Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (42)

42

Оаз

Стъклата с цветни отблясъци светеха под блясъка на Луната и оцветяваха в смарагдовозелено гората наоколо. Трите сгради в шестоъгълна форма на лабораториите на международната компания „Ревелан“ заемаха шестдесет хектара залесени земи в покрайнините на Оаз и оставаха наполовина скрити от дърветата.

На втория етаж на главната сграда Патрик дьо Шефдебиен приключваше месечната среща за планиране на дейностите. Нарочно бе свикал търговските екипи тук, а не в седалището на дружеството в квартал Дефанс. По този начин искаше да спечели време и да има постоянна връзка с директора на лабораториите.

Конферентната зала бе окъпана в синкава светлина. Големи снимки на известни манекени висяха в златисти рамки по стените в цвят антрацит. Брюнетки, блондинки, азиатки, африканки, чиято красота спираше дъха, бяха посланиците на козметичната марка по целия свят. Само временно! На всеки две години екипът по поддръжката сменяше снимките след изтичането на някои договори. Плакатите бяха старателно навивани и прибирани в архива в подземието, за да потънат в забрава като купища други избледнели от времето снимки. Фирмата рядко използваше някой модел повече от две години. Клиентите имаха нужда постоянно от нови лица, за да се оприличават с тях. Само водещите продукти на „Ревелан“, като червилото „Разпаленост“, шампоана „Северно сияние“ и парфюма „Ариана“, оставаха верни на един и същи модел поне за четири или пет години.

Откакто бе поел управлението на фирмата, Шефдебиен имаше едно-единствено кредо: „Ревелан“ не предлага козметични продукти, а младост. Жените плащаха, защото им се обещаваше, че ще бъдат красиви. Всеки нов продукт трябваше да достигне само една цел — въображението на клиентката. Два пъти месечно скъпоплатен психоаналитик, масон от ложата на Шефдебиен, организираше общи работни срещи, за да стимулира креативността на маркетинг-директорите и на отговорниците за връзки с обществеността. Трябваше да се достигне дълбоко в подсъзнанието на жената и да се налагат модели на красота. Предишния месец заедно с дизайнера този психоаналитик бе създал ново шише за парфюм с овална форма, която според него символизирала женствеността.

В началото при заемането на длъжността методите на генералния директор се посрещаха със смях, но много бързо с оглед на покачването на продажбите и най-скептично настроените отстъпиха.

Седнал по средата на голяма маса от светъл мрамор, Шефдебиен очакваше и последния говорител да приключи с доклада си, но умът му беше другаде. Предната вечер Жуано му беше оставил две кратки съобщения, в които съобщаваше имената на трите съставки на неговата прословута сома. Главният директор на „Ревелан“ веднага бе помолил шефа на лабораториите да извлече съставките. Имената им бяха познати и включени в международния „Химически сборник“ и извличането нямаше да отнеме повече от три дни. Това беше детска игра за химиците на „Ревелан“, които прекарваха времето си в работа за откриване на нови молекулни съединения за бъдещите козметични продукти.

Гласът на Жуано, който му бе оставил тези съобщения, трепереше от вълнение като на дете, което очаква да получи новата си играчка. Очевидно бе открил нещо.

Потънал в мислите си, Шефдебиен не бе забелязал, че търговският директор е приключил с доклада си. Директорът по продажбите се изкашля настойчиво. Шефдебиен се сепна и стана.

— Дами и господа, благодаря ви за докладите и най-вече, че приехте да дойдете на това късно събрание. Много съм доволен от чутото. Не забравяйте, че утре в четиринадесет часа тук ще има телевизионен екип, за да заснеме посещението в нашата фабрика на индонезийски момичета, оцелели след цунами. Бъдете много сърдечни, журналистите са наши приятели.

— А ние много обичаме журналистите, особено когато ни правят безплатна реклама — изсмя се тихо началникът на продажбите за Средния изток, която вече знаеше, че ще бъде уволнена и заместена от друг.

Служителите напускаха залата един по един. Шефдебиен сложи ръка на рамото на жената с костюм на „Гучи“.

— Чух какво каза. Искаш ли да поговорим в кабинета ми?

— Не. Като изключим, че съм уволнена и ще трябва да си търся нова работа, всичко е наред.

— Аз съм първият, който е обезпокоен, но „Ревелан“ е като верига и ако един пръстен от веригата поддаде, цялата верига се къса.

Жената го погледна накриво:

— Спести ми масонските си алегории. Знам всичко много добре и мисля, че отлично схващам дълбокия смисъл на общата верига от теб.

— Браво на теб. Много се развълнувах, като разбрах, че си използвала общата ни принадлежност, за да спасиш мястото си.

— Аз имам принципи, представи си. Надявам се нулите върху чека, с който ме изпращате, да са символ на безкрайността. В противен случай няма да се поколебая да ти навра пергела там, където си мислех, брате.

Жената се освободи от ръката му и излезе, без дори да го погледне. Шефдебиен се усмихна. „Братски хумор!“, помисли си той и седна удобно в креслото. Вътрешният телефон иззвъня:

— Господине, директорът на лабораториите дойде.

— Отлично. Нека влезе.

Мъж на около четиридесет години с обърната черна яка и бръсната глава, лъскава като билярдна топка, влезе с големи крачки и се тръшна на съседното кресло до генералния директор.

— Патрик, добре ли си? Получих списъка с… поръчките. „Ревелан“ започва да произвежда наркотични вещества ли?

 

 

Пленкуро

Антоан и Жад не можеха да видят лицето на човека, който ги беше прекъснал. Силната светлина на фенера му ги заслепяваше напълно.

— Тази гъба расте на места, които тук наричат „вълшебните кръгове“. Нормално е, тъй като Бери винаги се е славел като място на магиите във Франция. Вдигнете ръцете си високо и се отдръпнете от фреската.

Три силуета приближаваха заплашително. Единият от тях леко накуцваше. Антоан се ядоса, че е оставил служебното оръжие в жабката.

Малката група застана пред тях и те успяха да видят лицата им. В средата стоеше мъж със снежнобели коси, безстрастно лице и къс врат. От лявата му страна Жад позна Йоана, която размаха превързаната си с бинт ръка. От дясната страна стоеше млад мъж с късо подстригана коса и малко налудничав вид. Именно той бе насочил към тях МР-5, автомата със заглушител на специалните американски части. Сол наведе фенера.

— Позволих си да изслушам вашия задушевен разговор за този вид гъба. Лошата й слава на отровна гъба датира от зараждането на християнството. Преди това, в най-ранни времена, тя е била смятана за растението на безсмъртието. Използвали са я още от края на палеолита. Шаманите и свещениците на езическите религии са я почитали като част от Бога, която все още е на Земята. Между тях са я наричали, както и други гъби, „плътта на боговете“. За нещастие след налагането на Църквата тези гъби са приемани като съставки за приготвянето на смешни отвари. Знаехте ли, че свети Августин е трябвало да напише дълъг текст, в който да изобличи употребата им? Но аз се отклонявам твърде много. Клаус, ще подържиш ли фенера?

Възрастният мъж се приближи до фреската, като се смееше от удоволствие.

— Какво богохулство. Ябълката от Библията заменена от халюциногенна гъба. Много смело са постъпили тези рицари от Средновековието по времето на Инквизицията.

Марка стискаше Жад за лакътя.

— Кои сте вие?

Сол продължаваше да гледа фреската.

— Наричат ме Сол. Това име не ви говори нищо, но името на моя Орден…

— „Туле“, нали?

Възрастният мъж се обърна.

— Добре. Много добре. Значи има и масони, които познават историята на този свят… всъщност исках да ви благодаря, комисарю. Ако не ви бяхме проследили след срещата ви в Министерството на вътрешните работи и после при ходенето ви в Рамбуйе, за да отвлечем вашата чаровна приятелка, сега нямаше да сме тук и да си говорим така приятно.

Марка каза безизразно:

— Не изглеждате изненадан от присъствието на гъбата тук?

— Не. Предполагах, че може и да е една от съставките на напитката, която ме интересува, но не бях сигурен. Аз имам трите съставки, а вие разгадахте каква е дозата от тях. Остава да разберем коя цифра на коя съставка отговаря и…

Гласът на Йоана го прекъсна:

— Момичето оставете на мен. Искам лично да се заема с нея.

Възрастният мъж вдигна ръка.

— По-късно. Да вървим, чака ни път. Ще посетим нашия приятел Жуано. После…

Марка се намеси:

— После? После ще ни убиете? Като Хирам?

Сол се усмихна.

— Може би. Но не сме стигнали още дотам. Хайде!

Гласът на Жад отекна в параклиса:

— Кой сте вие всъщност?

— Истинското ми име ли? Франсоа льо Герман, французин като вас преди.

— А сега?

Сол вече беше при изхода.

— Националността няма значение. Важна е само расата.

 

 

Оаз

Патрик дьо Шефдебиен гледаше развеселен приятеля си, доктор Деги, да се взира в листа си, изпълнен с обяснителни бележки. Те се бяха сприятелили веднага след идването му във фирмата и Деги беше единственият, който си позволяваше да му противоречи.

— Трите химически вещества, които ме помоли да синтезирам, са истинска бомба за мозъка.

— Обясни ми го с научни термини.

— Първо, лизергиновата киселина.

— Да, за нея казват, че е причина за много халюцинации през Средновековието и…

— Не само през Средновековието. През 40-те години един химик я е пречистил и е открил ЛСД, предпочитаната дрога на хипитата през 60-те години.

Шефдебиен седна в креслото си сияещ.

— Продължавам нататък. Африканското растение ибога съдържа ибогаин, който е от семейството на психоактивните алкалоиди. Той е не само мощен халюциноген, но и единственият, който не води до пристрастяване като другите дроги. През 1985 г. един психиатър го е патентовал, за да произвежда лекарства, които да се прилагат при кокаинозависимите и алкохолиците.

— Накратко, като го добавим към друго наркотично вещество, той намалява зависимостта от него, като същевременно добавя собствената си халюциногенна сила.

— Точно така. И накрая — гъбата мухоморка, която съдържа мускимол и мусказон. Те се забиват право в невроните и ти гарантират звездно пътуване.

Шефдебиен стана и си сипа чаша коняк.

— Искаш ли?

— Не. Какво се предполага, че сме открили?

— Ще ти кажа, но преди това ми обясни как действат тези молекули в мозъка?

— Химическата им структура наподобява други молекули, важни за функционирането на нашия мозък. Твоите боклуци заемат мястото им и в главата става взрив. Виждаш Космоса, Исус, Седемте джуджета или майка си, която се чука с Далай лама!

— А смесицата от трите?

Деги също си сипа чаша коняк.

— Да кажем, че кокаинът и хероинът изглеждат като отвара от лайка. Не разчитай на мен или на хората от лабораторията да пробваме това чудо.

Шефдебиен настоя.

— А ако ефектът може да се контролира посредством точна дозировка?

— На теория това е възможно, но на практика други не са успели да го направят. ЦРУ вече са се опитали през 60-те години.

— Американците?

— Да. По пряка заповед на Алън У. Дълес, шеф на ЦРУ, са финансирани задълбочени медицински изследвания. От 1953 г. той е искал да си служи с него като серум на истината срещу комунистите и като антидепресант. Финансирали са десетки изследвания в престижни университети в Ню Йорк, Бостън, Чикаго и т.н. Най-накрая са се шегували, като са сипвали в кафетата и напитките на служителите си от този серум под наблюдението на един малко луд лекар, доктор Готлиб. Тези смели шпиони са потегляли на чудни пътешествия с парите на данъкоплатците. Един от тях се е самоубил, като е скочил от прозореца на някакъв хотел. Правителството е признало отговорността си през 1977 г., след повече от двадесет години, и е изплатило 750 000 долара на вдовицата му. Цяло състояние.

— Откъде знаеш това?

— Учи се през последната година по фармакология. След като прочел труда на Гордън Уосън върху свещените гъби, доктор Готлиб е решил да се позабавлява и с халюциногенните растения. През 1954 г. ЦРУ започва операция „Надпревара с плътта“, подобно на „плътта на боговете“, халюциногенни гъби от Южна Америка. Университетските специалисти и миколозите на следващия ден получили неочаквана финансова помощ, за да субсидират тайните си дотогава изследвания.

— Невероятно!

— А най-жалкото тепърва предстои. Доктор Готлиб, лудият учен на ЦРУ, вече не можел да тества смесите си върху своите агенти и затова си намерил по-послушни опитни зайчета. Чернокожи затворници от изправителен дом в Кентъки, със съучастничеството на болницата „Лексингтън“, погълнали, без да знаят, с храната си активния агент на гъбите. Някои имали усещането, че плътта и кръвта напускат тялото им.

— Плътта напуска костите…

— Моля?

— Нищо. Това е израз, който се използва във франкмасонството.

— А, твоите скъпи братлета… В крайна сметка ЦРУ не е успяло да направи нищо, след като били похарчени напразно милиони долари. С една дума, не може просто така да се поръчват тези наркотични вещества.

Шефдебиен остави чашата си и погледна стенния часовник. Вече беше късно.

— Моля те за услуга. Направи ми по една проба от всяка от трите субстанции и не задавай въпроси. Ще ти кажа всичко по-нататък.

Ученият излезе угрижен, но Шефдебиен знаеше, че ще му се подчини.

Генералният директор на „Ревелан“ си сипа още една чаша, като си даде сметка, че от няколко месеца има склонност да злоупотребява с алкохола, знак на явна слабост. Обеща си, че трябва скоро да се отърве от този порок.

Обясненията на доктор Деги му отваряха неподозирани възможности. Неуспехът на организация като ЦРУ не беше безспорно доказателство, че ефектът на тази супердрога не може да се контролира. Науката бе напреднала много от 60-те години и допуснатите през онези години грешки не можеха да се повторят. Изчислителната мощ на компютрите позволяваше да се симулират почти в реално време молекулните взаимодействия във виртуалното пространство. Разбира се, това не можеше да замени напълно опитите върху хора и животни, но печеленето на време в това, което се наричаше „скрининг на елементите“, беше фантастично.

Шефдебиен записа в електронния си бележник имената на трите вещества с намерението да ги разгледа паралелно на следващия ден в отдела по информатика, като симулира взаимодействие върху мозъчните невромедиатори, познати като допамин и серотонин.

Шефдебиен бе обещал на стария Жуано да му изпрати шишенцата в Сарла и щеше да удържи на обещанието си. Това нямаше да му попречи да извършва собствените си разследвания с доходоносна цел. Лично той не вярваше в Бог, нито във Великия архитект на Вселената. Бе станал масон единствено заради допълнителната власт, която тази принадлежност му даваше. Беше му приятно, че е платил на историк, специалист по тамплиерите, да напише прекрасната му реч, представена в ложа „Орион“. След като бе преминал успешно приемния си изпит, занапред щеше да ги държи в ръцете си и да разчита на тяхната благосклонност при бъдещия избор. Няколко гласа повече, особено сред братя с такова влияние, си бяха голям коз.

Щастливата звезда винаги го защитаваше.

Той извади от портфейла си своя талисман, банкнота от един долар, с която не се бе разделял след завръщането си от Съединените щати, и се загледа в символите, напечатани върху нея. Тази пирамида с око в нея, този латински надпис Novus Ordo Seculorum, „нов ред на епохите“ — истински масонски символи. Прочутата банкнота е от 1935 г., когато президент е бил братът Рузвелт.

Това присъствие на символите върху банкнотата бе убедило много хора, че има голям масонски заговор. Щом доларът е вдъхновен от масоните, щом доларът води при паричния обмен, то следователно братята масони управляват света… вече не броеше сайтовете и книгите, в които се развиваше тази теза.

За Патрик дьо Шефдебиен истинската сила на масонството се криеше именно в тази смешка, в измислиците, които пораждаше, в предполагаемата голяма мощ в сравнение с истинското й влияние.

И една част от тази мощ може би бе в неговите ръце.