Метаданни
Данни
- Серия
- Анастасия Каменская (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Убийца поневоле, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Александра Маринина
Заглавие: Неволна убийца
Преводач: Здравка Петрова
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: руски
Издание: Първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2001
Тип: роман
Националност: руска
Редактор: Валентин Георгиев
Художник: Владимир Сорокопуд
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-867-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2532
История
- — Добавяне
5.
— Знаете ли, Анастасия Павловна, нашият генерал май живее в жесток клинч — каза замислено Бокър, бавно кръстосвайки стаята на Настя.
— Откъде следват тези изводи? — напрегна се тя.
— Тази леля Люба е отвратително създание, денонощно е или в черквата, или на гробищата, другарува с всички гробари, пийва си водка с тях. Там се навърта широк контингент престъпници, та сред тях се е пръснала мълва, че една енориашка искала да наеме чрез леля Люба човек за душегубска цел.
— Енориашка ли? Каква? — нетърпеливо попита Настя.
— Ами въпросната. Снажна такава, цялата наглед генералша. Аз ви го разказвам, както го чух от тях. Та какво, ще разговаряте ли с леля Люба?
— Не, няма. Благодаря ви, Бокър.
— Защо няма да разговаряте? — искрено се огорчи той. — Ние толкова се старахме.
— Точно затова няма да разговарям, защото сте се постарали достатъчно. От вас научих всичко, което ми трябваше.
— Добре тогава — грейна той. — А колкото до Резников, тази сутрин той пътува из областта, до Подлипки, и там се срещна с един човек на име Сева. Ето записа. — Той сложи на масата видеокасета. — Снимахме от голямо разстояние, не можахме да се приближим повече. Но най-важното се вижда добре. Сева му предаде някакъв пакет.
— Изяснихте ли нещо за този Сева?
— Почти нищо, освен че живее там, в Подлипки. Естествено научихме адреса, а на вас ви е по-лесно да действате по-нататък.
— Бокър, искам да ви помоля…
— Слушам ви, Анастасия Павловна.
Той престана да се разхожда и спря точно пред фотьойла, в който седеше Настя.
— Страхувам се, че Вакар всеки момент ще убие Ерохин. Моля ви, следете го колкото може по-внимателно. Ако ви се стори, че става напечено, намесете се веднага. По какъвто и да е начин: викайте „Помощ!“, дърпайте го за ръцете, правете всичко, което ви хрумне, но не допускайте той да извърши още едно убийство.
— Да не би да ви е жал за Ерохин? — саркастично се усмихна Бокър.
— Не. Жал ми е за Вакар. Ужасно ми е жал за Вакар — тихо повтори тя. — Не искам той да се озове зад решетките. Това няма да донесе радост на никого.
— Ами правосъдието? Не че правосъдието трябва да носи на хората радост, то трябва да носи справедливост. Не е ли така, Анастасия Павловна?
— Не знам, Бокър — горчиво поклати глава тя. — Правосъдието няма право да гледа, то е сляпо, очите на Темида са завързани. Сигурно това е правилно. Но слепотата още на никого не е помогнала да вземе правилно решение. Не знам, не знам, не знам! — отчаяно възкликна тя, удари коляното си с юмрук и се разплака.