Владимир Мегре
Новата цивилизация (11)

Божественото хранене

Едва след няколко дни си спомних, че исках да науча от Анастасия рецептата за целебната настойка и въобще начина за правилно хранене или диета — за читателите.

И добре, че си спомних. Изглежда, Анастасия знаеше за някакъв съвсем уникален начин на хранене, приемлив даже при градските ни условия.

За моя изненада, Анастасия, вместо веднага да ми даде рецептата за извлека, почна да говори за способностите на човека, за болни и лечители. Ние не веднъж бяхме говорили с нея на тази тема, но този път тя разказа още нещо, пак много интересно:

— Действителността, Владимире, трябва да определяме само чрез себе си. Да видим живота на хората от миналите хилядолетия, в бъдещето да надникнем. Всеки човек, живеещ на Земята, е способен сам да построи бъдещия си живот! Всеки има такава велика способност — тя трябва да се осмисли и тогава никой няма да може да те отклони от истината. Тогава хората ще се споразумеят помежду си и безкрайните войни ще престанат. Досега са хвърлени много усилия, за да се изопачи действителността на миналото. Този навик се добива не когато човек сам гради представите си за миналото, а когато повтаря в себе си, като папагал, нечии чужди изводи и думи.

— Не ми е ясно, Анастасия, по какъв начин всеки човек на Земята може сам да разбере живота на хората от миналите столетия, а какво остава за хилядолетията? Съществува цяла наука, която се занимава с историята на човечеството. И до днес учените спорят за произхода на човека, за неговото предназначение. Историческите събития се тълкуват по най-различни начини.

— Най-различно, казваш. Значи, има невярно и вярно… А може и всички погрешно да говорят за миналото. По правило, погрешните неща се фабрикуват, за да се угоди някому. Но когато ти сам — единствено и изключително сам — възстановяващ в себе си картините от миналото, само тогава ще видиш истината и ще определиш своето космическо предназначение и местонахождение.

— Да, но как, например, сам ще мога да видя историческите картини от миналите хилядолетия?

— Ти трябва да си ги представиш, мислейки логично. Тогава даже ведруската цивилизация ще се яви пред теб.

— За какво трябва да размишлявам логично?

— За човешките образи, които за половин век живот си видял досега; за това, какви изменения са станали в тях.

— Не ми е съвсем ясно как трябва да разсъждавам.

— Ще разбереш, ако не те мързи да мислиш. Хайде, Владимире, да почнем заедно, а ти ще продължиш сам. По същия начин всеки друг човек ще може да възстановява картини от миналото, за да внесе нещо по-добро в бъдещето.

— Хайде, но ти почни първа.

— Ще започна. Наблюдавай и сам, ако можеш; добавяй подробности, те са много важни. Нали днес виждаш навсякъде все повече и повече болници и аптеки с лекарства за много болести?

— Да, това всеки го вижда, и какво?

— Припомни си: преди 30 години, не бяха ли по-малко?

— Ами разбира се.

— А колко са били преди сто-двеста години?

— Още много по-малко. Известно е, че съвременната медицинска наука е само на около двеста години и нещо.

— Ето, виждаш до какъв извод те доведе собствената ти логика: болници, дори в най-близкото минало, не е имало въобще. Помисли сега и си припомни: кой е лекувал хората при неразположение?

— Ами кой?

— Та нали си живял на село и си виждал как баба ти, с разни отвари от билки, пои баща ти и майка ти?

— В онова село не само баба можеше да лекува, имаше и други.

— И във всяко друго човешко селище винаги е имало хора, които са събирали и пазели лечебни билки. И всеки човек е можел да получи помощ незабавно, при леко неразположение или тежка болест. А възнаграждението за помощта е било нищожно — най-често думата „благодаря“.

— Ами да, нали всички са били съседи. А билки наоколо — каквито и колкото щеш…

— Да, много полезни билки е имало. И хората са знаели много за свойствата им.

— Разбира се, че са знаели. Даже и аз знаех за някои, но сега съм ги забравил.

— Ето, виждаш ли: и ти си ги забравил, и много още хора са ги забравили. Ако днес се появи раничка на човешкото тяло, какво прави човек?

— Отива в аптеката, купува бинт или антибиотичен крем, спирт, лейкопласт и покрива раната.

— Ще загуби време, за да стигне до аптеката, и пари ще изхарчи. А всяко дете в миналото е знаело: ако се сложи лист живовляк на раната, тя бързо заздравява и не забира.

— И аз го знам това, но сега на много места тревата е мръсна. Навсякъде автомобилни газове, прах, киселинни валежи…

— Да, така е, но мисълта ми беше друга. Говорехме за образите на миналото и ти сам можеш да си направиш извода: познанията на предишния човек превъзхождат знанията на сегашните хора.

— Така изглежда.

— Да, но в гласа ти, Владимире, се чуват нотки на недоверие и съмнение. По тоя начин няма да ти се яви образ от миналото. Трябва да си абсолютно уверен! Продължи мислено да следваш логиката.

— Разбираш ли, Анастасия, цялата логика наистина говори за това, че познанията в областта на народната медицина у човека от миналото са били значително по-големи от тези на сегашните хора. Даже може да се каже — неизмеримо по-големи. Излиза, че медицинското обслужване чрез тези знания е било значително по-съвършено от съвременното. Но някак си е тежко веднага да се осъзнае, че всички тия съвременни болници, аптеки и научни учреждения, са излишни. Та, гледай ти, каква ситуация се получава! Човекът от ведруската цивилизация, нашият предшественик, при неразположение е изяждал тревичка или пиел настойка — и болестта минавала. Човекът от нашата цивилизация заболява, отива в болница, плаща пари за преглед при лекаря. Той му предписва някакви таблетки или инжекции; човекът пак плаща пари за лекарствата — често даже повече. При това има много случаи, когато лекарствата се оказват менте. Чиновниците от Министерството казват, че в аптеките се продават до 30% фалшификати! Пък и разни неизлечими нови болести изникват. Сякаш някой методично, умишлено е унищожавал съвършените знания, подменяйки ги с илюзорни или по-малко ефективни. Между другото, официалната медицина и сега се отнася към народните лечители враждебно — сигурно защото са й конкуренти. Но защо държавата и обществото не разбират, че щом човечеството векове и хилядолетия наред, успешно се е лекувало с народната медицина и е натрупало с времето огромен опит, той трябва да се използва и изучава? Та нали тези знания могат да се преподават още в училищата!

Да, но тогава всичкият бизнес, който върти съвременната медицина, ще рухне… Невероятно! Анастасия! Това е не-ве-ро-ят-но! Аз, май почвам да разбирам: днешната медицина се занимава не толкова с лекуване на хората, колкото с най-обикновен бизнес. А щом е бизнес, то за концерните, които пускат хапчетата, е по-изгодно хората да боледуват. Повече болни — по-голяма печалба. По законите на бизнеса, при такава мотивация количеството на болните неизменно ще расте. А това е страшно порочна система! Почвам да се убеждавам: здравеопазването в далечното минало е било много по-рационално и ефективно. Само дето някои исторически факти пречат да се убедим напълно в това.

— Какви факти?

— Ами, например, в историята са известни масови епидемии от чума, едра шарка, проказа. В някои учебници по история се разказва как са изчезвали цели селища. Така ли е било?

— Да. Така.

— Но днес, с помощта на съвременната медицина, чумата, холерата и вариолата са победени. Например, срещу шарка, на всички правят инжекция с ваксина — и край. Излиза, че народните лечители са били безсилни да се борят с тези болести, а съвременната медицина се е справила.

— Не е така, Владимире. Ти сам виж какви са били времената тогава и съпостави простите факти. Взривовете от епидемии, за които говориш, са ставали именно тогава, когато целителите са били подлагани на гонения. Даже много от тях са ги осъждали на смърт. В мрачното Средновековие те са ставали трън за властта. Тогава се е вярвало, както и днес, че езичниците се покланят на природата и уж били недуховни хора. Нищо подобно — езичниците са уважавали Природата, като творение на Бога. И са познавали множество божествени творения, сега напълно неизвестни на хората.

— Край, Анастасия! Повече не се съмнявам. Съвременната медицинска наука е много далече от народната медицина. Вече съм сигурен. Но защо ти се стараеше така много да се убедя в това?

— Не само ти, искам и читателите ти, съпоставяйки фактите, да могат да го разберат.

— Но защо?

— Когато един факт става безспорен, от него ще последват други безспорни изводи. Може да ти се сторят невероятни, но не бързай да се чудиш, моля те, Владимире.

— Какви, например, невероятни изводи?

— Първо ми отговори на въпроса: как повечето хора, мислят — откъде човечеството в древността е получило тези колосални познания за природата?

— Как откъде? Ако имаш предвид рецептите в народната медицина, на всички е ясно, че те са се предавали от поколение на поколение.

— И така да е, но после са се предавали. Все пак, съгласи се, че всяка от хилядите рецепти трябва да има първоначален автор.

— Според логиката на нещата, естествено, че трябва да има, но днес авторството на тези рецепти е невъзможно да бъде установено.

— Възможно е! Всички познания за великото Творение, ги е дал на всички хора сам Създателят. Аз ще го докажа това, Владимире — на теб и на всички хора. И не бързай веднага да наричаш нещата, които ти казвам, „невероятни“…

— Ще се опитам, казвай.

— Хората вярват, че едно време човекът е бил много по-глупав, отколкото сега. Това не е така, Владимире. Знанията на хората за първоизворите на живота са били божествени изначално.

— Как така изначално, Анастасия? Какво, да не би Бог сам да е написал разните рецепти по билколечение? Историците твърдят, че човечеството е трупало с векове своите познания.

— Да, но ако следваме логиката докрай, то от подобно твърдение се стига до друг извод.

— Какъв?

— От това следва, че човек не е съвършено творение на Бога, а най-недоразвитото от всички същества на Земята.

— Каква е логиката?

— Сам съди. Твоето куче знае каква билка да изяде, когато се разболее. И котката знае: тича в тревата, за да намери нужната тревичка. А нали никой не им пише рецепти? Пчелата знае как да добива нектар от цветето, как пити да прави, медец да запечатва, прашец да събира, и как потомство да възпитава. От веригата знания, дадена на пчелния род, даже една брънка да се махне — и родът ще загине.

Но пчелите са оцелели и до днес. А това значи само едно: всички знания са им дадени от Създателя изначално — в мига на Сътворението. Затова пчелите не са загинали, а живеят вече милиони години и правят своите уникални пити и досега, както в първия миг на Сътворението. Тъй и мравките строят своите домове. И на зазоряване цветето разтваря листенцата си точно така, както в първия ден на Сътворението! И ябълчицата, и вишничката, и крушата знаят точно какъв земен сок им е нужен, за да отгледат плодовете си. Всички знания са дадени първоначално — още в първия миг на Сътворението! Това важи и за човека.

— Да… Невероятно! Цялата логика наистина води до такова заключение. И това означава че… Чакай, а къде са тези познания днес?

— Те са вътре във всеки човек. Всеки човек може да състави сам оздравителна рецепта за целебен извлек от билки!

— Но по какъв начин?

— Ами пак така, Владимире: тя е била дадена от Бога на човека изначално. Той може да излекува сам плътта си от много болести и да продължи живота си. Тя е едновременно безкрайно проста и много сложна, но човек трябва да я осмисли с ума си. Затова — ще почна с предисловието.

* * *

Във ведруската цивилизация хората са живеели по повече от 100 години. И плътта им не е познавала никакви болести. Те са се хранили по рецептата на Бога.

Създателят специално е направил така, че билките, зеленчуците, ягодите, малините, боровинките и другите плодове да не узряват едновременно, а едни след други — в строга последователност. Едни в ранна пролет, други — през лятото или в късната есен. Времето за узряването им се е определяло от момента, когато даденото растение може да принесе най-голяма полза на човека. Човек, който живее в имението си и се храни по рецептата на Бога, не може да се разболее! Сам Бог е определил времето за хранене и вида на храната за човека. Количеството й е определял човекът, но не с ума си — поемал е колкото иска, а организмът му е определял нужното количество храна с точност до грам.

През есента всяко семейство приготвяло запаси от горски плодове, кореноплодни, билки, ядки и гъби. През зимата във всяка къща на масата е имало винаги съдове с малки купчинки от летните запаси.

Всеки член на семейството е бил зает със задълженията си, но щом усетел глад или жажда, приближавал се към масата и без замисляне взимал каквото му се иска. Забележи, Владимире — взимал е от масата без да се замисли! Организмът му знаел точно какво му се яде и колко — тази способност била дадена от Бога всекиму. Можем да я пробудим и сега — само познание е нужно на хората за това.

Аз приспособих ведруския начин за хранене за съвременните хора. Опитай го, нека го опитат и други. Ето какъв е:

* * *

Човекът, живеещ в съвременна квартира, трябва да се снабди с малки количества (по 100–200 грама) от всички зеленчуци, плодове и ядливи треви, които растат в неговия район.

Преди употребата на тези продукти, той цял ден не трябва да яде нищо. Да пие изворна вода, а на обед да изпие чаша сок от червено цвекло. След това не е желателно да излиза от къщи — стомахът и червата ще почнат интензивно да се чистят.

На следващия ден, като се събуди сутринта и усети глад, трябва да вземе било зеленчук, било плод или билка, да сложи избраното в чиния, да седне на масата и да го помирише, да го близне — и накрая да го изяде, като дъвче бавно. При това е добре да е сам в стаята и да е изолиран от шумовете на изкуствения свят.

Чувството за глад, след вземането на един продукт, няма да изчезне или ще се появи скоро след това. И тогава трябва да се вземе друг продукт и да се изяде по същия начин.

Всички събрани продукти човек трябва да опита в произволен ред, според желанието си, но през малки интервали от време.

Времето за вземане на поредния продукт се определя от усещането за глад.

Този вид хранене започва още от сутринта.

За един ден човек ще опита така от всички природни продукти, виреещи в района, където живее. Ако разнообразието им се окаже голямо, трябва да продължи храненето по този начин и на следващия ден.

Тази процедура е много важна. Тя ще даде възможност на организма на много хора, може би за пръв път, да се запознаят с вкусовите качества и свойства на някои природни продукти. Така може да се определи доколко и в какво количество е нужно на човека от всеки от тях в даден момент.

След като организмът се запознае с всички продукти, трябва да се вземе голяма чиния, всеки вид зеленчук да се нареже на малки късчета и да се наредят на купчинки. Върху тази или върху друга чиния е добре да се сложат и малки количества зарзават, горски ягоди, боровинки, малини и други плодове. Съдържанието на чиниите с бързо развалящи се продукти трябва да се залее с изворна вода.

На масата трябва да се сложи още мед, цветен прашец, кедрово масло, изворна вода. Човек може да се занимава със своите задължения. Пригладнее ли му, може да отиде при масата и да си вземе с ръка или с дървена лъжичка това, което му хареса и да го изяде.

Може да се случи някои продукти да бъдат изядени изцяло, а други да останат недокоснати. Това значи, че твоят личен, най-мъдър лекар и диетолог, който ти е даден от самия Създател — твоят организъм — е избрал за теб най-необходимото за дадения момент; а ненужното е оставил недокоснато.

На другия ден неизяденото може да не се слага на масата. Но след три дни там пак трябва да присъства целия асортимент. Може би сега организмът ще си поиска друго.

Постепенно човек ще определи кои продукти може временно да изключи от менюто си, за да не се натоварва излишно със снабдяването им. Но след известно време те може да му станат нужни и затова, от време на време, трябва да се слага на масата целия възможен асортимент.

Знам, на човека в нашия свят често му се налага да напуска жилището си, но и в такъв случай той може да се приспособи. Например — да си направи кутийка от брезова кора и да сложи в нея част от храната, която е на масата. Тялото му само ще си избере най-нужното.

Ако се налага да се замине някъде за дълго, на новото, място също трябва да се започне запознаване на организма с природните храни на новата територия, понеже въпреки еднаквите им названия, те могат да имат вкусови различия.

При този начин на хранене трябва да се разбере най-важното, Владимире. Не само на всички животни са дадени способности да определят какви и колко продукти са им нужни в даден момент, за да имат най-голяма полза за организма им. Такива знания има вътре и в самия човек.

Нашият син всичко правилно е измислил: за да ти направи целебен извлек от билки в тайгата, той е почнал да наблюдава самура. Но ако ти сам знаеше вкуса на всяка тревичка, то организмът ти би избрал нужните още по-точно от самура. Като се върнеш в квартирата си, позволи на организма да опознае вкуса на продуктите, които можеш лесно да намериш. Не ги смесвай и не ги соли, иначе тялото ти няма да може да определи ценността и значимостта им.

* * *

Начинът, по който всеки човек може сам да си състави диета или рецепта за лечебно хранене, ми се видя много оригинален и логичен. Наистина, потребностите на организма у различните хора за количество и асортимент на продуктите, не могат да бъдат еднакви. Следователно, не може да има стандартна, еднаква за всички рецепта или диета. С помощта на начина, предложен от Анастасия, всеки човек може да си състави индивидуална диета — максимално точна и полезна. Измислените от човечеството рецепти невинаги са полезни за здравето. Те, по-скоро, са технологични и удобни за производителите и организаторите на съвременната хранителна индустрия. Например „Макдоналдс“ — една от най-могъщите, влиятелни и известни по света корпорации, завзела целия свят с еднакви хамбургери и чийзбургери, с пържени картофи в пакетчета, поставя всички хора под общ знаменател. Такава система, очевидно, е много удобна за производителя — еднакви продукти, еднакво оборудване и технология на приготвяне. Колко далече е тази еднаквост от естествения начин за хранене — и колко вредна! Все повече и повече хора по цялата ни планета вече разбират това. От една сряда през 2002 година, 16 октомври стана официален, ежегоден ден за протести срещу „Макдоналдс“ (Международен ден на храненето на ООН) — протест срещу използване на отпадъци за храна, срещу агресивната реклама, ориентирана към децата, жестоката експлоатация на работниците, неетичното отношение към животните, разрушаването на околната среда и световното господство на корпорациите над нашия живот.

„Макдоналдс“ все повече се разглежда от широкия кръг протестиращи в целия свят като символ на съвременния капитализъм. По целия свят се провеждат съдебни процеси срещу американските корпорации, търгуващи с „храна от отпадъци“: „Макдоналдс“, „Кентъки Фрайд Чикън“, „Бургер Кинг“ и „Вендис“ — от името на милиони купувачи, заблудени от методичното и неетично използване на вредни за здравето хранителни продукти, водещи до затлъстяване, сърдечносъдови заболявания и други сериозни здравословни проблеми. Навсякъде в Европа и САЩ расте загрижеността за човешкото здраве заради болестите по едрия рогат добитък (напр. „Луда крава“), от използването на генетично модифицирани храни за животните. Заплаха са също генномодифицираните варианти на продукти като картофа и царевицата и на някои техни съставки в други храни — шоколада и сладкарските изделия.

Но само хранително-вкусовата Промишленост ли обслужва нечии печалби? Ами как стоят нещата със съвременното държавно образование?

Да вземем, например, съвременното демократично общество — толкова ли е чак идеално за живота на хората? Наистина, много интересно ми беше какво ще каже за това Анастасия.

— Кажи, Анастасия: щом като някой за собствена изгода и във вреда на много хора, е успял да създаде система за хранене, не би ли могло със същата цел да се измисли цял обществен строй?

— Разбира се, че би могло. Сам прецени, Владимире: вековете минават, имената на обществените формации се сменят, но същността си остава все една и съща — експлоатиране на хората.

— Е, не е съвсем еднакво. Например, преди е имало робовладелчески строй, а сега е демокрация. При демокрацията експлоатирането на хората е много по-малко, отколкото в робовладелческите времена.

— Искаш ли, Владимире, да ти покажа една картина от миналото и да ти разкажа една притча?

— Искам.

— Гледай тогава.