Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.


VIII. ФЕРМЕРКАТА

26

Говорителите седяха около Масата, замръзнали зад менталната си защита, сякаш всички единодушно бяха затворили умовете си, за да избегнат невъзвратимата обида спрямо Първия говорител след неговото изявление за Тривайз. Те само хвърлиха по един поглед изпод вежди към Деларми, но и това беше достатъчно красноречиво. Говорителите добре познаваха нейната непочтителност — дори Гендибал в изказванията си се придържаше повече от нея към правилата.

Деларми съзнаваше, че я гледат и че няма друг избор, освен да посрещне трудното положение. Всъщност тя и не искаше да избегне проблема. През цялата история на Втората фондация нито един Първи говорител не бе подлаган на импийчмънт за погрешен анализ (а зад този термин, който бе измислила като прикритие, се криеше чисто и просто некомпетентност). Сега подобен импийчмънт ставаше възможен. Тя нямаше да пропусне момента.

— Първи говорителю! — меко рече Деларми, а тънките й безцветни устни станаха още по-неразличими сред общата белота на лицето. — Ти сам каза, че нямаш никакво основание за своето мнение и психоисторическият математически апарат не е показал нищо. Да не би да искаш да вземем жизнено важно решение на основата на едно мистично усещане?

Първият говорител вдигна очи и челото му се покри с бръчки. Съзнаваше, че всички около Масата са затворили умовете си, и разбираше какво означава това. Студено поясни:

— Аз не скрих липсата на доказателства. Не съм ви представил нищо фалшиво. Това, което споделих, бе силното интуитивно усещане на Първи говорител с десетилетен опит, прекарал почти целия си живот във внимателен анализ на Плана на Селдън.

Той се огледа с гордата непреклонност, която тъй рядко демонстрираше, и един по един менталните щитове се размекнаха и отпаднаха. Последен (когато се обърна и се втренчи в нея) отпадна щитът на Деларми.

С обезоръжаваща откровеност, която изпълни ума й, сякаш там никога не бе имало нещо друго, тя заяви:

— Разбира се, аз приемам твоята декларация, Първи говорителю. Въпреки това обаче смятам, че може би ще пожелаеш да преосмислиш нещата. Като осъзнаваш сега, след като вече изрази срам, че си се облегнал изцяло на интуицията си, не би ли желал твоите забележки да бъдат заличени от протокола — ако, по собствената ти преценка, те би трябвало да…

И тук се вряза гласът на Гендибал:

— Какви са тия забележки, дето трябва да бъдат Заличени от протокола?

Всички очи се извъртяха едновременно. Ако не бяха издигнали менталните си щитове през критичните мигове малко преди това, със сигурност щяха да усетят идването му.

— С вдигнати щитове само преди миг? И никой не Осъзнава, че аз влизам? — язвително попита Гендибал. — Ама че пазарско сборище има днес край Масата. Не бяхте ли нащрек за моето пристигане? Или наистина очаквахте, че няма да дойда?

Това избухване беше въпиещо нарушение на правилата. Достатъчно бе, че Гендибал е закъснял. Да влезе след това, без да го обяви, беше още по-лошо. А да Проговори, преди Първият говорител да е дал да се разбере, че е забелязал пристигането му, бе най-лошото.

Първият говорител се обърна към него. Всичко останало отстъпи на заден план пред въпроса за дисциплината.

— Говорителю Гендибал — рече той, — ти закъсня. Пристигна, без да оповестиш за това. Проговори пръв. Има ли някаква причина да не бъдеш отстранен от мястото си за тридесет дни?

— Разбира се. Проблемът за отстраняването ми не може да бъде разгледан, преди първо да установим кой е бил онзи, който е направил така, че аз със сигурност да закъснея, и защо.

Думите на Гендибал бяха хладни и премерени, ала умът му бе забулил мислите с гняв и той не се интересуваше кой ще го усети.

Деларми определено го разбра и твърдо заяви:

— Този мъж е луд.

— Луд? Тази жена е луда, ако твърди това. Или пък съзнава, че е виновна. Първи говорителю, аз се обръщам към теб и повдигам въпроса за лична привилегия.

— Лична привилегия от какъв характер, говорителю?

— Първи говорителю, аз обвинявам някой тук в опит за убийство.

Залата направо се взриви, защото всички скочиха на крака в едновременен брътвеж от думи, гримаси и менталност.

Първият говорител вдигна ръцете си и извика:

— Говорителят Гендибал трябва да получи възможност да изложи своето предложение за лична привилегия — и се видя принуден да усили ментално своя авторитет по съвършено неподходящ за това място начин. Друга алтернатива обаче нямаше.

Брътвежът стихна.

Гендибал изчака, без да мръдне, докато не се възцари и звукова, и умствена тишина, а после каза:

— Като идвах насам, се движех по един демски път на такова разстояние и с такава скорост, че лесно да мога да дойда навреме за събирането, но бях спрян от няколко фермери и едва се отървах да не бъда набит, а може би и убит. Поради това се забавих и пристигнах току-що. За да започна, може ли да отбележа, че не зная да е имало и миг от Великия грабеж насам, когато с човек от Втората фондация да е било говорено с такава липса на уважение — още повече да е бил малтретиран — от някой от тези демяни.

— И аз не знам — рече Първият говорител.

Деларми извика:

— Хората от Втората фондация нямат навика да се разхождат на демска територия! Ти си предизвикал това!

— Вярно е — заяви Гендибал, — че аз имам навика да се разхождам сам на демска територия. Разхождал съм се стотици пъти във всички посоки и въпреки това никога досега не съм бил заговарян от непознати. Другите не се движат там толкова свободно, колкото го правя аз, ала никой не се е самопрокудил от света, нито се е самозатворил в Университета и все пак не е бил заговарян. Спомням си няколко случая, когато Деларми… — и след туй, сякаш припомняйки си титлата й прекалено късно, преднамерено я превърна в ужасна обида. — Исках да кажа, спомням си, че и говорителката Деларми е пребивавала от време на време на демска територия, но въпреки това тя не е била заговаряна.

— Може би — рече Деларми, а очите й гневно се разшириха, — понеже аз не отварям с тях разговор и поддържам дистанцията помежду ни. Тъй като се държа така, че заслужавам уважение, то ми си отдава.

— Странно — каза Гендибал, — и аз се канех да кажа, че имаш по-застрашителна външност от мен. В края на краищата, дори тук малцина опитват да се сближат с теб. Само че защо трябваше точно сега да има намеса, защо демяните избраха точно този ден да се спречкат с мен — деня, когато аз щях да присъствам на такова важно събиране на Масата?

— Ако не е било заради твоето държание, трябва да е що случайност — отвърна Деларми. — Не съм чувала дори цялата математика на Селдън да е отстранила ролята на случайността от Галактиката — особено пък в случаите, когато са замесени отделни индивиди. Или ти също говориш, вдъхновяван от интуицията?

Един-двама говорители издадоха лека ментална въздишка при тази странична нападка към Киндор Шандис.

— Не бе заради поведението ми и не по случайност. Това беше преднамерена намеса — рече Гендибал.

— Откъде можем да разберем? — попита учтиво Първият говорител. След последната забележка на Деларми той просто нямаше как да не омекне към Гендибал.

— Моят ум е отворен за теб, Първи говорителю. Давам ти, и на всички край Масата, моите спомени за събитията.

Прехвърлянето им отне само няколко мига. Първият говорител каза:

— Потресаващо! Ти си се държал много добре, говорителю, при условия на значителен натиск. Съгласен съм, че поведението на демяните е аномално и изисква да бъде разследвано. Междувременно, моля те да се присъединиш към нашето събиране…

— Един момент! — намеси се Деларми. — Доколко можем да бъдем сигурни, че отчетът на говорителя е точен?

От обидата ноздрите на Гендибал се раздуха, но той запази спокойствие на духа.

— Умът ми е отворен.

— Виждала съм отворени умове, които не са били отворени.

— Не се и съмнявам, говорителко — рече Гендибал, — доколкото ти, както и всеки от нас, трябва непрекъснато да държи под наблюдение своя собствен ум. Моят обаче, когато е отворен, е отворен.

Първият говорител каза:

— Хайде да престанем да…

— Повдигам въпрос за лична привилегия, Първи говорителю, с извинения за прекъсването — каза Деларми.

— Лична привилегия от какъв характер, говорителко?

— Говорителят Гендибал обвини един от нас в опит за убийство, вероятно чрез провокиране на фермера да го нападне. Докато обвинението не бъде оттеглено, аз трябва да бъда разглеждана като вероятен убиец, както и всеки човек в тази зала — включително и ти, Първи говорителю.

Киндор Шандис попита:

— Ще оттеглиш ли обвинението, говорителю Гендибал?

Гендибал седна на мястото си, сложи длани върху предмишниците си и здраво ги стисна, сякаш ги вземаше в своя власт.

— Ще го направя веднага, щом някой обясни защо един демски фермер, събирайки неколцина други, преднамерено би се заел с това да ме забави да дойда тук.

— Възможни са хиляди причини — каза Първият говорител. — Повтарям, това събитие ще бъде разследвано. Ще оттеглиш ли засега и в интерес на продължаването на настоящата дискусия своето обвинение, говорителю Гендибал?

— Не мога, Първи говорителю. Дълго време се опитвах, толкова деликатно, колкото умея, да изследвам ума на фермера за начините да променя поведението му, без да нанеса вреда, и не успях. Умът му нямаше оная гъвкавост, която би трябвало да има. Емоциите бяха като фиксирани от някакъв външен ум.

Деларми се намеси с иронична усмивчица:

— И ти мислиш, че външният ум е бил някой от говорителите? Не би ли могла да е твоята мистериозна организация, която се състезава с нас и е по-могъща, отколкото сме ние?

— Възможно е — отвърна Гендибал.

— В такъв случай ние, тъй като не сме членове на тази организация, дето само ти я знаеш, не сме виновни и би трябвало да оттеглиш обвинението си. Или може би обвиняваш някой от нас, че е под нейния контрол? Може би някой тук не е точно този, който или която изглежда?

— Може би — упорито потвърди Гендибал, като напълно съзнаваше, че Деларми му подава въже с примка на края, за да си я нахлузи на главата.

— Би могло да се предположи — рече Деларми, като докопа примката и се приготви да я затегне, — че твоята измислица за тайна, неизвестна, скрита, мистериозна организация е просто параноичен кошмар. Това, говорителите да са под скрит контрол, напълно би паснало на маниакалната ти фантазия. Аз обаче искам да проследя още малко тази странна мисловна линия. Кой от нас тук, говорителю, мислиш, че е под контрол? Бих ли могла да съм аз?

— Не смятам така, говорителко — каза Гендибал. — Ако ти се бе опитала да се избавиш от мен по толкова косвен начин, нямаше да демонстрираш тъй открито своята неприязън.

— Може би е двоен блъф? — попита Деларми. Сега тя едва ли не мъркаше. — Това е обичайното заключение при параноидна фантазия.

— Значи би могло. По-опитна си от мен в тия работи.

Говорителят Лестим Джани разгорещено се намеси:

— Виж какво, говорителю Гендибал, ако изключваш говорителката Деларми, ти насочваш по-определено обвиненията си към нас. Какви причини би могъл да има който и да е от тук присъстващите да те накара да, закъснееш за това събиране, да не говорим пък да иска да загинеш?

Гендибал отвърна бързо, сякаш бе очаквал въпроса:

— Когато влязох, обсъждаше се искането от протокола да бъдат заличени някои коментари, направени от Първия говорител. Аз бях единственият, който не бе успял да чуе тия коментари. Позволете ми да науча какви са били те и ми се струва, че ще мога да открия мотива да бъда забавен.

Първият говорител рече:

— Аз заявих, на което говорителката Деларми и останалите остро се противопоставиха, че на базата на интуицията и на неправилна употреба на психоисторическата математика съм решил, че цялото бъдеще на Плана може да зависи от изгнаничеството на Голан Тривайз, съветник от Първата фондация.

— Какво ще си помислят останалите говорители си е тяхна работа — каза Гендибал. — Що се отнася до мен, аз съм съгласен с тази хипотеза. Тривайз е ключът към нещата. Смятам, че неговото внезапно изхвърляне от Първата фондация е прекалено куриозно, за да бъде невинно.

— Би ли потвърдил, говорителю Гендибал — попита Деларми, — че тоя Тривайз е в ръцете на въпросната мистериозна организация или ако не той, то хората, които са го пратили в изгнание? Възможно ли е всеки и всичко да е под техен контрол, като изключим теб и Първия говорител — и мен, тъй като ти вече декларира, че аз не съм контролирана?

Гендибал каза:

— Тези бълнувания не изискват отговор. По-добре да запитам дали тук има някой, който би желал да изрази съгласието си по този въпрос с Първия говорител и с мен? Предполагам, че сте чели математическата обосновка, която ви разпратих?

Последва мълчание.

— Повтарям моето питане — каза Гендибал. — Има ли някой?

Отново мълчание. Гендибал рече:

— Първи говорителю, сега ти разполагаш с мотива да бъда забавен.

— Изясни го по-подробно — поиска Киндор Шандис.

— Обяснил си, че е нужно да се занимаем с Тривайз, човека от Първата фондация. Това е важна стъпка в нашата линия на поведение и ако говорителите бяха прочели моята обосновка, щяха в общи линии да знаят какво се задава. Ако въпреки това те единодушно изразяха несъгласие с теб — единодушно! — то поради традиционното правило за самоограничаване ти нямаше да можеш да продължиш по-нататък. Ако те бе подкрепил дори само един говорител, щеше да можеш да прокараш тази нова линия на поведение. Аз бих бил единственият, дето ще те подкрепи — и това би трябвало да е ясно на всеки, който е прочел обосновката ми, така че е станало необходимо на всяка цена да бъда възпрепятстван да дойда на това събиране на Масата. Трикът почти успя, ала сега аз съм тук и в съгласие с традицията не зачитам несъгласието на десетте останали говорители.

Деларми удари с юмрук по масата.

— Това, което се подразбира, е, че някой предварително е знаел какво ще каже Първият говорител, предварително е знаел, че говорителят Гендибал ще го подкрепи, а всички останали няма да го направят, тоест, че някой е знаел нещо, което не би могъл да знае. Освен това се подразбира, че проблемът с Голан Тривайз не е по вкуса на сътворената от параноята на говорителя Гендибал организация, че членовете й се борят срещу изясняването на този проблем и че следователно един или повече от нас са под контрола на тая организация.

— Точно това се подразбира — съгласи се Гендибал. — Твоят анализ беше майсторски.

— Кого обвиняваш? — извика Деларми.

— Никого. Призовавам Първия говорител да повдигне въпроса. Ясно е, че в нашата организация има човек, който действа срещу нас. Предлагам всеки, който работи за Втората фондация, да бъде подложен на щателен ментален анализ. Всеки, включително говорителите. Включително аз самият и Първият говорител.

Събранието на Масата се прекъсна в незапомнена досега бъркотия и вълнение.

И когато накрая Първият говорител произнесе стандартната фраза за закриване, Гендибал — без да каже и дума на някого — се върна в стаята си. Беше му напълно ясно, че сред говорителите няма дори един приятел и че каквато и поддръжка да му окаже Първият говорител, тя в най-добрия случай ще е без желание.

Не можеше да определи дали се бои за себе си или за цялата Втора фондация. В устата му накиселяваше вкусът на обречеността.