгите от серията „Звънтящите кедри на Русия“.

По този начин архиепископът „отлъчва“ от Църквата и самия патриарх, който поддържа идеята за създаване на „Семейна летопис“ и е подписал, заедно с президента, своето обръщение. Да допуснем, че патриархът не е и докосвал моите книги. Това не е важно — нали в книгите са важни не хартията и печатните букви, а идеите, изложени в тях. Една от идеите е подкрепена, а аз съм убеден, че скоро, на държавно ниво, ще бъдат подкрепени и другите. А засега…

Така че, може би, е време да се обърне внимание на правоохранителните органи какво представляват, всъщност, така наречените „сектоборци“. С какви методи и интриги действат, така удобно разположили се под в структурата на РПЦ. Ясно е, че не само за молитви! Разпалване на междурелигиозна вражда, дискредитиране органите на държавната власт — ето с какво се занимават.

И глупаво ще е даже да предполагаме, че някаква си отделна група „сектоборци“ е силно обезпокоена лично от моето духовно присъствие. Действията им явно свидетелстват, че те изпълняват поръчкова работа за недопускане в Русия на каквито и да било позитивни преобразования. Тяхната идеологическа диверсионна дейност се проследява нагледно и от следния пример.