Айзък Азимов
Острието на Фондацията (68)

67

Литорал Тубинг беше посланик на Фондацията в Сейшел от седем години. Мястото много му харесваше.

Висок и доста пълен, той носеше гъсти кафяви мустаци по времето, когато и на Фондацията, и на Сейшел доминираше модата на гладко обръснатите. Имаше дълбоко врязани бръчки, макар да бе само на петдесет и четири, и си падаше по показното безразличие. Отношението му към работата не можеше да се схване лесно.

Въпреки това мястото действително му харесваше. То го държеше настрани от шумотевицата в политиката на Терминус, което именно му се нравеше най-много, и му даваше възможност да води живот на сейшелски сибарит, поддържайки стила, към който се бяха пристрастили жена му и дъщеря му. Не искаше нищо около него да се променя.

От друга страна, той не харесваше Лионо Кодел, може би понеже Кодел също носеше мустаци, макар и по-малки, по-къси и сиво-бели. Навремето те бяха единствените двама души от по-изтъкнатото общество, които имаха мустаци, и помежду им съществуваше нещо като състезание на тази тема. Сега, мислеше си Тубинг, вече нямаше никакво състезание; Лионо бе достоен единствено за презрение.

Кодел стана директор на Сигурността още когато Тубинг беше на Терминус и докато не бе купен с посланичеството, мечтаеше да се противопостави на Харла Бранно в изборите за кмет. Разбира се, Бранно бе направила всичко заради самата себе си, ала в крайна сметка той бе издигнат благодарение на нейната благосклонност.

Някак си обаче това сякаш не важеше и за Кодел. Може би причината се криеше в решителната му приветливост — в начина, по който той бе винаги така дружелюбно настроен, дори и след като вече е решил как точно да ти пререже гърлото.

Ей го сега там в хиперпространствения си образ, приветлив както винаги, бликащ от добродушие. Истинското му тяло бе, разбира се, на Терминус, което спестяваше на Тубинг необходимостта да му предложи какъвто и да е физически жест на гостоприемство.

— Кодел — рече той, — искам да оттеглите тези кораби.

Кодел слънчево се усмихна.

— И аз също, само че старата дама вече го е решила.

— Известно е, че от време на време ти си я убеждавал да не прави разни неща.

— Случвало се е, но само когато тя желае да бъде разубедена. Този път обаче не желае. Тубинг, върши си работата. Дръж Сейшел спокоен.

— Не мисля за Сейшел, Кодел. Мисля за Фондацията.

— Като всички нас.

— Кодел, не почвай словесен двубой с мен. Искам да ме изслушаш.

— С удоволствие, но сега на Терминус е твърде бурно и не мога да те слушам дълго.

— Ще бъда толкова кратък, колкото е възможно, когато обсъждаме възможността Фондацията да бъде унищожена. Ако тази хиперпространствена линия не се подслушва, ще говоря открито.

— Не се подслушва.

— Тогава продължавам. Преди няколко дни получих съобщение от някой си Голан Тривайз. Спомням си един Тривайз от моя собствен престой в политиката. Беше комисар по транспорта.

— Чичото на младия човек — каза Кодел.

— А, значи познаваш този, който ми е пратил съобщението. Според информацията, понасъбрана лично от мен, той е бил съветник, който след успешното решаване на последната Селдънова криза е арестуван и пратен в изгнание.

— Точно така.

— Не вярвам.

— Какво не вярваш?

— Че е пратен в изгнание.

— Защо?

— Кога се е случвало някой гражданин на Фондациятада бъде пратен в изгнание? — натърти Тубинг. — Той или е арестуван, или не е арестуван. Ако е арестуван, или е съден, или не е съден. Ако е съден, или е осъден, или не е осъден. Ако е осъден, той е глобен, понижен, разжалван, вкаран в затвора или екзекутиран. Никой не е пращан в изгнание.

— Винаги някой трябва да бъде пръв.

— Глупости. С такъв модерен военен съд? Кой е тоя глупак, дето няма да забележи, че Тривайз изпълнява специална мисия за твоята старица? Кого си въобразява тя, че ще излъже?

— И каква може да е мисията?

— Да предположим, че трябва да открие планетата Гея.

Част от приветливостта напусна лицето на Кодел. В очите му се появи непривична твърдост. Той каза:

— Зная, че не усещате неудържим импулс да повярвате на моите твърдения, господин посланик, но аз отправям специален апел да го сторите поне в този случай. Нито кметът, нито аз бяхме чували за Гея по времето, когато въпросният Тривайз беше пратен в изгнание. За пръв път чухме за нея едва завчера. Ако повярвате на това, разговорът ни може да продължи.

— Ще потисна моята склонност към скептицизъм достатъчно силно, за да го приема, директоре, макар и да ми е трудно да го направя.

— Казаното е съвсем вярно, господин посланик, и ако аз изведнъж прибавих формална нота към моите изявления, то беше поради факта, че когато всичко свърши, вие ще откриете, че трябва да отговаряте на разни въпроси и събитието изобщо няма да ви се стори весело. Говорите така, като че ли Гея е познат вам свят. Откъде знаете нещо, което ние не знаем? Не е ли ваш дълг да се стараете ние да узнаваме всичко, което узнаете самият вие за политическата единица, към която сте назначен?

Тубинг меко възрази:

— Гея не е част от Сейшелския съюз. Всъщност тя вероятно въобще не съществува. Трябва ли да препредавам на Терминус всички бабини деветини, които суеверните ниски слоеве на Сейшел разправят за нея? Някои от тях твърдят, че се намира в хиперпространството. Според други тя е свят, който по свръхестествен начин защищава Сейшел. Според трети пък е изпратила Мулето да плячкосва Галактиката. Ако възнамерявате да кажете на членовете на сейшелското правителство, че Тривайз е бил пратен да намери Гея и че петте модерни кораба от флотата на Фондацията са тук, за да му окажат помощ при издирването, те никога няма да ви повярват. Хората може да приемат приказките за Гея, но не и правителството — и то няма да бъде убедено, че Фондацията вярва на същите тези приказки. По-скоро ще сметне, че вие възнамерявате да вкарате насила Сейшел във фондационната Федерация.

— И какво ще стане, ако наистина го планираме?

— Ще бъде фатално. Кажете, Кодел, кога през петвековната история на Фондацията е имало завоевателна война? Водили сме войни, за да предотвратим собственото си завоюване — и веднъж сме се провалили, — но нито една война не е завършила с увеличаване на територията ни. Придобивките на Федерацията са били все чрез мирни съглашения. Към нас са се присъединявали онези, които са виждали полза от присъединяването си.

— Не е ли възможно Сейшел да види някакви изгоди в присъединяването си?

— Никога няма да го направи, докато нашите кораби остават на границите му. Оттеглете ги.

— Не можем.

— Кодел, Сейшел е великолепна реклама за доброжелателността на фондационната Федерация. Той е почти напълно обграден от наша територия, намира се в изключително уязвима позиция и въпреки това досега е бил в безопасност, вървял е по собствения си път, даже е можел свободно да провежда антифондационна външна политика. Как по-убедително да покажем на Галактиката, че никого не насилваме и при всеки отиваме с приятелство? Ако превземем Сейшел, ще имаме това, което в действителност вече ни принадлежи. В края на краищата, ние упражняваме икономическа власт над него — макар и тихомълком. Ако обаче го щурмуваме с военна сила, оповестяваме на цялата Галактика, че сме експанзионисти.

— А ако ви кажа, че всъщност се интересуваме само от Гея?

— Тогава ще ви повярвам не повече, отколкото Сейшелският съюз. Този човек, Тривайз, ми изпрати съобщение, че е на път към Гея и ме помоли да го препредам на Терминус. Въпреки че не ми се стори разумно, аз го направих, понеже бях длъжен, и преди още хиперпространствената линия да изстине, флотата на фондацията вече беше потеглила. Как ще стигнете до Гея, без да проникнете в сейшелското пространство?

— Скъпи ми Тубинг, сигурно сам не се чуваш какво говориш. Не ми ли обясняваше само преди няколко минути, че тази Гея, ако изобщо съществува, не е част от Сейшелския съюз? Предполагам, знаеш, че хиперпространството е свободно за всички и не е част от ничия територия. Как тогава Сейшел може да се оплаче, ако ние влезем от територията на Фондацията — където в момента стоят нашите кораби — през хиперпространството направо в геянска територия?

— Сейшел няма да интерпретира нещата така, Кодел. Гея, ако изобщо съществува, е изцяло заобиколена от Сейшелския съюз, макар политически да не представлява дял от него, а има прецеденти, които правят подобни анклави действителна част от заобикалящата ги територия, когато става въпрос за неприятелски бойни кораби.

— Нашите бойни кораби не са неприятелски. Ние сме в мир със Сейшел.

— Казвам ти, че Сейшел може да обяви война. Едва ли се надява да я спечели чрез военно превъзходство, но факт е, че тя ще предизвика антифондационна вълна из цялата Галактика. Новата експанзионистична дейност ще насърчи създаването на съюзи срещу нас. Някои от световете във федерацията ще започнат да преосмислят политиката си. Спокойно можем да загубим войната поради вътрешни безредици и тогава със сигурност ще обърнем в обратна посока процеса на растеж, който така добре е служил на Фондацията цели петстотин години.

— Хайде, хайде, Тубинг — равнодушно каза Кодел, — говориш, като че ли тези петстотин години са нищо, като че ли ние сме все още Фондацията от времето на Салвор Хардин и се борим с миниатюрното кралство на Анакреон. Сега сме далеч по-силни, отколкото е била Галактическата империя дори в най-големия си разцвет. Един ескадрон наши кораби би могъл да победи цялата галактическа флота, да окупира който и да е сектор и даже да не се разбере, че е бил в бой.

— Ние не се бием с Галактическата империя. Бием се с планети и сектори от настоящето време.

— Които не са напреднали колкото нас. Бихме могли да превземем цялата Галактиката и сега.

— Според Плана на Селдън няма да можем да го направим още петстотин години.

— Планът на Селдън подценява скоростта на техническия напредък. Можем да го направим сега! Разбери, аз не твърдя, че ние ще gо направим или дори че трябва да го направим сега. Просто казвам, че можем да го направим.

— Кодел, ти цял живот си живял на Терминус. Не познаваш Галактиката. Нашата флота и бойна техника могат да победят въоръжените сили на другите светове, но ние все още не сме в състояние да управляваме една изцяло враждебна, водена от омразата Галактика — а тя ще представлява точно това, ако я превземем със сила. Оттеглете корабите!

— Няма да бъде направено, Тубинг. Я помисли, а ако Гея не е мит?

Той млъкна и се втренчи в лицето на другия, сякаш се опитваше да разчете мислите му.

— Един свят в хиперпространството да не е мит?

— Един свят в хиперпространството е суеверие, но дори суеверията могат да бъдат изградени около зрънца от истина. Този човек — Тривайз, който беше пратен в изгнание — говори за нея, сякаш е реален свят в реалното пространство. Ами ако е прав?

— Глупости. Не вярвам.

— Опитай се да го направиш само за момент. Реален свят, който е предложил на Сейшел безопасност срещу Мулето и срещу Фондацията.

— Ти сам се опровергаваш. Как Гея пази сейшелците в безопасност? Ние не пращаме ли кораби срещу тях?

— Не срещу тях, а срещу Гея, която е толкова мистериозно неизвестна и така внимава да не бъде забелязана, че макар да се намира в реалното пространство, някак успява да убеди съседа си, че е в хиперпространството, — и която даже се изхитря да остане извън най-добрите и най-пълните галактически карти.

— В такъв случай тя трябва да е съвършено необикновен свят, тъй като явно е способна да манипулира умовете.

— А не каза ли ти само преди миг как една сейшелска приказка твърди, че Гея е изпратила Мулето да плячкосва Галактиката? Нима Мулето не е можел да манипулира умовете?

— Значи Гея е свят на Мулета?

— Сигурен ли си, че това е невъзможно?

— Тогава защо да не е и светът на възродената Втора фондация?

— Наистина, защо не? Не би ли трябвало да бъде изследвана?

Тубинг стана по-сериозен. При последните реплики се бе усмихвал презрително, ала сега наведе глава и започна да гледа изпод вежди.

— Ако говориш сериозно, подобно изследване не е ли опасно?

— Опасно ли?

— Отговаряш на въпросите ми с въпроси, понеже нямаш разумни отговори. Каква полза от корабите ни срещу Мулета или срещу Втората фондация? Не е ли правдоподобно, ако те наистина съществуват, да ни примамват към собственото ни унищожение? Заявяваш, че Фондацията може да установи своята Империя още сега, макар Планът на Селдън да е стигнал само до половината, а аз те предупредих, че ще се втурнем прекалено далеч и че сложността на Плана ще ни забави още повече. Сигурно, ако Гея съществува и е такава, каквато ти твърдиш, цялата тази работа е измислена именно за да предизвика забавянето. Стори доброволно онова, което може би скоро ще бъдеш принуден да сториш. Направи мирно и без кръвопролитие крачката, която може би ще бъдеш принуден да направиш след някоя ужасна катастрофа. Оттегли корабите.

— Не, няма да стане. Всъщност, Тубинг, самата Харла Бранно планира да се присъедини към флотата и някои разузнавателни кораби вече са прелетели тихомълком през хиперпространството на това, което се смята за Геянска територия.

Очите на Литорал Тубинг станаха големи като чаени чаши.

— Казвам ти, че положително ще има война.

— Ти си наш посланик. Предотврати я. Дай на сейшелците каквито там уверения им потрябват. Отричай, че от наша страна съществуват лоши помисли. Ако ти се наложи, кажи им дори, че ще имат сметка да си седят спокойно и да изчакат Гея да ни унищожи. Кажи им каквото щеш, но ги дръж мирни.

Той поспря, изучавайки шашардисаното изражение на Тубинг, и добави:

— Всъщност, това е всичко. Доколкото зная, нито един кораб на Фондацията няма да кацне на който и да е свят от Сейшелския съюз, както и няма да излезе в която и да е точка от реалното пространство, съставляващо част от този съюз. Всеки сейшелски кораб обаче, който се опита да ни се противопостави извън територията на съюза — и, следователно, на територията на Фондацията — бързо ще бъде превърнат в прах. Направи така, че това също да им стане пределно ясно, и ги дръж мирни. Ако не успееш, ще ти се търси строга сметка. Досега работата ти, Тубинг, беше много лесна, но се задават тежки времена и следващите няколко седмици са решаващи. Ако ни провалиш, за теб в Галактиката едва ли ще има безопасно място.

На лицето на Кодел не личеше нито склонност към шеги, нито дори дружелюбност, когато връзката се прекъсна и образът му изчезна.

С отворена уста Литорал Тубинг гледаше мястото, където допреди малко бе той.