Джен Калонита
Момичешки клуб (9)

9
Явяване по служба

С Коул сме били заедно десетки пъти, но сега беше някак различно. Двамата бяхме дежурни в кухнята тази сутрин и въпреки че трябваше да сме там в 7.30, Коул изглеждаше невероятно, а аз го забелязах веднага. Косата му ухаеше на мента и носеше жълти шорти и синя тениска, която отиваше на летния му загар. Не можех да престана да го зяпам.

Ако трябва да бъда честна, не съм спряла да го зяпам и да мисля за него от нощта на Четвърти юли. Не знам как не съм го забелязала преди. Винаги съм смятала, че Коул е сладък, но изведнъж започнах да виждам колко е чаровен, остроумен и колко мил беше с децата, което пък го правеше още по-привлекателен. Според Ем трябвало първо да забравя Хънтър, за да мога да оценя Коул и ето как се случи всичко това. Неприятната страна на моето просветление беше, че забавните ни закачки станаха неловки — що се отнася до мен. Защото вече не водехме просто разговор, а аз говорех с момчето, което харесвам. Освен това се чувствах и някак виновна, защото проумях, че го харесвам, едва когато се отказах от Хънтър.

— Всичко наред ли е там — попита Коул с иронична усмивка.

Тази сутрин, когато видях Коул, се паникьосах толкова много, че реших да се разположа с тестото за палачинки в другия край на кухнята, където поне за малко можех да се скрия от него. От неговата позиция не можеше да види как го зяпам.

— Аха — смотолевих.

Тъй като не заех, че ще бъдем заедно, не бях сменила долнището на пижамата си, както аз и възпитаничките ми винаги ходехме за закуска. ПО ДОЛНИЩЕ НА ПИЖАМА! С пижамата ми на розови сърчица и с червен потник. Ако преди не бях достатъчно засрамена, сега вече нямаше измъкване.

— Земята вика Сам! Обади се Сам! — диво размахваше ръце пред лицето ми Бийвър, нашият готвач. — Бъркаш това тесто от десет минути. Не ми казвай, че все още е на бучки.

Подадох му купата и се усмихнах глуповато:

— Изглежда съм изгубила представа за времето.

Бийвър ме погледна скептично, взе купата и ми подаде нова, пълна с брашно за палачинки:

— Опитай да се справиш с това за по-малко от две минути, за да може да има палачинки за всички на закуска! Местните започват да негодуват.

Бийвър беше някак си страховит с този свой аз-карам-Харли-и-мога-да-ти-спукам-задника-от-бой подход. Но когато смяната в кухнята приключеше, ставаше нормален. (Дори пя караоке на нощния ни излет миналата вечер). Но тъй като сега беше време за приготвяне на закуската, Бийвър беше в пълен боен режим.

— Няма проблем — мило отвърнах аз.

Коул дойде до моята маса и застана пред мен:

— Нека да ти помогна — предложи. — Аз вече си свърших работата.

Той взе купата от ръцете ми, добави вода и започна да бърка като луд. И всичко това, без да гледа в купата.

— Откъде знаеш колко да сложиш — поинтересувах се аз.

Коул сви рамене:

— Често го правя вкъщи. Обичам да готвя — той се изчерви.

Момче, което обича да готви? Възможно ли е Коул да е толкова идеален?

Изражението на Коул издаваше голяма концентрация, след това обаче, поради някаква причина погледна нагоре и ми се усмихна така, че ако бях тесто за палачинки, щях да се разлея по пода.

— Сам!

О, не. Отново Бийвър.

— Да? — отвърнах.

— Щом си си намерила някой друг да бърка вместо теб, защо не вземеш да занесеш още ПС^[1] по масите. На някои места вече е свършил — посочи към каните, които бяха наблизо.

— ПС, разбира се — повторих. „Извинявай“ произнесох без глас на Коул. Грабнах две големи кани и отворих вратата с дупе, тъй като ръцете ми бяха заети. Миризмата на сироп веднага се загнезди в носа ми. Тракането на съдове и чинии почти ме накара да си запуша ушите.

Дори в осем сутринта в столовата беше претъпкано и децата или тичаха от маса на маса, или пееха (тук доста се пееше), докато чакаха сутрешните съобщения на Хитч (които водеха до допълнителната песен „за съобщенията“). Веднага щом Хитч влезеше, залата затихваше и всички започваха да се хранят, след което тълпата се разбунтуваше отново, защото идваше ред на пощата.

Страхувах се от пощата.

Не защото не получавах нищо. Мама ми изпрати още два пакета, единият с онези розови потници, които ми беше купила от Париж (сега тя бе в командировка в Париж), а и баба ми изпрати колет с много сладки и шоколад, който Ашли си измоли с мрънкане, но едва след като Габи беше задигнала известно количество. Ала все още нямах нищо от приятелите си и като стана дума за това, от Мал също. Вече започвах да се притеснявам. Изпратих на Мал две видеосъобщения, а на останалите ми приятели — картички (окончателно реших, че ще получат само това). Ала аз не получих нищо от тях. Бях само на крачка да поискам тайния телефон на Корт, за да се обадя и проверя дали Мал изобщо е жива.

Туп! Сложих първата кана с ПС на маса пълна с шумни момченца. Тъкмо щях да поставя другата кана на една маса с карамелчета, когато чух съквартирантките ми да мрънкат и да ме викат по име. Ползата от това да си стажант, а не възпитател беше, че в повечето случаи можехме да се храним със съквартирантките си, а не с възпитаниците си от съответното бунгало.

— Жадна съм! Изгарям от жажда! — сочеше Кортни към гърлото си и се преструваше, че се задушава.

Занесох им каната и я сложих пред Корт, Грейс и Ем.

Габи измрънка:

— Не е честно! Аз исках да съм първа.

— Бляк! — погнуси се Ашли. — Сам ни е донесла сока със семките. Никога не бих пила сок със семки — оплака се тя. — Донеси ми друга кана.

Ашли беше с много сладка пижама — къси панталонки и с лого на горнището: „Всичко в Маями е по-горещо“. Защо аз нямах такива пижами, които да нося за дежурствата в кухнята.

— Аш — предупреди я Мег, — това е ПС, който ще пием днес. Ако не ти харесва, сили си мляко.

— НН^[2] — простена Габи. — По-добре да пия Н₂О. И без това е по-полезна.

Погледнах Мег с благодарност, след което клекнах до приятелките си. Те се наведоха към мене.

— Дежурна съм с Коул! — прошепнах аз.

— Това е знак — изписка Ем. — Трябва да му кажеш, че си сбъркала и че харесваш него, а не Хънтър.

— Чудесна идея, Ем! — саркастично отбеляза Грейс. — Виж, Коул, не съм си признавала, че харесвам Хънтър, но сега реших, че не го харесвам, а харесвам теб!

Ем и Корт я изгледаха кръвнишки, но аз изпъшках:

— Грейс е права. Няма как да го кажа, без да прозвучи тъпо.

Ем си прочисти гърлото:

— Може би е време да си поговорим по-сериозно по този въпрос — подчерта тя. — Заедно с the sleepaway girls.

— Моля? — първоначално това изказване ми се стори безсмислено. След това обаче схванах за какво говори Ем. Трябваше да организираме sleepaway запис, в който да обсъдим проблема ми с Коул, Щеше да ни е първият.

— Време беше! — възкликна Грейс.

— Намирисва ми на среднощно измъкване — прошепна Корт. — Можем да го направим в сряда вечерта, когато възпитателите имат седмична оперативка.

— Не знам — отвърнах нервно. — Какво ще стане, ако ни хванат?

— Правим го всяка година — обясни Грейс. Щом тя беше толкова спокойна, може би не беше кой знае какво.

Коремът ми закъркори и Ем се разсмя:

— Толкова ли си гладна?

Кимнах:

— Умирам от глад — така ми се искаше да си хапна малко палачинки.

Корт придърпа към мен една чиния, пълна с яйца, бекон, палачинки и плодове:

— Запазихме ти от всичко — изглеждаше виновна. — Но ми е трудно да устоя на палачинките. Те са последните и ме викат.

— Изяж ги, ако искаш — казах, без да се замисля.

— Сам, ти изобщо не си яла! — отбеляза Грейс. — Корт вече изяде три.

— Но съм още гладна — изхленчи тя.

— Вземи моята — настоях. — Има достатъчно други неща, които мога да ям.

— Пак започва — възнегодува Грейс.

— Какво? — попитах.

Ашли шумно прекъсна разговора ни:

— Мег, не трябва ли Сам да се връща да помага в кухнята, вместо да приказва с хората. Усмихна ми се злобно, а аз я изгледах на кръв. Колкото и да ми се искаше да постъпя по друг начин, все още избягвах конфронтациите с Ашли. Оставях я да пуска хапливите си забележки, но никога не й отвръщах. Не ме биваше в споровете, а уменията ми не се бяха подобрили, откакто дойдох в лагера.

— Права е, Сам — отбеляза Мег. — Свърши си работата в кухнята, а ние ще ти запазим от закуската.

— Няма — чух да казва Габи.

Да свърша в кухнята? По дяволите! Зарязах Коул с тестото, а все още не бях разнесла всичкия ПС по масите.

— Трябва да тръгвам — съобщих на момичетата.

„Сряда“ произнесе без глас Корт, докато се отдалечавах, след което се блъснах в Хънтър.

— Сладка пижамка, шампионе — намигна ми той.

Набързо го подминах с наведена глава и се втурнах към кухнята, за да взема още сок, но той беше свършил. Преглътнах.

— Хей! — обади се Коул зад мен. — Свърших с тестото и казах на Бийвър, че ти си го разбъркала. Надявам се, че нямаш нищо против, но тъй като имаше да разнасяш толкова много сок, го направих вместо теб. Все пак ти оставих една кана за твоите карамелчета.

Толкова бях благодарна, че гушнах Коул през врата:

— Благодаря ти! — избухнах. След това осъзнах какво правя. Ръцете ми бяха около врата на Коул, който ухаеше хубаво, като сапун. Бях в състояние да остана да го мириша цял ден. Усетих как ръцете на Коул обгръщат талията ми и се напрегнах. Обикновено не бях се замисляла дали да го прегърна, но това беше П.З.Х. — Преди да Започна да го Харесвам. А сега… къде ми беше умът? Коул не ми е вече само приятел, той беше момчето, което харесвах, а аз бях на ей такова разстояние от него. Отдръпнах се и видях, че се е изчервил.

— Добре, че Хънтър не те видя — отбеляза Коул, без да ме гледа в очите.

— Не харесвам Хънтър — заявих бързо и сериозно, а Коул ме погледна с любопитство. — Вече ти казах. Беше прав за него.

— Радвам се да чуя, че вече мислиш трезво — отвърна той и ми се стори, че се усмихна. Чувствах, че сърцето ми ще изскочи от гърдите, а устата ми беше необикновено пресъхнала. — В такъв случай исках да те попитам… това значи ли, че…

— Влюбени птички — прекъсна ни Бийвър, викайки откъм печката, където подмяташе още палачинки. Подскочих и си ударих коляното в дървената маса до мен. Ох.

— Да, точно вие двамата — уточни Бийвър. — Свободни сте. Можете да се присъедините към останалите.

Не-е-е! Какво щеше да ми каже Коул? Беше твърде късно. Двамата се спогледахме неловко. След това погледнахме към столовата. Другите възпитатели и стажанти вече бяха седнали да закусват. Смънкахме нещо като „довиждане“ един на друг, тръгнахме към вратата и се сблъскахме. Спомних си, че още не бях занесла портокаловия сок на групата на Алексис, затова грабнах една кана на излизане.

— Ето те и теб, Сам — каза Алексис, когато се присъединих към нея и момичетата. Нашите карамелчета понякога бяха малко диви, но Алексис винаги изглеждаше спокойна. — Започнах да си мисля, че си ни забравила.

— Съжалявам, Алексис — извиних се аз.

— Всичко е наред — отвърна тя и ме сръчка отстрани. — И аз винаги бях по-бавна, що се отнасяше до дежурството в кухнята. Мразех го.

Ококорих се. Алексис мразеше нещо свързано с лагера? Не можех да повярвам. Щеше ми се да ми разкаже повече за това:

— Наистина ли?

Ала преди да ми отговори, цялата ни маса започна да се тресе. Бурканът с желето заподскача към мен, палачинките изпадаха от чиниите, а сиропът се разля на масата.

— ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ! — извикаха с всичка сила няколко карамелчета. Държаха се за ръба на масата и се тресяха. Опитах се да натисна масата, но нямаше как да я удържа, след като осем малки момиченца я клатеха.

— Какво ви прихваща? — попитах разтревожена, когато те спряха да я клатят и избухнаха в бурен смях. Алексис също се смееше. — Замалко да получа удар!

— Нарича се земетресение — гордо обясни Макензи. — Видяхме бисквитките да го правят.

— Класическа лагерна игра за столовата — уверено разясни Алексис. — Бях много добра в нея. Можех сама да разклатя цялата маса, без да разлея нито една чаша.

— Добро утро, Уиспъринг Пайнс! — Хитч си проправи път през звуковата бариера и укроти земетресението на момичетата. — Как сте всички?

— Все още смятам, че няма да свикна с това баща ти да използва мегафона преди 9:00 сутринта — споделих на Алексис. Тя се засмя.

— Тази сутрин искам да направя няколко съобщения — щастливо започна Хитч. — Според прогнозата се очаква днес температурите да достигнат 35 градуса, затова вместо третата сесия, ще имате допълнително време за плуване. — Избухнаха силни аплодисменти. — Ако времето остане такова, ще направим същото и утре — допълни Хитч. — Освен това исках да ви съобщя за съвсем ново занимание, свързано със занятията през втората сесия…

— Гледах към масата на Коул в другия край на стаята. Беше заедно със съквартирантите си от бунгалото, но едно от момченцата, Калеб, седеше в скута му, закачаше се с него, като го държеше за главата. Беше толкова сладък. Как не съм го забелязала по-рано?

— … и накрая прослушванията за Шоуто на талантите ще се състоят през следващите две седмици — още веднъж столовата избухна в аплодисменти. — Ако възнамерявате да участвате, отвън ще бъде залепен лист, в който да впишете имената си.

— Чудя се какво ли ще измислиш за шоуто — каза Алексис.

— Аз? Не, аз не участвам в такива неща — отвърнах. — Аз съм по-скоро от типа „зад завесите“, отколкото актриса.

— Вашето бунгало винаги участва — осведоми ме Алексис. — Сестра ми измисля нещо за цялата група. Сигурна съм, че няма да се измъкнеш.

Ужас! Тъкмо когато щях да заявя, че няма да участвам, масата ни отново се разтресе.

— ВТОРИЧЕН ТРУС! — извикаха малките карамелчета.

Този път бях подготвена и не се съпротивлявах. Алексис също започна да клати масата, а аз се облегнах назад и наблюдавах. Беше толкова глупаво. Но предполагам, че ако си на шест изглежда забавно. Е, какво толкова. И аз започнах да клатя масата и да викам „Вторичен трус!“. След което каната с ПС се преобърна и леденостуденият сок заля цялата ми пижама. Подскочих и изпищях. Трябва да е било доста силно, защото всички се обърнаха. Чух кикота на Габи и Ашли от отсрещната страна на масата.

— О, Сам! — възкликна Алексис. Смееше се, но по приятен начин. — Добре, че поне не се беше облякла. — Започна да ми помага да подсушавам долнището на пижамата си. Серена виновно ми подаде няколко салфетки.

Пижамата ми на розови сърчица стана практически прозрачна, а аз носех лилави бикини. Слава богу, поне задникът ми не беше мокър, но все пак! Трябваше да отида до бунгалото, за да се преоблека.

— Мога ли да… — започнах.

— Отивай — довърши Алексис. — Ще се видим в бунгалото по изкуства и занаяти, след като приключиш работата си тук.

Тръгнах да излизам от стаята, когато чух, че Хитч започва да раздава пощата и извика моето име. Замалко да се спъна. Едно от децата изтича до мен и ми донесе малък плътен кафяв плик. Достатъчно голям, за да съдържа видеокасета. Опипах пакета. Беше видеокасета и беше от Мал!

Вече не ми пукаше, че съм мокра. Ако не бях, трябваше да се върна в бунгалото, заедно с всички останали и нямаше да мога да изгледам записа. Сега поне имах шанс да видя началото. Моите записи и тези на Мал бяха дълги най-малко трийсет минути. Почти прекосих прага, когато чух името си отново.

— Саманта — избоботи Хитч. Дойде при мен и се усмихна. — Как си?

— Добре — отвърнах. Откакто мама ми каза, че тя и Хитч имат „телефонна връзка“, се чувствах малко неловко в компанията му.

Хитч кимна:

— Добре, добре. Обещах на майка ти да те държа под око — каза той и ме потупа по рамото. — Сигурен съм, че тя много съжалява, че ще пропусне деня за посещение.

Знаех, че мама най-вероятно няма да успее да дойде в деня за родителите. Командировката й беше удължена в последната минута. Първоначално си мислех, че ще изглежда странно, ако никой не ме посети в лагера — не че Мал щеше да си вземе почивен ден от Маломарк и ще накара родителите си да шофират дотук повече от два часа — но родителите на Ем също нямаше да идват (може да се каже, че тя ги разубеди). Повечето момичета от моето бунгало също щяха да са без родители — като например Ашли (тъй като Хитч и Алексис бяха заети с организирането на деня за родители) и Габи (нямаше начин да долетят чак от Калифорния за нещо, което наричаха „четиричасово З.З.“ — здравей, здрасти. Сега разбирам откъде Габи е наследила странния си навик с абревиатурите). Родителите на Корт щяха да се отбият за няколко часа преди да хванат полета за Маями.

— Знаех, че най-вероятно мама нямаше да успее, така че всичко е наред — обясних на Хитч.

Той кимна:

— Тя наистина много искаше да дойде и да те види.

Това си беше неловко. Да разговарям с евентуалното гадже на майка ми, който случайно е и директор на лагера. Странно! Трябваше да се измъкна!

— Трябва да отида да се преоблека — обясних и посочих долнището на пижамата си.

Бягах през целия път до бунгалото, за да спестя време и когато пристигнах, пижамата ми вече беше суха, но за сметка на това доста лепкава. (Да, навън беше ТОЛКОВА горещо!). Разтършувах се из сандъка за раницата и я отворих, за да си извадя камерата. Бързах толкова много, че буквално изпуснах касетата, докато се опитвах да я напъхам в машинката. Натиснах старт и нетърпеливо зачаках. Първото нещо, което видях беше Мал.

Седеше в задния си двор на един шезлонг, носеше големите си слънчеви очила на Шанел и черните бански Дона Карън, които открихме в T.J. Maxx^[3] през април, тези, с които изглеждах огромна, а на нея й стояха страхотно. Дългата й, тъмнокестенява коса беше мека и някак къдрава по краищата, а тенът й — почти бронзов. Помаха на камерата.

— ЗДРАСТИ, САМИ! ЛИПСВАШ МИ! — извика тя. — КП^[4] просто не е същият без теб. Срещнах г-жа Джисонди в Уолдбаум^[5] и тя ти праща много поздрави. Също и г-жа Макарио. Казах им, че часовете по английски не са толкова хубави, колкото когато те ни преподаваха. Пайпър, Бриджит и Айви ти пращат целувки и благодарят за картичките.

Отдъхнах с облекчение. Явно другите са забравили, че дори съм обещала да пратя касети и на тях. Това ме накара да спра и да се замисля — те ли поискаха да им изпратя клипчета или аз, понеже съм си аз, обещах да им изпратя видеосъобщения, без да премисля нещата?

— Тук е адска скука продължи Мал. — Ако не беше Марк и басейнът Минеола, щях да съм напълно самотна…

Мал ми разказа за новото гадже на приятелката ни Пайпър и една смешна случка с лятната работа на Одри — друга наша приятелка. Разказа ми за досадното си малко братче и как родителите й наложили вечерен час за лятото. Чувствах носталгия до момента, когато ми каза нещо, от което ме побиха тръпки.

— Та, както казвах, тук е доста скучно и слава богу, че ми изпращаш клипчетата си — подхвърли Мал и след това направи добре познатата напрегната физиономия. Изписваше се на лицето й всеки път, когато сгафеше.

— Просто… ами… не се сърди, но не съм сигурна… просто… не мисля, че ще имам време да правя и други видеосъобщения. Не че не искам! Просто, ами, толкова съм заета с Марк, че не ми остава и минутка спокойствие.

Я чакай малко. Току-що не каза ли, че й е скучно? Как така няма време за повече клипове? Ставаше още по-зле.

— Дори се наложи да помоля Марк да ми помогне да запишем това съобщение — виновно призна тя. — Марк остави камерата на стойката и ела да кажеш здрасти на Сам — инструктира гаджето си зад камерата.

Какво? Да позволява на момчета или изобщо на някой друг да гледа или слуша видеосъобщенията ни беше абсолютно забранено според нашите правила.

Картината се размърда за момент и по звука разбрах, че Марк поставя камерата на поставката. Заобиколи я и седна на ръба на шезлонга на Мал. Беше си същият. Висок, слаб, с гъста кестенява коса дълга почти до раменете и с пиратска татуировка на дясната ръка, която винаги показваше с гордост. Беше едно от малкото момчета в училище, които имаха татуировка. Изглежда според Марк това го правеше да изглежда като лошо момче. Придърпа Мал и тя изписка като се озова в скута му. Завъртях очи. Мразех да гледам колко инфантилна става Мал, когато беше с Марк.

— Хей, Саманта, поздрави. — Може би Марк е единственият човек на моята възраст, който ме нарича с цялото ми име. — Мал ми каза, че си хвърлила око на някои от момчетата там. Върни се с гадже, за да можем най-накрая да си организираме двойна среща, нали? — Двамата се разсмяха, а аз стиснах зъби.

Мал наруши и двете видеоправила? Позволила му е да я снима и му е разказала за моето клипче? Марк знаеше за всичките ми страхове относно лагера, разтапянето ми по Хънтър и последното ми признание, че харесвам Коул? Как можа да ми го причини?

— Сам, моля те, моля те, избери Хънтър. Звучи ми сякаш е повече от секси — добави Мал.

— Мило, да не ми казваш, че някой е по-секси от мен? — изгука Марк.

Отново завъртях очи.

— Никой не е по-секси от теб — отвърна милото Мал. След което двамата започнаха да се целуват.

Превъртях за няколко секунди, докато Мал вече можеше да си поеме въздух и заговори отново:

— Извинявай за това, Сам — изкиска се тя. — Ще опитам да ти се обадя възможно най-скоро. Липсваш ми и съжалявам, че няма да пращам записи. Ще направя всичко възможно да запиша още един, ала не съм сигурна дали и кога ще стане това. Но с удоволствие ще чакам следващото ти клипче! Обичам да знам с какво се занимаваш. Оу! Щях да забравя, исках да ти кажа, че не мисля, че трябва да се пробваме за мажоретки тази есен. Вместо това е по-добре да ходим на киклайн. Марк каза, че програмата е по-готина. Освен това си мислех да опитаме да участваме в училищната пиеса вместо в хора. Ще говорим за това като се прибереш. И да си прекараш страхотно лятото!

Екранът избледня и забръмча. Погледнах часовника си. ЧЕТИРИ МИНУТИ? Толкова ли беше дълъг записът? Само четири минути? Всяка от моите касети беше по поне трийсет минути, а вече й бях изпратила две!

Извадих записа от камерата и го захвърлих на дъното на сандъка си.

Мал се лъжеше ужасно много, ако си мислеше, че ще й пратя друг клип в скоро време. Имах по-важни неща за правене с лятото си, вместо да я забавлявам. Това, че напуснах приятелите си, за да стана СВ беше първата ми независима стъпка от дълго време, а вместо да й се отдам напълно, аз прекарвам цялото си време да се притеснявам за приятелите си вкъщи. Чашата преля. Имах нужда от време за мен самата и за новият ми живот.

— Хей! — вратата на бунгалото се затръшна. Корт първа се върна от закуска. Имахме домакинска работа и инспекция на бунгалото преди първото междучасие. Когато ме видя, тя се намръщи: — Какво има?

— Нищо — отвърнах. — Просто се радвам адски много, че съм тук.