Александра Маринина
Неволна убийца (10)

1.

С мисълта, че ще трябва отново да посети магазин „Орион“, Настя си представяше приблизително какво ще прави и как ще го прави, за да си създаде по-ясна представа за Даша Сундиева. Бе извършила необходимите проверки и бе разбрала, че момичето никъде не се води на отчет, никога не е имало криминални забежки и биографията му е кристалночиста. Всичко, което Даша Сундиева бе разказвала на Александър Каменски, се потвърди.

И същевременно характерът й, както го бе видяла Настя, изглеждаше абсолютно неправдоподобен. Откъде в края на XX век в измъчената и изтерзана от бъркотии Русия можеше да се вземе такъв странен характер, такова удивително съчетание на любов към професията, безспорен ум, проницателност, от една страна, и трогателна наивност, доброта, готовност да окажеш помощ — от друга. Дали Даря все пак не бе израсла тук и не бе получила друго възпитание, макар документите да сочеха, че е коренячка московчанка, или пък беше великолепна актриса и тогава изникваше неприятният въпрос: за какво всъщност беше нужен целият този спектакъл.

Ала Настя не успя да използва домашната си подготовка за разговора със загадъчната продавачка. Даша я посрещна като близък човек, заразпитва я какво впечатление е направил костюмът на колегите на Настя и изрази пълна готовност да продължи работата си върху образа на богатата грозничка клиентка, за да я превърне от Пепеляшка в принцеса. Настя реши да хвърли пробен камък.

— Имам доста богат гардероб, носят ми много дрехи от чужбина, но те са все някак разностилни, пък и аз не умея да ги нося — подхвърли тя уж между другото, докато вдигаше ципа на предложения от Даша клин и обличаше елегантното дълго сако.

— Ако искате, мога да дойда у вас и да ви помогна да вкарате в употреба тези дрехи — веднага се отзова продавачката, приближила до пробната с поредния костюм в ръцете. — Може да успеем да ви създадем образ, на който ще подхождат повечето от тях. Би било жалко хубави дрехи да висят без полза в гардероба само защото не ви отиват.

— Не ви ли мързи да дойдете чак до покрайнините на града заради някаква си случайна клиентка? — учуди се Настя, докато сваляше панталона и поемаше подадената й от Даша пола.

— Ама моля ви се, дори ми е много интересно! — оживено възкликна момичето. — Нали това е професията ми.

Този обрат не хареса на Настя. Все пак и услужливостта, и дружелюбието си имат граници! Или Даря преиграва, или е направо светица. Или може би много иска да пипне документите на Настя, тогава готовността й да дойде в дома й е съвсем оправдана. Богата дама с хубав автомобил и красив млад шофьор — примамливо е. Необходимо е само да погледне как живее и ако обстановката в жилището й отговаря на нужния стандарт, а самата домакиня се окаже представителка на финансово-търговските среди, може да копира документите й и да ги използва по свое усмотрение. Не, подобна перспектива определено не харесваше на Настя. Тя вече се канеше да направи следващата стъпка към проясняване на ситуацията, когато внезапно забеляза как лицето на Даша рязко се промени.

— Какво ви е? — разтревожено попита Настя. — Да не ви е зле?

Даша завъртя глава, не откъсваше уплашените си очи от прозореца. Настя проследи погледа й и видя някакъв младеж с кафяво кожено яке. Младежът беше застанал до павилиона, в който продаваха топли сандвичи, ядеше хамбургер и пиеше нещо топло от пластмасова чашка, от която се вдигаше пара.

— Познавате ли това момче? — попита Настя.

Даша пак завъртя глава, сякаш езикът й бе залепнал за небцето.

— Защо тогава се уплашихте толкова? Пребледняхте като лист, миличка. Имам чувството, че всеки момент ще припаднете.

— Страх ме е от него — едва чуто смотолеви Даша. Прелестната руменина, която толкова украсяваше личицето й, се бе стопила за миг, кожата й бе станала сивкава, а устните й бяха побелели.

— Защо? Какво особено има в него?

— Следи ме.

„О, господи! — примоли се Настя. — Само мания за преследване ми липсваше! Аз си блъскам главата над странностите в характера й, а тя може да излезе просто побъркана. Какъв номер, а!“

— Но защо мислите така? — Настя внимателно играеше на вежливо недоумение.

— И по-рано съм го виждала — и тук, близо до магазина, и пред къщи, и около университета, когато съм се прибирала от лекции.

— Да не би да ви се е сторило? Вижте го как е облечен: най-обикновено яке, най-обикновен панталон, банално подстриган, лицето му — нищо особено. А сега погледнете другите минувачи. Виждате ли ей там, минава някакъв мъж с подобно яке, ето още един, той пък е със съвсем същото яке, ами че половината Москва ходи с такива. И с панталоните е същото, вгледайте се по-внимателно и ще видите. Сигурна съм, че просто смятате различни хора за един и същи човек.

Даша се извърна от прозореца и внимателно погледна Настя.

— За побъркана ли ме вземате? — тихо и отчетливо попита тя. — Този мъж има бенка вдясно над горната устна и още две отляво, на бузата досами ухото. На яката на якето му е забодена малка значка, синьо-червена. Предният му джоб е малко скъсан отгоре. Виждала съм този човек няколко пъти, тъй че съм го разгледала добре и съм го запомнила.

— И какво от това? — Настя се мъчеше да остане хладнокръвна. — Защо решихте, че непременно ви следи? Може би просто често идва тук и чака например приятелката си, която работи наблизо. Пред университета може да сте го срещнали случайно, в това няма нищо невероятно. А край дома ви може изобщо да не е бил той, припознали сте се от страх. Е, какво? Убедих ли ви?

— Не. Въпреки всичко ме е страх от него.

— И отдавна ли ви следи?

— Около две седмици.

Даша потрепери, отдръпна се от прозореца и се облегна на щендера.

— С какво сте се провинили толкова?

— Нямам представа. Да знаехте само колко ме е страх!

— Добре, щом толкова много ви е страх, защо не се оплачете в милицията? — посъветва я Настя, още не вземаше думите на момичето на сериозно.

— В милицията ли? — Даша успя да се усмихне, макар и доста жално. — Вие сериозно ли говорите? Ами те ще си помислят, че съм луда. Ще си помислят, че имам мания за преследване.

„Абе тя да не е телепат? — каза си с недоумение Настя. — Още не съм си помислила нещо, и тя го произнася на глас. Каква ли е тази история със следенето? Ако лъже, възможни са два варианта: или тя познава това момче и се страхува от него поради съвсем определена причина — но не и защото я следи, или пък не го познава, но все пак е измислила историята за следенето — тогава ще трябва бързо да разбера за какво ли може да й е потрябвало това. Ами ако не лъже? Вече нищо не проумявам. Трябва да предприема нещо, инак съвсем ще се оплета и нищо няма да разбера за това момиче.“

— Не бива да мислите толкова лоши неща за милицията — спокойно отговори Настя и свали от закачалката харесалия й черен панталон с блатнозелено широко сако. — Колко струва този костюм? Ще го взема.

Тя плати, излезе от магазина и тръгна към метрото. Извървя около двеста метра, после внезапно се обърна и бавно пое обратно към „Орион“. Когато видя мъжа с коженото яке, спря и се огледа. На две крачки от нея, перпендикулярно един към друг, имаше цветарски павилион и павилион за цигари, витрината на единия гледаше към „Тверская“, а на другия — към площада, и между двата се бе образувало уютно кътче. Настя си купи кутия цигари, искаше да се притаи в кътчето и да запали. И да я види някой, и през ум няма да му мине, че тя се крие от нечий поглед или че следи някого. Просто жената си стои на завет и пуши. Какво толкова?

Тя зарови в чантата си за запалката, но пликът с новия костюм й пречеше, затрудняваше движенията й, чантата току се изплъзваше от ръцете й и тя не можеше и не можеше да напипа запалката сред множеството дреболии, листове и пликове. Озърна се безпомощно и срещна погледа на висок мъж на петдесетина години, който пушеше, облегнат на цветарския павилион, и я гледаше насмешливо. Мъжът веднага извади от джоба си запалка и й поднесе огънче.

— Благодаря — промърмори Настя, като се опитваше да се справи едновременно с ципа на чантата, който не искаше да се затвори, и с плика, който се изхлузваше от ръцете й.

В осем и десет от магазина излязоха Даша Сундиева и продавачката от отдела за сувенири. Тръгнаха към тролейбусната спирка, а мъжът с коженото яке без много бързане се качи в паркираното наблизо ауди и бавно потегли покрай тротоара. Настя видя как момичетата се качиха в един тролей, а аудито се нареди зад него.

И на майора от милицията Каменская това никак не й хареса.