Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Buch Chons, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцислав Константинов, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Йоахим Купш
Заглавие: Книга за Хонс
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: Немски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Роман
Националност: Немска
Печатница: Държавна печатница „Тодор Димитров“
Излязла от печат: май 1980
Редактор: Елена Руж
Редактор на издателството: Майя Драгнева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Александър Алексов
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1536
История
- — Добавяне
Осма глава
Един ден по залез-слънце те пристигнаха в каторжническия лагер, който се намираше далеч в пустинята до брега на един жалък оазис с няколко проскубани палми и една продълговата локва, край която растеше остра трева. И тук, далеч от всички радости на живота, Хонс заедно с другите прокълнати трябваше да лови с въжета камилски птици, да ги гони пеш в трептящата омара на пустинята, често полумъртъв от жажда. На хванатите птици оскубваха перата и ги изпращаха в Мемфис пред трона на фараона, нашия владетел, като особена ценност.
Един от каторжниците обаче, най-усърдният, имаше шанса след едногодишен труд да бъде освободен от всички дългове. И понеже тук въображението напразно диреше изход от положението, Хонс твърдо реши той да бъде този щастливец. Но така се случи, че един ден се върна запъхтян в лагера, понеже му течеше кръв от носа, и волю-неволю трябваше да помоли да го освободят от работа. Той падна на колене, но все пак с достатъчно вдигната глава, за да се видят доказателствата за неговата неработоспособност.
Достопочтеният господин управител се бе изтегнал в сянката на едно тамариндово дърво, бе потопил нозе в глинени съдове, пълни с вода, и си бе сложил мокра кърпа на челото. Палмовото вино го бе направило по-мек, а когато човек си е пийнал, не се церемони много-много и, като не успява да се владее, оставя се на добрите си инстинкти.
— Я ела по-близо, ела де! — пророни той към Хонс с полузатворени очи, като дишаше тежко. — Но не и съвсем близко, за да не ми омърсиш дрехата. Ето, вземи една кърпа и избърши кръвта от носа си. Как може да си толкова безразсъден и да тичаш тъй много. Всички новаци са безразсъдни. Впрочем би трябвало да се възхищаваш от мъдростта на нашето правосъдие, че не ви осъжда до живот, а ви освобождава, щом почнете да се вразумявате.
И след като се прозина и затвори съвсем очи, той скръсти ръце върху корема си продължи да говори, поглеждайки от време на време Хонс:
— Ще ти обясня как е наредено всичко, защото дори един главен надзирател изпитва човешката потребност да се поразговори. Изобщо в нашия лагер нещата си вървят по съвсем човечен начин. Например: Ти ме мразиш. Не ми отговаряй! Знам, че е така. А е толкова несправедливо от твоя страна да ме мразиш! Но всички новаци са несправедливи! Ако беше малко по-справедлив, щеше да ми се възхищаваш. Та погледни ме — аз съм дебел, дори извънредно затлъстял човек. Трудно подвижен съм като костенурка и безпомощен като охлюв, който течението е изхвърлило на пясъчния бряг. Аз съм самичък сред вас. А вие сте много. И въпреки това се подчинявате на всяко мое трепване на веждите. Не ви доставя никакво удоволствие да тичате сред пустинята, но въпреки това го правите, и то така ревностно, че кръв избликва от ноздрите ви. И защо е всичко това? За да ми угодите! За да добиете благоволението ми, защото си мислите, че само с прекалено старание можете да ме спечелите. Аз съм самичък сред вас и въпреки че сте мнозина, успявам да ви накарам да работите за мен, тъй както пък други успяват чрез мен да ви накарат да работите за тях. Вие не сте тук доброволно, но само като си помисля с какви нищожни средства разполагам, за да мога истински да ви заставя! Та погледни ме! Виж моето разплуто и негодно за нищо тяло! Човек би помислил, че доброволно се съсипвате, само и само да сте ми от полза. Ако ти беше умен човек, щеше да се възхитиш на мъдрия принцип, който успява да постигне подобно нещо. Защото всичко се заключва в това: да накараш хората доброволно да изпълняват работа, която — ако зависеше само от тях — не биха вършили дори на сън.
И достопочтеният млясна звучно с устни, намести се с пъшкане по-удобно, прозина се непринудено още веднъж и продължи:
— Освен това съществува и нашият хубав обичай да освобождаваме най-усърдния от вас след едногодишен труд. Да се освободиш посредством работа — това се превръща за вас в желана цел. Също и ти го желаеш, естествено, че го желаеш! Но разбери ме добре, каторжнико: един от вас ще получи свободата, а пък стотици се стремят към нея. Който ми донесе дванадесет пъти по дванадесет щраусови пера, както съм определил, ще получи обещаната награда. Но аз, като пълномощник на фараона, ще получа не само тези сто четиридесет и четири пера на най-усърдния от вас, но и онези сто четиридесет и три, сто тридесет и девет и сто и осем (никога не са били по-малко) на останалите. Стотина от вас се трудят за нещо, което само един получава. Следователно деветдесет и девет биват измамени с наградата. Това е великолепна сделка! Наистина наградата на най-усърдния превишава стойността на неговите усилия, ала ненаграденото усърдие на останалите напълно я обезщетява.
При тези думи управителят се плесна по корема, така че той прокънтя.
— И разбери, това е само едната страна на тази мъдра мярка. Още веднъж размисли: един от вас получава нещо, към което се стремят всички. Каква великолепна завист, каква ползотворна ревност се създава сред останалите! Начаса израстват мои верни помощници. Нима е нужно да проявявам бдителност, та да не би някой да ме измами! Съвсем не! Конкуриращите се претенденти за наградата започват да се подозират взаимно, а това дава много по-големи резултати, отколкото аз бих могъл да постигна. Ето, аз съм самичък сред вас, но и вие сте само тълпа от самотници. Вашата омраза към мене е нищо в сравнение със завистта и ревността помежду ви! Всеки от вас е готов да се съюзи с мен срещу другите, искрено се радва, ако подобен съюз се осъществи, и го счита за най-висше щастие под небето. Ето, това ви пречи да постъпите естествено, а именно: да се съюзите срещу мене. Виждаш, дори тук, при нас, културата тържествува над природния инстинкт и ми дава възможност да охлаждам бедните си крака, за съжаление само в марна вода, докато вие скачате из пустинята с вашите въжета, тъй че хриптенето ви се чува чак до небето.
Барабаненето с пръсти по корема, което той изпълняваше, премина в самодоволно поглаждане на извънмерната му плът.
— Ала има и една трета, крайно интересна страна в това мъдро устройство на нещата. А именно: който по такъв начин е спечелил предимство над останалите, сам се противи другите също да го постигнат. След всички мъки и терзания, който е трябвало да преживее, той смята за напълно справедливо, ако единствено хора като него — тоест твърде малко на брой — получат правото да се наслаждават на подобно предимство. И това възпира съчувствието на освободилия се към задържаните, а по такъв начин принципът на цивилизацията излиза победител и над жалкия човешки инстинкт към състрадание.
Ясно беше, че достопочтеният е вече твърде уморен, за да може да се прозине трети път. След няколко безуспешни опита той се отказа и продължи съвсем сънено:
— Имаше време, когато тук си позволяваха лукса да отличават най-усърдните, като ги назначаваха за помощник-надзиратели. Това ми изглежда ужасно смешно и по моему е връх на глупостта! По такъв начин ние се лишавахме от най-добрите сили, а не постигнахме почти нищо. За подобна служба трябва да се гледа по-скоро личната дарба, отколкото усърдието, и да се правят надзиратели само каторжници, които обладават природно отвращение към физическия труд. Само подобни хора, подтиквани от дълбоката си и непреодолима погнуса към труда, биха се старали да запазят поста си, като развият най-голяма изобретателност в откриването на сигурни методи за изстискване на останалите.
Управителят изговаряше тези думи вече в полусън, едва движейки устни.
— Само на такъв човек например би се сторило съвсем необходимо да се погрижи претендентите за обявената награда да не бъдат обезкуражавани от прекалената преднина на някои от вас и така да престанат да се трудят с предишното усърдие. И ето, аз се виждам изправен пред необходимостта за няколко дни да утежня условията за работа на каторжник номер 97 на име Хонс, или както там те наричат. Затова реших да те изпратя в Мемфис за предаване на щраусовите пера заедно с отряда, който пристига утре. Тази промяна ще ти подейства много благотворно. Макар че също крие трудности и опасности, тъй като в по-голямата си част пътят преминава през пустинята, тя може чудесно да се представи като отличие за твоето усърдие. Имах намерение да ти изтъкна голямата чест, която ти се оказва с подобно доверие, та да ти подсладя малко пътуването, но ето че кървящият ти нос ми спести излишните думи. И тъй, вдругиден потегляш с отряда и ще се грижиш войниците да не отмъкнат нещо по пътя. А те от своя страна ще имат грижата в най-скоро време да те доставят непокътнат отново тук. Само не си мисли, че ще можеш да им се изплъзнеш! Ако не те докарат обратно, някой от тях ще трябва да заеме твоето място — това ще ги направи бдителни. Казвам ти го само за да спестиш на себе си и на тях излишни мъки. В края на краищата ти също си културен човек, а в какво друго се състои културата, ако не в това, да си спестяваш излишните мъки?
Управителят още веднъж шльопна нозете си в глинените съдове, после вече се чуваше само тихичко как пръстите на краката му нежно се движат. Накрая той се отнесе напълно. Душата му се бе отделила от тялото и блуждаеше някъде около портите на Западния град, като съзерцаваше през тесните пролуки неясните видения на един живот, в който източеното от жегата и охлажданото с вода тяло под тамариндовото дърво вече не можеше да взема никакво участие.