Йоахим Купш
Книга за Хонс (19)

Седемнадесета глава

Този двор бе определен за търговията, свързана с църковната служба. И трудно можеше да се каже дали тази търговия служеше на Божеството, или обратно. В двора можеха да се купят различни птици, всякакви животни за жертвоприношение, както и множество видове хлебчета, произвеждани и продавани от промъкващите се между богомолците църковни служители и жреци. И щом вярващият се сдобиеше с някоя от предлаганите стоки, той преминаваше през една широка порта в двора за жертвоприношения и там връчваше на жреците онова, което в средния двор бе купил срещу пари и скъпоценности пак от тях, тъй че жреците с малко стока можеха да въртят твърде доходна търговия. На мястото на някогашните колачи на жертвени животни сега в управата на храма бяха назначени статистици, които следяха да има ред в жертвопринасянето и да не се загубва нищо, като отива в ръцете на търговците, загрижени повече за сделките си, отколкото за Божеството. Прочути в това отношение бяха жреците на многоликия Небесен скитник, а велики управници бяха бащите, приятелите и братята на весталките, които свещенодействаха при най-значителните и тържествени богослужения и се бяха обрекли всецяло на нежния Нощен владетел.

Когато Хонс пристъпи към портата на вътрешния двор, жадно устремен към земния образ на Божеството, за ръката го улови някакъв църковен пазач и се вгледа в него настоятелно.

— Е, какво става? Къде е твоята жертвена кокошчица? Или мислиш, че сме без очи? Оттатък са сергиите, марш оттук, безобразнико, и да не си посмял да се върнеш с празни ръце!

Хонс обаче, който след вихреното му пренасяне се чувстваше в храма като у дома си, разпери ръце с жално шеговита гримаса, повдигна рамене и като поклати глава потупа парцалите, останали от ризата му.

— И таз добра! — учуди се пазачът, който незабавно разбра какво означават тези жестове. — Значи негодникът не притежава нищо, а се е домъкнал тук? Но какво си въобразяваш? Няма ли да продадеш и последната си дрипа, та да станеш мил поне на боговете, щом не си мил вече на хората? Или си мислиш, че ще ти потръгне някога, ако не изпълняваш църковните предписания? Това наистина ме вбесява и с удоволствие бих те цапардосал по мутрата, ако не бе забранено. Но по погрешка все пак ще ти тегля ритник в пищялките, та да се махнеш оттук и да не препречваш пътя на другите.

И той действително вдигна крак, за да го ритне, но преди да успее да стори това, от вътрешния двор долетя глас:

— Мръднете малко по-напред!

А Хонс, без да обръща внимание на вдигналата се врява, се откъсна от ръцете, които се опитваха да го задържат, и в своето отчаяние се втурна към жертвеника на Божеството. По пътя си събори пазачи и вратари и разблъска ужасените весталки девици — поне така се наричаха заради своята служба, но не бяха весталки заради своето девичество. Хонс падна ничком пред гладкия, пронизан от метеорит камък, който сто бели крави бяха домъкнали в храма от ширналата се на север пустиня.

Неговото втурване в двора предизвика ужас и сковаващ страх сред богомолците, понеже нечисти ръце се бяха допрели до жертвеника, а мръсни нозе бяха осквернили прага на светилището. Но тъй като Хонс здраво се бе заловил за камъка, никой не се осмеляваше да го докосне, за да не падне веднага мъртъв на земята. И понеже противно на всички очаквания и предписания Хонс остана жив, шепнешком бе проведено бързо съвещание и се взе решение да се помогне на забавилото се чудо, докато Хонс с разтреперани устни мълвеше безсмислени думи над камъка. За тази цел бе повикан един секироносец, който трябваше да запрати брадвата си по Хонс, та да падне той, принесен в жертва върху свещения камък.

И ето, страшният мъж вдигна оръжието си с блестящо острие, прицели се с присвито око и замахна, ала в този миг благият Лунен бог направи простосмъртния човек невидим за очите на другите и го пренесе в своето благодатно царство.

— Мой мили, верни Хонс! — каза му Добрият бог. — Твоята бедна, изтерзана душа ще намери при мен покой. Моето царство е огромно и изпълнено с благодат, тъй че върви и прави каквото ти се харесва!

Тогава Хонс се огледа и видя сред Облачното царство една обляна от лунна светлина тиквена нива, чиито плодове бяха приятно закръглени и синееха в нощния мрак. Посред нивата се издигаше караулна колиба и в нея се бе изтегнало едно лунно момиче, което не носеше нищо друго, освен една звезда в тъмните си коси.