Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.


7

Ако Харла Бранно беше шокирана от заявлението това изобщо не й пролича.

Минаваше един след полунощ, ужасно й се искаше всичко да приключи и все пак не биваше да бърза. Младият мъж трябваше да бъде подведен, а тя не желаеше той да скъса кордата на въдицата. Не желаеше да се отърве от него без полза, ако можеше преди това да свърши някаква работа.

— Наистина ли? — възкликна тя. — Значи твърдиш, че разказът на Аркади за Калганската война и за унищожаването на Втората фондация е лъжлив? Измислен? Шега? Приумица?

Тривайз вдигна рамене.

— Не е необходимо. Въпросът е съвсем друг. Да предположим, че разказът на Аркади е напълно верен. Да предположим, че всичко е станало точно както казва тя; че гнездото на Втората фондация е било открито и че са се отървали от тия хора. Можем ли обаче да заявим със сигурност, че сме изловили всички до един? Втората фондация се е занимавала с цялата Галактика. Членовете й са манипулирали историята не само на Терминус и дори не само на Фондацията. В техните отговорности е влизало нещо повече от нашия столичен свят или цялата ни Федерация. Трябва да е имало няколко души от Втората фондация, които са били на хиляда или повече парсека оттук. Възможно ли е да сме ги пипнали всичките?

— А ако не сме успели да ги пипнем — продължи Тривайз разпалено, — как бихме могли да твърдим, че сме спечелили? Можел ли е Мулето да каже същото по негово време? Той превзел Терминус и онези светове, които Терминус контролирал пряко, но световете на независимите търговци все пак останали. Превзел и световете на търговците, но все пак изпуснал трима бегълци: Еблинг Майс, Байта Даръл и нейния съпруг. Той контролирал двамата мъже и оставил Байта — единствено Байта — неконтролирана. Ако вярваме на романтичната история на Аркади, направил го от сантименталност. И това се оказало достатъчно. Според описанията на Аркади само един човек — само Байта — била оставена да върши каквото си ще и точно заради нейните действия Мулето не успял да открие Втората фондация и бил победен.

Тривайз замълча колкото да си поеме дъх.

— Останал незасегнат само един човек и всичко било загубено! Ето какво е значението на отделната личност въпреки всички легенди, с които е обвит Планът на Селдън и които твърдят, че индивидът е нищо, а тълпата всичко. Е, какво би се случило, ако от Втората фондация е останал не един-единствен човек, а няколко дузини, което е напълно възможно? Дали те не биха се събрали отново, възстановили богатството си, подновили кариерата си, умножили броя си чрез набиране и обучение на нови членове и дали не биха ни направили, всички нас, пешки още веднъж?

Бранно мрачно попита:

— Вярваш ли в това?

— Сигурен съм.

— Тогава ми кажи, защо им трябва да се занимават с нас. Защо жалките отломки ще продължат отчаяно да се придържат към един дълг, който вече никой не приветства? Какво ги подтиква да тласкат Галактиката по пътя й към Втората империя? А ако една малка групичка държи да изпълни мисията си, защо трябва да се безпокоим? Защо да не приемем Плана с благодарност, че те ще се погрижат да не се отклоним или да не загубим пътя?

Тривайз сложи длан на очите си и ги разтърка. Въпреки младостта си той изглеждаше по-умореният от двамата. Погледна към кмета и каза:

— Направо не ви разбирам. Да не би да сте останали с впечатлението, че всичко това Втората фондация ще прави заради нас? Че те са някакви идеалисти? При вашето познаване на политиката — на практическите въпроси на властта и манипулирането — не ви ли е ясно, че те ще го правят заради себе си? Ние сме острието. Ние сме моторът, движещата сила. Ние се трудим, потим се, кървим и плачем. Те само контролират — нагласят някой усилвател тук, изключат някой контакт там — вършат всичко с лекота и без никакъв риск за себе си. После, когато всичко бъде сторено и когато след хиляда години теглене и напъване ние изградим Втората галактическа империя, хората от Втората фондация ще се наместят като управляващ елит.

— В такъв случай — каза Бранно, — ти искаш да ги елиминираш? След като сме извървели половината път до Втората империя, ти искаш да поемем риска да изпълним задачата със собствени сили и да създадем свой собствен елит? Така ли?

— Разбира се! Разбира се! Нима и вие не бихте искали същото? Е, няма да доживеем да го видим, но вие имате внуци, а някой ден и аз може би ще имам, и те ще имат и така нататък. Аз искам те да пожънат плода на нашите усилия и да виждат първопричината за този плод у нас да ни възхваляват за онова, което сме постигнали. Не искам всичко да бъде жертва на една тайна конспирация, измислена от Селдън — за мен той изобщо не е герой. Казвам ви, че ако позволим на неговия План да се осъществи, това ще представлява далеч по-голяма опасност от Мулето. Галактико, иска ми се Мулето да беше прекъснал Плана изцяло и завинаги. Щяхме да го преживеем. Той е бил единствен и съвсем определено смъртен. Втората фондация ми се струва безсмъртна.

— Но ти би желал да я унищожиш, нали?

— Само да знаех как!

— След като не знаеш как, не мислиш ли, че е напълно възможно да стане обратното?

Тривайз я изгледа с презрение.

— Мислел съм си, че може би дори вие сте под техен контрол. Вашите точни предположения за това какво би казал Селдън и по-нататъшните ви постъпки спрямо мен спокойно биха могли да бъдат резултат от действията на Втората фондация. Не е изключено да сте празна черупка, изпълнена със съдържание от нея.

— Тогава защо разговаряш с мен така?

— Защото ако вас ви контролира Втората фондация, аз тъй или иначе съм загубен и спокойно бих могъл да излея част от гнева си… и защото всъщност залагам на това, че вие не сте под техен контрол, а само не съзнавате какво вършите.

— Във всеки случай залагането го печелиш — заяви Бранно. — Аз не съм под ничий друг контрол, освен под моя собствен. Въпреки това как можеш да бъдеш сигурен, че казвам истината? Щях ли да си призная, ако бях под контрола на Втората фондация? Нещо повече, щях ли да го знам дори самата аз?

Тя помълча за миг, преди да продължи безстрастно:

— От такива въпроси обаче просто няма полза. Аз вярвам, че не съм контролирана, и ти нямаш никаква друга възможност, освен също да го повярваш. Само че обмисли това положение. Ако Втората фондация съществува, най-голямата й грижа положително ще бъде никой в Галактиката да не узнае, че е така. Планът на Селдън работи добре, само ако пешките, тоест ние, не съзнаваме как работи той и по какъв начин сме манипулирани. Именно понеже Мулето насочи вниманието на Фондацията към нейната посестрима, тя беше унищожена по времето на Аркади. Или може би трябваше да кажа почти унищожена, съветник?

Харла Бранно направи кратка, но многозначителна пауза.

— Оттук ще извадим две заключения. Първо, с основание ще предположим, че те биха се намесвали сериозно колкото се може по-малко. Едва ли е възможно да подчинят всички нас. Даже и Втората фондация, ако тя съществува, би трябвало да има граници на мощта си. Да овладее неколцина и да остави другите да забележат този факт би вкарало изкривявания в Плана. Следователно стигаме до заключението, че тяхната намеса е толкова деликатна, толкова косвена и толкова рядка, колкото изобщо е допустимо — и затова аз не съм контролирана. Нито пък ти.

— Това е едното заключение — каза Тривайз — и аз съм склонен да го приема може би просто защото ми се иска да е вярно. Какво е второто?

— По-просто и по-определено. Ако Втората фондация съществува и иска да запази тайната за своето съществуване, тогава поне едно нещо е сигурно. Всеки, който мисли, че тя е още жива, и говори за това, и го разгласява, и го крещи пред цялата Галактика, трябва незабавно по някакъв ловък начин да бъде отстранен изтрит, ликвидиран. Това не би ли било и твоето заключение?

— Затова ли ме арестувахте, мадам кмете? — попит Тривайз. — Да ме защитите от Втората фондация?

— В известен смисъл. Донякъде. Точният запис на Лионо Кодел относно твоите убеждения ще бъде публикуван, не само за да предпази хората от Терминус и Фондацията от ненужни тревоги поради глупавите ти приказки, но и за да не бъде разтревожена самата Втора фондация. Ако тя наистина съществува, аз не искам да привличаме вниманието й върху теб.

— Представи си! — рече Тривайз с подчертана ирония — Заради мен? Заради красивите ми кафяви очи?

Бранно се размърда нервно и после съвсем неочакван се разсмя.

— Не съм толкоз стара, съветник, та да не съзнавам че имаш красиви кафяви очи. Преди трийсетина години това можеше да е достатъчен мотив. Днес обаче не бих помръднала и милиметър, за да ги спася, ако работата се отнасяше единствено до тях. Само че ако Втората фондация съществува и ако вниманието й бъде привлечен към теб, тя може би няма да спре дотук. Трябва да се има предвид моят живот и животът на много други далеч по-интелигентни и по-ценни от теб хора, а също и всички наши планове.

— О! Нима наистина мислите, че Втората фондация съществува, та се отнасяте толкова внимателно към вероятността за евентуална нейна реакция?

Бранно стовари юмрука си на масата пред нея.

— Разбира се, че мисля, ненадминати глупако! Ако не знаех, че Втората фондация съществува и ако не се борех с нея толкова упорито и ефективно, колкото мога, щях ли да се интересувам какво говориш на тази тема? Ако Втората фондация не съществуваше, щеше ли да има значение, че ти обявяваш съществуванието й? От месеци исках да те затворя, преди да заговориш публично, но ми липсваше политическата власт да се разправя грубо с един съветник. Появяването на Селдън ме представи в добра светлина и ми даде тази власт — макар и временно — и именно в тоя момент ти наистина заговори публично. Аз реагирах незабавно и сега ще трябва да те убия без никакви угризения на съвестта и без дори микросекунда колебание, ако не направиш точно онова, което ти кажа.

Решителният й вид не му даваше основания за съмнение.

— Целият ни разговор сега, по време, когато би трябвало да съм в леглото и да спя — продължи Бранно — беше замислен така, че да те накара да ми повярваш. Искам да знаеш, че проблемът за Втората фондация, който се постарах ти да очертаеш, ми дава достатъчно основания да спра мозъка ти без съд.

Тривайз се понадигна от мястото си.

Бранно спокойно изрече:

— О, недей да правиш каквото и да било. Аз съм само една стара жена, както несъмнено си мислиш в момента, но преди да ме докоснеш, ще бъдеш мъртъв. Ние сме под наблюдението на моите хора, глупави младежо.

Тривайз седна и каза леко разтреперан:

— Говорите безсмислици. Ако вярвахте, че Втората фондация съществува, не бихте приказвали за това така свободно. Нямаше да се изложите на опасностите, на които казвате, че се излагам аз.

— В такъв случай очевидно схващаш, че имам малко повече здрав разум от теб. С други думи, ти вярваш, че Втората фондация съществува, и въпреки това говориш свободно за нея, понеже си глупав. Аз вярвам, че тя съществува и също говоря свободно, но само понеже съм взела предпазни мерки. Тъй като изглежда си чел внимателно историята на Аркади, може би ще си спомниш как тя разказва за изобретеното от баща й „ментално статично устройство“. То служи като щит срещу онзи вид ментална сила, която Втората фондация притежава. Устройството все още съществува и дори е било доусъвършенствано в най-строга тайна. Тази къща сега е относително добре защитена срещу подслушване. Ако вече си ме разбрал, нека ти обясня какво трябва да направиш.

— Какво?

— Трябва да откриеш дали това, което двамата с теб мислим, наистина е така. Дали Втората фондация все още съществува и ако съществува, къде. Което означава, че ще се наложи да напуснеш Терминус и да отидеш и аз не знам къде — даже накрая да се окаже, както по времето на Аркади, че Втората фондация съществува сред нас. Това означава също, че няма да се върнеш, докато не научиш нещо, което да ни кажеш; а ако нямаш какво да ни кажеш, не ще се върнеш никога и населението на Терминус ще остане с един глупак по-малко.

Тривайз усети, че губи дар слово.

— Как, в името на Терминус, мога да ги търся, без това да стане ясно? Те просто ще намерят начин да ме убият и вие нищо няма да разберете.

— Тогава недей да ги търсиш, наивно дете. Търси нещо друго. Търси нещо с цялата си душа и ум и ако, междувременно, се натъкнеш на тях, понеже те няма да си дадат труда да ти обърнат внимание, добре! В такъв случай ще ни изпратиш информацията по защитена и кодирана хиперчестота, а след това като награда можеш да се върнеш.

— Предполагам, че имате нещо предвид за това какво да търся.

— Разбира се, че имам. Познаваш ли Янов Пелорат?

— Никога не съм чувал за него.

— Утре ще го видиш. Той ще ти каже какво ще търсите и ще потегли с теб с един от най-съвършените ни кораби. Ще бъдете само двамата, понеже е предостатъчно да рискуваме двама души. И ако някога се опиташ да се върнеш, без да ни удовлетвориш с информацията, която искаме, ще те издухаме от космоса, преди да си дошъл и един парсек от Терминус. Това е всичко. Разговорът приключи.

Бранно стана, погледна голите си ръце и бавно намъкна ръкавиците си. Обърна се към вратата и през нея влязоха двама въоръжени стражи. Отстъпиха встрани, за да й направят път. На вратата тя се обърна.

— Вън също има охрана. Недей да правиш нищо, което би я обезпокоило, иначе ще ни спестиш всички грижи около твоето съществуване.

— Тогава вие също ще загубите изгодите, които мога да ви донеса — рече Тривайз, като положи известно усилие думите му да прозвучат нехайно.

— Бихме поели този риск — заяви Бранно с невесела усмивка.