Александра Маринина
Неволна убийца (43)

1.

Тя плачеше насън. Сънуваше убитата Даша Сундиева и брат си Саша — блед, помъртвял от мъка. Кой знае защо, той държеше на ръце новородено дете и като го гледаше, тя си мислеше: „Аз съм виновна за всичко. Ако не бяха моите грешки, Даша щеше да е жива.“ После я споходи спасителната мисъл, че в момента на смъртта си Даша беше в началото на своята бременност и значи не е възможно това дете да е нейно. А ако все пак това е нейното дете, значи Даша е загинала по друга причина, защото… В съня тя не успя да довърши мисълта си, защото я притисна такава отчаяна, такава болезнена мъка, че конвулсия сгърчи цялото й тяло. Дощя й се да закрещи, но само свистящ шепот се изтръгна от гърлото й. Тя се напрягаше, защото мислеше, че поне малко ще й олекне, ако успее силно да заридае. И най-сетне успя. Извика и се събуди.

Възглавницата беше мокра от сълзи. Ръката на Льоша силно я бе прегърнала.

— Какво ти е, Асенка? — тихичко попита той. — Сънува ли нещо?

Тя не отговори, само по-силно се притисна до него и свря лице в рамото му.

Със съня беше свършено. Като се стараеше да диша равномерно и да не се върти в леглото, за да не буди Льоша, Настя отново и отново прехвърляше в ума си цялата налична информация и се готвеше за утрешния разговор с Гордеев. Този разговор не предвещаваше нищо добро.

Беше изгубила толкова време в опитите си да проследи някакъв „главен“ контакт на куфарните търговци. Кой знае защо, беше сигурна, че това не е човек от техния кръг и те по някакви причини от известно време го избягват. Усещат някаква неизвестна за нея опасност и са се „умълчали“, внимателно пазейки от чужди очи човека, който би могъл да й даде ключа към решението. Така поне си беше мислила тя. И бе сгрешила. Защото главен се оказа Резников, същият Резников, който от самото начало беше налице и от никого не се криеше. Именно при Резников бяха отърчали тримата, когато се бяха сблъскали с нещо, което не бяха съумели да разберат и обяснят. Тя беше действала неправилно. Съвсем неправилно — от самото начало. Понеже не искаше да издаде интереса си към „куфарната“ компания, не използваше служебните си пълномощия и не помоли за помощ никого от колегите си. Може би по официален път по-лесно и по-бързо щеше да разкрие истинското лице на Артьом Резников. Бокър и екипът му не успяха да го сторят, което беше съвсем естествено, защото те просто не можеха да се заровят дълбоко под всеки от двайсет-трийсетината души, с които ежедневно общуваха тримата наблюдатели на Даша. Разбира се, от тези двайсет-трийсетина души Резников щеше да влезе в първата тройка, защото именно него Даша бе видяла в метрото в деня, когато бе започнало всичко. Е, и какво от това? Добре де, бил е в метрото. Какво престъпно има в това?

Внимателно, за да не събуди Льоша, тя се изхлузи от леглото, наметна на раменете си топлия пухкав пеньоар, промъкна се в кухнята и плътно затвори вратата след себе си. Включи газта и сложи чайника. Беше три и нещо, но тя разбираше, че няма да заспи. Стоеше до прозореца и тъпо се взираше в отражението си, дори забравила за известно време за какво всъщност трябваше да мисли.

Чайникът завря, Настя си наля чашка нескафе, сложи бучка захар и дебело парче лимон, запали цигара. Така минаха още двайсет минути, докато тя успя да се овладее и да надвие лепкавата черна печал, с която се бе събудила и която сякаш я сковаваше, увиснала като топузи на ръцете й и притиснала душата й като с надгробна плоча.

Тя прибра всичко излишно от масата, подреди чисти листове и се захвана за работа. Листовете постепенно се запълваха с драскулки, кръгчета, стрелки, къси фрази, въпросителни и възклицателни знаци…

Да, Вакар беше последната й надежда. Ако следи Ерохин отдавна, той може да е видял нещо, което не знаят Бокър и екипът му. И ако Ерохин има нещо общо с убийството на милиционера Костя Малушкин, Вакар може да го знае. Може просто да го е видял. Но ако е вярно другото й подозрение и Вакар има отношение към смъртта на тримата приятели от детинство на Игор Ерохин, той за нищо на света няма да даде показания срещу него, защото това би било равносилно на признание за намерението му да убие Ерохин. А това, на свой ред, би означавало за него да признае, че е убил онези трима. Вакар ще мълчи, дори да знае нещо. И убийството на Малушкин никога няма да бъде разкрито, освен ако самият Ерохин не се яви в милицията, за да направи самопризнание. А той няма да се яви, това е повече от ясно.

Добре, Вакар е безнадежден случай все пак. Ако е извършил три убийства и не са го пипнали, тя няма да го хване с голи ръце. Трябва да измисли нещо хитро, за да го измами. Ами ако няма отношение към тези убийства? Тогава има шанс, макар и съвсем слаб. Настя по навик прехвърли всички възможни варианти, защото това бе нейно неотменимо правило, но дълбоко в душата си тя не вярваше в успеха. Ако онези трима не са загинали от ръката на Вакар, защо той сега следи Игор?

Тя искрено завидя на „златното момче“ Бокър, за което не съществуваше думата „безнадеждно“. Да можеше и тя да има тази увереност!