Айзък Азимов
Острието на Фондацията (39)

38

Тази вечер Първият говорител разговаря на четири очи с Гендибал.

— Ти беше прав — каза той. — Не можах да се въздържа да не погледна в ума ти. Видях, че сметна заявлението ми за грешка и то си беше тъй. Просто много ми се искаше да изтрия от лицето й тази нейна вечна усмивка и да й върна заради небрежния начин, по който толкова често узурпира моята роля.

Гендибал кротко рече:

— Може би щеше да е по-добре, ако ми го беше казал насаме и бе изчакал завръщането ми.

— Това нямаше да ми даде възможност да й нанеса удар. Знам, че е лоша мотивация за един Първи говорител.

— Ударът няма да я спре, Първи говорителю. Тя ще продължи да плете интриги за мястото ти и, вероятно, не без основания. Сигурен съм, че ще се намерят хора, дето да твърдят, че е трябвало да отхвърля твоето предложение. Няма да бъде трудно да се отстоява позицията, че говорителката Деларми има най-добрия ум край Масата и че именно тя ще е най-подходящият следващ Първи говорител.

— Най-добрият ум край Масата, а не далеч от нея — измърмори Шандис. — Тя не признава никакви истински врагове освен колегите си. Ако питаш мен, изобщо не е трябвало да бъде говорителка. Слушай, да ти забраня ли да взимаш демянката? Зная, че тя те натика в това положение.

— Не, не, причината да я взема, която изтъкнах, е истинска. Тя ще бъде система за ранно предупреждение и аз съм благодарен на Деларми, че ме накара да го прозра. Убеден съм, че жената ще се окаже много полезна.

— Добре тогава. Между другото, и аз не излъгах. Наистина съм сигурен, че ще постигнеш каквото е нужно, за да приключиш с тая криза — ако можеш да се довериш на интуицията ми.

— Мисля, че мога да й се доверя, понеже съм съгласен с теб. Обещавам ти, каквото и да стане, ще нанасям повече удари, отколкото получавам. Ще се върна тук, за да бъда Първи говорител, каквото и да правят Антимулетата или Деларми.

Още докато говореше, Гендибал изследва собственото си задоволство. Защо бе толкова убеден, така настойчив за тази самотна авантюра в космоса? Амбиция, разбира се. Прийм Палвър някога бе направил нещо подобно — той се канеше да докаже, че Стор Гендибал също може да го направи. След туй никой не би могъл да му попречи да стане Първи говорител. И все пак дали нямаше тук нещо повече от амбиция? Изкушение от битката? Възбуждащото желание на човек, който през целия си съзнателен живот е бил затворен на една загубена планета? Не му бе напълно ясно защо, но знаеше, че отчаяно му се иска да тръгне.