Хървое Хитрец
Смоговци (19) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 19

За боксера, който не е кученце, а порода и за това, какво има във всяка басня

Дойде Нова година и отмина.

Дойде си майката на Врагецови и си замина.

Дойде си заедно с Цобра, когото австрийската полиция предаде на немската, а немската — след едно доста удобно пътуване до Франкфурт — го връчи на майка му.

И така, Нова година отмина, всички Врагецови, включително и малката Маица, изпратиха майка си, а Цобра трябваше тържествено да обещае, че няма повече да прави глупости и ще се откаже от авантюристичните пътешествия, след което всички махаха, махаха, махаха…

При Дадо и Дългоносия всичко вървеше постарому, освен дето Дългоносия продаде серия анимационни филми на телевизията и сега беше ужасно важен, толкова важен, че носът му се удряше в полилея.

И майката на Дадо беше доволна — тя иначе все си беше недоволна от нещо, — защото имаше достатъчно мангизи да платят на месаря, дори погали нежно Дългоносия по носа, което й отне доста време, и го увери, че от него все пак ще излезе нещо…

И Дадо намаза. Подариха му малък боксер. За съжаление точно тогава, в навечерието на зимните празници, в училище ги затрупаха с най-различни тестове: училищни, градски и какви ли още не, така че не разполагаше с толкова време, колкото искаше, но все пак…

Така например тоя ден Дългоносия се разхождаше из къщи и между другото влезе в стаята на Дадо да провери какво прави малкият, но влизането му бе съпроводено от уплашеното скимтене на малкото кученце.

— Татко, внимавай как отваряш вратата — извика Дадо.

— Хайде, хайде, нищо му няма — каза Дългоносия.

— Как така нищо? Я му виж муцуната! Цялата се ожули.

— Такава е породата.

— Той не е никаква порода — запротестира Дадо. — Той е още малко кученце.

— Ех, глупчо… А защо не учиш, а?

— Дресирам го.

— Първо тебе трябва да дресираме. Я си виж ръцете. И лицето. Днес изобщо не си се мил. Ти въобще знаеш ли за какво служи сапунът? Когато бях малък, всяка сутрин се миех, и то по два пъти.

— Ами да, и видя ли на какво е заприличала физиономията ти.

Дългоносия се погледна в огледалото и тъжно поклати глава. После каза:

— Не бъди нахален. А дресурата остави за празниците.

— Не може. Имаме план за тренировките.

— Интересно, дали е научил нещо.

— Боби — обърна се Дадо към боксера. — Как изглежда татко, когато „Динамо“ загуби?

Кучето се сви, закри с лапи муцунката си и заскимтя.

Следобед им дадоха тест.

Тестът беше на пет страници и когато Дадо видя колко е дълъг, пребледня. Погледна Щефек, но той само се усмихваше снизходително и попълваше вече втората половина на първата страница. Останалите деца също се нахвърлиха върху листовете, като че ли бяха кремпити, и Дадо, като видя, че няма друг избор, се залови за работа.

„Какво има във всяка басня?“ — гласеше първият въпрос.

„Животни“ — написа Дадо, но не беше сигурен и шепнешком попита Щефек:

— Какво има в баснята?

— Поука — пошушна услужливо малкият, но тогава се чу гласът на учителката:

— Без подсказване!

„Как се вадят зъби?“ — втори въпрос.

„С инжекция или с клещи“ — написа Дадо.

Това беше някакъв странен тест, от всичко по малко…

А после четоха с хронометър някакви объркани думи. Норма — 60. И Дадо прочете точно 60 думи в минута. Сам се възхити от себе си.

А Щефек прочете 86!

Опасен е този Щефек!