Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (12)

12

Йерусалим

Червеникавата течност се стече надолу в шишето, завъртя се при гърлото му и се изля в красиво изработената кристална чаша. Скъпата напитка скоро изпълни цялата чаша. Ръката рязко вдигна бутилката и яркочервената течност спря. От кристалната чаша се разнесе лек дъх на дърво и достигна до обонянието на Бешир. Истински възторжен миг!

Да изпие чаша вино беше за него голямо предизвикателство. Ако приближените му знаеха, че Емира отделя време за тайно пиене, авторитетът му без съмнение щеше да понесе сериозен удар. Забраненият плод всъщност усилваше удоволствието. Той поднесе чашата към устните си и този път течността се изля в гърлото му. Бешир потръпна от удоволствие. Ислямът осъждаше алкохола, но през предишните векове невинаги е било така. Бешир се възхищаваше от Омар Хаям, който възхваляваше удоволствието от виното и от приятната компания на жените. Той погали камъка, тъй желан от неговият клиент. Сто хиляди евро! Добра сделка за парче скала. Още повече че Бешир не беше взел само него от Археологическия институт, а и документите от бюрото на стария евреин. Клиентът бе един от фанатичните колекционери, готови на всичко, за да утолят лудата си страст. Но знаеше ли човек? Този камък можеше да се окаже по-ценен, отколкото се предполагаше. След откриването на Кумранските ръкописи на брега на Мъртво море дори и най-малкият археологически предмет очароваше изследователите от цял свят. От оповестяването им през 1947 г. те не спираха да се появяват в хрониките. Още повече че след възстановяването на тези фрагменти се пораждали повече езикови хипотези, отколкото научни истини. Но все още тези прочути свитъци, скрити в делви, продължават да създават неприятности на Църквата. Книги, появили се на бял свят, в Съединените щати особено, сериозно оспорваха божествеността на Христос и съответно законността на християнството. Бешир се интересуваше от тези въпроси, тъй като зад подобни атаки, насочени срещу произхода на християнската вяра, той виждаше ръката и парите на ционистите. За него, както и за много други мюсюлмански интелектуалци, евреите бяха неспособни да приемат друго вярване освен своето. Още повече пък религия!

Бешир си сипа още една чаша вино. Нямаше опасност неговият камък да предизвика подобно вълнение. Той току-що бе приключил с четенето на доклада от анализа. Всъщност ставаше дума за обикновен търговски договор. Поръчка на материали. Нямаше с какво да се скандализира светът! И как така един любител някъде по света плащаше немалко пари за това банално откритие? Скапани западняци!

Оставаше само един проблем. Да занесе камъка в Париж.

Бешир остави чашата и включи лаптопа. Влезе в сайт за продажбата на самолетни билети за чартъри, отказани в последния момент. Провери полетите от Египет до Париж. Да замине от Йерусалим криеше доста голям риск, тъй като по границите с другите арабски страни имаше засилен контрол. Границата между Израел и Земята на пирамидите се минаваше по-лесно.

Изчака търсачката да провери базата с данни на над триста компании по света. На екрана се появиха три полета. Първият беше от Шарм-ел-Шейх, вторият през Луксор и третият през Кайро. Той отхвърли последната възможност, тъй като летището „Насър“ беше силно охранявано заради трафикантите на антични предмети. Не искаше да привлича твърде много вниманието на митничарите. Луксор, откъдето тръгваха евтини кораби по Нил, би свършил работа, но градът му се струваше много далече на юг в Египет. Оставаше Шарм-ел-Шейх.

Той отвори едно чекмедже на бюрото си и извади от там овехтяла пътна карта на Израел и Египет. Бешир се намръщи. Крайбрежният път, който водеше от Елиат в Шарм-ел-Шейх, беше покрай пустинята Синай, истинска пещ по това време на годината, а и имаше много заграждения на египетската армия. Рискът беше голям, а Египет — лоша идея.

Той провери полетите от Йордания, друга толерантна с Израел страна. След два дни имаше два полета до Париж през Амстердам или Прага.

Предвид огромните задръствания по пътя трябваше да се предвидят поне осем часа за изминаването на стотината километра от Йерусалим до Аман. Лесна работа, но преминаването на границата нямаше да е много приятно, тъй като тя беше една от най-пазените в региона. Той потърка чашата между ръцете си. Хрумна му идея. Блестяща, ясна, рискована, но ефикасна. Запази си място за полета от Аман до Париж през Амстердам и се регистрира под името Виторио Кавалканти, роден в Милано, бизнесмен с безупречен италиански паспорт.

Няколко от европейските му любовници смятаха, че прилича на италианец, а една от тях дори му бе казала, че малко прилича на актьора Виторио Гасман. Оттам му дойде идеята понякога да се представя за италианец. При все това нямаше да премине йорданската граница под това име.

Бешир полегна и усети, че сънят го поваля. Утрешният ден щеше да е труден. Отново помисли за жертвата си. Точно преди да умре, старият човек бе изрекъл нещо, което му прозвуча като заклинание. Не, това не беше точната дума. По-скоро проклятие.