Хървое Хитрец
Смоговци (13) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 13

В която можете да прочетете, че с обвиняемия се постъпи добре, макар да изяде няколко шамара

Когато се върна тая вечер вкъщи, Перо веднага забеляза промяната. Кухненската маса беше някак необичайно поставена, на нея имаше чиста покривка, а на чело на масата седеше Драгец, което си беше съвсем обичайно. Необичайното беше, че от лявата му страна седеше Цобра с бележник в ръка, от дясната Мацалото, а пред масата, съвсем отделно, стояха два стола. Единият беше зает, и то от Буцо, който седеше с много важна физиономия, а другият беше празен. До вратата стоеше Щефек, също много сериозен.

И въобще всички бяха много сериозни.

— Какъв е тоя цирк? — попита Перо, като запрати чантата с инструментите в ъгъла.

— Ела — каза усмихнато Драгец, — ще ти пошушна!

Перо се приближи към него, така, на около двайсетина сантиметра, и тогава Драгец с всичка сила му зашлеви един шамар. Плесницата беше толкова звучна, че половината Квартал скочи на крака, а когато мистър Хикс се джасна в дървената стена и се свлече на пода, жената на обущаря отсреща панически изхвърча от къщи, понесла само най-необходимите неща.

Мистър Хикс бавно се надигна и погледна към Буцо, който безразлично зяпаше наоколо, клатеше крака и си тананикаше нещо под нос.

— Добре — каза Драгец. — По всичко личи, че обвиняемият схваща обвинението.

Перо седна на празния стол до Буцо, като се държеше за бузата, на която спокойно можеха да се опържат яйца на очи.

— Щефек — нареди Драгец на момчето, което все още стоеше до вратата, — внимавай да не се случи нищо на главния свидетел.

— Защитата! — обърна се Драгец към Мацалото. — Имате ли някакви възражения относно третирането на обвиняемия?

— Не — отвърна служебният защитник. — Мисля, че с обвиняемия се постъпва много добре. Благодаря ви.

— Хубаво — каза Драгец. — Да не губим време и да преминем веднага към разпита на свидетелите. Нека свидетелят да стане и да се приближи… Е!

Буцо клатеше крака и си тананикаше.

— Свидетелят! — ревна Драгец.

— А, на мене ли ми казваш, добре де, добре, какво си се разкрещял.

— Леле, ако те перна, маймуно такава — избухна Драгец, забравяйки за протокола.

Буцо се дотътри до масата и застана неподвижно.

— Повтори накратко всичко, което си чул, докато си плюскал мармалад.

— Пак ли?

— Пак.

Буцо разказа. Перо го изгледа със змийски поглед. Когато малкият свърши, Драгец запита обвиняемия:

— Значи ти си фантомът?

Перо неопределено кимна с глава, а след това каза тихо:

— Ами… аз съм… ама не съм виновен.

— Обясни.

— Бях задлъжнял на Черния Джек, а нямах откъде да взема пари.

— Колко?

— Сто и петдесет.

— За какво?

— Да си платя борча от картите и за една мацка, която Джек ми пробута.

— Да запиша ли всичко това? — обади се Цобра, който водеше протокола.

— Пиши — каза Драгец и попита мистър Хикс: — Каква мацка?

— Абе, една… от занаята…

— Какво каза? — обади се отново Цобра.

— Нищо — това не го пиши — каза Драгец.

— Моля съда да не навлиза много надълбоко в интимния живот на обвиняемия — протестира Мацалото в ролята си на служебен защитник.

— Той да се благодари, че не съм го ритнал много надълбоко в корема — ядоса се Драгец, но веднага се успокои. — И тогава — каза той, — тогава Джек те накара да крадеш, за да си получи, как го каза… борча ли.

— Да.

— Е, върна ли му парите?

— Върнах му ги. И то повече, отколкото му дължах.

— Защо?

— Защото сега ме държи в шах. Ако престана да карам колело…

— А, това каране на колело ли се наричало?

— Та, ако престана… щял да издрънка всичко на ченгетата.

— На милицията.

— Добре де, на милицията.

— Свиня такава — каза Драгец. — А сега да видим колко пъти си „карал колело“?

— Ами… десет… единайсет… пъти.

— Няма десет-единайсет, ами точно колко?

— Тринайсет!

— А спомняш ли си добре от коя жена по колко си отмъкнал?

— Горе-долу.

— Точно — ревна Драгец.

— Добре де, добре, ще се сетя.

— Ще направиш списък и ще върнем парите. На всички! Естествено анонимно… А ти, мръсно животно — стана Драгец, — ти ще ни възстановиш тия пари (при думата пари, той му зашлеви още един шамар, но тоя път по зидарски, с опакото на дланта), и то така, че ще ставаш сутрин в пет и ще работиш на новата къща, докато не дойде време за училище, а от училище ще тичаш право в къщи и ще работиш до вечерта. Това ще продължи, докато не завършим къщата, а после пак ще тръгнеш на тренировки. Ясно ли е?

При последното изречение той отново замахна, но се спря.

— Ясно — каза Перо.

— Добре, а сега върви да спиш, че утре рано сутринта те чака работа.

Мистър Хикс тръгна към стаята.

Мацалото си взе блока и започна да маца нещо, а Цобра поднесе на Драгец протокола за подпис.

— Я се разкарай с тоя протокол — ядосано викна Драгец, навлече си палтото и изчезна в студената зимна нощ.

— Добра де, днес няма ли да вечеряме? — попита Буцо.

Никой не му отговори.