Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.


54

Вечерята, Тривайз трябваше да го признае, бе възхитителна. Стори му се безкрайно разнообразна, а гарнитурите и подправките бяха леки, но ефектни.

— Всички тези зеленчуци — подхвана той, — дето между другото е истинско удоволствие да ги ядеш, са част от галактическата храна, нали, Ес Кю?

— Да, разбира се.

— Предполагам обаче, че тук има и ендемитни форми на живот.

— Разбира се. Сейшел е бил кислороден свят, още когато са пристигнали първите заселници, така че на него е трябвало да има живот. Можете да бъдете сигурни, че сме запазили някои от ендемитните форми. Имаме доста просторни естествени паркове, в които се е съхранила и флората, и фауната на някогашния Сейшел.

Пелорат тъжно каза:

— В това сте по-напред от нас, Ес Кю. Когато хората са дошли на Терминус, там са съществували много малко сухоземни видове и се боя, че дълго време не са били полагани специални усилия, за да се запази морският живот, който е произвеждал кислорода, направил планетата обитаема. Сега Терминус има екология, която по естеството си е чисто галактическа.

— Сейшел — промълви Квинтесец с престорено скромна усмивка — има дълги и непрекъсвани традиции в осъзнаването на ценността на живота.

Тривайз избра точно този момент да напомни:

— Когато излязохме от вашия кабинет, Ес Кю, струва ми се, че възнамерявахте както да ни нагостите, така и да ни разкажете за Гея.

Съпругата на Квинтесец, жена дружелюбно настроена, пълничка и тъмнокоса, която почти не бе продумала по време на яденето, го погледна изумена, стана и излезе от стаята, без да каже нито дума.

— Опасявам се — смутено обясни Квинтесец, — че жена ми е доста консервативна и се е почувствала малко неловко при споменаването на… този свят. Моля да я извините. Но защо питате за това?

— Струва ми се, че е важно за работата на Джей Пи.

— Но защо питате мен? Ние говорихме за Земята, роботите, основаването на Сейшел. Какво общо с това, дето го говорихме, има… онова, за което питате?

— Може би нищо, но около него се натрупват твърде много странни обстоятелства. Защо на жена ви ще й става неудобно при споменаването на Гея? Защо вие самият се чувствате неловко? Някои говорят за нея достатъчно свободно… Дори точно днес ни обясниха, че Гея е самата Земя и че тя е изчезнала в хиперпространството поради злото, извършено от хората.

По лицето на Квинтесец премина вълна от болка.

— Кой ви наговори тези дивотии?

— Един човек, когото срещнах в университета.

— Това е чисто и просто суеверие.

— Значи не е съставна част от централната догма на вашите легенди за Земята?

— Не, разбира се, че не. Само приказка, която се разпространява между обикновените и необразовани люде.

— Сигурен ли сте? — студено попита Тривайз.

Квинтесец се облегна назад и се загледа в остатъците от храната пред себе си.

— Елате във всекидневната — рече след малко той. — Жена ми няма да позволи масата да се вдигне и разтреби, докато сме тук и говорим… за това.

— Сигурен ли сте, че е просто приказка? — повтори Тривайз, щом се настаниха в друго помещение пред един прозорец, издут нагоре и навътре, за да може ясно да се вижда забележителното нощно небе на Сейшел. Осветлението в стаята бе намалено, за да не пречи на гледката, и мрачното изражение на Квинтесец се разтвори в сянката.

Сейшелецът попита:

— А вие не сте ли сигурен? Мислите ли, че един свят може да се разтвори в хиперпространството? Трябва да разберете, че обикновените хора имат съвсем смътна представа за това, какво всъщност е хиперпространство.

— Истината е — рече Тривайз, — че и аз самият имам съвсем смътна представа за него, а пък стотици пъти съм го пресичал.

— Тогава да си говорим за реални неща. Уверявам ви, че Земята — където и да е тя — не се намира в границите на Сейшелския съюз и че светът, който вие споменахте, не е Земята.

— Но дори вие, Ес Кю, да не знаете къде е Земята, би трябвало да знаете къде е светът, който споменах. Той положително е в границите на Сейшелския съюз. Поне това е така, нали, Пелорат?

Пелорат, който досега флегматично слушаше се ококори от изненада, когато внезапно се обърнаха към него и каза:

— Ако става въпрос за туй, Голан, аз знам къде се намира този свят.

Тривайз се извърна и го изгледа.

— Откога, Янов?

— От малко по-рано тази вечер, скъпи ми Голан. Вие ни показахте Петте сестри, Ес Кю, когато идвахме от вашия кабинет насам. Посочихте една слаба звезда в центъра на петоъгълника. Уверен съм, че това е Гея.

Квинтесец се поколеба — по скритото му в полумрака лице не можеше да се отгатне нищо. Най-накрая рече:

— Е, добре, така твърдят нашите астрономи — но само в частен разговор. По-точно планетата, която обикаля около тази звезда.

Тривайз стрелна Пелорат в очакване, ала физиономията на професора беше неразгадаема. Тогава се обърна към Квинтесец:

— Е, разкажете ни за нея. Имате ли координатите й?

— Аз? Не — почти яростно отрече ученият. — Тук нямам никакви звездни координати. Можете да ги получите от нашия астрономически факултет, макар — предполагам — не без затруднения. Не е позволено да се пътува до там.

— Защо? Нали е на ваша територия?

— Космографски — да, но политически — не.

Тривайз почака да чуе още нещо. Когато това не стана, той се изправи.

— Професор Квинтесец — заяви с официален тон, — аз не съм полицай, войник, дипломат или главорез. Не съм дошъл да изтръгвам насила информация от вас. Ала, противно на волята си, ще отида при нашия посланик. Вие положително разбирате, че искам тази информация не заради собственото си любопитство. Това е проблем от значение за Фондацията и аз не желая да правя от него междузвезден инцидент. Мисля, че и Сейшелският съюз не би искал това.

Квинтесец неуверено попита:

— Какво значение има този проблем за Фондацията?

— Не е нещо, което бих могъл да обсъждам с вас. И след като Гея пък не е нещо, което вие можете да обсъждате с мен, тогава ще прехвърлим всичко на правителствено равнище и при дадените обстоятелства за Сейшел може да стане и по-лошо. Планетата държи на независимостта си от Фондацията и аз не възразявам на това. Нямам причини да ви желая злото и не искам да се обръщам към нашия посланик. Всъщност, ако го направя, ще навредя на кариерата си, тъй като имам строги инструкции да получа тази информация, без да отивам на правителствено равнище. Моля ви, кажете ми дали съществува някакво сериозно основание да не можете да говорите за Гея. Ще бъдете ли арестуван или наказан по някакъв начин, ако го сторите? Ще потвърдите ли ясно, че нямам друг избор, освен да се обърна към нашия посланик?

— Не, не — Квинтесец беше съвършено объркан. — Не знам нищо за правителствените дела. Ние просто не говорим за този свят.

— Суеверие?

— Ами да! Суеверие! Сейшелски небеса, с какво съм по-добър от тоя глупак, дето ви е казал, че Гея е в хиперпространството; или от моята жена, която даже не желае да остане в стаята, когато се споменава това име и която дори би могла да напусне дома си от страх, че той ще бъде поразен от…

— Гръм?

— От някакъв удар отдалеч. И аз, дори аз се колебая да произнеса името. Гея! Гея! От сричките не боли! Нищо не ми се случи! И въпреки това се колебая. Моля повярвайте като ви казвам, че наистина не знам координатите на звездата на Гея. Мога да се опитам да ви помогна да ги получите, ако това ще ви свърши работа но трябва да ви предупредя, че тук, в Съюза, не говорим за тоя свят. Държим си ръцете и умовете по-далеч от него. Дори да ви кажа онези факти, които се знаят — наистина се знаят, а не се предполагат — съмнявам се, че ще научите нещо много повече. Известно е, че Гея е древен свят и някои дори мислят, че той е най-старият в този сектор на Галактиката, но не е сигурно. Патриотизмът ни нашепва, че най-стара е планетата Сейшел, страхът ни нашепва, че най-стара е планетата Гея. Единственият начин да се изкомбинират двете неща е да се предположи, че Гея е Земята, тъй като е известно, че Сейшел е бил основан от хора от Земята. Повечето историци мислят, макар да говорят за това само помежду си, че планетата Гея е била основана независимо от нас. Те смятат, че тя не е колония на който и да било свят от нашия съюз и че Съюзът не е бил колонизиран от Гея. Няма и консенсус за относителната им възраст — за това, дали Гея е била основана преди или след Сейшел.

— Засега това, което знаете, е близко до нищото, тъй като винаги ще се намерят поддръжници на всяка възможна алтернатива.

Квинтесец омърлушено кимна.

— Така изглежда. Ние сме разбрали за съществуването на Гея относително късно. Първоначално сме били прекалено заети да формираме Съюза, после да отблъснем Галактическата империя, сетне да намерим подходящата си роля като имперска провинция и да ограничим властта на вицекралете. Чак когато слабостта на Империята вече е станала достатъчно изявена, един от последните вицекрале — който тогава явно е бил под много занижен контрол от центъра — разбрал, че Гея съществува и успява да поддържа независимостта си от Сейшелската провинция и дори от самата Империя. Тя просто продължавала да се крепи изолирано и в тайна, така че за нея на практика не било известно нищо повече от онова, което се знае сега. Вицекралят решил да я превземе. Не разполагаме с подробности, но експедицията му се провалила и само няколко кораба се върнали обратно. В ония дни, разбира се, нито корабите били особено добри, нито пък са ги управлявали много свястно. Самият Сейшел се възрадвал на поражението на вицекраля, който бил смятан за имперски потисник, и разгромът довел почти до възстановяването на нашата независимост. Сейшелският съюз скъсал връзките си с Империята и сега все още празнуваме годишнината от това събитие като Ден на съюза. Кажи-речи единствено от благодарност сме оставили Гея сама на себе си за почти цяло столетие, но дошли времена, когато май сме се почувствали достатъчно силни, за да започнем да мислим за своя собствена малка експанзия. Защо да не превземем Гея? Защо поне не установим митнически съюз? Изпратили сме една флота и тя също била разбита. След това сме се самоограничили до откъслечни търговски опити — опити, които винаги завършвали неуспешно — Гея останала в абсолютна изолация и никога — доколкото ни е известно — не е направила и най-малък опит да търгува или общува с който и да е друг свят. Тя определено никога не е предприемала и най-слаби враждебни действия срещу когото и да било, в която и да е посока. И тогава…

Квинтесец докосна контролния панел на подлакътника на креслото си и включи осветлението. На светло лицето му придоби сардонично изражение и той продължи:

— Доколкото сте граждани на Фондацията, може би си спомняте за Мулето.

Тривайз се изчерви. За пет века съществувание Фондацията беше завоювана само веднъж. Завоеванието бе временно и не попречи сериозно на похода й към Втората империя, но положително никой, който не обичаше Фондацията и искаше да й посмачка фасона, не би пропуснал да спомене Мулето, единствения й завоевател. Напълно възможно бе, помисли си Тривайз, Квинтесец да е увеличил осветлението, за да види как ще смачка фасона на Фондацията.

— Да, ние от Фондацията помним Мулето — каза Тривайз.

— Мулето — продължи Квинтесец — управлявал известно време една империя, която била почти толкова; голяма, колкото е Федерацията, контролирана сега от вас. Той обаче не ни е управлявал. Оставил ни е на мира. Само веднъж минал през Сейшел. Ние сме подписали декларация за неутралитет и заявление за приятелство. Той не е поискал нищо повече. Били сме единствените от които не е поискал нищо повече, преди болестта му да го спре и да го накара да очаква смъртта. Виждате ли той не е бил неразумен човек. Не е използвал сила по безразсъден начин, не е бил кръвожаден и е управлявал хуманно.

— Само дето е бил завоевател — саркастично вметна Тривайз.

— Също като Фондацията — отвърна Квинтесец.

Съветникът нямаше готов отговор и раздразнено попита:

— Можете ли да ни кажете още нещо за Гея?

— Само едно заявление, което направил Мулето. Според описанието на историческата среща между него и Калло, президента на Съюза, Мулето се подписал със заврънкулки под документа и казал: „Според този договор за ваш късмет вие сте неутрални и спрямо Гея. Дори аз не бих се приближил до Гея.“

Тривайз тръсна глава.

— Че защо му е трябвало? Сейшел с все сила е искал да остане неутрален, а за Гея никой не бил чувал да е обезпокоила някого. По това време Мулето планирал да завоюва цялата Галактика, така че защо му е било да се бави заради дреболии. По-късно щял да има достатъчно време, за да се насочи срещу Сейшел и Гея.

— Може би, може би — рече Квинтесец, — но според един тогавашен очевидец — личност, на която сме склонни да вярваме — Мулето оставил писалката си, когато изрекъл: „Дори аз не бих се приближил до Гея.“ После гласът му спаднал и с шепот, който не е трябвало да бъде чут, добавил: „Отново“.

— Казвате, че не е трябвало да бъде чут. Тогава как са го чули?

— Понеже, като оставил писалката си, тя се търкулнала от масата и един сейшелец приближил и се навел да я вдигне. Ухото му било близо до устата на Мулето, когато била произнесена думата „отново“ и той я чул. Но не споменал нищо чак до смъртта на Мулето.

— Как можете да докажете, че това не е измислица?

— Този мъж не е бил такъв, че да изглежда възможно да си измисли подобно нещо. Твърдението му се смята за достоверно.

— И какво, ако е вярно?

— Мулето никога не се е намирал във или нейде наблизо до Сейшелския съюз, поне не и след като се появил на галактическата сцена, като се изключи този единствен случай. Ако някога е бил на Гея, трябва да е станало по-рано.

— Е, и?

— Е, и! Къде е роден Мулето?

— Мисля, че никой не знае това — каза Тривайз.

— В Сейшелския съюз определено битува мнението, че е бил роден на Гея.

— Само заради онази дума?

— Донякъде и заради нея. Той не е можел да бъде победен, понеже имал странни ментални сили. Гея също — не може да бъде победена.

— Гея не е била побеждавана досега. Това не доказва непременно, че не би могла да бъде победена.

— Дори Мулето не пожелал да се приближи до нея. Преровете архивите на неговото господство. Вижте дали има друг район освен Сейшелския съюз, с който да се е отнесъл толкова внимателно. А знаете ли, че досега никой, който е тръгнал към Гея за мирна търговия, не се е върнал? Как мислите, защо знаем толкова малко за нея?

— Вашето отношение много прилича на суеверие — изсумтя Тривайз.

— Наричайте го, както си щете. От времето на Мулето ние сме изтрили Гея от мислите си. Не искаме и тя да ни забелязва. Чувстваме се в безопасност само когато се преструваме, че я няма. Възможно е дори правителството тайно да е пуснало и да поддържа легендата, че е изчезнала в хиперпространството, с надеждата хората да забравят, че има истинска звезда с такова име.

— Значи мислите, че Гея е свят на Мулета?

— Възможно е. Съветвам ви за ваше добро да не ходите там. Ако го направите, никога няма да се върнете. А пък ако Фондацията се спречка с Гея, тя ще покаже по-малко интелигентност, отколкото е имал Мулето. Това можете да кажете на своя посланик.

— Намерете ми координатите и аз незабавно ще напусна вашия свят — решително рече Тривайз. — Ще ида до Гея и ще се върна.

Квинтесец кимна:

— Ще ви намеря координатите. Астрономическият факултет работи и нощем, разбира се, и ако мога, ще ги намеря заради вас още сега. Само че пак ви съветвам да не се опитвате да стигнете до Гея.

— Възнамерявам да опитам — настоя Тривайз.

И Квинтесец троснато му отвърна:

— Значи искате да се самоубиете.