Джен Калонита
Момичешки клуб (12)

12
Шоуто на талантите — фукане

— Хайде, хора, нямам цял ден! — отсече Ашли. — Все пак искам поне за малко да отида да поплувам следобед. Адска жега е.

Бяхме се върнали в бунгалото по пладне — рядкост — за да проведем специалната среща, която Ашли насрочи, за да решим какво ще правим за Шоуто на талантите. Ала никой не обръщаше внимание на Ашли, освен може би самата Ашли. Всички все още бяха развълнувани от вчерашните посещения на родителите. Тъй като знаех, че мама няма да идва, бях предложила да помогна на Алексис с карамелчетата. Ем смяташе, че съм луда. Тя трябваше да бъде със своята група, както всички стажанти, но след това, тъй като нямаше гости, прекара деня до езерото с най-новия си роман в ръка — „Лондонски любовници“. Аз реших да помогна на Алексис като направя специални закуски, с които да посрещнем родителите, а момичетата сами да изработят по нещо, което да им подарят. Така че работих до девет вечерта и днес бях изтощена.

— Габи, цял ден ли смяташ да говориш по телефона? — очите на Ашли хвърляха светкавици по най-добрата й приятелка.

Габи разговаряше по телефона, който криеше от Мег, с гаджето си Джошуа. Обичаше да му звъни от време на време, за да се увери, че все още му липсва, въпреки че флиртуваше с Гавин зад гърба му.

— Трябва да затварям, Пуки! — изгука Габи, от което ми се доповръща. — ТЛФ, сладурче, ТТИЛ.

Дори на приятеля си говореше с абревиатури! Чудя се как я издържа.

Габи затвори телефона и ни изгледа злобно:

— Момичета, КЧО?

— А? — дори Грейс се обърка.

Габи въздъхна:

— Казах „Какво чакате още?“ Да обърнем внимание на Ашли, нали? Опитва се да ни каже каква ще е тазгодишната повече от брилянтна тема за празника.

— Да, относно това — включих се аз в изблик на смелост. — Ако цялото бунгало ще участва, не трябва ли тогава темата да е общо решение?

Корт издаде къркорещ звук и студеният чай й излезе през носа.

Габи буквално ме стрелна с отровен поглед:

— Винаги Ашли я избира.

— Защото аз съм тази с добрите идеи — студено дообясни Ашли. — А и както знаете имам опит с актьорството — млъкна и ме погледна сякаш ме предизвикваше да кажа: „Аз също“. Но искрицата смелост се беше изпарила. — Ако не ти харесва, може да не участваш. Идеята ми и без това е по-подходяща за пет момичета.

Всички отместиха погледите си от мен към Ашли.

— Не, ще участвам — отвърнах.

Обещах на the sleepaway girls, че ще участвам в шоуто, въпреки че не исках. И освен това, нямаше да бъда единствената стажантка, която не участва.

— Добре — отсече Ашли като размахваше хартиено ветрило пред зачервеното си лице. — Господи, имам нужда от въздух! Да отидем в пето бунгало.

Тя излезе и вратата се затръшна след нея, а Габи я последва.

— Знам, че ситуацията е адски тъпа — нежно започна Ем, — работата с нея ми е толкова неприятна, колкото и на теб. На никоя от нас не ни харесва! Но това е традиция, а ако се върнем назад, нейната идея винаги е била печеливша — усмихна се Ем. — Що се отнася до Шоуто на талантите, не бива да се караш с Ашли, иначе ще те накара да облечеш костюм на крава.

— Костюм на крава — учудих се, като опитвах да сдържа усмивката си.

— Преди две години, когато „участвах“ с Ашли, възразих срещу избора й на песен — използвахме „Milkshake“^[1] на Келис^[2]. Ашли се вбеси и ме накара да нося костюм на крава за събитието. Почувствах се унизена.

Искаше ми се да се смея, но знаех, че не бива.

— Просто ми се иска някой тук, някой, който не се страхува да се изправи срещу Ашли, да измисли свой собствен номер и да поеме щафетата — намеси се Грейс и погледна право към Корт.

Корт въздъхна:

— Грейс, оценявам вота на доверие, но работата е прекалено много! Няма как да прекарам цялото си свободно време в подготовка за Шоуто на талантите, вместо да гледам влюбено Донован. Гласувам Ашли да отнесе тежката работа, както винаги.

— Хайде де, Корт! — примоли се Грейс. — Спомни си миналата година, когато мислеше да направим скеч в стила на funnyordie.com^[3] за живота в лагера? Идеите ти са невероятни. Тази на Ашли може и да е интересна, но ти ще станеш гвоздея на шоуто.

Корт нямаше време да отговори. Габи шумно трясна вратата, закрачи към нас, а Ашли вървеше до нея:

— Всички вече готови ли са? — попита Ашли, като ме гледаше. — Тъй като тази година е последната, в която официално ще участваме в Шоуто на талантите, реших, че трябва да си отидем с гръм и трясък. Трябва да направим представлението възможно най-запомнящо се, за да говорят за него цяла зима. Искам нещо секси, нещо дръзко — погледна към Габи. — Затова реших тази година да направим „Big Spender“^[4] на Фос^[5]. Габи започна да ръкопляска ентусиазирано.

— Това не го ли правиха вече? — предпазливо попита Ем.

Ашли завъртя очи:

— Няколко момичета се опитаха да го направят миналата година, но се получи толкова зле, че дори не ги избраха. Просто си отваряха устите на песента. Ние ще я изпеем наистина. И ще танцуваме. Повечето хора не могат да правят и двете. А костюмите ни ще са убиец. Мисля си горнищата да са черни сутиени, тесен клин и тюл.

Нямаше начин да изляза пред целия лагер по сутиен и клинче! Особено когато коремът ми не беше чак толкова плосък, колкото този на Ашли.

— Тази песен не си ли пада малко олд-скул? — скептично попита Корт.

— И леко нецензурна като за лагера? — добави Грейс. — Не мисля, че ми се иска да я изпея пред Хитч.

— Ще сменим някои думи — заяви Ашли с презрение. — Освен това вече съм избрала и декорите. Ще нарисуваме сцена в бар, ще намерим столове за бар и ще накараме един от секси възпитателите да седне в средата на сцената, за да бъде нашия „big spender“…

— О-о-о, може ли да изберем Гавин? — попита Габи. — Или Донован?

Хвърлих едно око на Корт. Изглеждаше така сякаш иска да убие Габи.

— Мислех си по-скоро за Патрик — каза Ашли. — Сигурна съм, че ще се съгласи щом разбере, че става въпрос за нещо, в което ще участвам аз — погледна към останалите и се усмихна. — Е, значи всичко е решено. Ще започнем с репетициите веднага, понеже прослушването е след две седмици. И ще трябва да си намерим костюми. Ще пристигнат бързо ако ги поръчаме от Victoria’s Secrets^[6]. Е, разбира се, ако всички можете да се натъпчете в клинче — Габи се изкиска. — Може би ще трябва да измислим някаква диета за бунгалото — разбира се за вас, момичета. С Габс нямаме нужда.

— Достатъчно — Корт се изправи. Изглеждаше ядосана. — Идеята ти е скапана! Правена е преди и нямам намерение да прекарвам последното си Шоу на талантите по клинче! Ако искаш да правиш точно този номер, тогава го направи на тъпото си парти с преспиване. Ние няма да участваме!

Гордеех се с нея. Защо аз нямах смелостта да отстоявам мнението си по този начин?

Ашли зяпна и остана така за няколко секунди:

— И ти си мислиш, че имаш идея, която е по-добра от моята? — Ашли премижа. — Нека ти напомня, че аз съм тази, която измисля темата на Шоуто на талантите през всичките тези шест години.

— Шест — силно натърти Габи. Стоеше до Ашли в знак на солидарност.

— И всяка година целият лагер ни хвали колко невероятен е бил номерът ни — добави Ашли.

— Невероятен! — повтори Габи.

— Ако трябва да съм честна, ще кажа, че миналогодишната идея беше някак глупава — започна Корт, като се наслаждаваше на ефекта, който постигна върху Ашли. — Имам предвид, че песента на Кени Уест „Stronger“ вече беше свършила, когато ни накара да танцуваме облечени с онези глупави военни униформи, които, между другото, бяха директно копирани от клипа на Джанет Джаксън — „Rhythm Nation“.

Ашли се задъха:

— Не е вярно!

— Така беше! — продължи Корт. — Изкопира някои движения едно към едно. Знам за клипа, защото по-голямата ми сестра е луд фен на Джанет.

Габи изглеждаше объркана. За пръв път не защити Ашли.

— Е, това няма нищо общо с тази година — отсече Ашли. — Този номер е изцяло нов и ще правим точно него.

— Кой го казва? — сега Корт и Ашли стояха лице в лице. Стори ми се, че Ашли потрепера. Погледнах притеснена към Грейс. Тя се усмихваше.

— Ако това е решението на бунгалото, всички трябва да гласуват — строго заяви Корт. — В Пайнс е демокрация, не Ашлокрация.

Ем се разсмя. Ашли се завъртя и я прониза с поглед.

— Всички, които смятат, че „Big Spender“ не е подходящо, да вдигнат ръка — извика Корт и вдигна ръка. Очевидно беше, че Габи и Ашли няма да се включат, но ръката на Грейс се стрелна нагоре, след това и моята, присъедини се и Ем. — Хм! Четири на две — триумфално отбеляза Корт. — Изглежда, че „Big Spender“ отпада.

— Хубаво, ще го направим без вас — извика Габи. — Ашли се наведе към нея и прошепна достатъчно силно, за да я чуя:

— Идиотка, не можем да го изпълним само двете. Ще изглеждаме жалки — Габи посърна. Ашли се обърна към Корт: — Е, какъв е великият ти план? — по начина, по който го каза, просто се виждаше, че не вярва наистина да има такъв.

Корт ме погледна. За част от секундата ми се стори, че е притеснена, но след това заговори:

— Съгласна съм с Ашли за две неща: последната ни година наистина трябва да бъде нещо необикновено и тъй като всеки в тази стая си е паднал по някое момче, мисля, че номерът трябва да бъде секси — пое дълбоко въздух. — Затова ето какво смятам. Мисля, че трябва да направим каугърл^[7] тема. Можем да намерим стари износени дънки и да ги прекроим в Дейзи Дюкс^[8] Можем да облечем от онези червени ризки и да ги вържем над пъпа и да опитаме да си намерим каубойски ботуши. Мислех си декорът ни да е град на запад или да прилича на ранчо за коне, или нещо такова.

— Никой не е правил тема „Дивият запад“ — отбеляза Ем.

— Декорът и костюмите са едно нещо, но имаш ли някоя песен предвид? — ухили се Ашли. — Защото песента прави целия номер.

— Ами, не съм сигурна, че трябва просто да танцуваме или да пеем едновременно — замисли се Корт. — Смятам, че зависи от гласовете ни. Но със сигурност можем да танцуваме. Всички сме добри в това.

— ЕХО! Аш те попита за песента — изтърси Габи.

— Ако изберем нещо твърде модерно, след като песента слезе от класациите, номерът ни ще бъде забравен. Но ако се спрем на нещо класическо, можем да минем с него и да го направим да изглежда секси — всички закимаха одобрително, дори Габи. — Не ми се искаше да правим нещо твърде модерно, затова си мислех за „These Boots Are Made For Walkin“ версията на Джесика Симпсън.

— Обожавам тази песен — възкликна Грейс с ентусиазъм.

— Да, има нещо яко в нея — призна Габи.

— Не е по-готина от „Big Spender“! — Ашли прозвуча пискливо. — Джесика Симпсън напоследък пее доста кънтри.

— Така е, но версията й на тази песен е доста добра и можем лесно да измислим и стъпки за танца — обясни Корт.

— Мисля, че мога да направя каубойските панталонки — включих се аз. — Много пъти съм си разръфвала крачолите на дънките. Знам, че си добра в стенописите, но аз мога да ти помагам. Учителката ми в Карл Плейс казваше, че имам поглед за пейзажи. Освен това мога да ти помогна и с хореографията!

Грейс ме изгледа особено:

— Нали осъзнаваш, че има и други хора, които също искат да помогнат? Не е нужно да свършиш всичко сама.

— Знам — отвърнах, леко засрамена. — Просто обичам да помагам.

— Значи е решено — сухо отбеляза Корт.

— Не ми харесва цялата концепция! — извика Ашли, но никой не я слушаше.

Погледнах към Корт. Беше неин ред да се усмихне:

— Ами, при положение, че повечето от нас не харесаха твоята идея, а ти не харесваш моята, предполагам, че може да пропуснеш цялото събитие.

Ашли направи физиономия:

— Ще участваме в номера на 8А.

Габи прошепна високо:

— Аш, нали знаеш, че баща ти би искал хората от всяко бунгало да участват като отбор. Ако се отцепим сега, ще останем без нищо и ще се наложи да работим зад сцената. Гадост!

Ашли извика от раздразнение:

— Какво ви става това лято, момичета? — изхленчи тя. — Откакто тази се появи, се държите странно и дразнещо.

Предположих, че под тази Ашли има предвид мен.

— Да не би да си мислите, че сте ударили шестица от тотото — подкрепи я Габи.

— Сам наруши цялото равновесие в Пайнс и това не ми харесва! — тропна Ашли с крак като малко дете.

— Благодаря — отвърнах.

Беше някак вълнуващо да знам, че й влияя толкова силно. Навярно трябваше да го използвам като предимство, за да може най-накрая да спре този тормоз.

— Аз пък се радвам, че Сам дойде в Пайнс — контрира я Корт. — Тя направи това място десет пъти по-хубаво и ако трябва да избирам кой да участва в номера, естествено ще избера Сам пред теб. Така че, както вече казах, свободна си да не участваш. Дори можеш да опиташ самостоятелен номер.

Ашли започваше да става все по-нервна. Ем ми беше казвала, че Ашли обича вниманието, но един от най-големите й страхове бе прожекторите да се обърнат само към нея. Винаги имаше нужда от антуража си.

— ХУБАВО! — сопна се Ашли. — Ще ходя на тъпите ви репетиции. Но ако номерът ви се окаже скапан и не се класираме за състезанието, ще се върнем към моята идея. Ще помоля татко да участваме втори път. Това е най-малкото, което може да направи за мен.

— Дадено — Корт протегна ръка към Ашли. Тя не й отвърна, а се обърна и каза през рамо:

— Ще отида до езерото, за да се поохладя. Ще се видим през четвъртата почивка.

Тя се запъти към банята, а Габи я последва по петите. Щом чух, че пусна водата, се хвърлих върху Корт:

— Беше невероятна! — възкликнах. — Щеше ми аз да можех да се държа така с нея.

— Толкова се гордея с теб — съгласи се Грейс.

— Идеята ти е много по-хубава от тази на Ашли — добави Ем. — Не мога да повярвам, че тя наистина се съгласи да изберем твоята песен.

— Точно това ме плаши — мрачно отбеляза Корт. — Със сигурност ще ми отмъсти, знам го.

— Не бих се притеснявала за това — каза Грейс и точно в този момент Ашли и Габи се втурнаха в стаята, облечени с плажните си дрехи. Дори не ни погледнаха. Вратата зад тях просто се хлопна с ужасна сила. — Както вече казах — ще го преживеят — закиска се Грейс.

— Мисля, че това е сигнал за sleepaway съвещание — заявих, като набързо се огледах дали Мег не е наблизо, преди да измъкна камерата. Всички се набутахме в банята. Натиснах запис и Грейс разказа за победата на Корт, а Ем добавяше коментари за фон. Корт наистина се възгордя:

— Сега, когато напълно открих вътрешното си аз-з-з — изръмжа Корт, — вие също трябва да го направите. Кой е наред? Грейс? — Грейс се изчерви. — Не мислиш ли, че вече е време да си поговориш с Тим за нещо друго, освен спорт? — Корт впери погледа си в Ем и мен, и аз разбрах, че ме очакват неприятности. — А вие двете — спрете да хленчите и кажете на Дилън и Коул, че ги харесвате!

Въздъхнах:

— Не си мисли, че не искам Коул да знае.

— И при мен е така — прекъсна ме Ем. Спогледахме се. — Просто…

Довърших изречението й:

— Никога преди не съм казвала на момче, че го харесвам — признах.

Ем изглеждаше облекчена:

— Аз също! — обърна се тя към Корт. — Знам, че ти го казваш на момчетата постоянно, но не всички можем да се държим толкова уверено с тях като теб.

— Или като опитни флиртаджийки — отбеляза Грейс.

Корт ни изгледа безмилостно:

— Винаги има първи път.

— Не е толкова лесно — запротестирах аз.

— Не мисля, че бих могла да се изправя лице в лице с Дилън и да му призная, че го харесвам — нервно обясни Ем. — Не бих могла да издържа погледа му, докато го казвам. Понякога си мисля, че щеше да е по-лесно, ако Корт му каже вместо мен. Нещо като „Сирано дьо Бержерак“^[9].

— Съгласна съм с теб — подкрепих я аз.

— Като кой? — Корт изглеждаше объркана.

— Ти май изобщо не четеш, нали? — упрекна я Ем. — Сирано е онзи човек, който иска да каже на Роксана, че я обича, но се страхува, затова помага на един много готин на име Кристиан, да го направи вместо него — тя се намръщи. — По-късно нещата претърпяват обрат, но важното е, че да помогнеш на някого да изрече думи, от които се страхува, е толкова романтично.

Корт остави камерата за момент и Грейс я пое, за да продължи да записва:

— Даде ми идея — замисли се тя. — Какво, ако наистина можеше да си като Сиро?

— Сирано — поправи я Ем.

— Както и да е — махна с ръка Корт. — Може пък да успеете да кажете на момчетата, че ги харесвате, без всъщност да им го кажете в лицата!

— Имаш предвид, че ще им кажеш вместо нас? — попита Ем с надежда.

Корт поклати глава:

— Те ще бъдат маскирани, вие също!

— Не те разбирам — отвърнах, но Ем схвана.

— Да не би да имаш предвид да го направим по време на лова на възпитатели? — попита Ем, а Корт кимна.

— Какво е лов на възпитатели? — настоях да знам.

— Това е една игра, която възпитателите и стажантите играят всяка година — обясни Корт. — Възпитателите и стажантите се обличат с костюми и се крият из целия лагер. След което лагеруващите трябва да ги открият. Победителите от състезанието печелят безплатни закуски от стола или нещо такова. Много е забавно. Както и да е, ако вие момичета сте облечени в костюми, тогава Коул и Дилън всъщност няма да виждат лицата ви, вие техните също, когато им разкриете чувствата си. Тогава няма да сте толкова нервни, нали?

Беше си направо гениално. Ем и аз се спогледахме.

— Корт, това може да се окаже най-добрата ти идея — усмихна се Грейс.

— Е? — попита Корт.

Вдишах рязко. Корт беше права. Трябваше да кажем на момчетата, че ги харесваме. Половината лято вече мина. Беше време.

— Е, Ем, мисля, че трябва да си намерим някакви наистина добри костюми.

Корт свали камерата от лицето си и се ухили:

— Момичета, не се тревожете за нищо — заяви уверено. — Ще ви науча на всичко необходимо.