Владимир Мегре
Новата цивилизация (16)

Разговор с президентите

Ето, кажете, моля ви, уважаеми господа президенти, премиери и канцлери: кой, всъщност, управлява държавите?

На пръв поглед, този въпрос изглежда странен. Даже ученикът, отговаряйки на него, ще каже: „Страната се управлява от президента, правителството и парламента“.

Да, но такъв отговор говори само за мащабната илюзия на народните маси — не само в нашата страна. С тази илюзия живеят не само простите хора, но и самите управляващи. Чрез логическо мислене, тя може и трябва да бъде развенчана. А онези, които не могат да осъзнаят илюзорността, ще си се раждат и умират на Земята без да са живели, понеже тъй нареченият живот на Земята е само една илюзия.

И така — да се развенчае! Хайде, преди всичко, да се разберем какво значи „управление на страната“. Най-важното, а може би и единствено важното, е управлението на обществените процеси и явления, които стават в социума. Президентът е главен фактор в този процес.

Хайде тогава да го попитаме:

— Господин президент, отговорете моля ви, вие ли управлявате в страната ни развитието на наркоманията?

— Не! — ще отговори президентът. — Аз не управлявам този процес.

— А бурното развитие на проституцията?

— Не, не го управлявам.

— А измирането на народа?

— Какви ги говорите! Не мога да управлявам измирането…

Могат да се зададат още много въпроси, на които ще бъде даден същият отговор: „Не го управлявам“. Невъзможно е да се даде друг отговор, защото той би окачествил президента като престъпник.

И ето какво излиза: в обществото стават ярки, мащабни процеси, влияещи на живота на всеки човек, но върховният управник и цялата армия; негови чиновници, нямат отношение към тези процеси. И тогава — какво точно управляват?

Ако човек се вгледа внимателно, ще открие, че те неволно, без самите да подозират, управляват прикриването на истинските управници, които, както сами разбирате, има защо да се крият.

Между другото, нито теоретически, нито практически, нито един президент, канцлер или премиер не може да бъде реалният управник на държавата — те само изпълняват чужда воля, мислейки я за своя. Учените психолози, например, могат да обосноват това научно.

Това важи и за всеки човек поотделно и ние с вас можем да разберем това, ако анализираме живота си внимателно.

Нима върху живота ни не въздействат най-различни хора още от детската градина, училището, института? Ако поискат, ще направят от нас комунисти; ако решат — ще ни възпитат като фашисти; или като демократи, както е сега.

И чрез това възпитание-внушение те предизвикват съответни обществени процеси.

„Човек трябва да определя действителността само чрез самия себе си.“ — казва Анастасия. Хубави и верни думи! Но за да се разбере действителността, трябва да се разсъждава. А съществуващият начин на живот не ни оставя време за размисъл, затова и се ползваме от чужди, натрапени ни определения за действителността.

Та държавният глава има много по-малко време за мислене, отколкото обикновените хора. Неговата програма за деня е запълнена по часове и минути, и то често не от самия него.

Обозримото историческо минало също говори за невъзможността държавата да се управлява от един управник, известен на всички.

Известно е, че в Древен Египет фараонът е бил възпитаван от жреците и те са знаели предварително за много негови бъдещи решения. Но и в периода, когато вече е управлявал сам, те постоянно са му давали съвети. Фактически, фараонът бил резонатор на чужди воли.

На Изток властващите също са имали придворни мъдреци и са се съветвали с тях.

Както древноегипетските жреци и източните дворцови мъдреци, така и влъхвите от ведруския период не са се обременявали с държавни дела. Главната им задача се състояла в анализа и размишленията.

Липсата на такава възможност при сегашните управници и парламентаристи не им позволява да влияят ефективно върху процесите, протичащи в обществото — и фактически ги лишава от власт.

Това го потвърди един депутат от три свиквания на парламента, когото познавах добре — доктор на икономическите науки, професор. Потвърди го, когато остави своето депутатство и така получи шанса да мисли, да анализира.

Потвърди го и скандалната ситуация, разтръбена от пресата, когато един депутат от днешната Дума се обърна към Конституционния съд, заявявайки, че заместник-шефът на главната администрация на президента бил посъветвал в прав текст група депутати от Държавната дума да не разсъждават, а да правят каквото им се заповяда.

Колкото и да е парадоксално, въпросният заместник-шеф се е оказал, вероятно интуитивно, по-близо до истината от всички. На него му е по-лесно да взема решения сам — оперативно и ефективно, отколкото да гледа как тълпата се върти около тези решения, без да употребява мозъка си. Че това е така, потвърждават сегашните партии в Държавната дума, на които липсва дори една елементарна програма, ясна и понятна за народа.

Ситуацията с вече оповестените идеи и програмата на Анастасия най-ярко показа неспособността на съществуващата система да взема самостоятелни решения.

Програмата на Анастасия бе подкрепена от много хора — както показа анализът, преобладаващото мнозинство от тях са с разумен начин на живот и склонни към размисъл. Много хора в най-различни райони на страната, преодолявайки трудностите, пристъпиха към нейното осъществяване. А на правителствено ниво се оказа, че има хора, неспособни да проумеят и една част от това, което се бе случило сред народа.

Не стига това, но и се почна противодействие — именно то издаде влиянието на външни сили върху Русия; доказа факта, че нашата страна не се управлява от нейното собствено правителство.

Разбира се, това противодействие не е на нивото на жреци, които залагат програми за векове и хилядолетия. То е по-просто и конкретно и е продукт на сега образувалата се система за световното устройство, в която на Русия е определена ролята на суровинен придатък на Запада и пазар за некачествени продукти.

Под „Запад“, в случая не бива да се разбира цялото население на Европа и Америка. Това е просто група от транснационални компании и финансисти, заинтересувани от своите печалби.

Както всички можем да се убедим, през последните десетилетия техните планове се осъществяват най-интензивно и нашите управници, меко казано, не попречиха ни най-малко за тяхното прилагане. А това е още едно ярко потвърждение, че те, фактически, нямат истинска власт.

Единственото противодействие срещу разрушаването на държавата и геноцида над значителна част от нейното население е програмата на Анастасия.

„Но — правилно може да забележат повечето читатели — тогава защо продължавате да се обръщате към тези, които нямат власт и които не са способни да променят нещо?“

Ще отговоря.

Първо. Уважаеми читатели, та нали аз не се обръщам само към властта, а преди всичко към вас, с надеждата, че ние, със съвместни усилия, ще можем да разберем положението, в което сме попаднали? С надеждата, че тази ситуация ще бъде изложена в нашето тълкуване в родовите книги. Това трябва непременно да се направи! Иначе не само нас, но и децата ни ги чака незавидно бъдеще.

Второ. Аз помня въпроса на Анастасия: „Кой е виновен за невъзприемането на истината: носителят й — или този, който не я възприема?“ Мисля, че за да няма достатъчно поддръжка от страна на държавата за тези, които са почнали да създават свои имения, имам вина и аз. Може би не съумях да изложа идеята на език, понятен за чиновниците. Уж руският език е един, но разните слоеве от населението го използват нееднакво и влагат в думите различен смисъл.

От това излиза, че аз не владея езика, разбираем за чиновниците.

В администрацията на президента, правителството и Думата работят хора — същите като нас. Те също имат деца, жени и внуци, на които, както всички останали родители, желаят хубаво бъдеще. И ако те успеят да разберат ситуацията, ще добият истинска власт и ще могат съществено да повлияят за позитивните процеси. Но къде, как да се намерят думи, способни да спрат суетата на суетите? Трябва да се търсят! Инак ще дойдат нови политици, но и те ще попаднат в същата тази система, която блокира мисленето. Затова и се обръщам към вас, мои читатели: хайде да търсим заедно думи, разбираеми за различните слоеве на обществото!

Затова, именно, за пореден път, отстоявайки позицията си, аз се обръщам към президента и правителството.

ДО ПРЕЗИДЕНТА И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

Несъмнено, Вие, като върховен глава на руската държава, повече от когото и да е, сте заинтересуван от разцвета на нашата страна. Като всеки държавен глава, бихте искали да получите признание от народа и да оставите добър спомен за Вашето управляване — като за най-светъл период, заложил основите за процъфтяването на държавата и нейния народ.

По същия начин и всяко руско семейство иска да уреди своя живот и бит, достойни за човешкото съществуване. И всяка майка, родила дете, мечтае за неговото щастливо бъдеще, разбирайки, че това е възможно само тогава, когато цялата държава е тръгнала в разумна и предсказуемо добра посока.

Вие се стремите да настроите държавните институции, правителството, министерствата и регионалните власти към подобна цел. Обаче, въпреки искреността на Вашето желание и усилията на държавния апарат, в страната продължават да се ширят корупцията, наркоманията, проституцията, детската престъпност и още много други негативни явления.

Усложнява се и екологическата и демографската ситуация. Семействата се разпадат. Населението на страната намалява всяка година. Народът просто измира.

Всичко, което вършите Вие, е много важно: усилване на вертикалната власт, реорганизация на държавния апарат, реформа на армията, удвояване на БВП в икономиката. Всички показатели в страната са със знак плюс, динамиката е положителна, но хората не усещат това. На хората — съседите, колегите, роднините, родителите и децата — им става все по-трудно да се разбират помежду си, да намират отзивчиви и добри думи, да развиват своите взаимоотношения на основата на честността, порядъчността и доверието. Страхът за утрешния ден, за бъдещето на децата ни, не намалява. Не са ли това главните показатели?

Борбата с негативните явления се води все по-активно, но те не намаляват. Защо? Защо желанията на народа и стремежите на президента не съвпадат с действителността?

Не е ли време всички да погледнем истината в очите и да си направим извод: борбата се води само с последствията, а не с причините, които са ги породили. Не е ли време Вие открито да признаете факта, че в нашата Страна съществува чужда на обществото ни идеология, разбирайки, че много отрицателни процеси са предизвикани от определени сили? Вие, като кадрови чекист, не можете да не знаете това.

Народите днес са подведени от тези сили до такава степен, че са започнали да възприемат действителността неадекватно. Най-простият пример: рекламата. И учените-психоаналитици, и обикновените хора разбират: масираната реклама не е нищо друго, освен механизъм, който въздейства мощно на човешката психика. Чрез този механизъм може да се накарат народите на много страни да употребяват вредни за здравето хранителни продукти, да носят неудобни дрехи, да гласуват за определени политици. И този механизъм с колосално въздействие върху масите би трябвало да е във Вашите ръце, в ръцете на правителството ни. Така ли е това? Съвсем не! Той има други господари. При всеки опит да се въведе ред по този въпрос, веднага почват да се сипят обвинения за „нарушаване свободата на словото“. Тези обвинения обаче се повдигат именно от тези, които не предвиждат свобода за словото на народа. Масмедиите, практически, се намират в ръцете на финансовите магнати.

Те внушават на цели народи една чудовищна лъжа, криейки се зад циничното обяснение, че рекламодателите спонсорират цялата телевизия, всички интересни предавания, които „толкова много обичате да гледате“… Нищо подобно! Те само предават на телевизиите част от обраните от народа пари, слагайки надбавка към стойността на своите стоки за заплащане на рекламите по телевизията, радиото, в транспорта, на улицата. По този начин целият народ плаща за работата на телевизията, купувайки химикали за ядене и некачествени стоки за народна употреба. Заплащат бездарните телевизионни програми и сапунените сериали, насаждащи образа на угрижения неандерталец.