Джен Калонита
Момичешки клуб (13)

13
Да поиграем…

Кухненският грил се запали. Неприятно, но аз изпитах тайно задоволство.

Бързо разбрах, че хората не идват в лагера заради храната, особено когато през повечето вечери сервират бургери или хотдог. В нощта на пожара (който беше толкова сериозен, че се наложи да се вика пожарната) Габи беше дежурна в кухнята. Според слуховете била толкова заета да флиртува с Гавин, че забравила да махне няколко бургера от грила. Стори ми се, че на Бийвър му се искаше да изпържи Габи за вечеря.

Слава богу, щетите не бяха толкова сериозни. Хитч каза, че кухнята ще работи на следващия ден. А тази вечер поръча пица за целия лагер. Истинска пица. Не онези малките и замразени, които имаха вкус на картон. Докато чакахме, по-малките лагеруващи гледаха филм в залата, а някои от свободните по-големи лагеруващи и възпитатели играеха на различни игри на голямата ливада. Слънцето най-накрая се спусна зад дърветата, времето стана далеч по-поносимо, но все още не беше тъмно, затова комарите продължаваха да кръжат наоколо. След като Алексис ме убеди, че няма нужда от помощта ми с малките карамелчета в залата, реших да поиграя „Плени флага“ с приятелките си. Играта доста ми допадна, най-вече защото не изискваше да хвърлям или да ловя топка. Всичко, което трябваше да правя, е да бягам.

Корт някак уреди аз, Ем и Грейс да участваме в една и съща игра с Донован, Дилън, Коул и Тим.

Да играя в отбора на Коул първоначално ми изглеждаше чудесна идея, но когато играта започна, открих, че е ле-е-еко разсейващо. Точно предишната вечер Ем и аз отново се побърквахме на тема играта „Познай възпитателя“. Корт ни каза, че трябва да охладим страстите.

— Толкова е лесно — започна тя, — отивате при тях, казвате им и си сваляте маските за по една целувка! — Великолепна идея, ако на човек му стиска, а аз започвах да си мисля, че на мен не ми стиска. Ако не беше така, досега щях да съм споменала на Коул за лагерните танци. Не го направих. Проблемът беше, че не можех просто да избълвам: „Коул, харесвам те“. Само като го погледнех в очите и се замайвах.

— Корт? Ехо, Корт? — Донован размаха ръка пред лицето на Корт. По гръдния му кош се стичаха струйки пот. Донован и Хънтър, които също играеха с нас, си бяха свалили тениските преди около двайсет минути и си бяха завързали престилките на противниковия отбор около кръста.

— Ей, вие там, гледайте нагоре. Нали не искате да ви хванат!

— Няма да е добре да ни хванат — промълви Корт в нещо като транс. Никога преди не я бях виждала да се държи така. Грейс я настъпи по крака и тя извика: — Това пък за какво беше?

— Ще се стегнеш ли най-после? — разгорещено прошепна Грейс. — Там вътре ни избиват, докато ти си твърде заета да зяпаш плочките на Донован — след това изгледа Ем кръвнишки. — Ако още веднъж кажеш, че е просто игра, ще отидеш в собствения ни затвор.

— Вижте кой пак се е разгорещил прекалено — отбеляза Корт. — Грейс, спомни си: Не е нужно да печелиш всеки път. Просто се забавлявай.

— А ти обеща да не се упражняваме чак толкова много за Шоуто на талантите, че чак да ме болят прасците — оплака се Грейс. — Не мога да си позволя да съм изтощена преди Войната на цветовете. Какво ще си помислят тези дечица, ако загубя днес? Може да решат, че не съм достоен капитан за Войната на цветовете.

Корт я застреля с нейния сигурно-се-шегуваш поглед:

— Със сигурност ще те изберат за капитан! А освен това, тренировките се отплащат, нали? Номерът ни е страхотен. Дори Ашли не можа да пусне някоя хаплива забележка след репетицията.

Решихме да продължим с „These Boots Are Made For Walkin“^[1] и се получаваше добре. Взехме на заем няколко чифта каубойски ботуши от театралното ателие, които да използваме за репетициите. Учителят по актьорско майсторство сподели, че от години никой не е правил нищо на уестърн тематика.

— Все още нямам доверие на Ашли — тревожеше се Грейс. — Няма да остави нещата така. Тя и Габи ще ти го върнат по някакъв начин, Корт. Вече знаем за враждата им със Сам, а сега и с теб.

— На мен ли го казваш — промърморих аз. Честно, поведението на Ашли беше единствената горчива нотка в това прелестно лятно изживяване. Мал вече не ми липсваше (особено откакто аз не й липсвах достатъчно, за да ми праща още записи). Вече имах цял куп нови приятели. А това, че бях стажантка ме караше да се чувствам по-зряла. Но поведението на Ашли, както и коментарите й вече се изтъркваха. Не знаех колко още мога да издържа.

Коул дотича при мен. Бях малко разочарована, че не се присъедини към другите момчета, които си свалиха тениските.

— Защо сте толкова умърлушени?

— Защото губим! — оплаках се. — Петима от съотборниците ни са в затвора и някой от другия отбор изглежда е взел на мушка мен и Корт.

— Права е — съгласи се Грейс. — Трябваше да ги спасяваме от затвора вече шест пъти.

Разтрих насинения си лакът. Чувствах се все едно играя футбол, не някоя неангажираща лагерна игричка. Всеки път, когато пресечах разделителната линия ме улавяха. С Корт беше същото. Всеки път, едни и същи две едри кексчета. Искаше ми се да обвиня Ашли, но тя дори не участваше в играта. Не съм я виждала, откакто изгасиха пожара, който Габи предизвика.

— Не ми пречи — въздъхна Корт. — Донован винаги ми идва на помощ, когато падна.

— Това е чудесно, Корт, но моята обшивка почва да се пропуква — погледнах злобно към другия отбор. — Онези двамата са — посочих към двете кексчета, които бяха покрити с кал и петна от тревата. — Те дори не се опитват да пленят флага. Искат само мен и Корт.

— Наистина прекаляват с блъскането — съгласи се Коул. — Искате ли да поговоря с тях? — поклатих глава. — Сигурни ли сте, че нападат точно вас? Изгубихме Колин и Джойс в последния кръг. Може би просто не сте много добри — той се усмихна дяволито и усетих как сърцето ми сякаш прескочи удар.

— Твърде добра съм! — казах в своя защита. — Може би ако обръщаше повече внимание на тези кексчета, вместо да ми подаваш грешни сигнали, Джойс и Колин нямаше да са в затвора — опитах да не се изсмея. Коул постоянно крещеше неща от рода на: „Сам, четирсет и осем, двайсет и две — върви на ляво!“ или „Сам, започни операция «Буреносен щит»!“ Нямах представа какво беше буреносен щит, но така или иначе ме разсмиваше.

— Опитвам се да разсея противниците — възрази Коул. — Те не знаят, че командите са фалшиви — лицето на Коул беше потно и на челото му имаше голямо кално петно, за което не му споменах. Така изглеждаше по-сладък.

— Приключихте ли с писането на речта си на пораженци вече? — извика Хънтър иззад разделителната линия.

— Господи, изглежда добре — прошепна ми Корт. Хвърлих бърз поглед на Коул. Не исках да чуе коментарът й. Вече бях достатъчно докачлива на тази тема, защото той си мислеше, че преследвам Хънтър. Хънтър наистина изглеждаше добре, трябваше да призная. Беше ли нормално да си го мисля? Беше подпрял ръцете си на бедрата, а по целите му бели шорти имаше петна от тревата и пръски кал по гръдния кош.

— Вие сте тези, на които им трябва молив и хартия, приятелю — извика Коул в отговор.

Не съм сигурна, че повярвах на заплахата.

Донован се присъедини към групичката ни и постави ръце върху раменете ми и тези на Корт. След това Коул направи същото с мен и Грейс. Всичко, за което можех да мисля, беше, че Коул ме докосва.

— Отбор, забравете за флага — инструктира ни Донован. — Имаме нужда от мъжка сила. Коул и Сам, искам вие да отвлечете вниманието на някои от момичетата, докато Корт и аз пробягаме до затвора, за да върнем някои съотборници. Грейс, хвани, колкото се може повече хора. Останалите, дръжте Хънтър и кексчетата в кръг. Поставихме ръцете си една върху друга в кръга и нададохме бойния си вик („Кръв или умри!“, което за мен нямаше никакъв смисъл, но предполагам, че си е нещо момчешко).

— Не се притеснявай — успокои ме Ем. — Ако тези момчета отново те подгонят, ще ги вкарам в затвора, за да не се притесняваш за тях повече.

— Ще ти помогна — предложи Дилън. Ем се паникьоса и извади инхалатора от джоба си. Изкашлях се силно. Грешен подход — исках да й кажа. Слава богу, Ем изглежда схвана намека.

— Благодаря, малко помощ няма да ми е излишна — срамежливо отвърна тя.

— На мен също — извика Грейс. — Знам, че съм бърза, но понякога се обърквам, когато ме пазят толкова много хора — погледна към Тим с крайчеца на окото си.

— Аз съм с Донован — обяви Корт, преди да изтича до него.

— Готова ли си, партньоре? — сръчка ме Коул.

— Готова съм, сър! — козирувах. Погледнах към полепналата за земята кална трева и вперих заплашителен поглед в двете момчета, които продължаваха да ме преследват. Помислих си: „Покажете какво можете!“. Покажете ми. Бях решена този път да не падна.

— Продължаваме играта — извика Донован и започнахме.

Сцената ми напомни за филма „Гладиатор“. И двете страни започнаха да се приближават една към друга и да крещят. Калното поле, вече кишаво от снощния дъжд, се разплиска навсякъде щом и двата отбора пресякоха линията.

Предполагаше се, че затворниците трябва да са тихи, но и от двете страни се чуваха виковете на съотборниците ни. Коул беше бърз, затова вече беше няколко крачки пред мен. Едно момиче се хвърли към него, но той успешно се отскубна от нея.

Затворът беше точно пред мен и вече виждах флага. Момиче с червена престилчица го размахваше неуморно. Знаех, че не трябва, но бях сигурна, че ще успея да я достигна. Втурнах се и бях много близо. Може би този път онези момчета няма да ме подгонят. Досега щяха да са ме повалили, ако…

ОХ-Х-Х! За един миг бях премазана на земята и усетих как калта опръсква синята ми престилка и бялата тениска. Гадост! И двата крака ме боляха и можех да се закълна, че гърбът ми изпука, когато паднах. Чух Донован да вика „тайм аут“. От позицията си на земята виждах Корт на метър от мен. Донован й помагаше да се изправи. Веднага разбрах, че бяха същите две момчета, които ни събориха и предния път. Опитах се да остана спокойна. Аз бях стажантка, а те лагеруващи. Не можех да им се разкрещя, но бях ядосана:

— Момчета, знам, че се вживявате доста в играта, но мислите ли, че е време да престанете да ме събаряте? — попитах един от тях, докато чистех панталонките си. — В играта за пленяване на флага не се събаряме. Предполага се, че трябва да ме хванете, не да ме убивате.

Едното момче сви рамене и се усмихна на приятеля си:

— Просто си играем играта.

Коул пръв стигна до мен:

— Добре ли си? — попита ме и аз кимнах. Той се обърна към двамата лагеруващи: — Момчета, карайте я по-спокойно с нея, става ли? Това е просто игра — след това Коул се обърна разтревожен към мен: — Сигурна ли си, че нямаш нужда от лед? Къде те боли? Можеш ли да си движиш коляното?

— Коул, добре съм — честна дума.

Изгледа ме скептично:

— Няма да участваш в следващата игра. Не трябва да тичаш.

— Ще играя — заявих и имах предвид точно това.

— Ако си се наранила някъде, трябва да ми кажеш сега — той нежно докосна рамото ми и ме полазиха тръпки.

— Уау! — Корт стоеше зад мен. — Коул ти е като личен бодигард — прошепна тя в ухото ми.

Да го гледам как ме защитава си беше доста готино.

— Не е ли страхотно да те ранят? — попита тя и скръсти ръце. — Донован ми помогна да стана. — От ръката й капеше кръв.

— Корт, ти кървиш! — извиках.

Тя посочи крака ми:

— Ти също. Ако продължат да ни смазват така, няма начин да можем да репетираме утре, а имаме нужда от още няколко тренировки преди прослушването.

— Мисля, че трябва да отидеш до сестрата — каза ми Коул.

— Коул, това е само малка драскотина — отвърнах, — наистина съм добре.

— Всичко наред ли е тук? — попита Хънтър.

— Ще продължаваме да следваме правилата на играта, нали момчета? — предупреди кексчетата Коул. — Без събаряне на земята.

— Какво си мислите, че правите, бе, момчета? — попита Хънтър със строг тон. — Веднага престанете или сте вън от играта и ще трябва да ви отпиша. Ясно?

Двамата лагеруващи смънкаха нещо като „разбрано“ и се върнаха на местата си. Не можех да спра да ги гледам. Шепнеха си нещо един на друг и гледаха към гората, която се намираше до игралното поле. Какво ли бяха намислили?

Нямах възможност да разбера. Върнах се на мястото си точно навреме, за да започне играта. В последния кръг върнахме един от нашите кексчета и сега бяхме с човек повече. Този път Грейс прелетя край мен на път да освобождава още хора. Тим беше до нея и я чух да иска помощта му. Корт беше като сянка на Донован, а Ем и Дилън бяха екип. Насочих се право към затвора, следвайки Коул по петите. Хънтър изскочи точно пред мен. За секунда спрях, защото ме обзе пълна паника. Опитваше се да ме улови, а аз не исках да го прави.

— Моя си, шампионе — изръмжа Хънтър.

— Сам, БЯГАЙ! — Коул изблъска Хънтър от пътя ми. Изместих се точно, когато Хънтър се протегна, за да ме сграбчи. Хънтър тръгна да преследва Коул и остави затвора без пазач. Сега беше моят шанс. По-близо, по-близо… Усетих някой да се докосва до престилката ми, но продължих. Още само метър и щях да спася Колин и Джойс и…

БУМ! Пак бях на земята.

Сигурно се шегувате! Усетих болката да пронизва левия ми крак. Този път се нараних и бях бясна. Погледнах коляното си, което беше покрито с мръсотия и шуртяща кръв. Огледах се за Корт. Тя лежеше на земята на няколко метра от мен. Донован се наведе над нея. Тя каза нещо, което не успях да чуя и той й помогна да се изправи. Двамата тръгнаха към нас и забелязах, че Корт накуцва.

Знам, че бях стажант възпитател и че трябва да давам пример, но това беше нелепо:

— Момчета, вече говорихме за това — извиках недоволно. — Какво си мислите, че правите?

— Сам, кървиш ужасно силно! — притесни се Ем.

— Мисля, че Корт си е изкълчила глезена — съобщи Донован, докато й помагаше да дойде при нас.

Момчетата не казаха нищо. Дотичаха Коул и Хънтър. Грейс, Ем, Дилън и Тим бяха точно зад тях. Започна да се събира тълпа.

— И двамата сте вън от играта — заповяда Хънтър. — Ще говоря със старши възпитателите ви и ще пропуснете днешните и утрешните занимания. Върнете се в бунгалата си и чакайте инструкции.

Не изглеждаха особено разстроени. Един от тях дори изглеждаше сякаш ще се изсмее.

— Мислиш ли, че ще можеш да ходиш? — чух Донован да пита Кортни.

Тя кимна:

— Приятелките ми ще ми помогнат.

— Мисля, че трябва да те заведа при сестрата, Сам — каза Коул. — Не можеш да ходиш с това коляно — изглеждаше толкова угрижен. Въпреки че кървях, тайничко се радвах.

— Благодаря — казах задъхано. Представих си как Коул ме носи през гората.

— Момичетата могат да ви помогнат с Корт да стигнете там, нали шампионе? — попита Хънтър. Сложи ръка на раменете ми. Беше топла и потна. Отдръпнах се.

Погледнах към Коул и осъзнах, че ме гледа. Може би искаше да види как ще реагирам на действията на Хънтър? Нямаше нужда да се притеснява.

— Изглежда ще дойда да те видя по-късно — каза ми Коул.

Грейс помогна на мен, а Ем обгърна с ръка Корт. Закуцукахме далеч от полето. Не болеше чак толкова много, но кръвта се бе стекла в чорапите ми и съсипваше кецовете ми „Пума“.

Бяхме на половината път от кабинета на сестрата, когато Ем спря:

— Момичета, усещате ли какво става тук?

После заведе Корт до най-близкото дърво, откъдето се виждаше, че е започнала нова игра на „Плени флага“. Корт започна да ръкомаха развълнувано и ни извика с Грейс. Надникнах над рамото й и точно тогава всичко ми светна.

— Ашли и Габи стояха отстрани и разговаряха с двамата, които ни събаряха с Корт — всички се смееха! Това не беше случайно.

— Мъртви са — изръмжа Корт, сякаш всеки момент щеше да издиша пламъци.

Групичката ни направи всичко възможно, на което бяхме способни в това положение, за да ги изненадаме.

Ашли ни видя и сръчка Габи, но двете момчета изглеждаха нервни. Преструваха се, че наблюдават играта. Ашли, от друга страна, изглеждаше готова за скандал:

— Здрасти, госпожички. Какво става? — погледна към коляното ми. — Ах, да не би някой да те е наранил? Много жалко. Ужас, дано това не попречи на прослушването за Шоуто на талантите. Няма да го преживея, ако вие двете не участвате. Ако това се случи, може би ще трябва да се върнем на моята идея.

— Ти си отвратителна! — кипна Корт. — Накарала си онези да пребият Сам и мен, за да не направим моя номер за прослушването? Можеше да пострадаме наистина сериозно!

— Не съм казала, че съм била аз — невинно отрече Ашли. — Само споделям, че ще е много жалко, ако това попречи на прослушването, което най-вероятно ще се случи. Като гледам крака на Корт, май е изкълчен — Габи се превиваше от смях.

Кръвта ми закипя заради подигравките им.

— Писна ми от това. Трябва да отидем при Хитч — заявих на приятелките си.

Ашли се разсмя още повече:

— На кой си мислиш, че ще повярва, Сам? На теб или на дъщеря си? И дори не се опитвай да се оплакваш на сестра ми. Тя може и да те харесва, но ние все пак сме семейство. Всичко, което ще постигнеш, ако го разтръбиш, е сама да си навлечеш неприятности — погледна към коляното ми. — Момичета, по-добре побързайте. Не ми се ще Сам да изцапа с кръв целите си кецове неизвестна марка — двете се закискаха.

— Това не е краят — заплаших. — Всъщност е само началото. Нямаш представа с какво се захващаш — за части от секундата Ашли всъщност изглеждаше разтревожена, но след това отново започна да се смее. — Да се махаме от тук — казах на приятелките си, защото се чувствах отвратена. — Вбесява ме! — оплаках се, когато се отдалечихме достатъчно.

— Беше чудесна там долу — възхити се Грейс. — Стори ми се, че Ашли се притесни за момент. Какво те накара най-накрая да й отговориш?

Свих рамене:

— Мисля, че просто ми дойде до гуша.

— Време беше — включи се Корт. — Смятам, че е време за малка разплата. The sleepaway girls трябва да се съберат, за да решат как да го върнат на Ашли и Габи.

— Не мога да повярвам, че го казвам, но съм съгласна с Корт — подкрепи я Грейс. — Ашли твърде много се прави на пчелата майка в Пайнс. Заслужава да сърба от собствената си попара — предполагам, че съм изглеждала изненадана от неспортсменското поведение на Грейс, защото добави: — Не мислите, че щях да го направя, ако смятах, че може да ми струва капитанското място във Войната на цветовете, нали?

— Добре, значи се разбрахме — заявих и млъкнах. — Не че знам какво изобщо смятаме да правим. Как ще й го върнем?

— Не се тревожи за това — лукаво се усмихна Корт. — Специалистка съм по малките лагерни пакости. Ще се срещнем по-късно и ще измислим стратегия.

— Аз съм съгласна — отвърнах. Погледнах назад към Ашли.

„Смей се, докато можеш, Аш — помислих си. — Няма да се смееш за дълго. Играта продължава.“