Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.


87

— Вие всички ме чувате в ума си — каза Нови — и сте свободни да отговаряте наум. Аз ще направя тъй, че да се чувате и един друг. Достатъчно близо сме, така че при нормалната светлинна скорост на менталното поле няма да има забавяне в комуникациите. Като начало, тук сме, понеже така е наредено.

— По какъв начин? — долетя гласът на Бранно.

— Не чрез ментална намеса — отвърна Нови. — Гея не се намесва в ничий ум. Това не е начинът, по който действаме. Ние просто се възползвахме от амбициите ви. Кмет Бранно искаше незабавно да създаде Втора империя, а говорителят Гендибал — да бъде Първи говорител. Достатъчно бе тези желания да се подклаждат селективно и разумно.

— Зная как бях докаран тук — рече сковано Гендибал. И наистина знаеше. Както и защо бе толкова нетърпелив да излезе в космоса, да преследва Тривайз. Знаеше защо бе толкова сигурен, че може да се справи с всичко. Причината бе Нови… О, Нови!

— Ти си специален случай, говорителю Гендибал. Твоята амбиция беше много силна, но в теб имаше и мекота, която позволи процедурата да се съкрати. Ти си бил обучаван да бъдеш внимателен с човек, когото смяташ за по-долу от теб във всяко отношение. Аз се възползвах от тази ти черта. Чувствам/чувстваме се дълбоко засрамени. Оправданието ни е, че бъдещето на Галактиката е в опасност.

Гласът на Нови (въпреки че не говореше с гласните си струни) зазвуча по-мрачно, а лицето й още повече се изопна.

— Това беше моментът. Гея не можеше повече да чака. В продължение на един век хората от Терминус разработваха ментален щит. Ако още едно поколение бъдеше оставено да върши, каквото си поиска, щитът щеше да стане непроницаем дори за Гея и те щяха свободно да използват физическите си оръжия срещу нас. Галактиката нямаше да може да им се противопостави и веднага щеше да се създаде Втора галактична империя по подобие на Терминус независимо от Плана на Селдън. Кмет Бранно трябваше някак да бъде притисната да направи своя ход, докато щитът все още не е усъвършенстван. Както и Трантор. Планът на Селдън действаше отлично, защото самата Гея работеше върху точното му спазване. А на Трантор повече от век е имало съзерцателни и пасивни Първи говорители и затова планетата е вегетирала. Сега обаче Стор Гендибал се издигна бързо и сигурно би станал добър Първи говорител. Под негово управление Трантор щеше да поеме дейна роля, да концентрира физическа сила, да разбере колко опасен е Терминус и да предприеме бързи действия срещу него. Ако той получеше възможност да действа преди менталният щит да бъде усъвършенстван, Планът на Селдън щеше да се изчерпи със създаване на Втора галактична империя по подобие на Трантор независимо от народите на Терминус и Гея. Следователно трябваше някак да накараме Гендибал да предприеме своя ход, преди да е станал Първи говорител. Работихме внимателно по проблема от десетилетия насам й докарахме и двете фондации до подходящото място в подходящото време. Повтарям всичко това главно за да ме разбере съветникът Голан Тривайз от Терминус.

Тривайз веднага се намеси, забравяйки за усилието да разговаря чрез мисли, и решително каза:

— Аз не разбирам. Какво лошо има в двата варианта за Втора галактична империя?

— Втората галактична империя, разработена по подобие на Терминус — поясни Нови, — ще представлява военна империя, създадена чрез борба и съперничество. Тя няма да бъде нищо друго освен преродената първа Империя. Така мисли Гея. Втората галактична империя, основана по подобие на Трантор, ще трябва да бъде покровителствена, създадена с изчисления, поддържана с изчисления и във вечна агония, пак с изчисления. Положението ще е безизходно. Така мисли Гея.

— А какво може да ни предложи тя като алтернатива? — попита Тривайз.

— Една по-обширна Гея! Галаксея! Всяка населена планета — жива като Гея. Всяка жива планета — включена в системата на още по-висш хиперпространствен живот. Всеки свят, всяка звезда, всяко късче междузвезден газ — участници в този живот. Дори голямата централна черна дупка… Жива галактика, която може да се окаже полезна по начини, които все още не сме в състояние да предвидим. Живот, коренно различен от онова, което е било, без повтаряне на никоя от старите грешки.

— Правейки нови — измърмори саркастично Гендибал.

— Бяха ни необходими хиляди геянски години, за да постигнем всичко туй.

— Но не и в галактичен мащаб.

— И каква е ролята ми тук? — попита Тривайз, връщайки се на своята си тема, без да обръща внимание на кратката размяна на реплики.

Гласът на Гея, насочван чрез ума на Нови, прогърмя:

— Избирай! Коя да бъде алтернативата?

Последва дълго мълчание. Най-накрая Тривайз го наруши с менталния си глас, тъй като бе твърде удивен, за да говори чрез звуци.

— Защо аз? — попита той тихо, но предизвикателно.

Нови каза:

— Въпреки че виждахме, че е дошъл моментът, когато или Терминус, или Трантор ще станат прекалено мощни, за да бъдат възпрени, или пък — което е още по-лошо — и двете планети едновременно ще предизвикат чрез мощта си безизходно положение, при което може да бъде унищожена Галактиката, ние не бяхме в състояние да направим дори една стъпка. За да постигнем нашите цели се нуждаехме от някого, от някой много особен човек, който притежава таланта да усеща кое е правилното. Открихме теб, съветнико, но заслугата не е само наша. Откриха те хората от Трантор — чрез Компор, — въпреки че дори те не разбраха с какво точно разполагат. Фактът на това откритие привлече вниманието ни към теб самия. Голан Тривайз, ти имаш дарбата да знаеш кое е правилно да се извърши.

— Отричам, че е така — каза Тривайз.

— Понякога ти си сигурен, че я имаш. И този път, от името на Галактиката, ние искаме да си сигурен. Може би не желаеш да поемеш отговорността. Навярно ще направиш всичко възможно, за да не трябва да избираш. И все пак ще осъзнаеш, че е правилно това да стане. Ти трябва да си сигурен! И тогава ще го направиш. Когато те открихме, разбрахме, че диренето е приключило и дълги години се трудихме да определим такъв ход на събитията, при който без пряка ментална намеса те да се развият тъй, че и тримата — кметът Бранно, говорителят Гендибал и съветникът Тривайз — да бъдете близо до Гея по едно и също време. Успяхме да го постигнем…

— Добре, Гея, щом искаш да те наричам така — рече Тривайз, — не е ли вярно, че тук и при съществуващите обстоятелства ти можеш да победиш както кмета, така и говорителя? Не е ли вярно, че ти можеш да създадеш живата Галактика, за която говориш, без аз да върша каквото и да било? Защо тогава не го направиш?

— Не зная дали ще мога да ти обясня задоволително… Гея е била образувана преди хиляди години с помощта на роботи, които някога, за кратък период, служили на хората, но вече не го правят. Те ни показали съвсем ясно, че можем да оцелеем само при строго спазване на Трите закона на роботиката, прилагани най-общо и в собственото ни развитие. При онези условия Първият закон гласял: „Гея не трябва да вреди на живота или, чрез бездействие, да позволява животът да бъде застрашен.“ Спазвали сме това правило през цялата си история и сега не можем да сторим нищо друго. Излиза, че на практика сме безпомощни. Не можем да наложим нашето виждане за жива Галактика на квинтилионите човешки същества и безбройните други форми на живот, ако така ще навредим на много от тях. Нито пък можем да стоим бездейни и да наблюдаваме как Галактиката се саморазрушава в борба, която е възможно да се предотврати. Не знаем кое ще коства по-малко страдания — действието или бездействието. Нито пък дали да подкрепим Терминус или Трантор. В такъв случай, нека съветникът Тривайз реши и каквото и решение да вземе той, Гея ще го изпълни.

— Как очаквате от мен да взема подобно решение? — попита Тривайз. — Какво да направя?

— Ти имаш компютър — каза Нови. — Хората от Терминус не знаят, че когато са го създавали, са го направили по-добър, отколкото са могли да предположат. Компютърът на борда на твоя кораб включва в себе си част от Гея. Сложи ръцете си на терминалите и помисли. Можеш, например, да си представиш, че щитът на кмета Бранно е непроницаем. Ако сториш това, тя веднага ще бъде в състояние да използва оръжията си, за да извади от строя и унищожи другите два кораба, да наложи физическо господство над Гея, а по-късно и над Трантор.

— И ти няма да направиш нищо, за да я спреш, така ли? — попита изненадан Тривайз.

— Нищо няма да сторя. Ако си сигурен, че господството на Терминус ще навреди по-малко на Галактиката от останалите алтернативи, ние с готовност ще подпомогнем това господство дори с цената на собственото си унищожение. От друга страна, ти можеш да откриеш менталното поле на говорителя Гендибал и да го подкрепиш с твоя засилен чрез компютъра натиск върху нас. В този случай той положително ще се освободи от мен и ще ме отблъсне. Тогава ще успее да пренастрои ума на кмета и заедно с нейните кораби да наложи физическо господство над Гея, като по този начин осигури по-нататъшното действие на Плана на Селдън. Ние няма да направим нито един ход, за да го спрем. А можеш да намериш и моето ментално поле и да го подкрепиш. Тогава живата Галактика ще се задвижи и ще започне своето развитие, чиито плодове ще се появят, разбира се, не през това или следващите няколко поколения, а след многовековен труд, при което Планът на Селдън ще продължи да работи. Изборът е твой.

— Чакайте! — намеси се Харла Бранно. — Не взимай още решението, Тривайз. Мога ли да говоря?

— Съвсем свободно — каза Нови, — а също и говорителят Гендибал.

— Съветник Тривайз — обърна се към него Бранно, — когато предишния път се срещнахме на Терминус, ти каза: „Може да дойде момент, мадам кмете, когато вие да ме помолите да направя опит. Тогава ще постъпя както аз реша, но ще си спомня последните два дни.“ Не зная дали предвиждаше този момент, дали интуитивно си чувствал какво ще се случи, или просто действително притежаваш онова, което жената, говореща за жива Галактика, нарича талант да знаеш кое е правилно да се извърши. Във всеки случай, ти беше прав. От името на Федерацията аз те моля да направиш това усилие. Предполагам, че може би ще искаш да си уредиш сметките с мен — за това, че те арестувах и изпратих в изгнание. Моля те да си спомниш, че постъпих така, защото смятах, че е за доброто на фондационната Федерация. Дори да не съм била права и да съм действала подтиквана от груб собствен интерес, спомни си, че аз бях онази, която го направи, а не Федерацията. Не унищожавай цялата Федерация заради желанието си да балансираш онова, което само аз съм ти причинила. Спомни си, че си човешко същество от Фондацията, че не искаш да бъдеш пресечена нула в плановете на безчувствените математици от Трантор или нещо дори още по-малко в галактичния миш-маш от живо и неживо. Искаш ти самият, твоите потомци и сънародници да живеят като независими организми със свободна воля. Всичко останало е без значение. Другите тук могат да говорят, че нашата Империя щяла да доведе до кръвопролития и мизерия, но това не е непременно необходимо. Въпрос на избор, на свободен избор е дали трябва да бъде така или не. Ние можем да вземем и друго решение. Но във всеки случай, по-добре е да вървиш към поражение със свободната си воля, отколкото да живееш в нищо незначеща сигурност, подобно на брънка от машина. Забележи, че сега те молят да вземеш решение като човек със свободна воля. Тези „неща“ от Гея са неспособни да го сторят, защото тяхната машина няма да им разреши, затова и зависят от нас. И ако им наредиш, те ще се самоунищожат. Това ли е, което искаш да се случи с цялата Галактика?

— Аз не зная дали имам свободна воля, мадам кмете — рече Тривайз. — Умът ми навярно е фино манипулиран, така че да ви дам отговора, който се иска.

— Умът ти е напълно недокоснат — обади се Нови. — Ако можехме така да те настроим, че да си подходящ за нашите цели, тази среща щеше да е излишна. Ако бяхме толкова безпринципни, щяхме да продължим с онова, което отчитаме като най-добро за нас, без да се интересуваме от потребностите на останалите и от човечеството като цяло.

— Смятам, че е мой ред да говоря — каза Гендибал. — Съветнико Тривайз, не се води от тесногръди подбуди. Фактът, че си роден на Терминус не трябва да те кара да мислиш, че Терминус стои преди Галактиката. От пет века насам Галактиката се развива в съответствие с Плана на Селдън. Той действа навсякъде във фондационната Федерация и вън от нея. Ти си бил и си част от Плана на Селдън, което е далеч над дребната ти роля на човек от Фондацията. Не прави нищо, с което да разстроиш Плана, воден от абстрактната идея за патриотизъм или от романтичния стремеж към новото и неизпитаното. Човекът от Втората фондация по никакъв начин няма да попречи на свободната воля на човечеството. Ние сме водачи, а не деспоти. И ние предлагаме Втора галактична империя, но коренно различна от Първата. Нито едно десетилетие от човешката история, през които са се правели хиперпространствени пътувания, не е минало без кръвопролития и насилствена смърт из цялата Галактика. Дори в периодите, когато самата Фондация е била спокойна. Избери кмета Бранно и всичко това ще продължи до безкрай в бъдещето — все същата печална и убийствена въртележка. А Планът на Селдън най-накрая предлага избавление, и то не с цената да станеш един атом повече в космоса от атоми; нито пък да бъдеш приравнен с тревата, бактериите и прахта.

— Съгласна съм с това, което говорителят Гендибал казва за плановете на Първата фондация — намеси се Нови. — Но не приемам оценката му за неговата собствена Фондация. В крайна сметка, говорителите на Трантор са хора със свободна воля, каквито винаги са били. Отсъства ли при тях разрушителното съперничество, политическите интриги или боричкането за издигане на всяка цена? Няма ли кавги, дори омраза на Масата на говорителите и ще бъдат ли те винаги водачи, които човек с желание да следва? Накарай говорителя Гендибал да даде честна дума, че ще говори истината, и му задай тези въпроси.

— Няма нужда да давам честна дума — обади се Гендибал. — Спокойно признавам, че на Масата съществуват омраза, съперничество и предателства. Но веднъж взети, решенията й са задължителни за всички. В това поне никога не е имало изключения.

— Какво ще стане, ако не направя избор? — попита Тривайз.

— Трябва да направиш — каза Нови. — Ще разбереш, че е правилно да постъпиш така и, следователно, ще направиш избор.

— Ами ако опитам, а не мога?

— Трябва.

— Колко време имам?

— Докато се увериш, независимо колко време ще изтече.

Тривайз остана безмълвен.

Другите също мълчаха, но му се струваше, че долавя пулсациите на кръвта им.

— Свободна воля! — чу той да казва с присъщия си твърд тон Бранно.

— Водачество и мир! — властно прозвуча посланието на говорителя Гендибал.

— Живот — разнесе се изпълненият с копнеж глас на Нови.

Тривайз се обърна и погледна Пелорат, който внимателно го наблюдаваше.

— Янов, чу ли всичко това?

— Да, Голан.

— Какво мислиш?

— Аз не мога да решавам.

— Знам това, но какво мислиш?

— Не зная. Страхувам се и от трите възможности. И все пак, идва ми една особена идея…

— Да?

— Когато за пръв път излязохме в космоса, ти ми показа Галактиката. Спомняш ли си?

— Разбира се.

— После ускори времето и тя видимо се завъртя. И тогава, сякаш предугаждайки точно настоящия момент, ти казах, че изглежда като някакво живо същество, което пълзи из космоса. Не мислиш ли, че в известен смисъл тя вече е жива?

И, припомнил си онзи миг, Тривайз изведнъж се усети сигурен. Внезапно се завърна и предчувствието му, че Пелорат също ще играе важна роля в събитията. Бързо се обърна с убеденост, че повече не бива да има време да мисли, да се съмнява.

Постави ръцете си на терминалите и почувства сила, каквато по-рано никога не бе изпитвал.

Беше взел своето решение — решението, от което зависеше бъдещето на Галактиката.