Джен Калонита
Момичешки клуб (7)

7
Изкуства, занаяти и признание

Валеше. Но не онзи нежен, ситен дъжд, който те приканва да изтичаш навън и да се въртиш под него. Това беше нещо като мусон. От прозорчето на бунгалото ни виждах как лагеруващите пищят, докато претичват през големите кални локви и държат мокрите си тениски над главите си. Това беше първият дъждовен ден в лагера за този сезон — досега имаше най-много по някоя кратка буря — и последното нещо, което исках беше да излизам.

Само че нямах избор. Имах свободно време и най-накрая трябваше да завърша записа за Мал, за да мога после да го пусна в пощенската кутия. Вече значително бях изостанала с видеосъобщенията си. В лагера бях много по-ангажирана, отколкото си мислех. А през останалото време ми беше толкова забавно с Корт, Ем и Грейс, че даже не си и помислях да се измъкна, за да записвам. Не че някога щях да го призная на Мал. Трясъкът от последния гръм сякаш разтресе леглото ми. Бурята далеч не беше към края си, но трябваше да изляза сега, ако исках да приключа с това веднъж завинаги. Грабнах дъждобрана и раницата си, увих камерата в тениска и я пъхнах вътре. Цялото бунгало миришеше на мокро дърво. От ранна сутрин Грейс се бореше с нашествието от насекоми — очевидно времето ги караше да търсят скривалище. Трябваше да се преместя, за да може тя да убие едно от тях с палката за мухи.

— Пипнах ли те! — изписка Грейс. Почти не можех да я чуя от кънтенето на покрива под ударите на дъжда. Силният вятър разтвори прозорците до Габи и Ашли и те веднага изтичаха да ги затворят. Грейс изпъшка:

— Мег, няма ли начин да ни измъкнеш от заниманията днес?

— Гласувам за! — извика Корт. — Предлагам да отидем във фоайето на възпитателите и да гледаме малко сапунки по телевизията.

Фоайето на възпитателите беше една от привилегиите на стажантите и самите възпитатели, от която умирах да се възползвам, но досега никоя от нас не беше ходила там. Разположено високо на хълма, над нашите бунгала, във фоайето имаше огромен телевизор с кабел, което ще рече, че по някое време можеше и да успея да гледам „Access Hollywood“^[1]. Освен това във фоайето се намираше единствената конзола за видеоигри в лагера (вярно, че беше PS2, а не Wii, но поне имаше Guitar Hero^[2]), големи плюшени дивани и безплатни закуски.

 

Мег се разсмя:

— Съжалявам, момичета, но няма да отменим всички занимания, само защото вали. Очевидно тези, които бяха предвидени за навън ще ги пропуснем, но има и други варианти. След час в стола ще пускат филм, а в салона май играят шарада^[3] — Мег погледна към Грейс: — Но все пак можете да се измъкнете от изкуствата и занаятите. Чух, че покривът е протекъл, затова днес няма да бъдат провеждани часове.

Грейс нададе радостен вик. Тя обичаше спортовете, но както вече разбрах, с удоволствие щеше да се лиши от ножиците, хартията и лепилото. Това ме наведе на една идея. Ако бунгалото по занаяти е затворено, това значи, че мога да се промъкна там и да довърша видеото за Мал!

— Мег? Може ли да изтичам до офиса? Очаквам пакет — съобщих аз.

Вчера мама беше изпратила огромен колет с някои декоративни възглавнички от Urban Outfitters^[4], плакат на Орландо Блум, спален комплект и кутия с бонбони. Благодарение на подаръците й леглото ми най-накрая заприлича на обитаемо, а не сякаш е за временно ползване. Като видях почерка на мама върху бележката, трябва да призная, че почувствах лека носталгия, но ми беше твърде забавно, за да се натъжа.

— Още един? — заяде се Габи. — Не се ли обзаведе предостатъчно вече?

Точно тя ли е тръгнала да се оплаква! Габи първа открадна бонбон от скривалището ми. Натъпка се с десертчетата Milky Way, които мама ми изпрати, след което се оплака, че имала нужда от упражнения.

— Ако Сам иска да прогизне, не виждам какъв ви е проблемът — подхвърли Ашли, без да поглежда към нас иззад списанието Cosmo Girl.

— Може би трябва да отидеш с нея — отбеляза Корт безизразно.

— Ако наистина искаш, Сам, върви — каза Мег. — Но ще станеш вир-вода! — добави тя, след като една светкавица озари стаята. — Бъди внимателна. После се върни тук, за да разбереш дали ще имаме изкуства и занаяти.

Кимнах и затегнах качулката на дъждобрана си:

— До скоро, момичета.

Докато стигна до бунгалото по занаяти, бях подгизнала от главата до петите. Дъждобранът ми почти не ме защити от дъжда и затова цялата треперех. Свалих пропития с вода дъждобран и го окачих да съхне, като оставях локвички навсякъде. Слава богу, бунгалото беше напълно празно, но част от мен се дразнеше, че дори аз съм тук. Къде ми беше умът да излизам навън в това време, за да снимам някакво тъпо клипче? Мал все още не ми е изпратила видеосъобщение! А и не съм получавала никакви картички от другите ми приятели, освен от Пайпър, която ми изпрати една от Грейт Улф Лодж^[5] в Пенсилвания. Но така или иначе, вече бях дошла. Набързо нагласих камерата на една от близките маси и започнах да записвам.

— Здрасти, Мал — поздравих вяло. — Харесваш ли ме така? Както забелязваш вали и в момента съм мокра до кости, тъй като се наложи да се измъкна навън, за да запиша това съобщение. Както и да е. Надявам се, че си прекарваш добре лятото. Тук ми харесва, а да си стажант е приятно. Трябва да се грижа за едни от най-сладките малки дечица, особено за Макензи — едно момиченце, което всяка сутрин водя, за да й слагат инжекция против алергии. Всеки път се разплаква, но Коул винаги я успокоява и всичко свършва добре. Не знам как го прави. Казах ли ти за Коул? — попитах като се опитвах да надвикам шума от дъжда. — Той е един мой приятел. Стажант на Хънтър. Вече ти казах за Хънтър, нали? Толкова е готин, Мал, а и е такъв флиртаджия, но не мога да се сдържа да не му отвърна. Не знам какво ме прихваща. Знаеш, че не съм от флиртуващия тип, но ми е трудно да му устоя. Има едни такива…

ТРЯС. Обърнах се рязко. Вратата на бунгалото по изкуства и занаяти зяпна и Корт, Грейс и Ем нахълтаха вътре с писъци заради една гръмотевица. Корт бързо затвори вратата след себе си. Вцепених се, не знаех какво да направя.

Корт се огледа и ме видя:

— Какво правиш тук? — очите й се плъзнаха и стигнаха до камерата. — Да не би да се записваше, идиотка такава?

— Какво правите тук? — попитах с фалцетен глас, докато напъхвах камерата в раницата си.

— Мег не е разбрала правилно — промърмори Грейс. — Изглежда тече покривът на грънчарското бунгало, не на това. Ще си имаме час.

— Не ми отговори на въпроса! — подкани ме Корт. — Защо имаш камера?

Трите ме гледаха очакващо.

Вратата отново зяпна и вътре нахлуха няколко момичета от 8А. Измънкаха по едно „здрасти“ — бяхме нещо като съперници с тяхното бунгало, особено след като са добри приятелки на Ашли и Габи — и се насочиха към масата си, за да се изсушат. Слава богу, Ашли и Габи не се записаха за тези часове. Избраха стрелба с лък, за да могат да се мотаят с момчетата. Но днес това най-вероятно значеше, че са някъде на сухо и играеха шарада.

Кара, която водеше курса по занаяти, влезе след момичетата от 8А:

— Радвам се, че всички успяхте да стигнете навреме, въпреки бурята — каза тя, тъкмо когато поредният гръм стресна всички ни. — Имам страхотна идея за следващия ни проект, но ще трябва да го оставите тук, за да не се развали.

— Обещайте да не казвате нищо — прошепнах им, докато вървяхме към масата. — Знам, че е забранено да имаме камери.

Корт се засмя:

— Мислиш ли, че ме интересува дали се записваш или не? — отвърна шептейки. — Но ми е любопитно за какво ти е по принцип? Не си някакъв лагерен шпионин, нали?

Сега пък аз се засмях:

— Не, със сигурност не съм шпионин.

— Днес ще правим албум за Четвърти юли — прекъсна ни Кара. Тя започна да обяснява как ще се осъществи този проект, а аз се престорих, че слушам задълбочено, за да избегна любопитните погледи на Грейс, Ем и Корт.

Когато видях списъка със занимания за по-големите лагеруващи и стажантите, малко се изненадах, че изкуства и занаяти бяха сред тях.

Щом чуех за изкуства и занаяти, си представях единствено брокат, лепило и много топки от памук. Разбирате какво имам предвид, неща като в началното училище или такива, с които занимавахме нашите карамелчета. (С тях правим моряшки възли, формички за сладолед и рисувани тениски). А ние? Кара ни дава да изработваме органайзери за шкафчетата в училище, диско топки за бунгалото и албуми за снимки от лагера.

След десет минути пред себе си вече имах два червени листа и започнах да изрязвам сини правоъгълничета за страниците. Вече бях залепила заглавието: Напред червени, бели и сини!

Бях добавила и малки сребърни фойерверки, които направих с брокатени маркери. Изглеждаше доста добре, въпреки че аз самата го казвам.

— Как така се справяш толкова добре, при положение, че ти е за пръв път — промърмори Грейс.

Тя седеше точно до мен и до този момент всичко, което имаше, беше един син хартиен правоъгълник, който местеше насам-натам, за да намери най-подходящото място.

— Не знам — признах аз, — но ми харесва. Много е отпускащо.

— На кой му пука за албумите? — намеси се Корт, която късаше парче златна хартия за нейните страници. — Искам да знам какво правеше Сам с тази камера — нейните страници изглеждаха наистина добре.

— Не е нещо особено — смънках набързо, без да я погледна.

— Има ли нещо общо с Ашли? — продължи да дълбае Корт. — Да не се опитваш да й върнеш за номера, който ти погоди преди няколко дни с твоята група?

Разказах на момичетата какво се беше случило през първия ден от лагера и Грейс побесня. Корт обясни, че миналото лято Грейс е била нещо като лакей на Ашли.

— Постоянно следваше Ашли и Габи навсякъде, а те й позволяваха, тъй като Грейс винаги беше много добра във всичко. Ако Грейс спечелеше флага, от това печелеха Ашли и Габи, тъй като те бяха в отбора на победителите, дори през цялото време да не са си мръднали пръста. След това обаче, Грейс мина на страната на Ем след глупавия инцидент с банския и приятелството им приключи по-бързо от това на Лорън и Хайди^[6] от Хълмовете.

— Няма нищо общо с нея — отвърнах.

Корт изглеждаше разочарована:

— Все още смятам, че трябва да й го върнеш като използваш елемента на изненадата — физиономията й се озари от дяволита усмивка.

Грейс изсумтя, а Ем пое въздух от инхалатора си:

— Твърде големи сме да правим гадни номера — заяви Грейс. — Имаме си своите отговорности.

— Мег ще ни убие! — добави Ем. — Ще ни заключи във фоайето на възпитателите и ще ни дава хляб и вода през цепнатина под прозореца и…

Останалите я гледахме озадачено. Ем се изчерви:

— Добре де, може би е наистина малко извън темата. Снощи будувах, за да чета „Повелителката на любовта“ и ме е страх, че може да смесвам тези два различни свята.

— Гадни номера не се ли правят на човек от друго бунгало? — попитах. Корт закима в съгласие. — Как ще си го върнем на Ашли, ако тя вече е в бунгалото ни?

Корт се намръщи:

— Имаш право. Ще трябва да измислим друг начин да й го върнем. Но това не значи, че трябва да прекаляваме! Няма да се забъркваме в неприятности — добави Корт. — Всеки погажда номера. Това си е лагерен ритуал!

Кара си прочисти гърлото, направи знак да замълчим и ни намигна. Тя наистина беше готина. Позволи ни да оставим радиото пуснато, докато работим, а също и да си донесем нещо за хапване (въпреки че беше забранено). Каза ни, че през следващата сесия ще има курс за правене на албуми за напреднали. Със сигурност щях да се запиша.

Четирите замълчахме за няколко минути. Чуваха се ножици, изстискване на брокат и късане на хартия. Реших, че Корт е забравила за камерата ми.

— Правеше клипче за Хънтър, нали? — внезапно прошепна Корт.

— Не — отвърнах с усмивка. — Защо ми е да снимам клипче за него?

— Не знам — вдигна рамене Корт. — Може би си искала да му изпратиш някакво секси съобщение.

Ем се закиска:

— Сам беше като мокра мишка. Това секси ли е? — останалите се разсмяхме.

— Ами ако аз имах камера, бих направила едно за Донован — подсмръкна Корт. — Говорих с него вече четири пъти, докато плувахме свободен стил и той ми каза, че е приет да учи за ветеринар в един австралийски колеж. Колко секси е момче да харесва кученца!

— Донован ти се отразява добре — коментира Грейс. — Досега не съм те виждала да тренираш толкова усърдно, за да минеш теста по плуване. Сега вече можеш да се отправиш към първоначалната си цел.

— През миналите години не обичах да се мокря, затова бях напълно доволна, ако просто си стоя на брега и се пека, но сега имам мотивация — гордо заяви Корт. — Зимата ходих на уроци по плуване — обърна се Корт към мен. — Трябва да знам за какво ти е тази камера.

— Няма да се откажеш, нали? — въздъхнах аз.

Корт се ухили:

— Не-м.

— Ще ми се смеете — смънках аз, като изведнъж се засрамих от миналото си, но всяка от тях по един или друг начин заяви: „Не, няма!“. Поех дълбоко въздух: — Добре, истината е, че записвах съобщение за най-добрата си приятелка Мал. Сещате се, онова момиче, за което споменах…

— Поне хиляда пъти — прекъсна ме Грейс. — Да, спомняме си за кого става дума.

Не обърнах внимание на сарказма й:

— Както и да е, това е нещо, което правим, когато сме разделени. Предполага се, че трябва да записвам тези съобщения всеки ден, като й разказвам за лагера и за себе си. Нещо като дневник. Но не ми оставаше никакво време. Затова излъгах, че очаквам пратка по пощата. Толкова изоставам с клипчетата, които обещах, че ми се искаше поне да приключа със съобщението за Мал, за да мога да започна и останалите.

— Какво друго ще снимаш? — поинтересува се Ем.

Изчервих се:

— Обещах на всичките си приятели, че ще им изпратя по едно видеосъобщение — Корт понечи да каже нещо, но аз я прекъснах: — Нямах представа, че ще сме толкова заети! Едва намерих време да завърша едно съобщение за Мал, а тя ми е най-важна. Ще ме убие, ако скоро не го получи.

— Ти си луда! — отбеляза Корт. — Правиш твърде много за това момиче. И за другите ти приятели също. Те досега изпратиха ли ти някакви съобщения?

— Не — признах смутено.

— Аз не мисля, че е толкова странно — започна Ем. — Дори ми се струва някак готино. Сякаш правиш видеодневник за преживяванията си в лагера, разликата е, че ги пращаш на друг човек, вместо да ги записваш за себе си. Оу! — Тя се намръщи.

Хъм. Досега не го бях поглеждала от тази страна, но Ем имаше право.

— Щеше да е по-добре, ако си запазваше касетите — предложи Грейс. — Тогава и ние можехме да сме на тях. Винаги ми се е искало да ме има на видео как тренирам на курса по ходене по въже, за да мога да покажа на мама колко добра съм станала.

— А ако аз имах клипче, на което се вижда колко съм отговорна с малките лагеруващи, родителите ми вече няма да ме мислят за луда на тема момчета, дори и да си остана такава — добави Корт.

— Но електронните уреди са забранени в лагера — напомних им аз. — Затова се налагаше да се измъквам и да снимам без вас, момичета.

— Ох-х-х! — тъжно провлачи Корт. Групата ни отново се умълча и аз се заслушах в шума от усърдния труд на другите маси. Ножиците работеха на пълни обороти, чувах цвърчене от шишенца с лепило, а някой току-що разля брокат по целия под. Кара изтича с лопатата.

— Знаеш ли какво им харесвам на твоите клипчета, Сам? — тихо заговори Корт. — На видео можеш да изкажеш и най-скритите си чувства, без да е нужно някой да ги чува. Това е нещо като признание. Или наръчник на стажанта за живота в лагера. Много по-добро от упътването, което е направил Хитч. Ако бяхме достатъчно смели, някой ден можехме да продадем записите на бъдещите стажанти и да направим състояние.

— За това последното не съм сигурна, но мисля, че трябва да си направим наше клипче! — предложи Ем. — Хайде, Сам — примоли се тя, — ще бъде забавно. Гледай на това като на албум със снимки от лагера. Какъв по-добър спомен ще ти остане за лятото прекарано с нас от един клип.

— Аз съм съгласна — изненада ме Грейс, — но само ако ми направите едно копие, което да си гледам вкъщи. Или поне на общите срещи по-късно. Можем да се видим тази зима и да го гледаме заедно.

— Идеята е страхотна! — възкликна Корт. — Ще си запазя моето копие, за да мога да показвам на бъдещите ми деца колко съм била готина.

— Не съм убедена, че това е добра идея — смънках несигурно. — Досега не съм се снимала с други хора. Освен това имам да направя още толкова много клипове за приятелите си.

— Това е тъпо — нацупи се Корт. — Не трябва да си губиш цялото лято в пращане на разни клипчета при положение, че можеш да го изживееш като се снимаш с нас. До колкото си спомням, това лято трябваше да е за теб самата и твоята самостоятелност, а и за да направиш нещо ново? Това е ново нещо.

Корт имаше право. А и звучеше различно. Мал никога не е искала да си правим общи клипчета. Просто предпочиташе да си ги пращаме, когато сме далеч една от друга. Това беше нещо, което можех да правя заедно с новите си приятелки. Изобщо имаше ли нужда и от видеосъобщенията за другите ми приятели? Те не са ми пращали, нали? Щях да им пусна по една пощенска картичка, а ако не им допада, това е положението. Това си е моето лято и не трябваше да го оставям да отлети, само защото съм твърде заета да мисля за живота вкъщи.

Погледнах момичетата и се усмихнах:

— Дадено, ако вие момичета го искате толкова много, мисля, че можем да опитаме.

Корт се пресегна през масата и ме прегърна. Ем също.

— Е? Кога започваме? — попита Грейс, грабна лист хартия и започна да си нахвърля бележки. — Налага ли се първо да репетираме? Не ми се ще да кажа някоя глупост.

— Не можем да се цензурираме — възрази Ем. — С тези клипове ще изпускаме парата, нали? Могат да са нещо като лагерните ни признания.

— Ау! Страхотна идея! — съгласи се Корт.

— Но за да не рискуваме, ще си измислим кодово име за моментите, когато решим да се снимаме, тъй като трябва да се уединим — предложи Грейс. — Трябва ни нещо, което само ние ще разбираме.

— Луди по момчета? — предложи Корт. Грейс я изгледа.

— Аз имам идея — каза Ем. — Какво ще кажете за the sleepaway girls^[7]? Ние сме точно такива, нали така?

Sleepaway^[8] girls. Хареса ми.

— Съгласна — заявих.

Корт се ухили:

— Е, sleepaway girls, имам чувството, че това е началото на нещо страхотно.