Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.


19

Първият говорител невъзмутимо следеше събеседника си. Беше се научил да контролира своето изражение и му бе забавно да наблюдава колко е тромав в това отношение Гендибал. При всяка размяна на реплики младият човек правеше всичко възможно да скрие чувствата си, но въпреки туй ги излагаше на показ.

Шандис безстрастно го заизучава. Слаб младеж, не много над средния ръст, с тънки устни и костеливи неспокойни ръце. Имаше тъмни, лишени от чувство за хумор очи, склонни да затаяват помислите му.

Първият говорител знаеше, че не е лесно този човек да бъде разубеден в твърденията си.

— Служиш си с парадокси, говорителю — рече той.

— Само изглежда, че са парадокси, Първи говорителю, понеже ние приемаме като даденост и не подлагаме на съмнение толкова много неща, свързани с Плана на Селдън.

— Тогава какъв е твоят въпрос?

— Самата основа на Плана. Всички знаем, че той няма да действа, ако неговото естество — или дори самото му съществуване — е известно на прекалено голяма част от хората, чието поведение е проектиран да предвижда.

— Струва ми се, че Хари Селдън е разбирал това. Мисля дори, че го е превърнал в една от двете фундаментални аксиоми на психоисторията.

— Той не е предвидил Мулето, Първи говорителю, и затова не би могъл да предвиди до каква степен хората от Първата фондация ще бъдат обзети от мисълта за Втората фондация, след като Мулето им е показал колко важна е тя.

— Хари Селдън… — за миг Първият говорител потръпна и млъкна.

Физическият облик на Хари Селдън бе познат на всички членове на Втората фондация. Неговите изображения — двумерни и тримерни, фотографски и холографски, на барелеф и в цял ръст, седнали и прави — се срещаха навсякъде. Но всички те го показваха в последните няколко години от живота му. Всичките бяха на стар и благ мъж с лице, набраздено от мъдростта на възрастта, символизиращо квинтесенцията на напълно узрелия гений.

Сега обаче Първият говорител си спомни, че е виждал фотография, за която се твърдеше, че е на Селдън като младеж. Никой не й обръщаше внимание, защото мисълта за един млад Селдън съдържаше едва ли не вътрешно противоречие. Ала той все пак я бе разглеждал и сега внезапно му хрумна, че Стор Гендибал прилича изключително много на младия Селдън.

Странно! Това бе от ония суеверия, които от време на време влияят на всеки човек, колкото и да е рационален. Беше се полъгал по убягващото сходство. Ако имаше фотографията пред себе си, сигурно веднага би забелязал, че сходството е илюзорно. Но защо тая глупава мисъл му бе хрумнала сега?

Той се окопити. Трепването му бе траяло само миг — мимолетно дерайлиране на мисълта — твърде кратко, за да бъде забелязано от когото и да било, освен от друг говорител. Гендибал можеше да го тълкува както си ще.

— Хари Селдън — отново и твърдо подхвана той, — добре е знаел, че има безброй много възможности, които не би могъл да предвиди, и точно по тази причина е основал Втората фондация. Ние също не сме предвидили Мулето, но когато е връхлетял върху ни, веднага сме разбрали какво представлява и сме го спрели. Ние не сме предвидили, че след това Първата фондация ще бъде обзета от мисълта за нас, но сме забелязали, когато е станало, и сме я спрели. Къде тук можеш да откриеш евентуална грешка?

— Първо на първо — рече Гендибал, — натрапчивата идея на Първата фондация относно нас самите все още не е отминала.

В почтителността, с която говореше, имаше значителен спад. Бе забелязал потрепването в гласа на Първия говорител (така реши Шандис) и го бе разтълкувал като несигурност. Това трябваше да бъде контрирано.

— Нека да предугадя — живо каза той. — В Първата фондация ще има хора, които, сравнявайки трескавите затруднения на първите почти четири века съществуване със спокойствието на последните двадесет декади, ще стигнат до заключението, че то не би могло да се случи, ако Втората фондация не се е погрижила добре за Плана — и, разбира се, ще бъдат прави да смятат така. Те ще решат, че Втората фондация може би всъщност въобще не е била унищожена — и, разбира се, пак ще са прави. Наистина ние получихме доклади, че на Терминус, планетата-столица на Първата фондация, има един млад мъж, член на тяхното правителство, който е напълно убеден в това… Забравих му името…

— Голан Тривайз — меко каза Гендибал. — Аз забелязах пръв този факт в докладите и отправих въпроса към твоя кабинет.

— О? — рече Първият говорител с преувеличена учтивост. — И как така насочи вниманието си към него?

— Един от нашите агенти на Терминус изпрати дълъг доклад за новоизбраните членове на техния Съвет — съвършено рутинна разработка — от ония, дето обикновено се изпращат и биват пренебрегвани от всички говорители. Този доклад обаче привлече погледа ми поради характеристиката на един нов съветник, Голан Тривайз. Според описанието той е необикновено самоуверен и войнствен.

— Разпознал си сроден дух, така ли?

— Съвсем не — резервирано отвърна Гендибал. — Изглежда безразсъден човек, който изпитва удоволствие да върши странни неща — дейност, която не ми подхожда. Както и да е, аз поисках задълбочено проучване. Не ми трябваше много време, за да реша, че от него би се получил отличен материал за нас, ако го бяхме вербували в по-ранна възраст.

— Може би — рече Първият говорител, — но ти знаеш, че на Терминус не вербуваме никого.

— Това ми е добре известно. Във всеки случай, дори без да е минал нашето обучение, той има необикновена интуиция. Разбира се, напълно неовладяна. Поради това не бях особено изненадан, задето е схванал факта, че Втората фондация все още съществува. Самият Тривайз обаче ми се видя достатъчно важен, за да изпратя бележка до твоя кабинет.

— И, доколкото мога да съдя по държането ти, има нещо ново?

— След като благодарение на високоразвитите си интуитивни способности е разбрал, че ние съществуваме, той го е използвал по характерния си недисциплиниран маниер и в резултат е бил изгонен от Терминус.

Първият говорител вдигна вежди.

— Ти изведнъж спря. Искаш да оценя какво значение има всичко това? Без да използвам компютъра си, правя наум груба апроксимация на Селдъновите уравнения и предполагам, че един проницателен кмет, който е способен да заподозре съществуването на Втората фондация, ще предпочете да няма под носа си някакъв недисциплиниран индивид, дето да вдигне патардия из цялата Галактика и така да обърне внимание на гореспоменатата Втора фондация за опасността. Смятам, че Бранно Бронза е решила, че за Терминус е по-безопасно Тривайз да не е на планетата.

— Тя би могла да затвори Тривайз или да нареди тихомълком да го убият.

— Както добре знаеш, уравненията не са достоверни, когато се прилагат за отделни индивиди. Те са разчетени само за човечеството като цяло. По тая причина индивидуалното поведение е непредсказуемо и е възможно да се предположи, че кметът на Терминус е човечна жена, която смята затвора, да не говорим пък за убийството, за жестокост.

Известно време Гендибал не отвърна нищо. Това мълчание бе твърде красноречиво и той го задържа точно толкова, че Първият говорител да изпита неувереност, без обаче да предизвика у него самозащитен гняв.

Пресметна времето до секунда и сетне каза:

— Моята преценка е друга. Аз мисля, че в този момент Тривайз представлява режещото острие на най-голямата заплаха за Втората фондация през цялата й история — опасност, по-голяма дори и от Мулето!