Джен Калонита
Момичешки клуб (11)

11
Урок по плуване

Да заведа момичетата до езерото за уроците им по плуване, трябваше да бъде най-елементарната ми задача като стажантка. Какво по-хубаво от цял следобед, прекаран във водата? Но когато са намесени шестгодишни, нищо не е така лесно.

— САМ! Серена каза, че ще скочи първа във водата, а ти вчера ми обеща, че аз ще съм първа — изхленчи Макензи, докато разпъвахме кърпите си по парещия пясък. Всички бяха започнали да си събличат горнищата и да си събуват джапанките.

— Не си ти наред, аз съм! — каза Бриджит като стисна юмручета. — Ти си лъжкиня!

— Ако Макензи е първа, тогава аз ще съм първата, която ще се упражнява с Донован — оплака се Серена като я настъпи по крака в знак на протест.

— Донован каза, Донован каза, че аз, че аз, имам н-нужда от д-допълнителна помощ за д-дишането! — прекъсна я Кали, червенокоска, чието лице беше толкова доматено червено, колкото и банския й костюм. Когато се притесняваше, заекваше.

Изведнъж всички осем карамелчета взеха да се надвикват една друга и след това започнаха да се бутат. Серена хвана Макензи за опашките и започна да ги дърпа.

— Не пак — изпъшках. Крещенето никога не помагаше що се отнасяше до момичетата. Имах нужда от помощник, за да прекратя боя, а Алексис беше в главния офис и се оправяше с някаква документация. Какво да правя? Чух смях зад себе си и се обърнах. Донован стоеше на метър от мен. Това ме подсети за нещо. Изтичах при него.

— Здрасти, Сам! — поздрави Донован, докато се подхилваше. — Тежък ден, а?

Корт неслучайно го харесваше, беше сладък, а австралийският акцент само засилваше очарованието му, но нямах време за лиготии. Протегнах се към свирката около врата му, дръпнах го към себе си и я надух с всичка сила, като се опитвах да не се изсмея при шокирания вид на Донован. Момичетата веднага прекратиха караницата.

— Ако вие малки госпожички не спрете веднага, НИКОЯ ОТ ВАС няма да плува днес — строго заявих аз. Серена веднага започна да подсмърча. Плуването беше любимото й занимание, а щеше да го пропусне. Всички останали мълчаха. — Така е по-добре — усмихнах се. — Сега, ако всички се наредите в колонка след мен, ще отидем до водата и всички ще влезем ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ. След което Донован ще реши с кое дете да започне първо. Разбрано?

Всички кимнаха.

— Браво, колега! — похвали ме Донован. — Оттук поемам аз.

— Сигурен ли си? Знам, че са доста — казах. — Ако искаш, мога да ти помогна — въпреки, че това си беше задължение на Донован, винаги предлагах да му помогна. Чувствах се виновна да стоя на пясъка и да го гледам как работи.

— Добре — кимна Донован. — Ще те извикам след малко — усмихна се. — А, и ако видиш Корт, прати й поздрави от мен.

— Ще й предам — опитах се да потисна усмивката си. Корт щеше да подскочи от радост като й кажа.

Върнах се при купчината разпръснати кърпи на моите карамелчета и започнах да ги подреждам. След като ги разпънах на пясъка, свалих панталонките си и започнах да събличам горнището. Още не си бях махнала тениската, когато чух гласове.

— Много ти благодаря за поканата, Аш — зачурулика, без да си поеме дъх някой. Звучеше като едно от момичетата от 8А. — Адски много се вълнувам!

— Това ще е най-хубавото ни преспиване от всички — каза друго момиче. — Не мога да повярвам, че баща ти позволи да наемеш диджей и че ще може да играем Guitar Hero и да си правим маникюр.

— Тъй като рожденият ми ден през януари е адски скучен, татко беше длъжен да ми се реваншира с нещо умопомрачаващо — чух да обяснява Ашли. — Но запомнете — преспиването е тайна. Татко не иска хората да се чувстват отхвърлени.

Едва се сдържах да не се разсмея. Корт каза, че Ашли използвала това извинение всяка година, след което разгласявала из целия лагер за своето парти.

— Колко момичета са поканени? — попита някой.

— Десет — заяви Ашли. — Разбира се, вие момичета от 8А. Няколко кексчета, които толкова искат да дойдат, че са готови да свършат всичката черна работа и разбира се Габи.

В този момент вече бях свалила тениската си и правех всичко възможно да не ме забележат. Забравих ластика си за коса и трябваше да се върна.

— Не си поканила другите си съквартирантки? — чух да пита едно момиче.

— Шегуваш ли се? Тези задръстенячки? Почти не говоря с тях — подсмръкна Ашли. — Особено след като, нали се сещате, имат толкова проблеми.

— Какви проблеми? — попита друго момиче.

— Не бива да казвам — Ашли звучеше сериозно. — Не е възпитано да говоря зад гърбовете им — момичетата започнаха да й се молят. — Добре де, но това е строго секретно — каза тя едва секунда по-късно. — Кортни има проблеми с баща си и винаги се измъква, за да се натиска с някакви момчета. Грейс е на ръба на нервна криза. Едва понася напрежението да е стажантка. А Емили Кейт, ами, да кажем, че е толкова скучна, че дори не ми се обсъжда — Ашли се изсмя. — Остана Сам. Тя е странна. Винаги излиза сама и никой не знае къде ходи. Опитва се да се приспособи, но истината е, че никой в бунгалото ни дори не разговаря с нея — гласът й се сниши до шепот, но още успявах да я чувам. — Тя е пълен аутсайдер.

Кръвта ми кипваше. Не исках да ме канят на тъпото парти на Ашли, но когато разпространяваше толкова нагли лъжи за приятелките ми, не можех да остана безучастна. Ашли продължаваше да говори, когато приближих групичката, а момичетата ме видяха преди самата Ашли.

— Здрасти! — изненадах я. Усмихвах се широко. — Как си, Аш?

— О, здрасти, Сам! — Ашли изглеждаше притеснена. За пръв път я хванах безпомощна.

— Реших да те попитам дали искаш малко от моето плажно масло — подадох шишето. — Всички знаем колко червена ставаш, ако не се намажеш — погледнах към момичетата. — Миналата вечер приличаше на омар, направихме всичко възможно да го прикрием, но не се получи — изненадах се колко убедително звучах.

— Имам си собствено плажно масло, благодаря — отсече Ашли и се усмихна насила. — Но като сме се заговорили така приятелски, може би трябва да ти кажа нещо — огледа ме от глава до пети. — Мисля, че банският ти се е свил. Малко ти е тесен около корема — направи физиономия. — Освен ако просто не си напълняла. Имам предвид, че напоследък се тъпчеш с доста въглехидрати. Не е изненадващо. Тъй като си за първа година на лагер, не си се научила да се храниш правилно. Но не се притеснявай, сладурче, сигурна съм, че никой друг, освен мен не е забелязал украшението ти — няколко момичета се закискаха. Почервенях от гняв.

— Сам? Май наистина ще се възползвам от помощта ти — чух Донован да вика от водата. Момичетата се плацикаха толкова силно, че едва го виждах.

— Разбира се — отвърнах, без да гледам към Ашли. Краткият миг на самоувереност се бе изпарил и всичко, което можех да направя, беше смирено да се оттегля.

— Ще се видим по-късно, момичета — смънках.

— Надявам се! — изчурулика Ашли.

Докато вървях към водата, се обърнах и видях Ашли и нейния антураж скупчени и увлечени в разговор върху еднаквите им розови кърпи. Корт наричаше приятелките на Аш — Бригадата на плажното одеяло, защото винаги скупчваха кърпите си една до друга на едно и също място на плажа и ако някой друг се опиташе да седне там, те вдигаха скандал. Очевидно местоположението на кърпите беше доста важно на брега на езерото. Що се отнася до мен, интересувах се от кърпата си дотолкова, че да е на мястото си, когато се върна.

— Какво ще правим сега? — попитах Донован, когато влязох във водата при него. Всички момичета се държаха за кея и чакаха за по-нататъшни инструкции. Имаше въжета, които ограждаха плитките и дълбоките места и два импровизирани коридора за плуване, оградени с въжета. Колкото и да обичах да плувам, не можех да се примиря с това, че ще го правя в езеро, през чиято вода не се виждаше дъното. Грейс се закле, че езерото е чисто, но бях ужасена от възможността да се отъркам в някоя риба, докато плувам.

— Ще упражняваме плуване бруст — отвърна Донован и показа движението с мускулестите си ръце. Дори шестгодишните го забелязаха. — Защо не започнеш да показваш на всяко момиченце поотделно?

— Разбира се — съгласих се аз.

Часът напредваше бързо. Помогнах на Макензи да упражнява плуване по гръб, с Кали отработихме плуването под вода и помогнах на Серена с нейния бруст. Донован ме използва като асистентка, за да научи момичетата какво да правят, ако изпаднат в беда във водата и как да му сигнализират. След това се престори, че ме спасява и ме изнася на брега. Не можех да спра да се обръщам назад към Ашли и приятелките й, но ги виждах все по-трудно и по-трудно. Езерният бряг доста се оживи с идването на другите групи и заниманията им и дори незаградените места във водата се изпълниха със спасители, които водеха уроците си.

— Мисля, че вие момичета ставате все по-добри в бруста похвали Донован карамелчетата. — Не забравяйте, че следващия петък ще имаме изпит по плуване — момичетата изпъшкаха. — По време на почивките между заниманията ще съм свободен да помогна на всеки, който се интересува от допълнителни тренировки за изпита — това разсмя Макензи. Момичетата може и да бяха само на възраст от шест до осем годинки, но умееха да оценят готино момче, когато го видят. Донован си погледна часовника. — Имаме още десет минути. Искате ли да изиграем една игра на Марко Поло^[1]?

Всички се зарадваха.

— Нещо против и аз да се присъединя?

Обърнах се и видях Коул, който нагазваше във водата. Беше гол до кръста и носеше тъмносини бански. Опитах се да не се заглеждам, особено когато самият Коул се бе загледал в мен. Поне така ми се струваше. Мисълта за това ме накара да се изчервя.

— Колкото повече, толкова по-весело, колега — отговори Донован.

— Подранихме за плуването свободен стил — обясни Коул, докато се приближаваше. — Хънтър ще се появи всеки момент, но засега сме само аз и малките диваци — карамелчетата на Коул вече се плацикаха бурно зад него.

— Няма проблем, идвай — махна с ръка Донован.

— Здрасти! — поздрави ме Коул. Нещо във факта, че стоях само по бански толкова близо до него ме изнервяше. — Как върви денят ти?

— Добре — успях да промълвя. — А твоят?

— Вече по-добре — лукаво се усмихна той. — Ходихте ли с твоите карамелчета до бунгалото по изкуства и занаяти?

Поклатих глава за „не“.

— Внимавай — злокобно промълви Коул, — днес ще използват лепило… и то много. Калеб изсипа цяла тубичка на пода.

— Не знам защо им позволяват да работят с лепило на тази възраст — въздъхнах аз. — Миналата седмица Серена си залепи ръката за масата. Трябваше да намеря лакочистител, за да я освободя — Коул се разсмя.

След като с Коул започнахме да говорим за нещо друго, а не за нас двамата, разговорът ни потръгна. Това ме наведе на мисълта, че щеше да ми е по-лесно, ако мислех за Коул просто като за приятел. Само че не можех — започвах да го харесвам. И то много.

— Аз ще съм пръв със завързани очи — прекъсна ни Донован. — Играта започва сега!

Винаги ми беше много приятно да играя Марко Поло, но сега беше особено забавно, тъй като и Коул участваше. Когато дойде неговият ред да бъде със завързани очи, той ме сграбчи във водата и всичко, което можех да направя, беше да се смея. Когато дойде моят ред, всъщност хванах Донован. Някои от карамелчетата на Коул бяха също много добри — независимо дали мамеха като поглеждаха или не, докато само едно от моите момиченца (Серена) успяваше винаги да се спаси. След това цялата ни група се отправи към плажа, за да изсъхнем. Възпитаниците на Коул имаха час, но Донован си взе петминутна почивка, за да се обади по телефона и на всички беше забранено да влизат във водата без спасител.

Момичетата се затичаха към кърпите си, но след малко спряха, когато видяха Ашли и антуражът й да седят наблизо.

Серена посочи Ашли и се ококори:

— Ти си онова момиче от клипа на лагера!

— Да, аз съм. Как сте? — попита Ашли с възможно най-приятелски настроения сладникав тон, на който беше способна. Винаги звучеше така, сякаш се състезава за някаква длъжност.

— Ти си на всички материали за лагера, които мама ми показа вкъщи — каза Кали със страхопочитание. Държаха се с Ашли така, сякаш току-що са срещнали Хана Монтана. Всичките ми момичета я наобиколиха. Ашли стана и натъпка кърпата в плажната си чанта. А върху банския си облече хавлиена рокличка с цвят на червени боровинки.

— Снимам се в клиповете всяка година — обясни тя на момичетата. — Всъщност съм актриса и модел.

— Виждали ли сме те по телевизията? — попита Серена.

Ашли се сепна за момент и аз неволно се изкисках. Изгледа ме кръвнишки.

— Сам са я давали по телевизията — заяви Макензи и Ашли стана още по-червена. — Участвала е в реклама. Тя е известна. Всички в лагера я познават — аз се опитвах да сдържа смеха си. Погледнах към Коул, а той ми намигна.

— И аз така чух — отсече Ашли и набързо си обу джапанките.

— Клипът на Пайнс не го дават по телевизията, но рекламата със Сам я дават — добави Кали. — Сам ни разказа всичко за това как са я снимали и затова знам.

По устните на Ашли бавно се разля усмивка:

— Наистина ли? Е, в такъв случай съм сигурна, че ви е разказала как е била избрана за ролята в рекламата.

Погледнах я. Какво целеше? Зад мен Коул се бършеше с кърпата и се опитвах да не се разсейвам.

— Сам всъщност не е била избрана специално и не е ходила на голямо прослушване, където да я открият — гласът на Ашли звучеше тържествено. — За разлика от нея аз съм специално избрана от продуценти и жури.

— Била си специално избрана от продуценти? — попита едно от момичетата от 8А, но Ашли не й обърна внимание.

— Сам е участвала в рекламата, защо майка й работи за телефони Дайъл&Даш — разясни Ашли на момичетата ми.

Изведнъж ми призля на стомаха. Винаги съм била честна по този въпрос. Може би твърде честна. Самата аз разказах цялата история на Ашли през първия ден на лагера. Но на малките ми карамелчета спестих тази подробност, най-вече защото ми се стори твърде сложно, за да го разберат. Коул знаеше истината, но ми стана неприятно, когато се наложи да го чуе по този грозен начин от отмъстителен човек като Ашли.

— Предполагам, че компанията не е имала достатъчно пари, за да наеме своя актриса, затова са пуснали демо записа на Сам като национална реклама.

— Това не е вярно — отрекох разгневена. Мразех да се хваля с Дайъл&Даш, но нямаше да оставя Ашли да ме злепоставя пред моите карамелчета.

Ашли продължи да ме игнорира:

— Вие момичета сте виждали другите реклами на Даш, нали? — момичетата закимаха. — Защо мислите Сам не участва и в тях? Не са я искали.

— Достатъчно, Ашли! Тази реклама беше хит. Искаха точно мен, но аз не пожелах да правя повече реклами — дори и да ми се искаше да кажа нещо гадно за кариерата на Ашли, не можех да го направя пред моите карамелчета и тя го знаеше много добре. Ашли отново победи.

— Не е нужно да се защитаваш, Сам. Просто им казвам истината — сви рамене Ашли. — Така правят добрите възпитатели. Те не лъжат възпитаниците си — грабна плажната си чатна и я метна на рамото си. — Ще се видим, момичета.

Отдалечи се с приятелките си. Чувах смеха им.

— Вярно ли е това, Сам? — попита Макензи. — Не са ли те искали за следващите реклами?

— Доста е сложно, Макензи — отвърнах, като й подадох кърпата. — Но кратката версия е, че всички много харесаха първата реклама, а на мен ми беше страшно забавно, докато я снимахме.

— Не обръщай внимание на Ашли — прошепна Коул в ухото ми и усетих как тялото ми се стяга. Усещах аромата на дъвката му. Днес беше с вкус на грозде. Вдишах. — Тя се храни от злобата си.

— Отива й — отвърнах. Страх ме беше да помръдна.

— Няма да я оставиш да се измъкне, нали? — добави Коул.

Свих рамене:

— Не мога да се държа гадно като нея, така че какъв е смисълът?

Отместих се и раздадох на останалите момичета техните кърпи. Уверих се, че всички са взели шапките и слънцезащитните си лосиони (неща, които изглежда редовно губеха). След това стана време аз да се облека. Огледах се. Кърпата и дрехите ми бяха изчезнали.

— Някой виждал ли ми е нещата? — попитах момичетата. Поклатиха глави за „не“. Всички търсихме заедно, дори Коул, който си мислеше, че може би дрехите ми и тези на неговите карамелчета може да се смесили, но не ги намерихме никъде. Внезапно ме осени: Ашли! Сигурно тя и „подчинените“ й са ми ги отмъкнали, докато бях във водата.

— Може ли да използвам някоя от вашите хавлии? — попитах.

Коул спря да се бърше, застана пред мен по бански и ми подаде зелената си кърпа. Миришеше на омекотител. Опитвах се да не се взирам в плочките на корема му, докато я вземах и се увивах в нея.

— Ашли ти е откраднала нещата, нали? — попита Коул.

— Така изглежда — отвърнах с досада.

— Сам… — Коул започна да казва нещо и аз бях сигурна, че ставаше дума за това как да го върнем на Ашли.

— Коул, аз просто не съм човек, който отвръща на подобни неща — побързах да обясня. — Благодаря за кърпата. Обещавам по-късно да ти я върна.

След това се заизкачвах нагоре по хълма след моите карамелчета, боса, стискайки хавлията на Коул. Всичко, за което можех да мисля, беше фактът, че Ашли отново ме унизи.