Йоахим Купш
Книга за Хонс (14)

Дванадесета глава

Ето че стигнахме до свещеното и благословено число на дванадесетицата. И тук трябва да напомним на преписвача да не изпуска нищо, което се извършва под нейния знак, защото часът на възвисяването не е далеч! Но ти ще трябва да изчакаш настъпването му с изгрева на дневното светило. Пази се да не се заблудиш, та да се излее връз тебе като мед и масло истинската благодат, да плуваш в охолство и да бъдеш блажен. Но ти не бива да се доверяваш на реките или на езерата, или пък на други водоеми, защото отразеното в тях не е нищо друго освен заблуда и привидност, която не може да се улови с ръце, а изтича между пръстите, като на всичкото отгоре има обратен образ, обърнат с главата надолу. Към тези лъжливи изображения е благосклонно не великото дневно светило, което ти трябва да призоваваш, а нощният Небесен скитник, ефирният и нежноок Месец, променлив, непостоянен и измамлив — Хонс би могъл да разказва дълго за това. Нежната успокояваща утеха върви ръка за ръка със заблудата: защото заблудата е привидност, а привидността е илюзия, а пък илюзията, на която човек се доверява дотолкова, че тя му отнема чувството за действителност, позволява на злото и гибелта незабелязано да го следват. Така заблудата се превръща в измама и ако не приличаше на нежна милувка, никой не би се предавал с такава лекота на нейното очарование. Знай, че заблудата ще бъде за тебе нещо желано и приятно! Достатъчно е да затвориш очи пред истината, и заблудата ще нарисува пред вътрешния ти взор изпълнението на всички твои надежди, тъй че ще виждаш тях, а не действителността, в която твоите надежди не струват пукната пара. С това заблудата ще те теши и успокоява и ще ти дарява лъжлива благодат, така че вече и думица няма да става за мед и масло, когато прогледнеш и видиш света в истинския блясък на дневното светило, а не в измамливото и естествено по-успокояващо сияние на благия Владетел на нощта.

Хонс обаче седеше край ручейчето, което изтичаше от една скална пукнатина и се събираше в малко вирче — седеше и от време на време се навеждаше, за да разгледа измамливия си и обърнат образ, отразен от водната повърхност в часа на неговото възвисяване, за което ще научим по-нататък.

Но как стигна Хонс дотук, как намери отново пътя към ручейчето? Нищо по-просто от това! Нали вече бе седял веднъж край него и го бе напуснал, само за да го навести повторно в подходящия час! А този час настъпи, когато отрядът напусна Мемфис и се отправи обратно към Скалистата планина. Щабният сержант се клатушкаше върху мулето си, а хората му яздеха пред него, та да ги има постоянно пред очи. Само неколцина бе оставил зад себе си, за да не излага на опасност откъм гърба скъпоценния си живот. И когато техният път наближи клисурата, която веднъж вече бяха избягнали с трепет в сърцата, и сега, потни и уморени, се готвеха отново да заобиколят, Хонс пристъпи към щабния сержант, който за малко не бе станал генерал, и каза:

— Нека, храбрецо, нека отново разузная пътя, разбира се, след като ми вземеш меха с вода, най-вече за да не ти избягам. Но и защото в моя мех аз нося твоите водни припаси. И ако нещо ме сполети в клисурата, ти няма да можеш повече да се освежаваш с глътка прясна вода, тъй като няма откъде да я вземеш. Защото ако не се върна, естествено, ще знаете какво трябва да сторите, и няма да сте толкова любопитни да искате с очите си да видите нещо, което вашето въображение — а вие наистина не сте такива глупаци, че то да ви липсва — и без това ясно ще ви нарисува. Но ако аз не се върна, мехът с твоята вода също няма да се върне. И затова те моля: вземи го, за да не страдаш от липсата му и да не бъдеш принуден да намалиш дажбите на войниците, защото могат да недоволстват. А могат и сега да недоволстват, ако заповядаш да се заобиколи клисурата, без да е необходимо. Защото такава обиколка удължава пътя и го прави мъчителен и неприятен, а само увереността, че си избягнал опасността, ще го направи по-лек и привлекателен. Така че позволи ми да ти доставя тази лекота и привлекателност, като ти дам увереност за опасността, а не да се поддаваш само на нейната привидност, което е облекчение наполовина, а щом аз казвам „наполовина“, това означава „никак“. И само си представи, о, благодат, какво ще бъде, ако този път в клисурата няма никаква опасност! Ти ще яздиш под сянка, ще ти бъде прохладно и приятно, макар и по-стръмно, и скоро ще достигнеш целта си: помисли, твоята щаб сержантска квартира с глинените съдове, пълни с прохладна вода, и с мекото, удобно ложе, което толкова дълго вече ти липсва! И ако проявиш добрината да си представиш за миг чувствата в сърцата на твоите хора, да речем, на честния ефрейтор до тебе, ще разбереш колко биха се зарадвали те, ако не трябва да вървят така дълго, и как ще се възхищават от тебе и ще приказват: „Нашият щабен сержант, какъв храбрец е той и как само мисли за хората си!“. Затова, великолепни, прати ме да разузная пътя — възможно е сега нищо да не шумоли в клисурата.

— Много нагли са станали напоследък тези каторжници — отвърна сержантът. — Откога един дрипльо си позволява да приказва? Като че аз самият не мислех тъкмо за това? И разбира се, че ще ти взема меха с вода, какво си въобразяваш и дърдориш излишни молби? И да изчакаш хубаво да зашумоли, преди да си помислил да се връщаш! През това време ние ще се разположим удобно, защото каква е ползата от вас, ако не да ни създавате удобства? Хайде, тръгвай и хубаво си отваряй очите!

Хонс не почака да му повторят и изчезна в клисурата. А след като се изкачи на по-високо място, блъсна в дерето след себе си един голям камък, тъй че се разнесе глух кънтеж. И понеже заедно с това нададе и сърцераздирателен вик, когато малко по-късна пътят разкри пред очите му устието на клисурата, той видя войниците и най-вече щабния сержант на такова голямо разстояние, че си рече покъртен: „Ама че тичане е паднало!“.

И понеже бе повече от ясно, че те ще запазят почетното разстояние, което така бързо и убедително бяха наложили между себе си и своята гибел и че нямат намерение да се връщат, Хонс пое по-бавно и не след дълго достигна ручейчето, което така дълго бе носил в сърцето си като съкровена тайна.

Но той се наведе над него в часа на своето възвисяване и докато се канеше да загребе с шепа вода, за да разхлади тила си, видя своя обърнат с главата надолу образ. И след като потопи повторно устни и се напи до насита, той се изправи и тръгна да извърши онова, което му бяха внушили заблудата и привидността и за което ще чуем по-нататък.