Хървое Хитрец
Смоговци (35) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 35

В която нашата история лека-полека се приближава към своя край

Строителният инженер се казваше Дамир Травица. Точно така. Не Травич, не Травец, не и Травен, нито Трава, а тъкмо Травица и това открай време му струваше доста нерви.

Когато някой питаше за него, например: „Моля, къде е Травица?“, неговите верни приятели от предприятието отговаряха в хор: „Лапна го една кравица“.

Та така.

Освен това предишната нощ Дамир Травица не спа. Заболя го зъб и посред нощ хукна с такси към „Перковчева“, където иначе се намира загребският център за скоростно вадене на кътници и където нощем се чува пеене, по-омайно от онова, което се носи от близката сграда на Хърватския народен театър. Обаче там не му извадиха зъба (на „Перковчева“, а не в Хърватския народен театър), а само го рязнаха с надеждата да му изтече половината литър гной, но това му помогна и през останалата част от нощта той успя да подремне малко, а на сутринта подбра комбито, зидаря, дърводелеца и четирима работници и се отправи към първия обект за събаряне.

Разрушиха един гараж, съпровождани от коментарите на собственика, които обхващаха цялата рода — от детето до бабата, а след това се запътиха към къщата на Врагецови.

Там, както си спомняте, завариха Врагецови в пълен състав, всеки на своя прозорец. Буцо надничаше през таванското прозорче и викаше: „Пфу!“, Щефек плюеше, а Мацалото държеше пред себе си голям лист, на който пишеше: „Go home^[1]“, Перо беше грабнал голяма тояга, а Драгец и дребната руса Соня (малко уплашена) стояха пред къщата, както вече май на два пъти споменахме, хванати под ръка.

Дамир Травица излезе от комбито, мушна под носа на Драгец решението и каза:

— Аз съм Травица от групата за събаряне. Молим ви да освободите къщата, защото веднага почваме.

В същия миг Цобра, който дотогава се криеше, духна през една стъклена тръбичка парченце маджун и улучи Травица по отеклата му главица. Травица изрева и се закани с юмрук към прозореца.

— Съжалявам, другарю… как казахте…

— Травица.

— Съжалявам, другарю Травица — каза Драгец.

И посочи дребната руса Соня.

— А, не се хващаме на тая въдица — решително възрази Травица, който знаеше за тая пролука в закона (или по-скоро за това хълмче в закона, ако искаме да бъдем прецизни). — Разполагам с всички ваши данни, драги мои, от които се вижда, че никой от вас не е женен, следователно сте взели другарката на заем.

— А какво ще кажете за това? — попита Драгец и му мушна под носа удостоверението за граждански брак, в което черно на бяло пишеше, че той и Соня са мъж и жена.

Травица отвори вратичката, която му служеше за поемане на храна и въздух, и тя остана отворена през цялото време, докато четеше законния документ. Това беше много смешна сцена. Той държеше под носа на Драгец решението за събаряне, а Драгец му буташе под носа удостоверението за граждански брак.

— Така значи — прецеди Травица и се хвана със свободната си ръка за подутата буза. — Така значи…

И зидарят, и дърводелецът, и четиримата работници се загледаха в удостоверението за граждански брак.

Тогава Травица с болезнена гримаса пъхна решението обратно в джоба си, влезе, без да се сбогува, в комбито и така силно тръшна вратата, че шофьорът от другата страна изхвръкна от колата.

Зидарят, дърводелецът и четиримата работници още веднъж премериха с поглед солидната сграда и доволни се върнаха в колата. И Травица беше доволен, но се мръщеше заради зъба. Той беше един от ония редки хора, които са щастливи, когато ги изиграят.

Комбито се изгуби, изпратено от радостните викове на семейство Врагец.

— А сега — каза Драгец — да отпразнуваме сватбата, както трябва.

— И да съобщим на мама — обади се Цобра.

— Хм… да, прав си… ще съобщим — промърмори Драгец, който не беше много убеден, че майка им ще подскочи от радост като научи за това внезапно увеличаване на семейството.

И тя наистина не подскочи, а само се усмихна тъжно в своята франкфуртска стая и се загледа в голата стена.