Александра Маринина
Неволна убийца (37)

1.

Ирина Резникова върза кокетната си бродирана престилка върху елегантния домашен костюм, който се състоеше от тъмнозелен копринен панталон и блузка в нежно салатен цвят, и се зае с готвенето на вечерята. Артьом винаги беше взискателен към храната и тя с всички сили се стараеше да му угажда.

Да се чудиш просто, мислеше си Ирина, докато режеше на тънки пръстенчета лука и добавяше захар в разредения оцет. Някога, преди много години, тя си мислеше, че е ощастливила младия, непохватен очилатко-аспирант, като му позволи да се ожени за нея и да осинови бъдещото й дете. Когато в родилния дом за пръв път й донесоха бебето, тя с изумление откри на гръбчето му мъничко родилно петънце във формата на бобче. Същото такова петънце и точно на същото място, между ключиците, имаше и Артьом. Ирина понапрегна паметта си и си спомни, че наистина веднъж беше повикала Артьом да й поправи повредения магнетофон, а за благодарност, както обикновено, му даде себе си. Тогава беше пияна като талпа, както впрочем и винаги когато пускаше Артьом в леглото си, на трезва глава никога не го правеше. И защо, като разбра, че е бременна, беше толкова сигурна, че бащата на детето е онзи прекрасен принц? Сигурно просто много й се е искало да е така. Нито веднъж през деветте месеца на бременността и през ум не й мина, че е възможно нейният смешен влюбен съсед да е бащата.

Ирина реши да поднесе сюрприза си, след като я изпишат от родилния дом. Тя с усмивка си спомняше какви недоумяващи физиономии имаха санитарките, които гледаха лудешки кикотещата се двойка, прегърната на входа на болницата. Артьом слезе от колата малко напрегнат, с огромен букет, и плахо погледна медицинската сестра с бебето на ръце, застанала до жена му. Ирина бързо отиде при него и му каза няколко думи. Отначало Артьом се вкамени, после изведнъж избухна в неудържим смях, започна да бърше бликналите от смеха сълзи. След него се разсмя и Ирина. И те дълго стояха така и се смяха, дори забравили за сина си.

И кой би предположил тогава, че Ирина ще стане прекрасна съпруга, която нежно се грижи за мъжа си и всеки ден измисля за него по три ресторантски менюта. Тя самата не бе предполагала, че такъв живот ще й доставя удоволствие. Вярно, трябва да отчетем и ролята на Артьом, който в отговор на грижите й за дома й подаряваше истински празници, водеше я на курорт в чужбина, купуваше й разкошни дрешки и я извеждаше „в обществото“. Не, каквото и да си говорим, Ирина Резникова нямаше причини да се оплаква от съдбата си. А за в бъдеще й предстоеше още по-удобен живот, още по-благоустроен и богат…

След като маринова лука, тя започна да чисти ароматната сельодка. На вечеря Артьом обичаше да пийне чашка хубава водка, само една чашка, никога не си позволяваше повече, но мезето за тази единствена чашка трябваше да бъде „екстра категория“. Тя смяташе да му поднесе и пълнени чушки, за второ — есетра на грил, а към чая — млин със зеле. Той ще бъде доволен.

— Миличко, вземай си лекарството, след половин час ще вечеряме! — извика Ирина, която внимателно следеше съпругът й най-редовно да изпълнява лекарските предписания.

След половин час Артьом седна на масата, мълчаливо гаврътна чашката, замези със сельодката и пристъпи към чушките. По мълчанието му Ирина разбра, че той смята да обсъди с нея нещо важно.

— Миличко, всичко наред ли е? — предпазливо подзе тя.

— Не съм сигурен. Днес се обади Сева, нещо е неспокоен.

— Защо?

— Иска си парите, ето защо. Ако стане нещо, той е крайната брънка, първо него ще държат отговорен. Та затова бърза да се награби, докато не са му извили ръцете. И купувачът ме припира, и оттатък бързат. Заплашва, че щял да намери друг доставчик, ако аз изляза от играта. С една дума притискат ме от всички страни. Идиоти! — Той ядосано удари с вилицата по масата. — Алчността погубва хората, алчността.

— Какво ще правим тогава, Тьомушка? Може би няма смисъл да се чака повече? Какво казват момчетата?

— Нашите момчета сънуват наяве, ей това казват. С оная мацка от магазина се получават някакви идиотщини. Струва ми се, че няма отношение към нашите работи и ние погрешка сме се натресли в други лайна. Или пък нашите момчета са захванали собствена игра срещу нас. Не вярвам на тази история за жената, дето се явила едновременно и на тримата. Аз, пиленце, съм абсолютен материалист, не вярвам в привидения, както и в някакви си телепортации. Видях снимките, дето уж им ги е оставила, разговарях с всеки поотделно и представи си, всичко съвпада до най-малките подробности. Дори отчупеното листенце на пандантива й. Или много внимателно са се подготвили да ме избудалкат, или дяволът си прави шегички с нас. Но тъй като дявол няма, остава само едно. И то не ми харесва.

— И какво реши?

— Реших да почакам два-три дена. Животът е по-скъп от парите, нали, пиленце?

— Мислиш ли, че след три дена ситуацията ще се проясни?

— Непременно — уверено кимна Артьом.