Владимир Мегре
Новата цивилизация (22)

Хайде да градим!

Президентът на РФ в едно послание до Федералното събрание, постави задачата да се удвои брутния вътрешен продукт (БВП). Е, какво — задача като задача. Значи, трябва да се вземат мерки за реализацията й. И, преди всичко, да се въодушеви народа. Нали именно той трябва да заработи така, че да се удвоят показателите на БВП? Но какво се случи след поставянето на задачата от най-висшето длъжностно лице на държавата?

Почнаха да стават невероятни събития!

Вместо да направят дори опит за изпълнение на поставената задача, едни високопоставени чиновници почнаха да говорят, че това е нереално, а други — че все пак би трябвало да се изпълни… И това беше. Повече — нищо. За тези разговори се изгуби много време и — като резултат — 2004 г. завърши плачевно. Нарастването на БВП се оказа само 6.4%.

През цялото време — още от момента на поставянето на задачата — за нея в пресата се говореше с интересен подтекст: „изпълнима — неизпълнима“. И пак никакъв, даже и най-малък опит, да бъде изпълнена!

Тъкмо това състояние на нещата показва, че в Русия има пълен колапс на властта. Избирай и назначавай чиновници, ако си нямаш работа — разпореждането няма да бъде изпълнено под най-различни предлози.

Представете си такова нещо: главнокомандващият издава заповед „Готви за настъпление“, а помощниците му — генералите и полковниците, — вместо да разработят план за настъпление, почват да обсъждат: „Дали това е възможно или не“… В резултат — поражение. Което и стана при нас.

А може би самата задача, поставена от президента, е била нереална? Не можем да съдим за това, докато не се опитаме да я проумеем… Но поглеждайки в бъдещето, ви казвам: не, изпълнима е!

Предвиждам недоумението на читателите: какво общо имат тук Руската православна църква, „сектоборците“, западните спецслужби и задачата, поставена от президента за удвояване на БВП? Не бързайте! Взаимовръзка има, и то — най-тясна.

Хайде да помислим: кому е изгодно удвояването на БВП? — Разбира се, на Русия. Кому не е изгодно? Разбира се, на Запада, който разглежда Русия само като пазар за пласиране на своите невинаги качествени стоки.

И западните спецслужби, както винаги, се оказаха на висота — „прескачайки“ и чиновниците, и президента на Русия. Осмивайки ги още на стадия на поставянето на задачата. Но, хайде по ред.

За да се удвои БВП, е трябвало да се разграничат ония отрасли от народното стопанство, където е нужно значително увеличаване на произвежданата продукция — и на онези, чието увеличаване е нежелателно. Например, не бива да се удвоява продукцията на вино-ракиени и тютюневи изделия: Русия и без това се е задавила от водка и се задъхва от цигарен дим. Не трябва да се удвоява продукцията на оръжие, да се строят нови казина и да се увеличава двойно изтичането от страната на суровинни ресурси.

А ако е така, то останалите отрасли на народното стопанство имат за задача не да се удвоят, а да се утроят и учетворят. Но тези браншове не са определени и пред тях въобще не са поставят каквито и да е задачи.

Но защо да се поставят — ще си помисли някой — щом като се спори дали да се удвоят, да не говорим да се учетворят? Учетворяването е съвсем невъзможно.

Там е работата, че е възможно! Възможно е дори без допълнителни капиталовложения.

Хайде, например, да вземем селското стопанство, чиято продукция годишно се снижава и това заплашва националната сигурност. За това говорят видни политици, депутати от Държавната дума и някои правителствени чиновници.

Не случайно казват, че днес в страната ни се внасят до 40% от някои видове продоволствия. Такава ситуация поставя под заплаха националната ни сигурност! И какво ни чака тогава? Ето какво:

През 2005 година се очаква съкращаване на селското ни население с 25%, а това ще усложни проблема още повече. По-точно, ще направи страната ни напълно зависима. И когато на правителството, в замяна за продоволствени продукти, му се наложи да продава или да дава под аренда не само природните ни ресурси, но и ракетите ни, населението направо ще го разкъса!

Значи, трябва да се измени положението в аграрно-промишления комплекс: да се удвои и утрои количеството на произвежданата продукция. Това утрояване обаче не може да се постигне по стандартния начин, при който всички предложения се свеждат основно само до нуждата от допълнителни субсидии. Непонятно е и към кого ще се насочат тези субсидии, след като работоспособното ни селско население намалява все повече и повече. А щом е така, никакви най-нови технологии и супертехника вече няма да помогнат. С тях просто няма да има кой да работи.

Значи, първоначалната задача е определена: на село трябва да заживеят работоспособни хора. Милиони хора. Десетки милиони. При това — да искат с любов да се докоснат до земята. Но ако няма хората, за всичко останало е напълно безсмислено да се приказва.

Обаче за много чиновници появата на подобни хора е нещо като чудо. Те не вярват в това. Не повярваха, даже и когато това стана.

Да, господа: това чудо стана!

И то благодарение само на един човек: на сибирската отшелница Анастасия.

Нека думите й се сторят някому невероятни и фантастични — но те действат. Те породиха в сърцата и душите на хората непреходен порив.

Десетки хиляди хора от разни райони на страната пожелаха да създадат свой собствен свят в селска местност. Да изградят свои имения и да се преместят там за постоянно местожителство. Броят на тези хора нараства с всяка година.

Те създават свои регионални обществени организации и молят: „ДАЙТЕ НИ ЗЕМЯ! Ние сме готови да я облагородим.“

Тези хора се обединиха в общоруска обществена организация, която бе учредена на 5 юни 2004 година на една конференция, проведена в гр. Владимир.

Тази конференция показа, че за пръв път в пост-съветското пространство се е появила народна сила, на която днес няма равна. В залата нямаше свободни места, понеже дойдоха и много хора, които не бяха делегати, но искаха поне да послушат, да се докоснат до това, което става.

Конференцията реши да учреди и създаде народното движение „Звънтящите кедри на Русия“, чиято основна задача стана поддържането на идеята за родовите имения. Народно движение, което не е в опозиция нито на властта, нито на партиите. То, напротив, търси контакт с всички и казва: „Хайде да градим!“.

Възникна народно движение, което има точна, ясна, разбираема за народа и поддържана от него програма.

Какво може да получи руската държава при реализация поне на една точка от програмата? На пръв поглед, много просто, елементарно условие, в което се говори за един хектар земя, а в резултат става следното:

1) значително подобряване на екологичната ситуация;

2) възстановяване на плодородието на почвите;

3) решаване на въпроса за осигуряване на висококачествено продоволствие за населението на страната;

4) значително, двойно и тройно увеличаване на работната заплата във всички сфери на народното стопанство, без инфлация;

5) бързо подобряване на демографската ситуация. Оздравяване и подмладяване на населението;

6) решава се въпросът за отбранителната способност на страната;

7) прекратяване на изтичането на капитали от страната и приток на капитали в Русия. Възвръщане на интелектуалните ресурси;

8) значително намаляване на подкупите, корупцията, бандитизма, тероризма и изкореняването им в най-близките години след това;

9) обединяване в единен, мощен съюз на всички съседни страни и тези от бившия Варшавски договор — Полша, Чехия, Словакия, Унгария, България и всички прибалтийски държави;

10) прекратяване на надпреварата във въоръжаването и тясно сътрудничество между Русия, САЩ, източните мюсюлмански държави.

Тези изводи изтъквам не само аз, но и някои студенти в дипломните си работи — например, дипломната работа на бъдещия юрист Татяна Бородина. За тях говорят в своите трудове и учените — например, докторът по икономическите науки и депутатът в три сесиия на Законодателното събрание, професор Виктор Яковлевич Медиков.

За това пишат в самиздатските си брошури и професионални изследователи, и обикновени хора.

Тук ще се помъча да дам кратка обосновка по някои точки.

И така, да си представим, че страната е пристъпила към реализиране на предложенията на Анастасия.

На всяко желаещо семейство се предоставя безплатно за пожизнено владеене 1 хектар земя, с право за предаване по наследство, за създаване там на родово имение. Продукцията, произведена в имението, както и самата земя, не се облагат с никакви данъци:

Резултатът от това ще бъде следният:

1) Значително подобряване на екологичната ситуация:

Както показа практиката, хората, получаващи земя за родови имения, почват да засаждат там диворастящи дървета — средно по 200 за всяко семейство. Храсти, жив плет, малини — до 2000 корена; овошки — средно по 50 броя.

Според мнението на аналитиците, при най-скромни пресмятания — ако такава програма се приеме на държавно ниво и при правилното й приложение, семействата, които ще пожелаят да създадат свои родови имения, на първоначалния етап в Русия ще бъдат около 10 милиона.

А това означава, че още в близките година-две след приемането на програмата, без каквито и да е допълнителни субсидии, в страната ни ще бъдат посадени 2 милиарда диворастящи дървета, 20 милиарда храстовидни, 500 милиона плодни насаждения и култури. А това е само началото на процеса.

2) Възстановяване плодородието на почвите:

Както е известно от практиката, първата работа на хората, получили земя за пожизнено ползване, е, че веднага се стремят да възстановят почвите. За обогатяването й се използват не само органични торове, но и по естествен начини: чрез засяване на почвообразуващи растения през първите години.

3) Решаване на въпроса за осигуряване на висококачествено продоволствие за населението на страната:

Спомнете си „борбата за високи добиви“ в съветския период. Спомнете си как студентите, учениците и работещите в предприятията ги изкарваха на бригада в колхозите и совхозите. Аз също съм участвал в подобни масови мероприятия: плевях и събирах лук по нивите на крайградския совхоз.

Обаче в страната нямаше излишък на качествен продукт. По-старото поколение, разбира се, помни картофите по магазините — как бяха една трета изгнили, както и непредставителния вид на зеленчуците и плодовете.

После се появи вилното движение. Почнаха да дават на хората по 600 кв.м земя. И чудото стана! Статистическите данни са известни на всички. Населението на страната — самостоятелно, без всякакви министерства и ведомства — осигури 80% от производството на зеленчуци. За съжаление, днес почнаха да усложняват живота на хората с местата и вилите: повишени цени на билетите в транспорта, данък за парцелите, поскъпване на електроенергията. И всичко това — само за някакви си шестстотин квадратни метра, където е невъзможно да се създаде доходно стопанство и да се посадят високорастящи дървета, наторяващи почвата; нито да се изградят водоеми. Тук се работи най-вече в почивните и празничните дни, без достатъчно опит и знания.

Хектарът позволява да се създаде по-съвършено стопанство. При правилното му организиране, трудозагубите на един квадратен метър площ се снижават, примерно, 30 пъти. Не веднага, разбира се, а ще повторя — при правилен старт. По такъв начин, както вече съществуващата практика, така и теоретическите изчисления потвърждават, че реализацията на представената програма ще осигури страната напълно с цялото необходимо продоволствие.

А сега — за качеството му. Трябва ли да доказваме, че човекът, отглеждащ селскостопанска продукция, с която храни семейството си, няма да добавя в почвата хербициди и химически торове? Няма да сее мутирали продукти. А всичката тази отрова влиза в нашата страна и се купува от населението поради недостига на хранителни продукти. При достатъчно количество, на първо място веднага излиза качеството. Надявам се, че се изразих убедително.

4) Значително, двойно и тройно увеличаване на работната заплата във всички сфери на народното стопанство, без инфлация; понижаване на вътрешно-държавните цени на всички видове стоки. Спадане на социалното напрежение:

Някой ще си помисли: каква може да бъде връзката между реализацията на програмата „Родови имения“ и повишаването на заплатата, примерно на продавача, тролейбусния шофьор, медицинската сестра или учителя? А връзка има! При това — непосредствена и пряка.

Преценете сами. Повечето предприятия сега са приватизирани и се намират в частни ръце. Тези, които наричаме „олигарси“ имат баснословни печалби, но за чия сметка? Най-вече за сметка на минималната заплата на работниците. Какъв смисъл да повишават заплатата им, да кажем, от 5 до 20 хиляди, щом като хората и без това чакат на опашка за работа? Хората просто няма къде да избягат.

Съвсем друго ще бъде положение, ако семейството, имащо собствен чифлик, получава от работата си в него средно десет хиляди рубли месечно (което е абсолютно реално и доказано на практика) — при минимални лични разходи. Тук няма нужда са се плащат комунални такси, да се харчи за ежедневното пътуване до работата и обратно, както и за ядене на крак по градските кафенета. За да се примами на работа в завода или друго частно производство един човек, живеещ в имение, ще трябва да му се предложи заплата, поне един път и половина или два пъти по-висока от дохода, който получава от чифлика си, а и да се компенсира транспортът и прехраната му.

Днес олигархът, приватизиращ завод или предприятие, или занимаващ се с нефтодобив, може да живее, ако му скимне, и в лондонски замък (което и става) и да получава доход до един милион долара месечно, докато работниците, които му го осигуряват, не получават и хилядна част от него.

Такова положение не може да продължава безкрайно. То неизбежно ще доведе до революция, до лишаване на собственика от предприятието му и сваляне на правителството, допуснало подобна несправедливост. Изходът е един: да се дели с работниците справедливо. Олигархът няма да направи това доброволно, но във връзка с възникналите обстоятелства, ще се реши.

Говорим за взаимоотношенията между собственици на имение и на промишлено предприятие. Заплатите на останалите да живеят в градските квартири също ще се наложи да се повишат, за да се задържат на работните места. Нали те също ще имат избор: да продължат работа, живеейки само в градски условия — или да почнат да градят живота си по друг начин.

И последният въпрос по тази точка. Защо няма да има инфлация, повишаване на цените?

Инфлацията винаги е последствие, предизвикано от конкурентите чрез специално заложени процеси. Повишаването на цените е само следствие. Причината — това е отстраняването на човека от естествения начин на живот. Лесно е да се повишат цените на бензина и хранителните продукти, когато хората не са собственици нито на едното, нито на другото. Те са напълно зависими. Но опитайте се да повишите цените на ябълките, когато човек си има собствена градина. Това е абсурд. А бензинът? И тук си има предел. Днес цените на бензина са толкова високи, че е много по-изгодно да се обработва земя от два-три хектара със собствен кон, който, между другото дава и първокласен тор.

5) Бързо подобряване на демографската ситуация. Оздравяване и подмладяване на населението:

Както е известно, демографската ситуация в страната е катастрофална. Това определение даже е слабо. Ако в една страна през мирно време населението намалява годишно почти с един милион души — това е чудовищно! Управниците на такава страна трябва да скрият имената си от населението и от поколенията. Всички разговори за изменение на ситуацията, в която сме изпаднали, са само дрънканици — това не променя нищо. Увеличаване на материалната издръжка за новородените, разбира се, е нужно, но материалната помощ, по същество, не води до нищо ново.

От много хиляди години историята показва: жените винаги престават да раждат, когато не виждат бъдеще за децата си. Преди всичко, трябва да се очертае точно и ясно бъдещото развитие на цялото общество и на конкретното семейство, като първична структура в него.

Владимирският фонд „Анастасия“ проведе допитване сред семействата, готвещи се да създават свои родови имения. Измежду над 2000 анкетирани, 1995 отговориха, че ще имат деца. Искат да имат три и повече. Онези, които не могат да имат собствени деца по здравословни причини, се канят да си осиновят от сиропиталищата.

Защо става всичко това? Ами защото човекът, сътворяващ жив оазис, разбира, че създава нещо вечно и иска и децата му да се радват на живота.

Що се отнася до оздравяването и подмладяването на нацията, хайде пак да се обърнем към практиката. Вижте как стават по-здрави и млади вашите дядовци и баби, когато отиват напролет на вилата. Пък и трябва ли да се доказва, че бременната жена, която се храни с екологично чисти продукти, пие чиста вода и диша чист въздух, ще ражда здрави деца? Много по-здрави от днешните!

Решава се въпросът за отбранителната способност на страната. Значително съкращаване на въоръжението и в най-близките години, пълно изкореняване на корупцията, бандитизма и тероризма: Боеспособността и моралният дух на днешните въоръжени сили, включително и на вътрешните войски и милицията, са спаднали под нулата, и вече се хлъзгат към минуса. За никого не е тайна колко проблемно е за наборните комисии да изпълняват плана за годишните набори на младежите за военна служба. Отклоняването от военната повинност сред младежите вече почна да се смята не за срамно, а за достойнство. По-богатите се опитват да се откупят, а по-бедните — „да се откачат“, включително и чрез самоосакатяване.

Военните все някак успяват да натикат в армията наборниците от по-бедните слоеве на населението, но такава армия не е в състояние да защити никого и нищо от един по-сериозен противник. Нещо повече — тя е потенциално опасна за самата страна, в която се намира.

Нека се разберем: кого днес е призван да защитава войникът от Руската армия? „Родината“ — ще последва стандартният отговор. Да, но днес това понятие е така размито, че за мнозина вече е трудно даже и да си представят какво нещо е „Родина“. Съвсем доскоро руските офицери и войници даваха клетва за вярност към СССР, който им беше Родината. Изведнъж границите се измениха и част от териториите се оказаха нещо съвсем различно от „Родина“. Дислоцираните по тези територии военни формирования са наричани „окупатори“. Остава защитата на хората върху територията, известна като „Русия“. Но защита на кои хора? На чиновниците, взимащи подкупи? На олигарсите? Или защита на собствените ни семейства? Ами ако войникът или офицерът е от бедно семейство, тогава от кого, всъщност, трябва да го защитава?

Пропагандата на държавно ниво, вече повече от десет години, твърди, че ние строим „цивилизована демократична държава от западен тип“. Сега си представете как биха могли руските войници да влязат в бой с войските на НАТО или на САЩ, след като са им внушили, че последните са цивилизовани и развити, от което следва, че ние сме неразвити и нецивилизовани… Абсурд! Какво е това: психологическа еквилибристика или умишлено изградена тактика? Като панацея за изхода от приближаващата се задънена улица сочат професионалната армия. Да, но това е още по-голям абсурд. Професионалните армии, както е известно, се състоят от наемници, които хващат оръжие и стрелят за пари в когото им заповядат. Подчиняват се на ония, които плащат повече.

В историята са известни многобройни факти, когато някои правителства са се опасявали да връщат наемните армии в страната си. Тъй е било в Древен Рим. Има подобна опасност днес и в САЩ. Такава съществува вече и в Русия.

Професионалната армия трябва да воюва непрекъснато и по възможност, не на територията на държавата, която я издържа. Когато такава армия се връща в страната си, тя неизбежно е вербувана от сили, враждебни на съществуващата власт. Или се разпада на многобройни групировки, част от които се превръщат в банди. В повечето случаи, въоръжените наемници не остават без работа. Ако не им дадат работа, те сами си я намират — и то по специалността… Така че армия от хора, които служат само за пари, може лесно да си намери прекупвач.

Представете си само за миг чужда военна база в Грузия, Туркмения или Украйна, чиито войници получават по три хиляди долара месечно, а нашите — по петстотин… Защо ли да си го представяме — има вече конкретни примери. Погледнете какво огромно множество висококвалифицирани, професионално подготвени офицери от бившето КГБ сега работят в охраната на търговските структури, включително и в чуждестранни банки.

Тогава какъв е изходът? Изходът е един-единствен. Необходимо е да се направи така, че руските войници, офицери и генерали да има какво да защитават.

6) Всеки лейтенант от Руската армия, от вътрешните войски и милицията, още при получаването на званието „лейтенант“ и на съответната звездичка на пагона, трябва да има право на един хектар земя за създаване на свое бъдещо родово имение:

Парцелите трябва да се определят не из затънтени места, а на специално отделени от държавата елитни територии, запланувани за селища. В границите на тези територии, офицерът ще може да избира сам своя хектар. И като си дойде в отпуск, да посади — сам или с близките си — млада гора, да изкопае водоем, да определи място за строеж на вила.

Заповедите може да го прехвърлят, според служебния дълг, из най-различни райони и даже в други страни. Може да живее в офицерско общежитие, в казарма или даже на палатка при полеви условия. Но всеки офицер от Руската армия трябва да знае, че там някъде, на едно избрано от душата му място, цъфти през пролетта градината на неговата малка родина — неговата градина! И момичето, което ще го хареса, още като погледне малката звездичка на пагоните му, ще знае: има Родина, има родово гнездо за бъдещите им деца. Нека й се налага засега да споделя нелеките условия на офицерския бит заедно с любимия си — все пак, дори и веднъж в годината, те ще си дойдат в отпуск в своята малка родина, ще помечтаят, ще планират бъдещото си имение. Ще определят къде да се изкопае водоем, къде да се сложи къщата.

Нека им се наложи да прекарват само по един месец от отпуската в своето место на палатка — все пак, те ще могат да изпитат несравнимата с нищо радост да съзерцават прекрасното бъдеще на своя род.

Нека дръвчетата на бъдещата градина да са още съвсем малки; и едва забележима — зелената, жива ограда на имението, но вече ще ги има и те тепърва ще растат и цъфтят, очаквайки тях — своите създатели.

7) Ако офицерска жена забременее, държавата е длъжна да построи за три месеца, на посочено място в техния парцел, малка вила с всички удобства, според избран от родителите проект (съвременните технологии дават възможност за такова нещо):

И ще прекара жената на руския офицер последните месеци от бременността си в собствен, малък дом! Може там да дойдат и родителите й. Може да бъде и сама, общувайки с приятни съседи. Но, най-важното: около нея и в нея ще бликат така необходимите положителни емоции. Та нали ще е оградена от пространството на тази малка родина? Нейната родина, родината на нейния любим!

И няма да тръгне да ражда детето си в задокеанска страна, нито в инкубатор, който неизвестно защо се нарича „родилен дом“… Офицерската жена ще роди бебето в своето имение, както вече правят много жени. Нека я наглеждат лекарите, но в дома й — в родната, благоприятна и благожелателна атмосфера, а не на родилна маса, която е слушала стоновете и воплите на толкова стотици родилки.

8) Детето на руския офицер трябва да дойде на тоя свят само в свое собствено родово имение:

Нека в този момент младият лейтенант да е нейде далеко — той ще чуе, непременно ще чуе и ще усети първия радостен вик на своето съкровище — и няма да успее да проникне никакъв враг в неговата голяма Родина! Той-младият лейтенант, руският офицер — няма да го пусне. Защото в сърцето на неговата голяма Родина име една малка и само негова — най-милата и най-свидна — мъничка родина. Там, дето неговата любима, насред цъфналата градина, държи за ръчичка малкото му синче, опитващо се да направи първите си стъпчици в този прекрасен живот.

Обществото! Нашето общество — плътта на държавата ни — още днес може да направи така, че младата майчица — жената на руския офицер — да не се тревожи повече как да осигури прехраната на своето дете. Тя трябва да е напълно осигурена! Не непременно като жените на олигарсите. Хич не й трябват кичови скъпотии и модерни коли. Тя си има всичко: любов и бъдеще. Главната задача е да възражда Родината. Това е най-важната й работа, великото й дело.

Затова обществото трябва да й плаща заплата, равна на заплатата на мъжа й. Това е капка в морето за нейното изумително творчество, но нека подобна крачка ознаменува добрата воля на обществото и държавата. Такава възможност е имало винаги, има я и сега — хайде да не мътим главите на хората с „висши икономически съображения“!

Нефтопроводът днеска удавя Русия с дъжд от долари. Защо поне едничка капчица да не капне върху руския офицер, върху жена му, детето му и тяхната малка родина?

Кой е измислил тези закони, криейки се зад псевдопанацеята срещу всички беди — „демокрацията“?

Нима е демокрация, бедният, нископлатен руски войник и офицер да е длъжен да защищава богатите босове и техните дворци по Рублъовското шосе и хилядите им двойници из всички райони на страната?! Това не е демокрация, а дивокрация!

Ако не приключим с тази диващина, вече няма да има кой да ни защитава и пази. Няма да има защита нито обикновеният гражданин, нито президентът, а какво остава за дребните и едри царчета.

Корупцията, наркоманията, проституцията и образът на катаджията, станал вече митичен герой с изнудванията на шофьорите — всичко това ще изчезне, ако унищожим тази диващина!

Кажете: защо служителят на КАТ трябва да виси по пътищата и да пълни дробове с крайпътния прах и изгорелите газове от ауспусите на колите-чудовища, камионите и автобусите? Значи, другите умни, а той — бунак… Стои си и осигурява безопасността на движението за жълти стотинки… Та нали ако не ръси будалите и баровците по пътищата, близките му ще го заплюят и ще го вземат за ненормален — жената ще почне да му натяква, а децата ще се махнат от такъв баща, който не може да им купи даже джинси куче-марка?

И за собствената му „безопасност“ вече нему пука. Ще го уволнят — много важно… Ако ще да се скъсаш от работа — семейството ти остава гладно. Така че трябва да разчита и на нещо друго. Но на какво? „Какво е това нещо, дето хем да си останеш честен, хем да не мизеруваш?“

Та затова си стърчи той на пътя сред прах и вредни газове и си взима „сухото“. И обществото вече не го е много еня — плаща си. „Какво да правиш, всички ставаме такива“ — мисли си то.

Но това е направо страшно, защото свикваме с него! Преставаме да мислим за други варианти. Свикваме с тълпите проститутки, с бездомните деца, с бандитите. Свикваме с цирка, наречен „избори“. Или са ни дресирали вече?

А нали доскоро най-тежкото за човека от руското село беше „клеймото“ от страна на съселяните: „Тя хойка“, „Той е лош стопанин“.

Това време трябва да се върне. Непременно ще дойде време, когато най-приятното нещо за руснака ще стане оценката на обществото: „Той е добър човек“; „Той има отзивчиви и възпитани деца“; „Имотът му е поддържан идеално“! Ето кога ще изчезне всякаква престъпност, корупция и наркомания. И то непременно ще дойде, това време!

* * *

На една пейка в сенчестата градина седи побеляващ възрастен човек и трепетно гали русата главичка на притисналата се до гърдите му тригодишна внучка. А 11-годишният му внук е свалил от гърба на пейката генералския му кител и се мъчи да го мери… На пагоните — две големи генералски звезди. А някога бяха две съвсем дребни лейтенантски звездички…

„Но това вече въобще не е най-важното — мисли си побеляващият генерал, гледайки към внуците си. — Най-важното е, че създадох и запазих за внуците си тази градина, вира и цялото прекрасно пространство на моето родово имение — нашата мъничка родина в сърцето на Русия!…“

… Че спаси Русия! И ето — разцъфва тя! Неговата мила Родина! Свежият ветрец разнася благоуханието на градините й по целия свят. А междупланетните ветрове съобщават на другите светове новината за разцвета на Земята. И пламват с бяла завист звездите по небето, и замечтават и те да почнат да посрещат гости от Земята — тези мъдри и светли дъщери и синове на Бога…

Така ще бъде! А засега…

Хей, чувате ли, лейтенанти, как тревожно бие сърцето на руската земя!? Как ви моли: „Вземете си по-малко от мен — и насадете градини! Аз ще отгледам за всеки от вас дивни райски пространства и ще ви подаря вечността…“

Хей, чувате ли? О, непременно ще го чуете!

* * *

9) Прекратяване изтичането на капитали от страната и приток на капитали в Русия; връщане на интелектуалните ресурси:

Мога да докажа теоретично, че ако се приеме програмата на Анастасия, такова нещо ще стане. Теоретично, го доказват и известни учени-изследователи и студенти-дипломанти.

По този въпрос може да се дискутира. Безспорни доказателства може да даде само практиката. И тя вече ги представи.

Във вече създаващите се селища, макар и нямащи още стабилен юридически статут, почнаха да пристигат хора от близка и далечна чужбина. Известно ми е, например, че само в едно от селищата около град Владимир вече си правят имения един учител от Туркмения и една млада двойка от САЩ. Същото се наблюдава в още много други нововъзникнали селища на територията на Русия и Украйна. Хората, нямащи търпение да дочакат закона за земята, се опитват да се приспособят към съществуващите закони — и купуват земя. Купуват своята родина! Задължение на обществото и държавата е да им върне тези пари. В противен случай, ще падне проклятие над всички, които са се изхитрили да вземат дан от човека, роден на същата тази земя — за това, че е почнал да я благоустроява.

Но каквото и да става, хората вече почват са се връщат. Засега са още единици. А какво ще стане при благоприятно стечение на обстоятелствата — ако се приеме закон за даване парцел за родово имение на всяко желаещо семейство. Съдете сами:

Писмо от Германия до Президента на Русия

ДО АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ Старая площадъ, 4, 102132, Москва

ANASTASIA e.V Schuetzlerbergerestr.43 D-67468 Frankeneck Telefon: +49 6325 955 99 39 Fax: +49 6325 18 38 59 www.anastasia-de.com E-Mail: info @ anastasia-de.com ANASTASIA e.V

 

Уважаеми г-н Президент на Русия, Владимир Владимирович Путин!

Това е писмо от бивши граждани на една страна, която вече не съществува — СССР. По различни причини, мнозина от нас се оказаха в чужбина. Германия стана убежище за повече от три милиона емигранти от СССР. Устремили се насам и намирайки западния, „цивилизован рай“, много хора осъзнаха, че заедно с това загубиха Родината си, без която човек никога не може да бъде изцяло щастлив.

Днес в Русия се появи нова идея, гарантираща физическото и духовното здраве на човека, приета вече от много хора от различни националности, включително и в страните от Западна Европа. Благодарение на тази идея, ние разбрахме, че именно Русия има в настоящия момент онзи духовен потенциал, който е нужен за възраждането на хармоничния човек и създаването на хармонична държава.

За тази идея може подробно да се узнае от книгите на Владимир Мегре от серията „Звънтящите кедри на Русия“ Общият тираж на издадените от него книги е почти 6 милиона. С книгите на В.Мегре, руснаците, жителите на СНГ^[6] и другите страни, получиха онази нова, прекрасна надежда за възраждане, която е необходима на всеки човек, на всяко семейство и всяка държава.

Същността на идеята се състои в следното:

Всяко семейство или всеки гражданин трябва да имат правото да получат безплатно по 1 хектар земя, върху която да създават своя малка родина, свое родово имение, което да се предава по наследство от поколение на поколение. Човекът се е родил на Земята и трябва да има свое конкретно късче от Родината си, Създадено и поддържано с неговите собствени ръце, с труда на няколко поколения от неговия род.

В едно от изказванията си Вие споменахте, че Русия се е родила и е живяла дълго в селата, със земята, и че това е нейният път. Ние сме съгласни с това! След като опитахме „прелестите“ на западната цивилизация, разбрахме, че наркоманията, проституцията, бездомните деца, кражбите, убийствата — всичко това е продукт на същата тази прословута цивилизация. Да не говорим и за най-болните европейски проблеми: екологическия и демографския. Целият този букет от проблеми го получава и Русия, опитваща се да осъществи промени по западен образец. Днес на мнозина на Запад почва да стана ясно, че пътят, по който вървят западните демократични държави, води до задънена улица, ако не и към пропаст.

Русия мина през най-тежки многовековни изпитания, в резултат на които у народа й се е откърмил особен дух. И благодарение на него, руснаците, в една епоха на най-жестока духовна и екологична криза, са способни да се спрат на ръба на пропастта и да родят не само нова национална идея — да отгледат нов живот — но и да предотвратят катастрофалното самоунищожение на цялото човечество.

Ние, бившите граждани на СССР, осъзнаваме какво значи за нас понятието „Родина“. Получили чуждо гражданство или запазили предишното, мнозина разбраха, че душите и сърцата им са си останали там, където са преживели по-голямата част от живота си.

Ние бихме искали да се върнем в Русия и да почнем да създаваме свои родови имения, съграждайки селища от нов тип. Дейността, свързана със създаването на родово имение, ще доведе до качествена промяна в живота на огромна общност от хора. Ние разбираме, че много зависи от нас — от нашия труд, умения, опит. Много от нас са получили в Европа нови професии, изучили са чужди езици, някои имат свой бизнес. Не са малко хората, които са почнали да изучават опита на западните екоселища и нетрадиционното обработване на земята.

В селищата ние сами ще си построим училища, клубове, болници. Може и да не се отпускат специални държавни дотации, тъй като ние имаме всякакви специалисти, а средства и възможности можем да си търсим и сами.

Такава дейност ще доведе до качествено изменение на живота на огромна общност от хора. Земите, които до този момент не са потърсени и са изоставени, изтощени, ще станат плодородни градини, а в тях ще се роди ново поколение руснаци с ново съзнание, светоусещане, мироглед.

Всички желаем да помогнем на своите роднини и близки, живеещи сега в Русия и ОНД, което ще спомогне и за решаване на проблемите на младежта, трудоустрояването и жилищния въпрос. Ние сме готови още днес да употребим усилията на няколко поколения от своите родове, както и всичките си умения, опит, знания и финанси за съвместно сътворяване на една могъща, величава и горда Родина — Русия!

За осъществяване на тази идея, ние молим да се разгледат следните въпроси:

1. На всяко желаещо семейство или сам гражданин да се предостави правото да получи безплатно 1 хектар земя за пожизнено владеене — с право на наследяване, но без право за продажба, за създаване на родово имение.

2. Опростяване на процедурата за получаване на руско гражданство за лицата, желаещи да градят своя малка родина и голяма Русия, родени на територията на РСФСР^[7] и други републики на бившия Съветски съюз, и имали в миналото съветско гражданство.

С вяра и уважение: бъдещи граждани на Русия; Германия, 160 подписа

* * *

За съжаление, от Русия не е последвал никакъв отговор на това писмо. Не е дошъл даже и формален, отговор от някой чиновник. Само дето рускоезичните руснаци в Германия си пазят обратната разписка за това, че писмото им е получено от администрацията на руския президент. Какво да се прави, това е вече закономерност. Не отговарят не само на вас, но и на нас, живеещите тук, в Русия. В сайта в Интернет има вече цяла рубрика за писма, написани на английски — включително и до президента на Русия. Пет години вече хората пишат все по този въпрос — за родовите имения, но досега няма отговор на нито едно от писмата-обръщения. Нито на колективните, нито на индивидуалните.

Както скоро ще разберете, другояче не може и да бъде, понеже има някакви сили в Русия, които са се поставили по-високо от президента и правителството. Те смятат, че стоят по-високо и от народа, но мисля, че твърде много грешат. По-горе от пияния народ, разбира се, те могат да бъдат, но над народа, в чието сърце вече мощно живее мечтата за бъдещето и горещото желание тази мечта да се осъществи — такава сила няма и не може да има.

Ще ми се наложи да ви отговоря аз — вместо чиновниците и вместо президента, — на вас, скъпи бивши съграждани.

Преди всичко, благодаря на всички вас, които живеете сега в Германия, Америка, Израел, Полша, Чехия и Словакия, Италия, Франция; в Грузия, Белорусия, Казахстан и в Монголия! Именно поради вашите усилия са преведени и отпечатани книжките за Анастасия в страните, където живеете сега. Не съм ви познавал лично и затова е нямало как да ви помоля за това. Усещам само как са трептели вашите сърца и как сте ходили по издатели и преводачи, а когато не са ви разбирали, сте се опитвали да превеждате и издавате сами моите книги. Така е станало в Чехия и Словакия, в Канада и Америка.

А после вече са почнали да ви разбират. За пръв път почувствах това в Германия, когато се изказах през читателите в Берлин и Щутгарт.

Рускоезичните немци, емигрирали от Русия в Германия, както и местните жители, които не знаят руски език, седяха в препълнените зали заедно. Бяха, примерно, поравно. Знам: немците, дошли от Русия, и руснаците, напуснали страната, обикновено не се обичат твърде много. А тук седяха заедно и доброжелателно се стараеха да си обясняват едни на други не винаги разбираемия превод от руски. До този момент бях считал немците за педантична и не особено емоционална нация. Но животът показа друго. Не друг, а немски фермер, прочел книгата за Анастасия, се качил на автомобила си и тръгнал за Сибир! Тръгнал, без да познава езика и руските пътища, без понятие какво представлява КАТ и какво ще е времето… И стигнал! Върнал се вкъщи и донесъл на приятелите си армаган от Русия.

Разбира се, че казвам едно огромно „Благодаря“ на всички онези, които по собствена инициатива, а понякога и със собствени средства, превеждат и издават тези книжки в чужбина. Но работата не е само в книжките. Най-важното е друго. Благодаря ви за разбирането и подкрепата за идеите и мечтите, идващи от Сибир, от Русия! Затова сега тази мечта не е вече само руска — тя е и ваша. Дано успеете да я опазите, въплътите и предадете на децата си, за да стане още по-съвършена.

Не е ясно кой точно извърши най-значимото дело: Анастасия — със своите пламенни думи, книгите или всички вие, които вдигнахте идеята като факел и я понесохте напред.

„Аз ще отдам на хората цялата си душа, чрез хората ще отстоя душата си. Готви се, всичко злобно, да си идеш вече от Земята!“ — бе казала Анастасия.

Тогава си мислех, че това са само красиви думи. Животът обаче показа, че това не са обикновени думи.

Мечтата й избухна като безброй малки пламъчета в душите на милиони хора от разни страни — от различни националности и вероизповедания. Тази мечта вече не е само на Анастасия. Тя е достояние на много хора и е непреходна. Тя сега е мечта за вечни векове!