Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (14)

14

Париж

Великият Ориент, улица „Каде“

В преддверието на храма бъдещият посветен тъне в мрак. Веща ръка покрива очите му с непрозрачна лента. Тръпка пробягва по тялото му. Тревогата отново го обзема. Преди малко в стаята за размисъл, откъдето трябва да се мине задължително преди посвещение, безпокойствието му бе започнало да нараства. Всички древни масонски символи бяха събрани там. Заради него.

Черепът, поставен на масата, заплашителните изречения, изписани с черни букви на стената. Колко време беше останал в тази зловеща обстановка? Нямаше никаква представа, стоейки така сам срещу този череп, който го гледаше втренчено. Минутите му се струваха часове… Това не беше ли неговият череп след време, когато плътта напусне костите…? После, след този безкраен миг, го повикаха и го извадиха от неговия унес, обзет изцяло от една-единствена мисъл: след края на церемонията вече нямаше да е като другите.

А сега стои прав. Около него цари пълно мълчание. От непосветен той щеше да се гмурне в непознатия свят на посветените.

Една ръка разкопчава ризата му. Друга му навива панталона. Изведнъж му става студено. Ще бъде посветен с голи гърди и крака. Едва има време да свикне с това неудобно положение, когато около врата му се впива въже. Тежко и твърдо въже като това, с помощта на което в далечни времена обесените са агонизирали. Смее се нервно. Този път вече няма връщане назад.

В храма служителите се подготвят за началните изпитания. Всички братя, облечени в черните си костюми и препасани с престилки, трябва да участват в тази церемония.

Истинско единение на духовна сила, егрегорът^[1] на алхимиците, който ще съпътства новопокръстения през всички етапи на неговото посвещение.

Отеква удар на чук. Настъпва абсолютна тишина. Новопокръстеният влиза с приведено напред тяло, сякаш е трябвало да пълзи, за да влезе в храма. Според някои масони този обичай идва от средновековните посвещения: символично смирение. Почитаемият майстор отново взема думата и за последен път подлага кандидата на изпитания.

С нисък глас, както и много други братя, които гледат новопостъпилия, Марка повтаря ритуалните въпроси. В този момент човекът с лентата все още може да се откаже. Той прави една крачка и потвърждава, че приема да се посвети.

Марка го гледа, без да помръдва. Знае, че от XVIII век ритуалът не се променя. Трябва да заставаш лице в лице с изпитанията, наследени от векове. За да получи истинската Светлина, бъдещият посветен трябва да бъде пречистен с четирите символични елемента: земя, вода, въздух и огън. Според древните тези елементи съставлявали истинската природа на човека и на Вселената. Всеки един от тях представлявал етап от човешкия напредък към истината. Трябвало да се премине през всеки един, за да се прероди новопосветеният.

Изведнъж човекът усеща, че го стискат ръце. Оглушителна врява изпълва пространството. Посвещението започва. Всичко в главата му се обърква. Страх. Спокойствието му липсва. Загадъчни думи съпровождат церемонията. Той обикаля, губи равновесие. Безкрайно ходене, сякаш се лута в лабиринт в търсене на някакъв вътрешен център. Стига до водата. Усеща въздуха. Докосва огъня. И тази монотонна мелодия — ту нежна като ориенталска песен, ту яростна като мъртвешки танц.

Изведнъж всичко спира. Символично той е преминал хаоса на зараждането и е изминал пътя на сътворението.

Марка гледа този нов свой брат и както при всяко посвещение изпитва същите тревоги като него. Страхува се от последния етап. Най-ужасният. Най-страшният. В храма настава мрак. Осветена е само част от пода. Бавно развързват лентата на новопокръстения.

И той вижда. Вижда това, което не се вижда. Скоро новопокръстеният ще види Светлината. Отново връзват очите му. Тялото му е покрито от пот. Той е преминал всички етапи, пречистен от четирите елемента. Сега очаква възраждането.

В храма останалите братя преживяват собственото си посвещение с навлажнени очи. В Ориента Марка сваля ръкавиците си. Скоро ще започне петото пътешествие, това на приятелството. Това пътешествие не съществува в официалния ритуал на ложата. Произходът на тази традиция се губи някъде в миналото.

Един по един братята си подават ръце. Съпровождан от Великия експерт, Майсторът на церемонията хваща човека с лентата за раменете и го обръща на изток. Почитаемият майстор поема треперещите му ръце и ги поставя пред тези на Оратора, който на свой ред ги взема.

Новопокръстеният изминава така целия път от ръце на ръце. Занапред той ще бъде част от невидимата верига, която свързва франкмасоните от векове. Когато стига пред Антоан, сърцето на комисаря бие до пръсване. Вълнението е достигнало връхната си точка. Той ще хване последен ръцете му, преди да настъпи Светлината. След като изпълнява ритуала, Марка сяда в креслото си със свито гърло и блеснал поглед. Служителите бавно вървят между редовете, преди да застанат неподвижно между колоните с лице към изток. Лицето на новопокръстения блести от пот, краката му вече не го държат.

Великият експерт развързва лентата. И настъпва Светлина…

Марка се чувства добре. Той е доволен, че е успял да се върне навреме в Рим за тази церемония по посвещаването тази вечер, която премина успешно. Той разглежда новия си брат — млад, объркан, но със светлина в очите. Слаба, но все пак я има.

Ще са му необходими много години упорство и работа, за да изкачи стълбите и да заслужи своята престилка.