Ридли Пиърсън
Кръвта на Албатроса (9)

9.

Имаше проблеми с електроенергията последните две вечери. По последни сведения вината за това се стоварваше върху климатиците — неубедително извинение, поне що се отнася до Сиатъл, там никой не притежаваше климатик. И двата пъти Кепела беше в бара на Фу и загуби доста пари. И двата пъти играта продължи и след като беше спрял токът. На третата вечер, когато лампите изгаснаха, Кепела свали картите на покритата със зелен филц маса и каза:

— Предавам се. Очите ми не ще издържат да се взират във фигурите трета поредна вечер на светлината на фенерчета и свещи.

И отиде до барплота, за да си поръча както обикновено.

Загледа се в… една жена. На ръст беше не повече от метър и шестдесет. Носеше блуза от яркочервена изкуствена коприна с китайски тип закопчаване и черни панталони, които се бяха впили в задника й. Беше се облегнала с цяло тяло върху притъмнелия джубокс. Изведнъж удари с юмрук по него. На Кепела му се дощя да се приближи и да… Тя се извърна и го погледна право в очите, като че беше прочела мислите му. Притежаваше най-малкото личице, което някога беше виждал у китайка, излязла от детската възраст. Сигурно беше на не повече от двадесет и пет; зениците й не бяха по-големи от грахово зърно. Тя му се усмихна и захихика като ученичка.

— Ще ме хванеш, ама друг път — предизвика го.

После се запъти право към него с такава походка и поглед, които я правеха да прилича на лъвица. Блузата, единствена преграда пред малките й стегнати гърди с твърди зърна, се полюшваше прелъстително. Докато го подминаваше, му подхвърли:

— Ципът ти се е разтворил. — И окъпа думите в кикот.

Настани се на барплота, оставяйки четири празни столчета между двамата.

Кепела провери ципа си. Е, извъртяла му беше номер. Видя я как вдигна крак, подпря го на съседното столче и го изпъна. След това зашава върху столчето, на което беше седнала — по дяволите, беше го накарала да се възбуди. Но и да осъзнае, че тя не се опитва нарочно да се държи секси. Сексапилът й беше съвсем естествен.

— Съвсем евтин номер беше — обади се той.

Не изглеждаше да го е чула.

Той повиши тон:

— Съвсем евтин номер беше.

— Така се беше втренчил в мен — обясни му тя. — Видях те в огледалото на джубокса.

Кепела извърна глава към автоматичния грамофон. После погледна към Джорджи, който в отговор сви рамене, усмихна се и каза:

— Тази май те забърса, господин Рой.