Джен Калонита
Момичешки клуб (2)

2
Дом, сладък дом?

Първото, което видях, когато отворих очи, беше Хънтър.

— Хей, шампионе, това си беше сериозно изтърсване — каза той като се наведе над мен. — Всичко наред ли е?

Опитах да отговоря, но издадох само някакъв къркорещ звук. Изведнъж нещата си дойдоха на място. Удариха ме с топка в лицето и припаднах. Пред всички възпитатели. В лагера съм само от час, а вече успях да изглеждам като пълна глупачка. Привет, гаден прякор! През цялото лято всички щяха да ме наричат Слипър^[1] или нещо тъпо от този сорт. Знаех си.

— Не ставай твърде рязко — каза някой и аз разбрах, че е Коул. Стоеше до мен и допираше торбичка с лед до главата ми. Усмихна ми се:

— Удари си главата на един камък. Сигурно ще стане цицина.

Във всеки случай доста ме болеше. Задната част на главата ми гореше въпреки торбичката с лед. Изведнъж се сетих, че ръцете на Коул са върху мен и опитах да се измъкна.

— Не мърдай. Ще извикаме сестрата — заповяда Коул.

— Саманта! Добре ли си? — сега пък Ашли се беше надвесила над мен и изглеждаше притеснена. — Толкова съжалявам. Хвърлих топката и явно е отишла в грешната посока.

Лицата на момчетата и момичетата ту бяха на фокус, ту се размазваха, а аз едва ги чувах, защото главата ме болеше ужасно.

— Всичко е наред — едва промълвих.

— Радвам се, че поне не ти счупих носа — Ашли стоеше до мен със скръстени ръце.

Наблизо някой изсумтя и аз успях да различа едно момиче, което сякаш се смееше. То беше афроамериканка, облечена в черен тесен потник, със светлорозова панделка и с къси дънкови панталонки. Всички погледнаха към нея.

— Е хайде де, нали не й вярвате наистина? — попита тя недоверчиво.

— Браво, Кортни — нацупи се Ашли. — Опитваш се да накараш новото момиче да ме намрази, задето случайно я ударих с топка?

Докато двете се разправяха, Хънтър нежно ме попита:

— Ще можеш ли да се изправиш, шампионе?

— Хънтър, мисля, че трябва да изчакаме сестрата — строго заяви Коул.

— Мога да стана — казах аз и се опитах да се отдръпна от Коул. Но веднага ми причерня и отново се отпуснах в ръцете му. — А-а-а!

— Коул е прав, Хънтър. Точно сега не трябва да ходи — намеси се едно момиче с кестенява коса и хубави сиви очи. — Сам, аз съм Алексис и съм старши възпитател тук. Мисля, че трябва да останеш легнала и да си починеш. Ще те занесем до бунгалото ти. Настанена си в 8Б.

— Значи ще бъдем заедно — възкликна Ем развълнувано. Едва тогава осъзнах, че и тя е тук. Грейс също.

— Мисля, че Мег, която отговаря за бунгалото, вече отиде натам и най-вероятно тя е оправила леглото — добави Алексис. — Ще помоля сестра Нанси да се отбие при тебе. — Чувствах се толкова неловко — опитах да вдигна глава, но Алексис ме хвана за ръката: — Не се движи. Ще те занесат до бунгалото.

— Аз ще го направя — предложиха Коул и Хънтър в един глас.

НЯМА НАЧИН!

— Мога да ходя — настоях аз и в същото време усетих как се изчервявам само при мисълта Хънтър да ме грабне и да се разхожда с мен, като в сцена от романтична комедия.

— Хънтър, ти я занеси — каза Алексис.

За миг погледнах Коул, а той ми се усмихна по онзи странен начин. Бързо отместих погледа си встрани.

— Сам, просто се отпусни — добави Алексис. — И без това всички ще отидат в бунгалата си след обяда. Ще ти изпратим храна.

Значи пропусках и обяда! Не само, че закъснях тази сутрин, но сега трябваше да пропусна и още едно място за общуване, защото съм в списъка на инвалидите! Първият ми ден ставаше все по-хубав!

— Добре — отвърнах, тъй като се почувствах странно, когато Хънтър взе торбичката с лед от Коул и ме вдигна на ръце без усилие. Слава богу, беше си облякъл тениската — сива, плътно по тялото. Точно в този момент ми се стори, че чух няколко момичета да въздишат. Сега, когато се отделих от земята, лицето на Хънтър беше толкова близо до моето, че не знаех накъде да гледам. Вместо това се обърнах към Ем, която ми намигна и Хънтър ме отнесе.

Чувствах се толкова странно.

За какво си говорите с момче, което е по-сладко от Орландо Блум и ви носи на ръце през поле със слънчогледи до новата ви спалня? Особено когато изглеждате така, както изглеждах аз в този момент — лицето ми най-вероятно беше изцапано, целите ми дрехи кални, а гримът — размазан. Дори не ми се мисли по въпроса с теглото. Винаги съм мразела да сядам в скута на някое момче за груповата училищна снимка. И ето че бях с Хънтър, който сякаш трябваше да ме носи в продължение на километри. Оттук насетне никога нямаше да спра да се изчервявам.

— Е, шампионе, не ми каза как се казваш — изведнъж заговори Хънтър.

Той дори не се задъхваше, докато се изкачвахме по хълма, минахме покрай няколко стари, овехтели дървени сгради с табели, на които пишеше ГРЪНЧАРСТВО, ВЕСТНИКАРСКИ ОФИС и ИЗКУСТВА И ЗАНАЯТИ. Бяха се сгушили сред големи дървета с гъсти корони, през които надничаше слънцето и тук-там разпръскваше светлина. Нито една от сградите не изглеждаше съвременна. Доколкото виждах, повечето от тях дори нямаха климатик. Известно ми е, че не съм на обиколка из лагера, но първата ми мисъл за това място беше, че притежава особена, грубовата красота.

Сигурна съм, че му казах името си по-рано, но след всичко, което се случи, нищо чудно да го е забравил.

— Сам — отвърнах аз, — Сам Монгомъри.

— Мисля, че предпочитам шампионе — отвърна той.

Погледнах го крадешком. Лицето на Хънтър беше запотено, но по някакъв сладък начин. Изобщо не бях сигурна какво да отговоря, затова казах:

— Съжалявам, че се налага да пропуснеш обяда.

— Голяма работа — усмихна се Хънтър и усетих как намества ръцете си под тялото ми. Докато го правеше, ръката му леко се плъзна по задника ми и аз инстинктивно подскочих лекичко. — Сигурен съм, че Бийвър, готвачът, после ще ми направи хамбургер, ако свърши храната — добави Хънтър. — Най-важното сега е да те занесем в бунгалото ти цяла. Мога да се обзаложа, че все още никой не те е учил как да се пазиш от вълци.

— Има вълци? — изграчих. — В брошурата не се споменаваше нищо за вълци.

Хънтър започна да се смее.

— Шегувам се — каза той и леко ме погъделичка по ръката. — Трябваше да си видиш физиономията!

— Не е смешно — настоях аз. В продължение на седмици бях сънувала, че в лагера всички легла са заети и се налага да спя насред гората, където ме напада глутница вълци.

— Не е смешно — повтори той с престорен тънък глас. — Извинявай. Просто си очарователна.

Очарователна? Как е възможно Хънтър да ме нарече очарователна? Малките пиленца са очарователни. Кученцата от породата голдън ретривър са очарователни. Петнайсетгодишните момичета като мен са сладки или умни, или всякакви други прилагателни, за които в момента не мога да се сетя, защото главата ми гори. Отново ме затрудни какво да отговоря.

— Хей — извика той, след като спря да се смее. — Погледни натам.

Посочи с глава към върха на хълма, където се виждаха няколко дървени постройки, които оттук изглеждаха с размерите на куклени къщички. Бяха бели, с червени веранди, плъзгащи се врати и червени капаци на прозорците.

— Това тук го наричаме Кенди Ленд^[2] — съобщи Хънтър — В горната част настаняваме опитните лагеруващи, т.е. кексчета, някои възпитатели и стажант възпитателите. Долната част, покрай която минахме преди малко, се нарича Гъмдроп Форест^[3]. Там спят всички карамелчета и бисквитки — той се усмихна самодоволно. — И аз спя там заедно с останалите старши възпитатели.

— Карамелчета, бисквитки и кексчета? — повторих аз.

Хънтър се усмихна широко.

— Лигаво, нали? Знам. Всички те са лагеруващи. Карамелчетата са тези на осем и надолу, бисквитки са от девет до единайсет, а кексчета са от дванайсет до четиринайсет. Имената на различните бунгала са единственото тъпо нещо в Уиспъринг Пайнс.

Опитах се да запомня категориите, но ми беше трудно, тъй като главата ми пулсираше.

— Ще свикнеш — Хънтър сякаш прочете мислите ми. — Най-важното нещо, което трябва да знаеш, е къде разпускаме. Това е салонът на възпитателите — той посочи отвъд бунгалата, към една дървена постройка в алпийски стил, покривът на която стигаше до земята и образуваше голям триъгълник. Сградата беше заобиколена от огромна веранда. — Сигурен съм, че ще ти хареса понякога да се мотаеш там, ако разбира се ние възпитателите те харесаме достатъчно.

— Започвам да се чувствам сякаш съм се приземила с парашут в чужда страна и не говоря местния език — признах си аз.

— Нека започнем с най-важните неща — Хънтър се насочи към стъпалата на едно бунгало, на което пишеше 8Б. — Нека ти покажа твоя дом, далеч от вкъщи. — Бялата веранда отпред беше чудесна, прозорците имаха червен кант като цвета на покрива, а трите сладки сини люлеещи се стола само чакаха да се заклатушкаш в тях. Мястото приличаше на къщичката за кукли, която имах като дете. Помня, че харчех всичките си пари от Коледа, за да я украсявам. Веднъж дори й направих чисто нов покрив с истински миниатюрни керемиди. Издържаха само месец преди братовчедка ми Кара да ги махне една по една, защото си помислила, че е домино.

Протегнах се, тъй като ръцете на Хънтър бяха заети и отворих плъзгащата се врата, която изскърца.

— Мег! — извика Хънтър. — Водя ти първия лагерник с травма.

— Какво? — чух вика на някакво момиче. То изскочи от другата стая, носеше избеляла тениска на колежа в Бостън и къси панталони. Беше хубава дори без никакъв грим, това позволяваше да се видят луничките й, а русата й коса беше небрежно вързана на конска опашка.

— Това е шампионът, исках да кажа Сам — поправи се Хънтър и се усмихна изкривено. — Удариха я с топка в лицето по време на играта, падна и си трясна главата. Алексис я изпрати да си почива.

Хънтър ме занесе до единичното легло в стаята и внимателно ме остави върху него. Огледах се. Стаята беше пълна с черни метални легла, покрити с раздърпани дюшеци. Стените бяха — изненада — дървени и бяха украсени като в обществена тоалетна. Навсякъде бяха гравирани надписи като „Джес и Сара бяха тук! 2006!“ и „Кайл ще ме обича ВЕ4НО!“ или „Сю’08“. Усещаше се лека миризма от спрей против насекоми.

— Добре ли си? — разтревожено попита Мег. — Аз съм Мег Бауър, отговорник на бунгалото. Имаш ли нужда от лед? Или нещо за ядене? Списание? — тя се огледа. — Багажът ти най-вероятно е сред онази купчина там — тя посочи към струпаните в ъгъла куфари. Успях да различа своя огромен маслиненозелен сак най-отдолу.

— Благодаря — отвърнах. — Нямам нужда от нищо, просто ще полежа малко.

— Е, моята роля на рицар в бляскави доспехи приключи — заяви Хънтър и леко се поклони. — Предполагам, че ще се видим на вечеря, шампионе.

— Благодаря, Хънтър — отвърнах неловко аз.

Мег седна на ръба на леглото и изчака плъзгащата врата да се затвори след него.

— Имам чувството, че ще ти завиждат всички стажант възпитателки тук — каза тя с широка усмивка. — Мога да назова поне дузина момичета, които биха убили, само и само да останат насаме с Хънтър Томас.

Изчервих се. Нямам представа защо момчешката тема ме караше да се чувствам толкова неловко. Всъщност предполагам, че липсата на гаджета дава частичен отговор.

— Той е много мил — казах аз.

— Ще видим дали ще си на същото мнение към средата на лятото — иронично подхвърли тя. — Това е проблемът, когато си нов и не познаваш всички. Но съм сигурна, че ще наваксаш. И така, сега имаш ли някакви въпроси?

— Около един милион — засмях се аз. — Но предполагам, че Хитч ще разясни всичко на инструктажа.

— Най-важните неща ще ги научиш бързо — кимна Мег. — Лагерът е смесен, това сигурно го знаеш, имаме около 250 лагеруващи, повечето от които остават през всичките седем седмици. Във всяко бунгало има от шест до осем лагеруващи, един възпитател, един стажант възпитател или младши възпитател. До края на третия ден от престоя ти Хитч ще прикрепи всеки стажант към някой старши възпитател. Ще работиш с този човек цяло лято и ще се грижиш за съответната група лагеруващи. Всеки ден ще имаш по две сесии с тях, от време на време ще изпълняваш и кухненски задължения, но през по-голямата част от престоя ще можеш да се възползваш от привилегиите на обикновените лагеруващи.

Мег продължи да разяснява особеностите на лагера — какво представлява столът (бараката за похапване), кои храни да избягвам (салатата от риба тон била ужасна) и най-интересните дейности, в които да взема участие (препоръча ми групата по туризъм, която предприемаше среднощни пътувания). Преди да се усетим, сестрата беше дошла и ми донесе поднос с храна (хамбургер с всички гарнитури и плодова салата) и прегледа главата ми. („Просто неприятна подутина“, заключи тя и ми даде няколко капсули Тиленол). Преди да разбера какво става, плъзгащата врата вече зееше широко отворена и една група момичета препускаше към леглата в бунгалото.

— Вземам това! — чух викът на Грейс, когато прелетя покрай мен — Ем, запазих нашето легло!

Ашли и две други момичета изтичаха покрай мен. Едното беше момичето, което дръзна да предизвика Ашли на игра на народна топка, но не успях да позная другата: висока, слаба, с тъмен тен, голям бюст, малка талия, с идеално къдрави, дълги, светлокестеняви кичури — приличаше на модел. Трите спряха близо до леглото ми.

— Да не би вече да си заела единичното легло? — студено ме попита брюнетката бъдещ супер модел.

— Габи, аз ще се оправя — прекъсна я Ашли и се усмихна широко. — Обикновено аз вземам единичното. Не знам дали някой ти е казал, но баща ми е ръководителят на лагера и единичното обикновено е за мен.

— Престани, Ашли — намеси се другото момиче, докато ядосано развързваше розовата панделка на потника си. — Всяка година използваш това извинение. Ти си лагеруващ като всички нас. Това, че си дъщеря на Хитч не означава, че автоматично трябва да получаваш единственото единично легло всеки сезон.

— Сам беше тук първа — опита да се намеси любезно Мег, но начинът по който Ашли и момичето супер модел ме гледаха, сякаш имам огромна червена мишена на челото, ме накара да пожелая да се преместя на секундата. Не ми беше приятно, че създавам напрежение.

— Всичко е наред — казах бързо — и без това предпочитам да съм на горно легло.

В момента, в който станах от леглото, трите се хвърлиха върху дюшека. Ашли беше най-отдолу и извика победоносно.

— Бях тук първа! Това си е мое.

Приятелката й се хвърли на леглото до нея, като бюста й омекоти падането.

— Избирам долното легло! И понеже тук сме с един по-малко, цялото ще остане само за мен.

Афроамериканката с къса кестенява коса, чието поведение ми допадаше все повече, и повече беше отвратена.

— Браво, Габи. Не бих си избрала отново горно легло за тази година. Ти хъркаш — след това погледна към мен и се усмихна: — Предполагам, че сега ще съм твоя съседка по легло — протегна ръка, — аз съм Кортни, но можеш да ме наричаш Корт — заяви тя с усмивка, след което се наведе и ми прошепна: — Ако трябва да съм честна, не исках единичното. Просто обичам да гледам как Ашли се дразни.

Успях да сдържа смеха си.

— Късметлийка си, че си с нас, Сам — каза Корт като погледна през рамо към Ашли, — 8А е адски сплотена група. Техен възпитател е Сара. Тя хърка. Силно. Като някои от хората тук — Ашли и Габи я изгледаха свирепо.

— Момичета, ще ви оставя половин час да се приготвите и след това ще поговорим — намеси се Мег. — Аз съм в съседната стая, ако имате нужда от мен — след това погледна към мен: — В една стая съм със Сара, главният възпитател на 8А. Стаята ни се намира между двете бунгала. Аз кимнах. Другите момичета се гмурнаха сред багажа и бързо заизмъкваха разни неща. След няколко минути Ашли и Габи се караха къде да сложат плаката си на Джонас Брадърс — над леглото на Ашли или над това на Габи. Ем трупаше книги, които приличаха на любовни романи върху един рафт над горното легло. Той вече изглеждаше така, все едно ще се срути всеки момент. Отдолу пък Грейс закачаше спортни плакати, изпълнени с надписи като СМЕЛОСТ и ВЯРВАЙ В ЧИСТАТА ВОЛЯ.

Корт постла светложълтия си юрган на леглото и добави чифт възглавнички в кралскосиньо. Целите бяха изрисувани с блестящи звездички. След това започна да украсява стената зад леглото ни с всякакви реклами на готини момчета и напълни половината от облите кошове до леглото ни с издания на Ю Ес Уийкли и Козмо^[4].

Как стана така, че аз донесох само стария си нефритен юрган и вехтия си сив куфар? Всички останали украсяваха с милиони готини постери на лагери, на банди и на училищата си. Мислено си записах да се обадя на мама и да я помоля да изпрати няколко постера от Карл Плейс^[5], снимки на Орландо Блум и една торбичка тарталети от пекарна Магнолия, за да имам нещо сладко, с което да се пазаря. Тъй като не бях донесла никакви украси, единственото, което трябваше да свърша, беше да си оправя леглото.

— Всички познават ли вече Сам? — попита Ашли. — Ти не, нали Габи?

— Здравей — каза Габи без ентусиазъм и с ъгълчето на окото погледна към Ашли.

Габи беше точно толкова хубава, колкото и Ашли, но с красота типична по-скоро за момиче от Калифорния. Беше облечена с хавлиени шорти, отзад на които беше изписано сладък с искрящо розово, което отиваше на потничето й. Изведнъж ми се прииска да имахме лагерни униформи, а не да носим червените си тениски на възпитатели само при по-специални случаи.

— Е, Сам, освен че си момичето на телефоните Дайъл&Даш, не знаем нищо друго за теб — Ашли ме гледаше, излегната върху пухкавия си юрган. — На кой лагер беше миналата година?

— Тревога — прошепна Корт: — Пази се.

— Досега не съм била на лагер — казах с неудобство.

— Никога? — Ашли се ококори.

Поклатих глава, защото знаех, че всички са се втренчили в мен.

— Как тогава те избраха за стажант възпитател? — попита Грейс, която звучеше повече от леко засегната.

— Кандидатствах, после Хитч ми се обади и ме интервюира доста дълго — обясних аз. — Трябваше да му изпратя всички препоръки от учители и хора, чиито деца съм гледала.

— Значи си била избрана, въпреки че никога не си се подготвяла за СВ? — Грейс беше объркана. — Мислех, че Хитч си има ясна система, по която да избира стажантите. Когато си подавах документите, написах есе от хиляда думи какви качества притежавам.

Есе? Какво есе?

— Това е защото си луда на тема постижения, Грейс — завъртя очи Корт. — Хитч дори не е искал есе.

— Лагеруващите ще те изядат с парцалите — изсумтя Габи. — Надушват, че някой не знае какво да прави от километри.

— Какво като Сам никога преди не е била на лагер? — Ем прозвуча така, сякаш ме защитава и аз й се усмихнах с благодарност. — Може да се окаже по-добра в стажантството от всички нас, защото лагерът е нещо ново за нея — тя се обърна към мен и се усмихна. — Аз идвам тук само от пет лета. Преди това ходех в Белкрест, но там постоянно се деляха на групи. В Пайнс са много по-приятелски настроени. Ще ти хареса.

— Добре, глупи, разбрахме те, искаш да е част от групата на смотаняците — каза Габи отегчено.

Някой почука по вратата на бунгалото. Влязоха група момичета и се втурнаха към Ашли, бяха се разприказвали за дрехи, за това кой къде ще спи и за някакво парти, за което всички знаеха. Бяха една от друга по-хубави.

— Мислиш ли пак да организираш купон с преспиване в ранчото и това лято? — попита едно момиче с потник без презрамки.

— Със сигурност — заяви Ашли, — разбира се могат да дойдат само дванайсет момичета, но ще обмисля всички кандидатури.

Погледнах недоумяващо към Корт и тя ми прошепна:

— Ашли организира въпросното „преспиване само с покани“ в ранчото на баща си по случай рождения си ден всяко лято. Момичетата се избиват да бъдат поканени, защото това означава, че са в списъка на одобрените от Ашли — завъртя очи тя. — Щастливки, нали.

Едно момиче, което приличаше на Барби ме гледаше втренчено от известно време.

— Хей, ти си стажантката, която участва в онази реклама на телефоните Дайъл&Даш, нали? — приближи се тя до мен, а останалите я последваха. — Момчето, което играеше гаджето ти в рекламата беше толкова секси и…

— Момичета — прекъсна ги Ашли, — не искам да съм груба, но трябва да приключим с разопаковането. Ще се видим на вечеря, нали?

След като всички излязоха, чух ахването на Корт:

— Забравих! Бързо, всички скрийте телефоните си — тя припряно започна да измъква дрехите от чантата си, за да си намери телефона.

— Мег ще го открие — каза Ем. — Тя открива всичко. Веднъж дори намери тайните ми запаси от шоколад, които бях скрила под една изрязана дъска в пода. Беше ми забранено да ходя в стола за цяла седмица. Беше толкова ядосана. Каза, че заради мен можело да плъзнат термити в бунгалото.

— Защо не позволяват телефони? — попитах. Трябваше да намеря добро скривалище за камерата си. Можех да мина и без телефон, но без камерата — никога.

— Без мобилни. Разваля идеята на лагера — каза Грейс без капка ирония. — Нямаше да е забавно, ако всички постоянно обикалят и говорят по телефона.

— Каква си пуританка, Грейс — изсмя се Корт. — Сам, съжалявам, че ще ти го съобщя, но телефонът ти е история. Но не се тревожи, ще използваш моя.

— Мег няма ли да го вземе? — зачудих се аз.

— Тя взема това, което мисли, че е мое — Корт показа един Вояджър^[6]. — Ще й дам стария си телефон, който още работи, а новият ще нося със себе си през цялото време.

— Супер — възкликна Ем с възхищение. — Ще ми се и аз да се бях сетила.

— Ще ти дам да звъннеш тук-там, ако ми даваш от сладките, които майка ти изпраща — спазари се Корт.

— Дадено — отвърна Ем.

— И аз смятам да направя същото — заяви Габи и показа на всички две еднакви розови калъфчета за телефон. — Не мога да издържа и ден, без да говоря с Джоши. Споменах ли ви за гаджето си, което е почти първокурсник в колежа?

— Само три пъти — Ашли прозвуча раздразнено, — докато се предполагаше, че трябва да говорим за идеите ми за лятото. И за темата на тазгодишното гостуване с преспиване.

— Няма за какво да се притесняваш това лято — осведоми я Габи. — Аз съм тази, която е изправена пред голяма дилема. Да остана с Джоши или да тръгна с Гавин. Толкова е сладък — тя въздъхна и притисна розовата възглавничка до гърдите си. — Много ми липсваше лагерът, но докато ме нямаше се случиха толкова неща. Родителите ми ме заведоха на гръцките острови за Коледа и тенът ми стана убиец. Едновременно излизах с Томи Уотърс и Блейк Едмъндс, а после зарязах и двамата, когато Джоши ме покани на бала.

— И това какво общо има с мен? — Ашли изглеждаше отегчена. — Говорим за това как аз ще си намеря приятел. Досега не е имало лято, без да си имам гадже.

— Това лято може и да стане — каза Ем като надничаше над книгата си. Държеше едно от онези палави романтични романчета, с напомпано момче на корицата, чийто гръден кош е намазан с олио и е облечен само с туземска препаска. — Ходила си с почти всяко момче тук. Вече почти никой не е останал — Ашли я изгледа кръвнишки и Ем порозовя. — Без да се обиждаш, разбира се.

— Остават възпитателите — напомни й Ашли. — Технически погледнато и аз съм една от тях, така че не виждам проблем.

— Я стига. Ти си стажант, а правилата са си правила — поправи я Кортни, — може и да сме почти на шестнайсет…

— Аз съм на шестнайсет — заяви Габи. — Поне ще бъда след две седмици.

— Е, останалите сме почти на шестнайсет и това ще рече, че сме само на една крачка от самите лагеруващи — поправи я Корт. — Не че и аз не съм се заглеждала по възпитатели.

Габи запротестира:

— На кой му пука за това! Важното е, че сме пак тук. Броях дните до лагера в продължение на месеци. СБВСВ! — каза тя и пое въздух дълбоко.

— Слава Богу, че Вече Съм Вкъщи — обясни Корт. — Габи обича да прави абревиатури от всичко. Или поне така си мисли. Понякога абревиатурите й са по-дълги от самите думи.

Ашли седеше върху яркосин юрган и цял куп малки възглавнички. Зад нея беше залепен черно-бял плакат на момче и момиче, които се целуват под дъжда, а около тях бяха разположени нейни снимки с приятелки и снимки на различни момчета. Имаше дори една снимка с Хънтър и Коул. Коул изглеждаше много сладък в това нейви поло^[7], а къдравата му коса беше развяна от вятъра.

— Момичета, ще прекараме едно страхотно лято — заяви уверено Ашли, — ако правите каквото кажа, разбира се.

Габи се изсмя някак несигурно. Корт отново завъртя очи. Грейс и Ем просто поклатиха глави.

Ашли забеляза, че я зяпам и леко се усмихна. Имах чувството, че това се отнася за мен. Сякаш искаше да добави: „И Сам, не го забравяй.“