Айзък Азимов
Острието на Фондацията (35)

34

Сура Нови изглеждаше напрегната. Очите й бяха широко отворени и долната й устна леко трепереше. Юмруците й бавно се свиваха и отпускаха, а гърдите й леко се надигаха. Косата й бе прибрана назад и сплетена в кок; по потъмнялото от слънцето лице от време на време пробягваше нервен тик. Ръцете й си играеха с плисетата на дългата пола. Тя хвърли бърз поглед към Масата — от говорител на говорител — и в него явно личеше страхопочитание.

Другите отвърнаха на погледа й с различни степени на презрение и неудобство. Деларми се бе втренчила някъде високо над главата на Нови, сякаш забравила за нейното присъствие.

Гендибал внимателно докосна обвивката на ума й — успокояващо и отпускащо. Би могъл да го стори и като я потупа по ръката или погали бузата й, но тук, при тези обстоятелства, разбира се, това бе невъзможно.

Той рече:

— Първи говорителю, аз приглушавам съзнанието на тази жена, така че свидетелските й показания да не бъдат изкривени от страх. Бихте ли наблюдавали — всички вие, ако естествено желаете, — бихте ли се присъединили към мен, за да видите, че аз по никакъв начин няма да променя ума й?

Нови отскочи ужасена назад, когато чу гласа на Гендибал, но той изобщо не се изненада от това. Разбираше, че никога не е чувала как високопоставените членове на Втората фондация разговарят помежду си. Никога не бе възприемала тази странна, бърза комбинация от звуци, интонация и мисъл. Ужасът й обаче изчезна също тъй внезапно, както се бе появил, щом говорителят успокои ума й.

— Зад теб има кресло, Нови — рече Гендибал. — Седни, ако обичаш.

Нови направи малък тромав реверанс и седна като глътнала бастун.

Тя говореше съвсем ясно, ала когато демянският й акцент станеше прекалено силен, Гендибал я караше да повтаря думите. И понеже, от уважение към Масата, той общуваше строго официално, понякога му се налагаше да повтаря собствените си въпроси.

Историята за битката между него и Рафирант бе описана скромно и изчерпателно.

Гендибал попита:

— Нови, ти видя ли всичко това?

— Не, учителю, иначе щях да го бързоспра. Рафирант бъдеш добър човек, но няма много акъл.

— Но ти описа всичко. Как е възможно, след като не си го видяла?

— Рафирант ми казва за него при питане. Той бъдеш засрамен.

— Засрамен? Случвало ли ти се е да го видиш да се държи по тоя начин по-рано?

— Рафирант? Не, учителю. Той бъдеш кротък, макар голям. Той не бъдеш побойник и той бъдеш уплашен от ойчени. Той казва често те са могъщи и притежавани на власт.

— Защо не си е помислил същото, когато ме срещна?

— Това бъдеш странно. Това не бъдеш разбрано. Той не бъдеш него самият. Аз му казах: „Дебелоглавецо, твоя работа ли бъдеш да обиждаш ойчен?“ И той каза: „Аз не знам как стана. Сякаш съм на една страна и стоя и гледам не-себе си.“

Говорителят Ченг се намеси:

— Първи говорителю, каква е ползата да слушаме как тая жена разправя какво й е казал някакъв мъж? Не може ли да бъде разпитан мъжът?

— Може — отвърна Гендибал. — Щом тази жена приключи свидетелските си показания, ако Масата поиска да чуе и други, аз съм готов да призова Карол Рафирант, бившия ми противник, на нейното място. Ако ли не, когато привърша със свидетелката, Масата може направо да премине към произнасяне на решението си.

— Много добре — каза Първият говорител. — Продължавай с твоята свидетелка.

Гендибал попита:

— А ти, Нови? Често ли прекъсваш сбивания по този начин?

За момент жената не каза нищо. Между гъстите й вежди се появи и изчезна малка бръчка. После тя отговори:

— Не знам. Аз не искам ойчени да пострадат. Аз бъдеш накарана и без да мисля, самата се намесвам — млъкна за малко и продължи. — Аз ще го правя пак, ако изскочи нужда.

Гендибал каза:

— Нови, сега ти ще заспиш. Не мисли за нищо. Ще си отпочинеш и дори няма да сънуваш.

Демянката беззвучно раздвижи устни. Очите й се затвориха и главата й се отпусна на облегалката на креслото.

Гендибал изчака един момент, сетне рече:

— Първи говорителю, с цялото ми уважение, последвай ме в ума на тази жена. Ще видиш, че е забележително прост и симетричен, което е голям късмет, защото туй, дето ще откриеш там, не би се възприело другояче. Ето! Виждаш ли?… Бихте ли влезли и останалите — по-лесно ще е един по един.

Край Масата се надигна шумотевица.

Гендибал попита:

— Някой от вас съмнява ли се?

Деларми рече:

— Аз се съмнявам, понеже… — и спря на ръба на това, което дори за говорител беше непроизносимо.

Вместо нея го каза Гендибал:

— Ти мислиш, че преднамерено съм бърникал в този мозък, за да представя фалшиви доказателства? Следователно, че съм способен да направя толкова деликатна промяна — само една ментална фибра, която явно не е на мястото си, без нищо в нея или наоколо да е разбъркано ни най-малко? Ако аз можех да го направя, каква нужда щях да имам да се разправям с когото и да е от вас по този начин? Защо да се подлагам на унижението на един съдебен процес? Защо да си правя труда да ви убеждавам? Ако аз можех да направя това, което се вижда в ума на тази жена, всички вие щяхте да сте безпомощни пред мен, освен ако не сте се подготвили достатъчно добре. Очевиден факт е, че никой от вас не би могъл да манипулира ума й така, както е бил манипулиран. Нито пък аз бих могъл. Само че все пак това е направено.

Той спря и изгледа поред всички говорители, а после се втренчи в Деларми.

— Сега, ако още е нужно, ще извикам демския фермер Карол Рафирант, когото изследвах и в чийто ум също е пипано по този начин.

— Няма защо — рече Първият говорител с ужасена физиономия. — Това, което видяхме, е умопотресаващо.

— В такъв случай — каза Гендибал, — мога ли да събудя тази демянка и да я освободя? Уредил съм вън да я чакат хора, които ще се погрижат тя отново да влезе в нормалното си състояние.

След като Нови си отиде, направлявана от внимателно прихваналия я над лакътя Гендибал, той рече:

— Ще резюмирам набързо. Умовете могат — и са били — променяни по недостъпен за нас начин. По същия този начин самите уредници биха могли да бъдат накарани да извадят материалите за Земята от Библиотеката — без те или ние да го узнаем. Сега виждаме как е било организирано аз да закъснея за събирането на Масата. Бях заплашен и спасен. Резултатът е, че съм подложен на импийчмънт. Следствието от това наглед естествено стечение на обстоятелствата е, че мога да бъда отстранен от ключовото място и линията на поведение, която защищавам и която заплашва тези хора, които и да са те, ще бъде отхвърлена.

Деларми се приведе напред. Тя явно бе потресена.

— Ако тази тайна организация е толкова умна, как успя да откриеш всичко това?

Гендибал реши, че може да си позволи да се усмихне.

— Не е моя заслуга — рече той. — Аз не претендирам да съм по-опитен от другите говорители и положително не съм по-опитен от Първия говорител. Само че и тия хора не са Антимулета — както Първият говорител доста мило ги нарече — те не са нито безкрайно мъдри, нито безкрайно независими от обстоятелствата. Може би са избрали за свой инструмент точно тази демянка, защото при нея е била необходима много малка промяна. По силата на собствения си характер тя симпатизира на ония, които нарича „ойчени“ и горещо ги почита. Обаче след като всичко туй е привършило, краткотрайният контакт с мен е усилил нейната фантазия сама да стане „ойчен“. С тази цел в главата тя дойде още на следващия ден. Заинтригуван от особената прищявка, аз проучих ума й — нещо, което иначе сигурно не бих направил — и по-скоро случайно, отколкото по някакъв друг начин се натъкнах на изменението и забелязах значението му. Ако е била избрана друга жена — някоя, чиято естествена склонност към учене е по-малка — Антимулетата сигурно щяха да се потрудят повече при промяната, но пък последствията можеха спокойно да не бъдат забелязани и аз нямаше да узная нищо. Антимулетата са направили погрешно сметката си — или може би не са могли да допуснат непредвидимото. Това, че те все пак са се препънали, е твърде окуражаващо.

Деларми рече:

— Предполагам, че Първият говорител и ти наричате тази… хм, организация Антимулета, понеже те, изглежда, се стремят да държат Галактиката в посоката на Плана на Селдън, вместо да го разрушат, както Мулето е направил. Ако Антимулетата действат така, защо да са опасни?

— А защо ще се трудят, ако не с някаква цел? Ние не знаем каква е тя. Някой циник може да каже, че възнамеряват да се включат в някакъв бъдещ момент и да обърнат потока в друга посока, която може да задоволява тях далеч повече, отколкото нас. Такова поне е моето усещане, въпреки че аз не съм се специализирал в цинизма. Готова ли е говорителката Деларми да поддържа от любов и доверчивост — неща, които ние всички знаем, че съставят толкова голяма част от нейния характер — че те са космически алтруисти, които вършат вместо нас работата ни, без дори да помислят за награда?

При тези думи край Масата заромоли тих смях и Гендибал разбра, че е спечелил. Деларми пък разбра, че е загубила, защото през твърдия й ментален контрол като внезапен лъч яркочервена слънчева светлина през балдахин от листа премина вълна от ярост.

Гендибал каза:

— Когато за пръв път проучвах инцидента с демския фермер, побързах да заключа, че зад него се крие някой говорител. Щом забелязах промяната в ума на демянката, разбрах, че съм прав за заговора, но не и за заговорника. Извинявам се за погрешното тълкувание и моля обстоятелствата да бъдат отчетени като смекчаващи вината ми.

Първият говорител рече:

— Мисля, че това може да се тълкува като извинение…

Намеси се Деларми. Тя отново бе съвършено спокойна: лицето й — дружелюбно, гласът — като чист захарин.

— С цялото ми уважение, Първи говорителю, ако мога да те прекъсна, хайде да зарежем тази история с импийчмънта. В момента аз не бих гласувала за осъждане и мисля, че и никой друг не би го сторил. Даже предлагам импийчмънтът да бъде заличен от неопетненото досие на говорителя. Говорителят Гендибал умело се оправда. Поздравявам го за това, както и за разкриването на една криза, която ние бихме могли да оставим да тлее безкрайно и с неизчислими резултати. Поднасям на говорителя моите чистосърдечни извинения за по-раншната ми враждебност.

Тя буквално засия към Гендибал и той с нежелание й се възхити за начина, по който незабавно смени посоката, за да изостави неизгодната си позиция. Освен това чувстваше, че всичко е само подготовка за атака от друга посока.

Бе сигурен, че задаващото се няма да е приятно.