Йоахим Купш
Книга за Хонс (16)

Четиринадесета глава

Ала съдийката не знаеше дали скоро ще се завърне в къщи или пък се е запилял из областта оня, комуто бе дадена в дар без право на избор и когото тя не смяташе достатъчно достоен в най-важното, което правеше избора излишен. И за да сложи край на съмненията си, тя незабавно прати човек по дирите му, за да му съобщи, че поради извънредно събитие в дома му трябва да прояви добрината незабавно да се завърне, макар и само за няколко часа. Стана, както тя желаеше, и когато на следния ден съдията пристигна, той веднага влезе при нея с думите:

— Ето ме, съкровище! Но какво се е случило? Толкова ли е важно? Тъкмо сега съм претрупан с работа, затова бързо кажи защо ме викаш!

— Най-напред седни — отвърна любезната съпруга. — И стига с тези твои глупости! Знам, че не мислиш така, и се страхувам, че изобщо не проумяваш какво говориш. Нима допускаш, че ще пратя да те викат, ако не се отнася за събитие от извънредна важност. Защото въпреки цялата си леност би могъл все пак да си представиш, че причината не е копнежът ми по тебе или пък онова, което обзема порочните жени в течение на деня.

— Разбира се, дете мое, разбира се — побърза да я увери любезният съпруг и се почувства крайно неудобно. Все пак той седна, като гледаше да не е прекалено далеч от нея.

— Ти знаеш — каза през това време съдийката, — или най-малкото не си го забравил, че преди да ти бъда дадена в дар, за съжаление, без право на избор, аз живеех сред великолепието на фараоновия дворец!

— В палатите на Нейно Височество принцеса Никотрис, разбира се, че зная.

— О, чудо! Той си спомня! Но защо не ме оставиш да се изкажа докрай? В двореца бях чула, че преди много години — вече не ги помня — един принц от царското семейство се влюбил до полуда в една дама, чиято целомъдреност му давала твърде слаба надежда, така че той едва не загубил разсъдъка си. В своето отчаяние се обърнал за помощ към някаква крайно съмнителна старица, която обаче се ползвала с голям успех в нашите среди. И така тази старица — за да завърша мисълта си — намерила начин колкото се може по-често да среща и да ласкае онази целомъдрена дама, изпълнявала и най-тайните й заръки, докато накрая успяла напълно да спечели доверието й. Но тъй като нетърпението на принца не позволявало вече никакво отлагане, тази готова на всичко старица започнала най-напред от време на време, а после постоянно да носи със себе си едно кошче, в което — каква гадост — криела костенурка. Това естествено възбудило любопитството на дамата и също така естествено тя запитала старицата защо постоянно мъкне кошчето със себе си. Старицата хитро се опитвала да се измъкне, дърпала се, отказвала да отговори, а само подхвърляла, че й е „много трудно да каже“, замайвала я с изрази като „Ах, по-добре да не споменавам за това!“, „Толкова ужасна история!“, както и с още по-съблазнителното „Не е за пред дами!“. Всичко това, приятелю мой, се заплащало от принца и затова не проумявам как изобщо е възможно дори да се споменава за някакво намаляване на разходите за царското семейство — та това е крайно недостойно! И когато принцът успял да набави една по-значителна сума, старицата склонила да позволи на дамата да хвърли поглед в кошчето — изумен и сепнат поглед — като при това избухнала в горък плач. В кошчето носела, хълцала и вайкала се тя, своята племенница — или по-точно онова, което било останало от нея. А някога тя била толкова красиво и мило момиче, надарено с такава пищна хубост, че един надзирател на рибните езера — доколкото не ме лъже паметта — бил обзет от пламенна страст по нея. Но понеже тя категорично го отблъснала, от това господин надзирателят напълно загубил разсъдъка си, тъй че взел едно въже и се обесил. А за да изкупи вината си за ужасната смърт на този цъфтящ младеж, тя била превърната в костенурка и в този си образ трябвало да изплаща своя грях. Защото боговете запретяват прекалената целомъдреност, тъй като тяхната най-голяма заслуга и първо достойнство е зачатието и те не търпят човек да презира онова, което те самите вършат, и то с удоволствие. И тъй, старицата проливала горчиви сълзи над участта на своята племенница, вайкала се, че никой няма да й помогне, защото човек можел само да изпитва състрадание към нещастното създание, а това било предупреждение към всички млади жени, които от високомерие пазят целомъдрие и не дават на приятните младежи да се насладят на прелестите им… Виждаш ли, тази история страшно потресла дамата, защото кой иска да се преобрази в костенурка? И след една мъчителна нощ тя пратила да повикат принца и за радост на младия мъж направила всичко необходимо, за да не пролива горчиви сълзи над пропиляния си живот в образа на костенурка.

— С огромно удоволствие изслушах твоя разказ — отвърна съдията. — Но изниква въпросът дали това преображение е било действително, или само измислено? В първия случай споменатата дама своевременно се е вслушала в отправеното й предупреждение, но във втория — тя е станала жертва на измама… Ах, какво говоря! Незабавно трябва да се поправя — тя би станала жертва на измама, ако не се касаеше за принц, но в случая тя е станала съучастничка в консумирането на една висша благодат.

— Твърде умни са съдиите в тази благословена страна — отвърна съдийката. — Но не пратих да те викат, за да те забавлявам с разни истории. Имам съвсем други намерения, ти какво си мислиш? Затова ще продължа и ще ти кажа, че от тази така трудно осъществена връзка в царското семейство се родило нещо, което, струва ми се, вчера или пък беше завчера? — успях да разпозная, когато ми представиха един чужденец, пратен, доколкото разбрах, при тебе. Исках само да те уведомя. Може и нищо да не излезе от цялата работа, може да съм само жертва на фантазията си, но главата ми гори! Защото помисли: в края на краищата това е царска кръв!

— Напълно съм съгласен с тебе — извика съдията и скочи на крака в голяма възбуда. — Не бива после да съжаляваме! Дори да е заблуда, не губим нищо, но вероятността да е замесена царска кръв оправдава всяка предпазливост!

— И аз така помислих — отвърна съдийката. — Много е възможно да греша. Но ако не греша и ти не вземеш необходимите мерки, последиците ще бъдат невъобразими!

— Ама разбира се, че ще взема мерки, и то веднага! — извика съдията, като крачеше напред-назад възбудено.

— Може би — каза съдийката колебливо, — може би ще ми разрешиш да застана скрита до прозореца и ще наредиш да доведат чужденеца пред двора. Така ще мога по-добре да го разгледам, още веднъж да проверя дали предположението ми е вярно и ще ти кимна, ако се убедя, че не съм се излъгала.

— Виждам, че заедно с подаръка на фараона в моя дом е влязла благодатта на боговете! — извика съдията крайно зарадван и бързо изтича да нареди това, което тя го бе посъветвала.

И само след малко по заповед на съдията Хонс бе отведен в женските помещения. А когато мина под прозореца, съдийката усърдно закима на съдията, застанал недалеч от нея, после се улови за сърцето и падна върху дивана.

— Но какво ти стана? Какво има? Напълно ли си сигурна? — запита съдията.

— Напълно сигурна не мога да бъда — отвърна тя колебливо. — Но ти сам виждаш как ме вълнува този момък. За миг имах чувството, че сърцето ми ще спре! Сега, като размисля по-спокойно, наистина не мога да се закълна, че тъкмо той е потомъкът на принца. Но кажи ми, защо тогава тъй се развълнувах? Не видя ли как се строполих на дивана? Дали това беше сигурен знак, или само нервите ми не издържаха? Това ти ще решиш!

— Аз да реша? — извика обаче съдията възбудено и нетърпеливо. — Какво зная аз? Не мога нищо да реша. Но ще наредя да ти го доведат и ще го поверя на тебе, та да се позанимаеш малко с този момък и изясниш какъв е случаят с него.

— Да бъде, както казваш! — прошепна съдийката. — Неговият случай и всичко друго, свързано с него, ще проверя с удоволствие. Само заради тебе ще се заема с момъка и ще се подложа на това усилие, макар че от твоя страна е направо прекалено!

— Прекалено! — отвърна съдията ядосано. — Какво значи тук прекалено? Трябва да се изпълнява дълг!

— Е, щом ми заповядваш, ще го направя — каза тя. — Нареди тогава да ми го доведат. Ще видя как ще се оправя с него.

Тогава съдията излезе и прати Хонс при жена си. И докато Хонс вече седеше до нея, той отпътува обратно, като нареди да съобщят на съдийката да не скъпи времето си, та после да не съжалява.

И едва бе излязъл от портата с мисълта, че е наредил всичко отлично, съдийката се освободи от дрехите си, а на Хонс мина през ума, че няма да е зле, ако и той свали ризата си.