Александра Маринина
Неволна убийца (31)

1.

— Та така, Анастасия Павловна, този път не сте сгрешили — съобщи Бокър, когато се обади на Настя по телефона рано сутринта. — Удунян наистина е бил последният, когото Станислав Беркович е видял в този тленен живот. Тази информация върши ли ви работа?

— По-скоро още повече ме обърква. Вярно, приятно ми е да чуя, че не съм забравила да отгатвам гатанки, но засега нищо повече не се прояснява. Според наличните данни нашите хора до момента не са направили нищо, което би ни позволило да ги съдим за криминален бизнес.

— Не са — потвърди Бокър. — Следим ги много внимателно, но не сме забелязали нито един подозрителен контакт или постъпка. Варят се в собствения си сос. Резников летя веднъж до Истанбул за стока, моят човек беше с него — и нататък, и обратно в същия самолет. Не е видял нищо интересно, макар че естествено в такава ситуация в нищо не можем да бъдем сигурни. Може Резников и да се е срещал с някого в Истанбул, но го е направил незабелязано за околните. Или изобщо с никого не се е срещал, а само е говорил по телефона от хотелската стая, но това не бяхме в състояние да проследим, извинете.

— Господи, Бокър — ахна Настя, — с колко пари разполагате, та можете да пратите своя човек чак в чужбина?

— Нескромен въпрос, Анастасия Павловна, нескромен — заля се Бокър в своя забележителен вреслив и скърцащ смях. — Но Едуард Петровия наистина има много пари. Нима не знаехте това? Между другото — една малка подробност. Преди около месец Резников си е залял ръката с вряла вода, и то доста лошо, съвсем наскоро си свали превръзката. Но това ви го казвам така, между другото.

— Върза се. Сега вече всичко се връзва — удовлетворено каза тя.

— Какво се върза? — не разбра Бокър.

— Ръката. В бележката, която Даря е дала на милиционера, е имало най-обикновени отличителни белези, с които могат да бъдат описани хиляди мъже. Но там е било написано: „държи лявата си ръка в джоба“. Ако Резников е бил с превръзката този ден, много естествено — може да е държал ръката си в джоба. Именно това е било убедителното доказателство, че момичето е описало именно НЕГОВИТЕ отличителни белези. Зарадвахте ме, Бокър, благодаря. Тази ръка мира не ми даваше. А сега всичко се изясни.

Известно време Бокър мълча, на Настя дори й се стори, че е затворил телефона.

— Ало! Ало, Бокър! — нерешително каза тя.

— Тук съм — отговори той. — Може ли да кажа още нещо?

— Разбира се, слушам ви.

— Чичо Толя и Ед бяха абсолютно прави. Вие наистина еша си нямате.

— Какво имате предвид, защо го казвате?

— Просто така. Изразявам ви възхищението си, може би малко непохватно. Кога да дойда за доклад?

— Чакам ви… Впрочем не, почакайте, реших нещо друго. Можете ли да дойдете сега? Ще ме закарате на работа и същевременно ще обсъдим някои неща. Време е да променим схемата.