Александра Маринина
Неволна убийца (41)

5.

Бокър пристигна точно в единайсет, с което още веднъж потвърди познатата на Настя стриктност и точност на хората на Едуард Петрович Денисов. Той мълчаливо изслуша накъсаните обяснения на Настя, която още не беше уталожила вълнението си.

— Погледнете този човек! — Тя посочи с пръст лицето на мъжа на екрана. — Вече за втори път го виждам. Едва ли е съвпадение, защото той и двата пъти се появява там, където е Ерохин.

— А кога беше първият път? Не сте ми разказвали за това.

— Беше още преди вие да дойдете. В деня, когато Даша ми се оплака, че я следят. Реших по-внимателно да разгледам нейния наблюдател, излязох от магазина и се спрях наблизо. Доста време не можах да намеря запалката си в чантата и някакъв човек до мен ми помогна да запаля. Беше точно той. Разбирате ли, Бокър, той не минаваше покрай мен, а именно стоеше, и то там, където стоях аз, тоест на мястото, откъдето добре се виждаше Ерохин.

— Излиза, че този тип го следи, така ли? Или смятате, че го охранява?

— Ох, Бокър — хвана се тя за главата, — вече изобщо не знам какво да мисля. Някакво тотално следене, всеки срещу всеки. Но този тип не е бодигард, инак вие щяхте да го засечете. Защото те никога никъде не са се появявали заедно, имам предвид в една компания. Нито веднъж не са разговаряли. И после, много добре си спомням, че той постоя още малко до мен и си тръгна, а Ерохин остана на „Тверская“ почти цял час след това. Нали един бодигард не може току-така да напусне поста си!

— Значи ще смятаме, че и друг, освен нас, наблюдава нашия Игорьок. Любопитна епидерсия се получава. Просто пердимоноусъл някакъв! Ще ми възложите ли нещо?

— Непременно. Трябва да намерите този човек. Не знам как, но трябва да го намерите.

— Като две и две четири, Анастасия Павловна — махна с ръка Бокър, — щом се мъкне след Ерохин, ще го пипнем.

— Ами ако не успеете? Може да си е изпълнил задачата и да не се завърти повече около Ерохин.

— Пу, пу, да не чуе дяволът — вресливо се разсмя Бокър. — Мога да ви гарантирам, че ако се появи, ще имате информация за него след едно денонощие. А ако не се появи, до една седмица ще го намерим.

— Как ще успеете да го направите? Та това е нереално, Бокър.

— Анастасия Павловна, аз не знам такава дума. Знам думата „трудно“, знам думата „продължително“. Но думи като „нереално“ и „безнадеждно“ за мен просто няма. Като дете съм забравил да ги науча.

За някаква част от секундата на Настя й се стори, че зрението й не е в ред. Тя видя пред себе си умен силен мъж, уверен в себе си, трезво оценяващ възможностите си, с твърд, прям поглед, услужлив и стабилен. И този мъж беше дяволски привлекателен!

Тя слисано примижа и в стаята отново се озова дребничкият смешен Бокър с подгизналото дълго сиво палто и по канарченожълти чорапки. „Златното момче“ на Ед Бургундски.