Хървое Хитрец
Смоговци (14) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 14

Потвърждава, че краставите магарета и през девет баира се подушват

Цобра пишеше писмо на майка си. Всъщност от всички Врагецови, той беше най-привързаният към тяхната далечна майка, беше най-чувствителното и най-лесно уязвимото единайсетгодишно момче на света.

Мацалото мацаше някакво платно и наблюдаваше брат си изпод вежди. Той се досещаше какво става в душата му, затова някак, без да иска смени темата и скоро на платното започнаха да се появяват контурите на женска глава.

Стараеше се да рисува колкото се може по-добре, защото сега си имаше строг критик.

Дългоносия!

И по-точно, преди няколко дни бе започнало едно необикновено приятелство.

Дългоносия познаваше Мацалото само по физиономия. Всъщност той познаваше Щефек, съученика на Дадо, а за Мацалото, когото беше виждал в компанията на Щефек, научи от Дадо, че е брат на Щефек, и това беше всичко…

Тъй като тая година зимата беше много мека, не зима, а истинска пролет, напук на телевизионните метеоролози, които предвещаваха началото на ледников период, на Мацалото му хрумна да изрисува една от дървените стени на старата им къща и го направи толкова сполучливо, че Дългоносия, който често се разхождаше из Квартала, веднага заби нос в тоя стенопис, издаващ необикновения талант на своя създател, т.е. на Мацалото.

Но нека ви кажем веднага какво имаше на стената. Знаете ли ония стихове на Иван Мажуранич^[1]:

Под чадъра седи агата

тютюн с кафе редува,

черно кафе с адски пушек сменя.

Челото му под чалмата

с мрачни бръчки е покрито,

а под тях око юнашко

като облак се тъмнее,

мъка мъчи се агата.

Разни мисли го сполитат:

за девойки и за тънки саби,

и за лов, и за соколи сиви…^[2]

Е, точно това беше нарисувано на стената. Но…

— Боже мой — възкликна Дългоносия, почесвайки се по главата. — Каква композиция!

— Това не е композиция, това е картина — каза Дадо и сам доста изненадан. — На Мацалото…

— Композицията — започна Дългоносия — е начин, по който…

Но после се сети, че това е може би доста сложно за малкия, и рече:

— Абе, ти какво се бъркаш… Честна дума, това е един малък Целестин Медович…

— Какъв Медович, като ти казвам, че е Врагец… Мацалото!

— Кажи утре на Щефек да доведе това Мацало!

И наистина, на другия ден Мацалото дойде в Небостъргача. После излезе и отново се върна, но тоя път с няколко десетки рисунки. След това дълго време не излизаше, а после взе да идва почти всеки ден.