Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (2)

2

Лагерът в Дахау^[1]

25 април 1945 г.

Слънчевите лъчи проникваха през изпочупените стъкла на мръсния прозорец и осветяваха множеството прашинки, които се носеха във въздуха, наситен с миризмата на разлагащи се трупове. Бяха изминали два дни, откакто командващите концлагеристи бяха заключили вратите на разнебитените бараки и дори не си даваха труд да измъкнат мъртвите. Затворниците не бяха получавали храна от около седмица и пазачите се надяваха, че гладът и изтощението ще довършат и малкото оцелели. В това преддверие на ада сред десетината мършави тела, които лежаха на продънените легла, само у трима изглежда проблясваше някаква искрица живот. Случайността и жестокостта на нацистите ги бяха събрали в Дахау. Преди четири месеца те не се познаваха. Идваха от различни места.

Фернан, най-възрастният, пенсиониран администратор от Монлюсон, е бил арестуван през декември 1943 г. от Гестапо, след като един от членовете на неговата съпротивителна мрежа го предал след изтезания. Германците го заточили в Биркенау^[2], но при опасността от нахлуването на руснаците повели него и пет хиляди други задържани към Дахау. По пътя умрели три четвърти от тях.

До него се намираше Марек, полски двадесетгодишен евреин, заловен от Милицията точно преди Дебаркирането^[3], докато рисувал лорански кръстове^[4] върху стената на Комендантството във Версай. Заточен направо в Дахау, този син на дърводелец бе успял да се измъкне благодарение на сръчността си, като правеше малки дървени играчки за дъщерята на коменданта на лагера и освен това беше сковал трите нови бесилки, които не спираха да работят.

Третият беше Анри, известен парижки невролог на около четиридесет години, задържан на 1 ноември 1941 г. точно когато жена му щяла да ражда. Неговият път до тук бил най-криволичещ: отвлечен от дома си от двама френски сътрудници на Гестапо, той бил преместен в изследователски лагер на брега на Балтийско море и оставен на отговорността на Луфтвафе^[5].

Анри Жуано помагаше за опитите, правени върху падналите в морето летци. След битката с Англия въздушните сили на Гьоринг бяха изгубили много от пилотите си, удавени в Ла Манша. Изследователските работи се ръководеха от есесовски лекари. След двегодишно задържане и в момента, когато руснаците били съвсем близо, лабораторията била разрушена, а Анри бил отведен в Дахау, за да си гарантират завинаги мълчанието му.

Тук, сред тези другари по неволя, съзнанието и тялото му отслабваха.

Свити в единия ъгъл на бараката, Фернан, Марек и Анри имаха само една обща черта. Те бяха синове на Вдовицата, трима франкмасони, изгубени в последния кръг на ада. Фернан — Почитаем майстор на ложа, Анри — Майстор, и Марек — Млад чирак.

Откакто бе паднала нощта, Анри бълнуваше. Лишенията, студът и дългият път пеша до Дахау бяха изпили и последните му сили. Опрян на дървената стена, той мълвеше думи, които слушаха само братята му в мъртвешката тишина на бараката:

— Хората грешат, като си мислят, че няма дявол… злото е тук, между нас. То броди дълбоко в съзнанието ни и само чака да се прояви. То е като навита змия, сгушена в нас. То е лошият брат, който търси паролата. И я намира.

Марек се обърна към съседа си.

— Ако продължава така, няма да преживее нощта.

— Знам, но какво да направим?

Гласът отново продължи задъхано:

— Те събудиха старата змия, извора на всяко зло. Те й дадоха семето на ада… Плодовете окапаха от дървото на знанието. И семената покълнаха… покълнаха навсякъде.

Фернан дръпна някаква купичка изпод един одър. В ръката му проблясна малко сива вода. Той намокри устните на Анри.

— Утре ще се родят и други демони, на които ние ще се възхищаваме. Злото има различни лица. То ще ни завладее, защото сме много горделиви.

— Не разбирам какви ги говориш, брате — каза му Марек.

В отговор се чу смях.

— Те бяха навсякъде. Чак до края на пустинята, за да го намерят. Но той беше тук и чакаше само нас.

— Явно губи ума си.

Чу се потропване на ботуши и вратата на бараката се отвори. Четирима мъже в зелени униформи се нахвърлиха срещу французите. Всички без един бяха с каски на главите. С тока на ботуша си офицерът премаза ръката на Жуано, който започна да вие от болка.

— Отведете го — излая мъчителят.

Войниците вдигнаха Анри и го повлякоха грубо навън. Двамата заточеници се спуснаха към мръсното стъкло, за да се опитат да видят какво ще се случи с техния другар. Това, което видяха, ги вцепени.

Анри Жуано стоеше на колене пред един есесовец, който размахваше в ръката си дълъг бастун с желязно острие. Германецът се обърна към бараката, където се намираха двамата другари, усмихна се презрително и завъртя бастуна във въздуха, след което внезапно го стовари върху рамото на депортирания. Анри изкрещя като полудял. Чу се зловещо пукане в областта на ключицата. Есесовецът нареди на подчинените си да вдигнат затворника, после се обърна към бараката със същата усмивка като първия път и нанесе втори удар с бастуна, този път зад врата. Анри се строполи на земята.

Фернан се обърна към Марек с мъртвешки бледо лице.

— Разбираш ли?

— Да, той знае отлично кои сме ние. И покварява ритуала! Но защо? Ние вече не сме заплаха! Ние вече сме едно нищо!

— Марек, ако ти или аз оцелеем, трябва да отмъстим за това убийство. Както преди нас са отмъстили за смъртта на Майстора.

Есесовецът се изпъна, после се наведе към Анри и му прошепна нещо в ухото. Французинът изглежда отговори отрицателно. Разгневен, офицерът се изправи рязко и изруга. После вдигна бастуна точно над главата му и го стовари с всичка сила върху лицето на мъченика. Чу се глухо пукане. Това беше последният от трите удара: единият по рамото, другият по врата и третият в лицето. Зад стъклото на бараката Фернан си даде сметка, че пред него стои палач, запознат отлично с масонството.

Германецът се обърна, кимна приятелски на двамата заточеници и тръгна отново към бараката, придружаван от свитата си.

Фернан и Марек се спогледаха. Върховният миг бе дошъл, те си стиснаха ръцете, без да знаят кой ще е следващият.

Вратата се отвори шумно. Слънцето проникна на талази. Златистата светлина осветяваше и най-отдалечените ъгълчета на бараката сякаш за да контрастира още повече с връщането на мрака.