Джен Калонита
Момичешки клуб (20)

20
Шоуто на талантите

Усетих парфюма на Ашли, още преди да съм я видяла.

— Здрасти — поздрави ме студено, докато очаквахме началото на шоуто зад сцената в театъра на Пайнс. Въпреки че нашият номер беше на запис, а не на живо, Ашли се беше облякла, сякаш ще участва на церемонията по раздаване на Оскарите. Носеше черна мини поличка, русата й коса беше с допълнителни удължения, и дори беше обула първите, които виждах в лагера, обувки с високи токчета. Предполагам, че не е трудно да изглеждаш добре, когато истинската ти стая и гардероб бяха на няколко минути от самия лагер, не на два часа път. Аз, от своя страна, се бях „нагласила“ с дънки и най-хубавата си блузка — розово поло, което беше точно по мен и чехлички с мъниста, които бяха в същата гама.

— С баща ми проверихте ли озвучаването? — нетърпеливо ме попита Ашли.

Никога нямаше да бъдем приятелки, но през последните няколко дни някак си успяхме да сътворим въпросния запис, без да се избием. Всички, които помолихме за интервю казаха „да“ и се съгласиха да пазят тайна, докато не се излъчи филмчето, така че бяхме доста заети. Във всеки случай, достатъчно заети, за да не мисля за Коул.

Успях да избягвам и него, и Хънтър до въпросната вечер. Но напрежението заради това, което щеше да се случи, не спадна ни най-малко. Знаех, че и двамата са от другата страна на завесата, стояха с техните карамелчета и очакваха началото на шоуто, а само при тази мисъл направо ми прилошаваше. След като изгледат видеото, нещата между нас тримата щяха да се променят, надявам се към по-добро.

— Погрижих се за всичко — успокоих Ашли. — Баща ти знае, че първо ще представим клипа и след това трябва да го пуснат. Каза, че сме показали отношенията между лагеруващите по подходящ за деца начин и че няма проблем малките карамелчета да го гледат.

Ашли ме погледна набързо и пак се нацупи:

— Ще се преоблечеш, преди да излезем на сцената, нали?

— Не — отвърнах простичко. — Не всички си носим официалните дрехи.

Погледна ме неодобрително:

— Ще се различаваш адски много от моето облекло, но предполагам, че продуцентът не е нужно да изглежда толкова добре, колкото самата звезда — Ашли приемаше новата си звездна роля доста сериозно. Смяташе се за Даян Сойер^[1], а мен за някаква нисшестояща лична асистентка, която й върши мръсната работа. Набързо си пооправи удълженията и се отдалечи: — Габи! — извика тя. — Габи! Къде си? Имам нужда от бързо освежаване на грима!

Габи дойде, като потропваше с каубойските си ботуши. Беше облечена с къси дънкови панталонки и бяла прекроена мъжка риза, завързана над пъпа. Липсваше й само каубойска шапка.

— НМП? — каза тя, което след няколко месеца прекарани в компанията й, значеше: „Не Може ли да Почакат“ — Излизаме в шест — добави Габи и подхвърли на Ашли една огромна чанта с гримове, която всеки момент щеше да се пръсне, след което я заряза.

Обърнах се, за да не забележи смеха ми и точно тогава го видях. Коул.

Беше зад сцената и разговаряше с три от неговите карамелчета, които също щяха да участват в шоуто. Усетих как дишането ми се учести само при вида му — беше облечен с ризка с къс ръкав и бежови къси панталони на Docker^[2], а косата му беше още по-чуплива. Когато вдигна поглед и забеляза, че го наблюдавам, дишането ми окончателно спря. Някак успях да се накарам да помахам приятелски, въпреки че знаех, че няма да ми отвърне.

Но той все пак ми помаха и дори стигна до там да ми каже „здрасти“. Поради някаква причина отново се почувствах виновна и набързо се обърнах.

— Човек би помислил, че някой, който е спечелил свободата си отново трябва да изглежда по-щастлив — отбеляза Грейс, а след нея вървяха Корт и Ем. Трите бяха облечени точно като Габи, с единствената разлика, че си бяха сложили каубойските шапки. Изглеждаха сякаш ще се състезават в „Мислят си, че могат да танцуват“. А имаха и всички шансове да спечелят. Грейс погледна зад мен и видя Коул. — Не се паникьосвай — посъветва ме тя.

— Когато шоуто приключи, ще имате хиляди възможности да си поговорите — допълни Корт, която гледаше в същата посока като Грейс.

Ем вдиша от инхалатора си:

— Може ли да се тревожим за това след шоуто? — попита. — Не се обиждай, Сам, но в момента едва ходя и говоря, толкова съм нервна.

— Защо? — попитах. — И преди си участвала в шоуто.

— Да, но не с такъв номер — отвърна Ем и подръпна с неудобство завързаната си ризка.

Корт сграбчи стегнатия корем на Ем и я разтърси:

— Кой би заподозрял, че под тениската J.Crew^[3] Ем крие толкова плосък корем? Когато Дилън я види на сцената ще подскочи.

Ем се опита да й запуши устата, а лицето й се обагри в яркочервено:

— Способна съм да убия Габи, задето избра тези костюми.

Въпреки че Ем живееше и дишаше с нейните романи, пълни с любовни триъгълници, предателства и пламенни любовни афери, всъщност разговорите за собствения й интимен живот очевидно я побъркваха.

— А ти, Сам? — смени темата тя. — Готова ли си да натриеш носовете на недоброжелателите?

— Няма никакви недоброжелатели — студено отбеляза Грейс. — Не и сега, след като отборът ми победи във Войната на цветовете и по време на речта си казах на всички в Пайнс, че сме късметлии човек като Сам Монгомъри да е тук с нас.

— Благодаря — отвърнах, — но истината е, че в момента съм само източник на пикантни клюки. Ашли и „връзката ми“ се превърнаха в сензация, достойна за YouTube.

Грейс се ухили:

— Е, предполагам, че някои хора наистина говорят за теб. Всички искат да знаят за какво ще става дума във филма.

— Аз също! — възкликна Корт. — Не може ли да ни кажеш? Ние сме ти приятелки!

Засмях се:

— Обещах на Ашли, че няма да обелвам и дума преди голямото представяне.

Лентата ни беше толкова потайна, че дори Хитч се съгласи да не я пускаме по време на репетициите. Ашли поиска да бъде така, за да може хората да говорят за това. Аз самата исках да е така, за да може последното ни интервю да бъде излъчено за пръв път пред всички в лагера. Просто се надявах, че постъпвам правилно.

— Не мога да повярвам, че ти и Ашли имате обща тайна — удиви се Ем.

— Както би попитала Габ „да не сте НДП?“ — пошегува се Грейс.

— Не мисля, че за в бъдеще ще правим други съвместни продукции — отвърнах, докато наблюдавахме Ашли, която инструктираше едно от кексчетата, на което беше поверено осветлението. — Но тази се получи доста добре. Така мисля. Надявам се — въздъхнах. — От нея зависят доста неща.

— Точно затова трябва да ни кажеш за какво става дума! — оплака се Корт. — Щом ще използваш камерата, трябва да обясниш какво ще има на касетата. Нали не предвиждаш Ашли да се присъедини към the sleepaway girls?

— Няма начин! — възмутих се аз. — Това си е само наша територия. Като стана дума, ако придумаме Мег да ни върне камерата за постоянно, можем да запишем нещо като финал, преди да си отидем вкъщи. Засега твърди, че мога да задържа камерата само заради шоуто на талантите.

— Хайде да вървим — гласът на Грейс трепереше. — Изобщо не мога да мисля в момента.

— А трябва — отбеляза Корт. — Остават само няколко дни.

— ДОБЪР ВЕЧЕР, ЛАГЕРУВАЩИ! — чух Хитч да вика през мегафона си. Току-що се бе качил на сцената. — Бих искал да приветствам всички вас на ежегодното Шоу на талантите! — избухнаха аплодисменти. — Първи ще представят своя номер, момчетата от 6Д с техния ремикс на Франк Синатра!

— По-добре да заемаме позиции — Корт инструктира момичетата. — Ние сме следващите.

— Успех — пожелах им, докато едно момиче до нас избухна в сълзи, защото постоянно объркваше стъпките на танца Bazooka Gum^[4]. След представянето на Хитч, всичко зад сцената се превърна в един малък ад. Потърсих с поглед Коул, но него го нямаше и не знаех къде може да е отишъл. Да се надяваме, че е седнал в публиката, където му беше и мястото.

Залата беше доста променена от деня за лов на възпитатели. Повечето от номерата изискваха някакъв декор, направен от картон или шперплат, който да може да бъде изнесен на сцената точно преди самото изпълнение. Обстановката не беше толкова професионална, колкото тази, с която бях свикнала в представленията на гимназия Карл Плейс, но основната причина за това бяха многото участници. Всички можеха да отидат на прослушването — от карамелчета до стажанти (възпитателите също бяха подготвили свои представления, но не беше нужно да минават през прослушване) — затова нивото на сръчност варираше в зависимост от възрастта. Някои от карамелчетата не направиха нищо повече от това да нарисуват големи, криви цветя на огромни листа, които забодоха с карфици по завесите.

След като момчетата от 6Д заеха сцената, шоуто така погълна вниманието на всички, че аз почти нямах време да се паникьосвам. Представлението на нашето бунгало беше невероятен хит и получи най-много аплодисменти. Не бях сигурна обаче, дали беше заради палавата хореография на Корт или заради костюмите, които бе избрала Габи. Но което и от двете да беше, Ашли умираше от яд, че са се представили перфектно без нейна помощ. Момченцата на Коул изпълниха сладурски магически трик, като извикаха г-жа Морбери на сцената, за да я разрежат наполовина, което предизвика много смях.

Момичетата от 8А изтанцуваха някакъв хула-хула танц, предполагам като репетиция за предстоящото събитие на същата тематика. Някои от кексчетата бяха сформирали рок група и свиреха на инструменти, които бяха изненадващо добре настроени. Но най-големият хит на вечерта беше, когато някои от момчетата възпитатели и стажанти се качиха на сцената, за да направят караоке версия на една песен на Джонас Брадърс, която им беше писнала цяло лято (защото момичетата не спираха да я пеят). Мислех, че Корт ще припадне, когато Донован изпя частта на Джо. След като момичетата стажантки, с изключение на тези, чиито представления вече минаха, свършиха със своя скеч на тема „какво правят възпитателите в свободното си време“, най-накрая дойде нашият ред с Ашли.

— Последните участнички са Ашли Хитчънс и Саманта Монгомъри — ентусиазирано ни представи Хитч. Единствено той бе виждал записа. Спомням си, че едва не умрях, когато трябваше да седя до него, докато го гледа. Не би ни позволил да го пуснем без одобрението му дали става за малките карамелчета. Надявах се поне да не каже на майка ми. С Ашли го спипахме да говори с нея по телефона, когато се отбихме до офиса, за да му покажем лентата и ми се стори, че и на двете ни се доповръща, когато го чухме да й обяснява с какво нетърпение очаква срещата им. Само преди две седмици Хитч пътува до Ню Йорк в почивния си ден, за да се види с мама в града за постановката „Мамма миа!“ на Бродуей. Мама постоянно ми повтаряше колко чудесно са си прекарали.

— Нека ги посрещнем топло! — подкани Хитч тълпата, докато Ашли и аз се качихме на сцената, а хората ни аплодираха. Аудиторията кънтеше. Огледах се за Коул и го забелязах да стои сред поверениците си. Хънтър беше на противоположният край на реда. Виждах го за пръв път след печално известната ни целувка, а насиненото му око се беше пооправило, но все още розовееше.

— Много си секси, Ашли! — извика някой.

— Давай, Сам! — дружно подвикваха приятелките ми и заглушаваха подсвиркванията. Бяха още с костюмите си и стояха в задната част на залата, до Мег.

Хитч ни подаде по един микрофон и се усмихна. С Ашли бяхме решили, че е добра идея да представим видеото, преди да го излъчим. Взех микрофона. Страхувах се, че ще го изпусна, защото ръцете ми се потяха ужасно. Ашли заговори първа:

— Здравейте! Аз съм Ашли — уверено започна тя. — Предполагам, че тук няма човек, който да не е чул какво стана между мен и Сам миналата седмица — погледна към мен с очакване. Няколко човека се изсмяха.

Поех дълбоко въздух и опитах да не мисля за това колко съм нервна:

— И затова за никой не е изненада, че аз и Ашли не се харесваме — чух някакво хилене. — Когато с Ашли измисляхме представянето решихме, че ще е най-добре да заложим на силните си страни. Все пак научих по трудния начин, че честността е най-добрата политика.

— Едва издържаме да стоим в една и съща стая — съгласи се Ашли и предизвика още повече смехове. — Да не говорим за това, че трябва участваме заедно в Шоуто на талантите.

Огледах публиката и забелязах много усмивки. Действаше:

— Затова ни хрумна тази идея — продължих, докато зад мен се спускаше екрана за прожекции. — Това е филм, който сме нарекли: „Истинският живот на лагеруващите в Пайнс“ — последваха още смехове. — Той разбира се включва истинската причина за потопа, който причиних в столовата — сега вече се заливаха от смях.

— Облегнете се спокойно и се насладете — нежно подкани Ашли. — Сам и аз, или трябва да кажа само аз, тъй като аз съм звездата във филма, ще съм на разположение за раздаване на автографи след шоуто, преди да ни откраднат от MTV и повече да нямате възможността да се приближите до антуража ни.

След като двете подгряхме публиката, застанахме от двете страни на сцената, докато течеше десетминутното филмче. Бях много развълнувана и постоянно се отпусках ту на единия, ту на другия си крак. Нямаше връщане назад и аз бях само на осем минути от това да се чуя как разкривам най-интимните си чувства пред публика.

Първите няколко секунди бяха фокусирани върху Ашли, която бе облечена в костюм и предаваше от езерния бряг. Тя представи темата и обяви, че ще се опита да направи експозе на живота в лагера Пайнс. Ашли настояваше задължително да интервюира момчето, по което си пада — Патрик, за ежедневието на един възпитател. Освен това успя да говори и с всяко готино момче в лагера и добави откъс, в който Донован и Гавин обясняват безопасността при плуване. Предизвика смях, когато разпита г-жа Морбери за това кой получава най-много поща в лагера (очевидно това беше Дилън, гаджето на Ем, чието голямо семейство два пъти седмично го заливаше с колети и картички), и тотално взриви публиката с интервюто с Бийвър, който показа пред всички тайните съставки на прочутите си макарони със сирене (оказа се, че са просто Kraft^[5] с малко галета и поръсени с настъргано сирене пармезан).

— Публиката го приема страхотно — сръчка ме Ашли с лакът, когато започна частта с любовните триъгълници. Беше нещо като кой кой е за всички известни двойки в лагера (тези, които нямаха нищо против да бъдат разкрити). Най-смешната част беше, когато Ашли показа снимка на Хънтър и каза: „А по този си падат всички в тази стая — включително г-жа Морбери!“ — погледнах към Хънтър. Дори той се разсмя.

От този момент нататък дадох в близък кадър почти ангелското лице на Ашли:

— И сега дойде моментът, който всички очаквате. Подробностите около сагата Ашли/ Сам, заради която пострада столовата. За да разберете напълно какво точно се случи, смятам, че ще трябва да си поговорим със самата Сам.

Нервно погледнах към Коул. Наблюдаваше екрана с интерес. Сърцето ми биеше по-силно, отколкото когато стоях до него. Ако Мал беше тук, а тя знаеше какво се готвех да кажа, щеше да бъде поразена от краткия ми, но паметен изблик на смелост.

Тълпата се смълча, когато на екрана се появих аз и седнах на леглото на Ашли. Всъщност се показвах за пръв път през десетминутното видео. За тази част поставихме камерата върху няколко книги, Ашли стоеше с гръб към нея и ми задаваше въпросите.

— Е, Сам — започна Ашли, като четеше от записките си, — разкажи ни какво те накара да се развилнееш в столовата? — тълпата се разсмя.

Оставих Ашли да зададе въпроса по този начин, защото щеше да бъде по-смешно. Освен това знаех, че ще е едно от малкото неща, които ще каже Ашли през следващите две минути. Сега беше мой ред:

— Бях ти ядосана — започнах, — защото каза на момчето, което харесвам, че си ме видяла да се целувам с друг — от публиката долетяха подсвирквания.

— Защо това те притесни, щом се оказа истина? — задълба Ашли.

Поеми дълбоко въздух. Поеми дълбоко въздух. Ето започва се:

— Защото не беше вярно — обясних. — Да, ти ме видя да се целувам с друго момче, но всъщност той беше този, който ме целуна.

Погледнах към Коул, който бе навел глава и не виждах лицето му. Хънтър се беше снишил на седалката си и също не го виждах.

— Отидох до бараката с лодките, за да намеря момчето, което харесвам и да му призная чувствата си, но това се случи по време на играта Познай възпитателя и аз сбърках костюма му. Оказа се, че съм споделила чувствата си с друг човек — този, който ме целуна. След това се чувствах ужасно виновна. Трябваше да го отблъсна, но бях шокирана. Не го бях очаквала и не успях да реагирам.

Едно или две момчета още подсвиркваха незряло, но останалата част от залата беше потънала в тишина. Или беше това или просто не чувах нищо заради пищенето в ушите ми. Погледнах нервно към Хънтър. Отново гледаше към екрана, но лицето му не изразяваше никаква емоция.

— Ако можеше да кажеш едно нещо на момчето, което харесваш, какво щеше да бъде то? — попита Ашли, която се опитваше да звучи като сериозен журналист.

Видеообразът ми въздъхна:

— Бих казала на момчето, което харесвам, колко съжалявам за това, което се случи и как никога не съм имала намерение да го нараня. Надявах се онази нощ да ме целуне той, а не другият.

С всяка секунда лицето ми се изчервяваше все повече и повече. Исках да погледна към Коул, за да видя изражението му, но сега се страхувах от реакцията му.

— Щях да кажа истината на момчето, което харесвам на следващия ден, но се забърках в нещо и трябваше да изчакам цял един ден преди да го видя. Когато това време дойде, се оказа, че ти вече си му съобщила и той просто не пожела да изслуша моята версия за случилото се — добавих.

— И точно тогава полудя — запълни мълчанието Ашли.

— И точно тогава се ядосах — уточних. — Ти ми беше набрала поради други причини, които няма да обсъждаме сега и за да ми го върнеш, каза на момчето, което харесвам, своя собствена версия за случилото се. Толкова се ядосах, че те нападнах.

— Заля ме с портокалов сок и съсипа новата ми блузка — обвини ме Ашли.

— Така е — съгласих се. — Бях толкова ядосана, че грабнах първото нещо, което ми попадна и го хвърлих по теб. И оттам се получи нещо като ефекта на снежната топка.

— И ти провали закуската — добави Ашли.

— Искам да се извиня за щетите, които нанесох. Не трябваше да се държа толкова незряло. Това не е примерното поведение за една стажантка и съжалявам, че разочаровах както старши възпитателите си, така и малките ми карамелчета. Лятото прекарано в Пайнс беше едно от най-хубавите в живота ми и тук срещнах страхотни приятели. Освен това си паднах и по едно невероятно момче — добавих и дори на камерата се виждаше как съм се изчервила — и се чувствам ужасно, че го нараних с тази случка.

Ашли се обърна с лице към камерата и се усмихна лъчезарно:

— Е, това беше. Една история за любов, предателство и изключителна глупост. И всичко това се случи на Сам Монгомъри в рамките на един-единствен ден — добави с усмивка. — За „Истинският живот на лагеруващите в Пайнс“ предава Ашли Хитчънс. Можете да научите повече за проектите ми на страницата ми в MySpace.

Клипчето завърши, екранът стана черен, а светлините в залата се включиха. Реакцията изобщо не закъсня. Лагеруващите аплодираха лудо. Погледнах към Ашли, която сияеше. Побърза да слезе от сцената, за да поздрави почитателите си.

След няколко секунди ме сграбчи Корт:

— Не мога да повярвам, че заяви пред целия лагер, че харесваш Коул — извика в ухото ми. — Е, вярно е, че не спомена името му, но всички знаеха за кого говориш. Толкова се гордея с теб. Как се чувстваш? Добре ли си?

— Паникьосана съм — признах, — но се радвам, че го сторих.

Ем, Грейс и Мег бяха следващите, които ме поздравиха. Алексис ме прегърна за добре свършената работа и ми каза, че се гордее, че съм нейна стажантка. Дори едно момиче от 8А ме поздрави за това, че съм един от малкото хора в лагера, които си оставали истински за нея, каквото и да значеше това. Толкова много хора дойдоха да говорят с мен за записа, че ми се зави свят. Когато тълпата започна да намалява отидох зад сцената, за да си взема филмчето от Хитч. Нямаше жива душа.

— Сам?

Обърнах се. Коул стоеше само на няколко фута от мен.

— Здрасти — казах неловко.

Да кажеш на някое момче, че го харесваш на запис е далеч по-лесно от това да му го кажеш на живо в очите.

Той се приближи с още няколко инча:

— Здрасти — отвърна Коул и забелязах, че се усмихва. Усмихваше ми се. — Исках да те поздравя за гениалното филмче. Мисля, че може да бъдеш следващия Скорсезе.

— Благодаря — успях да промълвя. Коул се взираше в мен и ми беше трудно да кажа, каквото и да било. Не си спомням да съм се чувствала толкова нервна пред него. Но това все пак е първият път, когато говорим от… откакто се случи всичко.

Коул пристъпи още по-близо. Ако протегнех ръка, щях да го докосна. Но не го направих. Взирах се в очите му с надеждата, че ще се успокоя. Но не се получи. Треперех като лист на дърво през ветровит следобед. Очите на Коул бяха толкова ясни; можех да се гмурна в тях и да остана вечно там.

— Нужна е доста смелост, за да направиш такова нещо — отбеляза той.

— Трябваше някак да ти докажа, че казвам истината — обясних аз — и трябваше да го направя, докато си в публиката — въздъхнах. — Бях напълно честна, когато казах, че съм искала да целуна теб.

— И на мен ми се искаше да бях аз — каза той с усмивка. — Затова ударих Хънтър. Веднага след това съжалих, но Хънтър не се разсърди. Каза, че го е очаквал. С него изгладихме нещата, но не мисля, че повече ще се доближи до теб това лято — усмихна се Коул. — Оттогава те спомена само веднъж — каза ми, че харесваш мен, а не него и че ако съм бил умен, съм щял да го осъзная и да ти простя. Всъщност планирах да говоря с теб след шоуто тази вечер.

— Значи ми казваш, че съм признала истинските си чувства към теб пред целия лагер, а не е било нужно? — изперках.

— Горе-долу — Коул се усмихна толкова сладко, че ми се прииска веднага да го целуна. Искаше ми се. Наистина ми се искаше, но не можех да си помръдна краката. Бяха като запоени за надраскания, лепкав под.

Коул пристъпи още по-близо. Вече бяхме толкова близо, че чувствах дъха му:

— Значи ти съжаляваш и аз съжалявам, че не ти дадох шанс да ми обясниш. Аз ти признах, че те харесвам и ти си призна, че ме харесваш. Предполагам, че остава да направим само още едно нещо.

Затаих дъх:

— Какво? — попитах пресипнало.

— Мисля, че е време да целунеш правилното момче — прошепна и хвана брадичката ми с ръка.

Когато устните на Коул се впиха в моите, веднага усетих разликата. Устните му бяха меки и пасваха на моите като любимия ми чифт кожени ръкавици на Долче и Габана. Усещането в устата ми беше същото, както когато в устата ми има прекалено много желирани мечета наведнъж — гъделичкащо и сладко. И ми се искаше още.

Когато най-накрая си поехме въздух, Коул каза:

— Е, как ти се стори?

— Мисля, че ще свикна с това — признах.

— Добре — усмихна се Коул.