Джен Калонита
Момичешки клуб (3)

3
Опознаване

След четири часа, осем листовки и лекция на тема „отровният дъб“, Хитч реши, че вторият ден от ориентацията на новите стажанти трябва да премине в това, което наричаше „сближаване“. Според Грейс това бе кодово име за „сватосване“. Момчетата отиваха да плуват, а момичетата на поход. Всички стажанти от бунгала 7В, 8А и 8В, както и самите възпитатели, щяха да ходят. Аз лично бих предпочела плаването с лодка, тъй като навън беше 35 градуса, а още нямаше 13:00 ч.

Все още бяхме на първата отсечка, а аз вече изоставах. Момичетата от 7В и някои възпитатели се изстреляха напред, а за мен останаха само прах и отпечатъци от обувки по отрупаната с борови иглички пътека. Различавах силуетите на Грейс и Мег, които бяха начело на групата, заедно с по-голямата сестра на Ашли — Алексис. Напред бяха Ашли и Габи, а стажантките от 8А ги следваха по петите. Едва се сдържах да не се разсмея, докато гледах момичетата от 8А, които се задъхваха и потяха, само и само да не изостанат от Ашли. Опитваха се да уловят всяка дума (произнесена на висок глас), която се отнасяше за клипа на Пайнс. Корт, Ем и аз някак си се оказахме последни. Не бях сигурна дали са също толкова бавни, или просто се чувстваха длъжни да не оставят новото момиче само.

— Ако искате, продължавайте — подканих ги аз, след като спрях за пореден път, да си пийна малко вода от шишето. — Мога да се справя и сама.

Корт ме погледна сякаш бях полудяла:

— Не се прави на мъченица. Не се бавя заради теб; аз съм си бавна по принцип.

Ем се закиска:

— Аз също! — призна тя. — Това ми е най-бързата скорост, затова изобщо не ме забавяш. Радвам се, че ще си имам компания. Обикновено сме само двете с Корт, а тя иска да говорим само за момчета.

Корт удари Ем по рамото (беше й нещо като навик). Каза ми, че единственият спорт, който харесва, е кикбоксът.

— Мислех си, че ме съжалявате, задето се влача като охлюв — въздъхнах аз. — Никой не ме иска в отбора си що се отнася до груповите спортове.

— И мен — извикаха Ем и Корт в един глас.

Аз се усмихнах. Почувствах, че тричките ще се разбираме идеално. Погледнах напред. Някой слизаше надолу по пътеката пред нас. Беше Грейс — потна чак до върха на конската си опашка, но не изглеждаше задъхана. Погледна ме и се усмихна:

— Още един не спортен тип, а? — каза тя. — Това е добре. Тъкмо тези двете ще си имат компания. Миналата година, на един от походите, бяха изостанали на половин час от групата. Един от възпитателите трябваше да се върне, за да провери дали са добре.

— Любувахме се на гледката — подхвърли Ем и вдиша от инхалатора си. — Нещо, което ти Грейс никога не правиш, защото вървиш твърде бързо.

Тук наистина имаше какво да се види. Въздухът ухаеше прекрасно, като на току-що изпрани дрехи, освен това чувах чуруликането на птичките и пукането на мъртвите листа под краката ми — нещо, което никога нямаше да мога да чуя вкъщи с целия този трафик и градски шум. От тази част на хълма се виждаше всичко, беше като някакъв макет, осеян с десетки дървета и малки бунгала. Все още не можех да осъзная колко голям всъщност е лагерът Пайнс. Бях чула някой да казва, че се простира на около две мили. Това означаваше, че е по-голям от родния ми град.

Грейс погледна към Ем:

— Може би днес ще поспра и ще помириша цветята, така да се каже. Стигнах до края на трасето и след това се обадих на София, че ще се върна при вас. Нямаше да издържа още веднъж да изслушам историята за най-новия клип на Ашли за лагера.

— Напълно те разбирам — подкрепи я Корт. — Ако се наложи пак да чуя историята как косата и гримът й за снимките били направени от професионалист, ще закрещя.

— Ашли вече два пъти ми предложи да ме гримира — изсумтя Ем. — Трябваше учтиво да й обяснявам, че нося само гланц за устни и нямам нужда от грим. Изглеждаше ядосана. Предполагам това значи, че със сигурност вече съм вън от списъка за партито.

— И миналата година не беше, защо сега да е по-различно? — подхвърли Корт остроумно, но Ем не се засмя. — Извинявай, Ем. Не знаех, че това още те притеснява.

— Не ме притеснява — бързо възрази Ем. — Ами, предполагам, че е защото първоначално бях в списъка, а след това отпаднах от него.

Корт я потупа по рамото:

— Погледни го от гледната точка на човек, който изобщо не е бил включван в списъка — ти си в по-добра позиция.

— Как стана, че изпадна в немилост? — попитах и спрях да почеша левия си глезен. Забравих да се напръскам със спрей против насекоми и започвах да осъзнавам последиците от тази грешка. — Нещо свързано с лагера?

— Миналото лято изпаднах от списъка точно преди партито, защото отказах да й заема бикините си на точки — обясни Ем. — Бяха чисто нови! Мама тъкмо ми ги беше изпратила и не исках да ми ги взимат — Ем изглеждаше някак умърлушена. — След това Ашли почти не говореше с мен и Грейс, която незаслужено пострада заради моето „предателство“. Две подмазвачки, които също са стажантки в 8А, Сиера и Дилейни, отидоха вместо нас. Сега Ашли почти не разговаря с нас.

— Не се тревожи за това, Ем — усмихна се Грейс. — Сто пъти ти казах, че вината не е твоя. По-добре сме си така.

— Грейс е права. За какво ти е Ашли? — включи се Корт. — Имаш мен. И Сам изглежда доста нормална, което означава, че със сигурност е вън от списъка на Ашли.

Смушка ме с лакът:

— Няма начин да иска да се състезава с момичето от Дайъл&Даш.

— А каква е твоята причина да не я харесваш? — попитах.

— Преди две лета я хванах да целува гаджето ми, Пол Брок — обясни Корт без капчица съжаление. — Оттогава воюваме помежду си. Е, поне аз се преструвам, че е така — ухили се Корт. — Истината е, че вече бях почнала да се чудя как да разкарам Пол, когато Ашли му хвърли око. Но тя толкова се притесни като ги заварих заедно, че оттогава го използвам в своя полза. Отплащам й се за мъченията, които изтърпях през първата си година тук. Първоначално се преструваше на адски мила с мен, а след това ме унизи наистина жестоко. Това е нейният МД^[1].

— Здравейте, момичета! — извика София, една от старши възпитателките, която беше много жизнерадостна. Тя изтича по пътеката към нас и ние веднага млъкнахме. — Знам, че Грейс се върна за вас, но исках да се убедя, че всичко е наред. Разтревожихме се, че може да сте се загубили.

— Добре сме — заявихме и трите в един глас.

— Не искам никоя от вас да се напряга твърде много — добави София, — но все пак се надявам скоро да стигнете до финала. Предполага се, че този поход е нещо повече от опознаване на другарчето. Опитваме се да преценим, кой при кого да сложим, а това няма как да стане при положение, че някои от стажантките липсват.

— Права си, София — заяви решително Грейс и се обърна към нас: — Хайде, момичета, да се раздвижим! — звучеше като мажоретка. Имах чувството, че ако се чуеше как звучи, щеше да се подразни. Грейс не беше от момичетата, които просто подскачат отстрани. Тя беше важната фигура на игралното поле.

Ем си пое дълбоко въздух и се опита да се затича по-бързо, но все още беше твърде бавна.

— Така е добре — окуражаваше я София. — И ти, Кортни! И Саманта. Нека да вкараме тези крака в боен режим! Сезона на банските е, момичета! — София се обърна и се загуби напред. Все още чувахме гласа й, но той се отдалечаваше все повече и повече. Когато изчезна навътре в гората, спрях и подпрях ръце на коленете си. Чувствах, че дробовете ми вече горят.

— Добре, вече сме в безопасност — засмя се Грейс.

— Мразя я — промърмори Корт, което беше останала без дъх. — Какво общо има бягането с това да си стажант?

— Обичам да тичам — включи се Грейс, — но мразя, когато хората те карат да се чувстваш зле, че не можеш да бягаш по-бързо. Не всеки е роден атлет.

— Мразя да бягам — признах аз.

— И аз — измрънка Ем, — предпочитам плуване.

— Обичам да плувам — усмихна се Грейс.

— И аз — добавих, — обаче досега не съм плувала в езеро. Винаги съм искала да се включа в някой отбор по плуване, но училището ми е толкова малко, че дори нямаме басейн. Понякога отскачах до близкия аква център, но това пречеше на репетициите ми с хора, а приятелката ми Мал искаше да ходим заедно. Нямах време и за двете.

— Но ти харесваш плуването повече — отбеляза Грейс. — Трябвало е да избереш това, което ти харесва, а не онова, което някой друг прави.

Щях да кажа, че Грейс звучи като майка ми, но Корт ме изпревари:

— Благодаря, мамо! — потупа тя Грейс по гърба. — Планирам да прекарам доста дълго време в езерото това лято, ще се преструвам, че имам нужда от помощ с плуването по гръб. Хвърлила съм око на Донован Мълкей, възпитателят на групата до езерото. Той е от Австралия.

— Интернационална свалка — изкоментира Ем замечтано. — В новата книга, която чета, казва се „Любов отвъд бреговете“, Аманда е американско момиче от село, което е влюбено във френски граф, който не може да отвърне на чувствата й, тъй като е сгоден за друга. Точно като при вас с Донован, само че вие сте възпитател и стажантка! Знаете, че е невъзможно, но чувствате огъня на страстта.

— Като заговорихме за огън, само аз ли съм готова да припадна от жега? — попитах. — Или вие сте свикнали с това време?

— Абсолютно не. Все още го мразя — отвърна Ем.

— И аз — добави Грейс.

— Аз съм от Финикс и затова го понасям сравнително нормално — включи се и Корт. — На запад няма много лагери, защото никой не би искал да играе волейбол на 43 °С — кимнах с разбиране. — Родителите ми ме пращат тук за трета година с надеждата, че ще стана по-отговорна или поне ще спра да мисля само за момчета — тя завъртя очи. — Няма как да се случи. Поне тази година не съм точно лагеруващ. Ще бъде готино да се разпореждам насам-натам с по-малките деца.

— Откъде си? — попита Ем.

— От Карл Плейс — отвърнах, докато се радвах на вятъра в лицето си, тъй като минавахме по една от стръмните части на хълма, покрай няколко големи скали. — Това е малък град в Лонг Айлънд, на около петнайсет минути от Джоунс Бийч и на около четиридесет минути от Манхатън.

— Имаш ли си гадже? — нетърпеливо попита Корт.

— Никога не съм имала гадже в пълния смисъл на думата — признах аз, въпреки че се страхувах от реакцията им. Но когато ги погледнах, не видях съжаление или нещо подобно, само разбуден интерес. — Последният ми приятел беше в седми клас, казваше се Боби Шеновски. Предполагам, че се брои за гадже, ако държането на ръце по пътя от класната стая до шкафчето е признак на ходене. Момчетата в училище харесваха повече най-добрата ми приятелка Мал, което е логично, тъй като тя се разбира много добре с тях.

— Какво ще рече, че се разбира добре с тях? — поиска да знае Корт. — Ако едно момче те харесва, то те харесва.

Засмях се:

— Сигурно си права. Ако трябва да съм честна, никога не съм имала нужда от гадже. Аз и Мал правехме всичко заедно. Имахме си групичка приятели, с които всеки уикенд ходехме на кино или на гости с преспиване, или да хапнем някъде. Бях толкова заета, че си мислех, че няма да имам време и за приятел — заобиколих някакво увивно растение, за да помириша няколко диви цветя. — След което една по една всичките ми приятелки си намериха гаджета, докато накрая останахме аз и Мал. След това обаче Мал срещна Марк. Само за няколко седмици всичко се промени. — „А сега…, колкото и да са досадни Маломарк, когато виждам колко са щастливи заедно, тайно се надявам аз самата да си намеря приятел.“ (Това не го казах на глас).

— Гадост — погнуси се Корт. — Мразя момичета, които зарязват приятелките си щом си хванат гадже. Никога не съм го правила.

— Не може да се каже, че ме заряза — настоях аз. Корт скръсти ръце. — Искам да кажа, че… добре де, вече не излизаме чак толкова често, но това е защото са заедно от съвсем скоро, нещо такова…

— Мисля, че с теб доста си приличаме, Сам — тихо промълви Грейс, като клекна, за да завърже връзките на износените си кецове. — Винаги съм била твърде заета с около деветте милиона извънкласни дейности, с които се занимавам, за да ходя по срещи. Но понякога, знам ли — изглеждаше замислена, — може би нямаше да е лошо да разполагах с повече свободно време, за да си имам и приятел?

— Липсва ли ти времето с Мал? — попита Ем.

— Странно ми е, че вече не съм първият човек, на който се обажда — признах аз. — Или тази, с която винаги излиза в петък вечер. Откакто станахме най-добри приятелки в пети клас, правехме всичко заедно. Като казвам всичко, имам предвид точно това. Ако Мал искаше да се пробва с киклайн^[2], аз също се научавах да ритам на високо. Ако Мал изоставаше по испански, аз ходех заедно с нея на допълнителни часове. Просто така работеше приятелството ни. Е, поне досега беше така. Сега първо звъни на Марк. А ако е зает, звъни на мен — не очаквах, че ще кажа толкова неща, но се почувствах добре, като ги споделих.

— Звучи ми сякаш си била нещо като неин лакей — „деликатно“ подхвърли Корт. — Ако Мал каже да скочиш, ти питаш: „колко високо?“ Отказала си се от плуване, започнала си киклайн, чакаш да ти звънне в петък вечер. Изглежда тя е давала тон на приятелството ви?

— Не беше така — възразих. — Просто ви изглежда така, защото ви давам такива примери — приятелството ни не беше такова.

— Все още ли сте близки? — попита Ем и спря за секунда, за да си пийне малко вода. Останалите последвахме примера й. Тук горе беше толкова горещо, струваше ми се, че ще избухна в пламъци. Къде в края на краищата свършва това трасе?

Кимнах:

— Мал не беше доволна, че реших това лято да се пробвам като СВ. Никога не правим, по-точно никога не бяхме правили нищо поотделно и това решение беше необичайно за мен.

— Добро решение — кимна Корт. — Тя заслужава да знае какво е чувството да те изоставят.

— Аз не се опитвам да й го върна — настоях. — Обещах да й… пиша… през цялото време. Все още сме много близки.

Корт беше настроена скептично:

— Ето какво се случва, когато момичетата си хванат гаджета. Просто изчезват. Най-добрата ми приятелка Саша се срещаше с едно момче през последните шест месеца и ми е писнало от изтъкването на тяхната връзка. Имала съм няколко гаджета, но по принцип обичам да си оставям вратички. Имам си правило — „скъсай с всякакви гаджета преди лятото, за да си свободна на лагера“.

Ем се закиска:

— Толкова си лоша, Корт!

Кортни се направи на обидена:

— Каква полза има от лято, прекарано далеч от вкъщи, ако през цялото време си обвързан с някой на хиляди мили оттук?

— Надявам се, че когато срещна момче, което да харесвам наистина много, няма да го зарежа заради някакво си разстояние — заяви Грейс, като се опитваше да изгони пчелата, която се беше присъединила към групичката ни.

— И аз мисля така — съгласи се Ем и бързо се отдръпна, за да избегне евентуален удар от Грейс, която размахваше ръце насам-натам.

— Ем, преди да започнеш да излизаш с някое момче, трябва да говориш с него — закачи я Корт.

Ем ме погледна притеснено:

— Не знам какво ми става, но в момента, в който се окажа до някое момче, просто не знам какво да кажа.

Сетих се за Хънтър:

— И с мен е така. Притеснявам се ужасно много и изгубвам и ума, и дума. Сякаш забравям как да говоря на английски.

— Не забелязах с Хънтър да имате проблеми с общуването вчера — сухо отбеляза Корт.

— Беше толкова романтично! — изчурулика Ем. — Да ти предложи да те носи чак до бунгалото.

Леко се изчервих:

— Алексис го помоли да ме занесе.

— Но той предложи — включи се Грейс, — чух го.

— Не беше нищо особено — бях забила поглед в боровите иглички по земята. Когато погледнах нагоре, останалите възпитатели и стажанти бяха насядали по скалите наоколо и ни чакаха. Най-накрая стигнахме!

— Ето ви и вас! — възкликна Ашли раздразнена. — Толкова се притеснихме. Помислихме, че сте се изгубили, но явно просто сте били бавни.

Габи и няколко други нейни приятелки се подсмихнаха.

— Престанете, момичета! — извика им Алексис. — Не е важно да си пръв. По-важно е да си издръжлив. Както знаете, лагеруващите пращят от енергия, а стажантите трябва да са до тях, а не да ги надбягват.

Искаше ми се да кажа: „Пада ти се, Ашли“, когато видях как самодоволното й лице леко порозовя. Сигурна бях, че не е от жегата. Никъде в брошурата не се казваше, че трябва да съм и бърза. Изискванията бяха да обичам спортните занимания и това е така, но дали съм добра в тях е съвсем друг въпрос. С Ашли засякохме погледите си, но тя се обърна.

— Приготвили сме ви забавно изпитание по пътя надолу — продължи Алексис. — Ще прикрепим всеки стажант към възпитател и стажантите ще трябва сами да ни водите надолу по трасето.

— Но пътеките са няколко — запротестира Корт, — а аз не обърнах голямо внимание на маршрута…

— Стига да сте внимавали за отличителните белези по пътя, както Хитч обясни тази сутрин на срещата, няма да имате никакви проблеми — меко обясни София. — Колкото по-бързо се върнете, толкова по-бързо ще отидете да поплувате или да си вземете нещо студено от стола. Днес заведението черпи. Хайде сега, всички си намерете партньор.

Стоях като вкаменена и гледах как останалите момичета отиват при своите възпитатели. Единственият човек, който познавах малко повече, беше Мег, но тя вече стоеше до Грейс.

— Здрасти! — лъчезарно се усмихна Алексис. — Искаш ли да си ми партньор?

Тъкмо щях да кажа „Да!“, когато чух гласа на Ашли:

— Алексис?

Двете се обърнахме и аз срещнах отровния поглед на Ашли.

— Мислех, че… нали знаеш, татко каза, че… ние ще…

— Знам, Аш — отвърна Алексис, — но този път ще си със София. Аз ще остана със Сам.

Усещах как и трите се надяваме някой да каже нещо.

— Ще се сменя с Ашли — предложих. Забелязах, че Корт ме изгледа сякаш съм полудяла. — Наистина няма проблем.

Ашли стисна устни, но веднага след това възвърна слънчевата си усмивка:

— Всичко е наред! — заяви тя. — Харесвам Софи! Нали така, Софи? — изтича до нея и я хвана под ръка.

Двама по двама, всички поеха надолу по трасето, като оставяха достатъчно разстояние помежду си, за да не може някоя група да следва тази отпред. Алексис избра да сме последни.

— След теб — подкани ме тя, когато дойде нашият ред.

Първата част от пътя беше лесна. Спомних си, че минахме покрай един храст с боровинки, преди да настигнем групата, а след това и покрай дърво, което ми беше заприличало на чихуахуа. Алексис се забавляваше с разсъжденията ми за всеки завой, но като изключим това, не можех да измисля нищо друго, за което да говорим. Чувствах се нервна, докато съм с нея. Сигурна бях, че ако поне малко приличаше на сестра си, Ашли, нямаше да се разбираме. Освен това поради някаква причина продължавах да чувам лукавия глас на Габи и хиленето на Ашли в главата си: „Никога преди не си била на лагер? Лагеруващите ще те изядат с парцалите.“

Алексис първа прекъсна темата за похода:

— Сам, надявам се не си си помислила, че се заяждам с теб задето беше последна — започна тя, като междувременно ме водеше по стръмната пътека без усилие. Аз вече се задъхвах. — Както казах и по-рано, не е нужно човек да е бърз, за да върши тази работа. Достатъчно е просто да я свърши.

— Разбирам — отвърнах, изненадана от милото й отношение. — Със сигурност мога да я върша. Просто ще съм малко по-бавна от останалите. Скоростта не е сред силните ми страни. Затова винаги изоставам.

— Мога да те уверя, че скоростта не е изискване за тази работа — добави Алексис с усмивка. — Имаш достатъчно други качества. Баща ми беше наистина впечатлен от интервюто по телефона.

— Наистина ли? — попитах изненадано. Искам да кажа, че ми беше ясно, че явно му допадам щом ми даде работата, но Хитч винаги звучи толкова грубо, че човек не може да бъде напълно сигурен.

— Абсолютно! — потвърди Алексис. — Ако не беше така, нямаше да те наеме. Доста е придирчив, когато взима на работа възпитатели без предишен опит в лагери, а в намирането на стажанти за свободните места е два пъти по-придирчив. Една от лагеруващите това лято щеше да стане стажантка, но се отказа в последната секунда и татко се беше притеснил, че ще трябва да й търси заместник. Но каза, че препоръките от работата ти като бавачка са първокласни, а и харесва твоя темперамент.

Темперамент, а? Супер.

— Много се вълнувам, че съм тук — признах аз. — Харесва ми идеята, че ще бъда самостоятелна и ще имам толкова много отговорности. Обикновено мама постоянно кръжи над мен.

Алексис се засмя:

— Познавам това чувство. Баща ми сам се грижи за нас от няколко години и самият той се държи много покровителствено. Когато се преместих в общежитието си през първата година в колежа, изведнъж почувствах, че мога да дишам самостоятелно. Майка ми почина преди няколко години — добави тя тихо.

— Съжалявам да го чуя — отвърнах аз, а Алексис сви рамене. — Родителите ми са разведени, а аз съм единствено дете и живея сама с мама. Често й се налага да пътува по работа, а да намира някой да стои с мен невинаги е лесно. Майка ми работи в рекламата. Един от новите й проекти е за някакъв освежител за уста, който се предполага, че може да поддържа дъха на човек свеж (с аромат на мента) за около седмица, само с една глътка.

— Би било доста полезно — засмя се Алексис.

— Много се радвам, че Хитч се съгласи да ме вземе — продължих аз. — Мама трябва да прекара по-голямата част от лятото в Бразилия, Лондон, Хавай и Мексико и разбира се няма как да отида с нея — обясних аз. — А не ми се искаше да оставам с татко. Той има магазин за сувенири в Сейнт Томас, който управлява с новата си съпруга, а точно по време на туристическия сезон само ще се пречкам. Другият вариант беше да ме заточат с баба във вилата й в Бока Ратон^[3], Флорида, но това ми се стори твърде досадно. Освен това, не съм много добра в игрите на зарове.

Алексис отново се засмя.

След това разговорът ни започна да „набъбва“ все повече и повече, като разклатена кутийка със сода. Алексис ми разказа за смахнатия учител по английски, който й преподавал през първата година в колежа. Освен това и двете обичахме да пишем. После пък аз й разказах за откачения ми учител, който ме подлудяваше с опитите да превърне историческите събития, които обсъждахме в театрално представление в час. След това сравнихме любимите си предавания от графата „забранени удоволствия“. Любимото шоу на Алексис беше „Най-смешните домашни видеоклипове на Америка“. А моите — всички по Е!^[4]. И преди да се усетя, бяхме стигнали до последното разклонение на маршрута.

— Сега накъде, Сам? — попита Алексис.

Добър въпрос. По кой път трябваше да тръгнем? Добре, нека помисля. Корт се спъна в един камък, който беше точно по средата на пътя, тогава за пръв път осъзнах, че сме останали последни. Там, където беше камъкът, беше и пътеката, която ни трябваше, за да слезем долу. Отидох до едно от разклоненията и се огледах. Беше поутъпкано и покрито с листа, но никъде не виждах въпросния камък. След това погледнах и към другата тревиста част. Навсякъде имаше камъни.

— Корт се спъна точно тук и си обели лака на палеца на крака, затова знам, че е насам — заявих аз.

Алексис се усмихна широко.

— Права си — отвърна тя и ме потупа по ръката. — Мисля, че започваш да свикваш с нещата тук, Сам.

— И аз мисля така — съгласих се с нескрита гордост в гласа. Със или без опит в лагеруването, имах чувството, че ще се справя.