Хървое Хитрец
Смоговци (18) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 18

В която се разказва за страшното премеждие на Франц Хабс

Франц Хабс за първи път през живота си видя дух, когато беше (Франц, а не духът) на седемдесет години. Тъй като единият му крак по рождение беше по-къс, а другият, обратно, по-дълъг, още на младини той беше избягнал много беди, които сполетяват хората с два еднакво дълги крака: война, женитба, кариера… След доста еднообразното печене в една виенска фурна търпението му най-сетне изгоря и той си потърси по-интересна работа, която благодарение на презимето си намери в дворец Шьонбрун.

А Шьонбрун е една бедняшка сграда, в която са мизерствували императори и императрици, принцове и принцеси, доносчици, езуити и вещици. Тези нещастници например въобще не са имали парно отопление, а да не говорим за английски клозети. Наистина, от таваните са се полюшвали блестящи полилеи, по подовете са блестели прекрасни мозайки, а стените са били покрити с интересни картини, пълни с войници, коне, топове, каляски, красиви дами и храбри рицари, но, общо взето, животът им е бил много примитивен.

И все пак Франц Хабс, който беше пазач тук, се гордееше с тези стаи, както и с презимето си, което сигурно произхождаше от някой вехт Хабсбурговец.

Работата му се състоеше в това всяка вечер да проверява дали всичко е наред, да заключва вратите и да докладва на шефа си, а остатъка от нощта да прекарва, обикаляйки коридорите или дремейки в някое кресло стил рококо.

Така направи и тая вечер. Седна до вратата на Японската стая и докато брадата му бавно, но сигурно, се спускаше към гърдите му, мислеше за къщичката, която бе решил да си купи. Но изведнъж от съседната, по-отдалечената стая се чуха някакви странни шумове.

Това беше стая, в която той не обичаше да се заседява заради извънредно сполучливата посмъртна маска на младия император. Затова винаги претупваше огледа на тая стая, всъщност хвърляше само бегъл поглед по шкафовете и картините, усещайки леки тръпки по гърба си… а сега точно оттам се чуваха някакви странни шумове!

В първия момент си помисли, че му се е счуло, но не, там някой дишаше!

На стареца му замръзна кръвта в жилите. Той поседя още няколко минути като вцепенен, а после стана и отначало бавно, а след това все по-бързо се понесе към стълбите.

— Но, хер Хабс, какви са тия глупости — каза шефът му естествено на немски, а той говореше отлично този език, макар че беше австриец.

Но Хабс се кълнеше във всичко и във всички, че от стаята на покойния кайзер се чува дишане и че това е най-малкото странно.

— Е, добре, Хабс, може би там наистина има нещо — каза накрая шефът, който не вярваше в духове, и през целия път се присмиваше на стареца. Но пред вратата на стаята той все пак свали предпазителя на револвера си.

А сега е време да се върнем към онова момче, което, както вече казахме, крачеше по двора на Шьонбрун и за което безспорно установихме, че е Цобра.

Не, няма смисъл да прекъсваме тая ужасна сцена, затова ето какво се случи, когато Франц и шефът му влязоха в полутъмната стая.

В този момент откъм ъгъла, където се намираше леглото с посмъртната маска на императора, се чу шумолене, а веднага след това оттам се надигна някаква зловеща фигура без ръце и крака, в която нямаше нищо човешко. Някакво страшно чудовище в жълтеникава одежда.

То сърдито ръмжеше.

Старецът пръв офейка, добра се до стълбите, но докато тичаше надолу с невероятна за телесния си недъг бързина, усети на врата си горещия дъх на чудовището, подхлъзна се и звярът с цялата си тежест се стовари върху него.

А сега, щем не щем, все пак трябва да се върнем към онова момче, което бавно крачеше по двора на Шьонбрун.

Като пристигнаха във Виена, автобусът спря пред хотела — туристите едва чакаха да се преоблекат, да хапнат и което е най-важното, да задоволят някои свои нужди, за които в автобуса не беше предвидено място — и Цобра трябваше да изчезне, защото нямаше как да се промъкне гратис в хотела. Изчезнаха и Биба, дебелата й майка и малчуганът — естествено в хотела…

Той се поразходи из града, погледа красивите, разноцветни файтони пред операта и вървя, вървя по някаква безкрайно дълга улица с много магазини.

Беше гладен, страшно гладен. В червата му непрекъснато се движеше някакъв влак, който на всеки завой пищеше ужасно, но нямаше какво да се прави.

Накрая се озова пред двореца и като видя, че натам се отправят тълпи от хора, помисли си, че може би раздават безплатно нещо за кльопане. Друг път раздаваха!

Като се промъкна покрай чичото, който късаше билетите, видя, че става дума за музей или нещо подобно. Но скоро зяпна от изненада. Такова нещо не беше виждал никога през живота си: подовете — направо да ядеш на тях (стига да има какво, ох, как му куркаха червата), ами ония ми ти шкафове, ония ми ти…

Не се отделяше от групата, с която беше влязъл, за да не привлича вниманието с раздърпаната си външност, но скоро направо щеше да откачи от скука. Освен това екскурзоводът говореше на някакъв език, от който Цобра ама съвсем нищичко не отбираше, а и туристите — като че напук — ломотеха на същия тоя език и Цобра, чиито крака вече се подгъваха от умора и глад, използува случая и се изтегна на един креват, скрит от погледите.

Какво се случи след това?

Много просто, Цобра заспа.

Настъпи нощта, а Цобра продължаваше да спи. Стана му хладно и той насън придърпа към себе си някаква завивка, покри се презглава и продължи преспокойно да вдишва и да издишва.

Събуди го някакъв шум.

В първия момент не знаеше къде се намира, всъщност мислеше, че си е у дома, но веднага си спомни всичко, обзе го паника и той бързо скочи на крака, обаче се замота в завивката и сърдито изръмжа нещо.

        Когато най-сетне се освободи от нея, огледа се наоколо с широко отворени очи.

Тогава чу някъде съвсем наблизо тропот на крака, ужасен рев, а след това няколко съвсем тъпи удара.

Той се разтрепери от страх, а когато погледът му падна върху посмъртната маска, изпищя и полетя към вратата.

От най-горното стъпало видя някакъв старец, който седеше и се държеше за главата, а до него — още един човек с револвер в ръка, който също доста се беше понатъртил.

Сещате се нали: това бяха Франц Хабс и неговият шеф, а духът беше самият Цобра Врагец.

Но да поясним още нещо: чий горещ дъх беше усетил на врата си Франц и кой се бе стоварил върху него? Това беше шефът му, който офейка веднага след Франц и хукна след него по стълбите, но когато вехтият Хабсбурговец се подхлъзна, шефът му естествено падна върху него.

Ето това се беше случило!