Йоахим Купш
Книга за Хонс (2)

Родословието на Хонс

Водопродавецът Нур срещна събирачката на класове Зурка и понеже му допадна, а и тя го хареса, почна да й ходи нощем на гости и да остава при нея. Те бяха щастливи в любовта си и когато над страната прошумя пролетта, двамата намериха брачното си ложе сред тревата и там Зурка прие Нур, както цветето приема пчелата, за да й отдаде своя нектар. А когато тялото й започна да се закръгля, тя пожела детето, което вече шаваше под престилката й, да не се роди в робство — а Нур беше роб — и затова потегли с рибарите надолу по реката към страната Пут да търси колибата на своя баща. Там тя роди Бекед и си възвърна стройната осанка.

Бекед израсна снажен мъжага, стана колар в страната Бухтен и заедно с възлюбената си заживя в град Енад. Разправят, че когато при едно пътуване Бекед трябвало да се раздели с любимата си за няколко седмици, докато тя сладко спяла в нощта преди заминаването, той поръсил лицето й с прашец от дивото цвете огейа — растението, в което са събрани всички гибелни сокове! И понеже в съня си тя не усетила нищо, прашецът извършил опустошителното си дело, появил се силен обрив от брадичката чак до челото. След като обривът преминал, лицето й останало така обезобразено, че вече никой мъж не я поглеждал с възхищението, което тя будела преди, особено сред по-младите. И когато Бекед се завърнал от далечното си пътуване, прибрал я при себе си и тя, навярно изпълнена с прозрението, че никога вече не ще намери друга мъжка ласка, се отдала изцяло на чувствата си към него и в резултат на жестоката му постъпка в скоро време го заобичала с такава жар, че и през ум не му минавало да я замени с друга.

Синът им бе наречен Ом, стана войник и при едни маневри се заприказва с Итрис, берачката на плодове, край крепостните стени.

— Искаш ли да влезем в градината и да оберем нападалите смокини, пък може и нещо друго да сторим — рече й той. И понеже никой не ги видя, след време тя роди Фамет.

На свой ред Фамет, след като достигна прилична възраст, си поигра със Сину, така тя се сдоби с дете, което нарече Монс и то после стана рибар.

Монс си поигра с Махира и на бял свят се яви Месре, който пък се влюби в една църковна прислужница.

Джефре — така нарекоха детето, което тя роди — бе собственост на боговете и затова го продадоха на финикийците, които пък го направиха моряк. Един ден, когато се канеше да отплава сред вечерния хлад с разкошния кораб на княз Хирам, разгорещената от игрите на брега принцеса Кама скочи при него в гондолата. И понеже тя седна на пейката, той вдигна платна, та час по-скоро да се отдалечат от брега, където тя беше принцеса, а той само моряк. Внезапно излезлият вятър обаче подхвана платното им и ги запрати далеч в открито море, а там вълните разбиха кораба им. Те се заловиха за плаващите отломки и на следващото утро приливът ги изхвърли върху брега на някакъв остров. Там те се нахраниха с диво грозде и яйца, които намериха в птичите гнезда из пясъка. И понеже след първата уплаха на Кама започна да й става скучно, тя запита Джефре дали не знае случайно някоя игра, която биха могли да поиграят двамата. И тогава той я научи на играта, за която не са нужни повече от двама души.

След време един отнесен от бурята кораб ги откри — напълно подивели и улисани в игри — и ги закара в град Сину, чийто управител нареди да съобщят на княза какво са уловили гребците му. И понеже Кама беше вече трудноподвижна и пътуването й се отрази доста зле, тя остана в Сину под надзора на една бавачка, която до такава степен омая с приказки лековерното момиче, че то започна да се срамува заради своето момченце. А то се роди през месец Фаменут — края на декември и началото на януари — в една кадифено мека лунна нощ, почти в утрото, когато портокалите и наровете вече разтваряха цветове, а селяните излизаха на полето да косят детелина и сенескасия или пък да засяват фасул и краставици. Тя откърми детето си надве-натри и скоро го отби! А през месец Епифи — края на април и началото на май — с настъпването на Голямата жега, почти в същия ден, когато преди година с пламнали страни бе скочила в кораба на Джефре, тя с помощта на своята бавачка дотътри до брега на Нил един изплетен от камъш и замазан със смола сандък, хлопна капака му над своето детенце и си тръгна с облекчителна въздишка. На другия ден някакви селяни откриха сандъчето в крайбрежните тръстики, намериха в него и приложената кесия със златни монети и съгласно местния обичай прибраха детето при себе си, нарекоха го Кафта и го отгледаха.

Веднъж, когато Кафта вадеше с едно ведро вода от кладенеца, съгледа го дъщерята на съседите и веднага развълнувана реши, че той е нейният дар от боговете. Тя се присламчи към него във финиковата горичка през месеца Тоби, когато водите в каналите спадат и откриват големи ивици плодородна земя, която бързо се покрива с теменужки и нарциси. Нейното тяло се белееше върху виолетовата морава и тя за малко не загуби съзнание от радост, когато Кафта я целуна. Благословията на боговете, наследена от Джефре, не ги отмина, и тъй се появи на бял свят Никотрис, момиче, прочуто с красотата си.

Никотрис бе само на седемнадесет години, когато чуждоземни завоеватели опустошиха Хабу и тя се скри от варварите в една маслинова горичка. Оттам я измъкна някакъв чужденец с грубиянска физиономия, с посивяла брада и с оръжие в ръка. И тази негова плячка му се стори най-хубавото, което бе намерил през войната. И вече не жадуваше за нищо друго, освен да прекара остатъка от дните си с нея. И докато другарите му по оръжие се занимаваха с опустошаване на каналите, събаряне на крепостните стени и опожаряване на градовете, той с помощта на всевъзможни военни хитрости цели шест години води храбро война с нея, за да превземе крепостите й и сложи ръце върху нейните бастиони. На седмата година тя капитулира. И той направо оглупя от радост, когато заедно с нея създаде Фрод — хлапак, тежък цели единадесет фунта.

Фрод бе възпитан във военна академия, получи командирско място в страната Госен и още на младини стана управител на град Итраис, разположен на брега на морето. Веднъж в сянката на една акация той откри някаква жена, която переше роклята си, и тя толкова много му се хареса, че побърза да седне до нея и така осуети бягството й в близките тръстики. Нейната бедност обаче така го порази, че въпреки своята надменност той дори за миг не си позволи да я закачи, а започна заедно с нея да брои прелитащите над брега пеперуди, додето роклята й изсъхне. Така те стояха дълго на морския бряг и хвърляха гладки камъчета над вълните. А когато лунният сърп се извиси над стихналата морска повърхност и той пожела да се сбогува, тя му рече:

— Ти не се подигра с моята бедност и това ме задължава да ти се отблагодаря. И понеже нямам нищо друго, освен самата себе си, приеми ме в дар, защото бе мил с мене.

Не след дълго обаче управителската душа на Фрод го заподтиква в името на висшата държавна политика да се ожени за дъщерята на един княз от Горен Египет. Когато бедната женица узна това и видя как той се колебае, обърна се към него и, гордо скривайки бременността си, каза му:

— Стори онова, което ти повелява твоята служба. Знам много добре, че не можеш да си позволиш вечно да замеряш с камъчета безгрижните вълни, но ако сърцето ти все още те тегли към мен, в ранните утринни часове, преди да са станали хората от двореца, идвай тук на дюната, където преживяхме толкова щастливи мигове. Ще те чакам всяка заран и в деня, когато не дойдеш, ще зная, че или си мъртъв, или пък че вече си ме забравил.

— Не дойда ли, ще знаеш, че съм мъртъв! — отвърна Фрод.

И така, всяка заран в продължение на две години и половина, Фрод идваше при дюната, докато веднъж го повали треска и той умря. В двореца измиха мъртвото тяло, намазаха го с благовония и го подготвиха за погребение. Гарнизонът бе строен за траурно шествие и княгинята устрои прием за опечалените гости. А неговата любима, след като го чака напразно пет дни, на шестия се хвърли отчаяна в морето. Така синът й Мони, който още си играеше с разноцветни пръчици, остана без баща и майка. За него обаче се погрижи един стар писар и го взе при себе си. И понеже момчето беше будно, прати го на училище в град Сиут и направи от него строител.

Мони се завърна в Делтата двадесет и две годишен и започна да работи като измервач на водното ниво. Веднъж през месец Хойак, по време на Големия прилив, неговата лодка се натъкна на един малък остров в третия ръкав на великата река, върху който растяха само няколко тамариндови дръвчета и под тях се издигаше колиба, заобиколена от зеленчукова градина. В колибата той намери Мене, градинарката, и когато на следващия ден я посети повторно, тя го прие при себе си и те прекараха нощта заедно. Щом приливът се отдръпна, Мони бе отзован и скоро забрави градинарката, след като бе мислил за нея няколко седмици. Градинарката роди момче и го отгледа в голяма бедност, докато един магаретар се съгласи да го вземе при себе си като помощник.

Пунт — така се казваше момчето — пропътува заедно с магаретаря страната Госен и по царския път често достигаше чак до градовете на финикийците и сирийците, разположени край Ефрат. Всеки път, когато веднъж годишно минаваше през едно село недалеч от Сукот, пред входа на странноприемницата го чакаше едно момиче и му се усмихваше. Когато тя му се усмихна за четвърти път, той събра целия си кураж и я попита дали не би искала да поседнат заедно в сенките на склона, докато той наглежда магаретата. Тя се съгласи и на раздяла той й стисна ръката. На следващата година й донесе червена панделка и в тъмнината под стълбището на странноприемницата я заплете в косите й, а тя му изми краката и ги намаза с масло. На другата година той пристигна отново и когато мина още една година и той пак дойде в селото, тя беше вече на оня свят, погребана в сенките на склона, където сега пасяха кози. И когато Пунт продължи пътя си, отнесе със себе си в един вързоп своето дете, което нарече Хонс. Даде го на един селянин да се грижи за него, наминаваше да го вижда всяка година и носеше всичките си спестявания, но въпреки това не успя до смъртта си да купи нивата в областта Аа, която толкова му харесваше.

Това са свещените дванадесет разклонения в родословното дърво на Хонс, който бе сиротен като куче и за когото ще научим немалко неща. Върху небесния свод в очертанията на съзвездията могат да се открият историите и съдбите на неговите предшественици — ето го Нур със своето ведро, а ето и лодката, с която Зурка отплава за страната Пут. Ето колата на Бекед и лъка на Ом, пояса на Фамет и рибарската мрежа на Монс. Корабът на Джефре плава по вечерното небе, а Никотрис, красавицата, блести на изток в утринните часове през лятото. Ако потърсите търпеливо, навярно ще откриете и другите.