Ана Сюел
Черния красавец (42)

Глава четиридесет и втора
Изборите

Когато един следобед се прибрахме в двора, Поли излезе да ни посрещне и каза:

— Джери, днес идва мистър Б. да ме пита за кого ще гласуваш. Освен това иска да те наеме за изборите. Ще дойде за отговор.

— Виж какво, Поли, можеш да му кажеш, че кабриолетът ми ще бъде зает. Не желая да го облепят целия с огромните си афиши и освен това смятам, че е обидно за Джак и Капитан да препускат по кръчмите и да разкарват полупияни избиратели. Тая няма да я бъде!

— Предполагам, че ще гласуваш за господина? Той каза, че си имал същите убеждения като него.

— В някои отношения, да, но няма да гласувам за него, Поли. Ти нали знаеш с какво се занимава той?

— Да.

— Е, човек, който е забогатял от този занаят, може и да е добър в някои отношения, но е сляп за нуждите на работниците. Аз не мога с чиста съвест да го изпратя да измисля законите. Сигурно ще ми се разсърди, ала всеки човек трябва да прави онова, което смята, че е най-добро за страната му.

Сутринта преди изборите Джери ме впрягаше, когато Доли влезе разплакана в двора, а синята и рокличка и бялата престилчица бяха целите изпръскани с кал.

— Какво има, Доли, какво се е случило?

— Тези отвратителни момчета — изхлипа тя, — замеряха ме с кал и ме наричаха малка пар… пар…

— Викаха и малка синя парцалана, татко — обади се Хари, който дотича много ядосан, — но аз им дадох да се разберат. Повече няма да обиждат сестра ми. Така ги набих, че ще ме запомнят. Долни, страхливци, оранжеви мерзавци!

Джери целуна детето и каза:

— Тичай при мама, душичката ми, и й кажи, че днес ще е по-добре да си останеш в къщи и да й помагаш. — После строго се обърна към Хари: — Слушай, момчето ми, надявам се, че винаги ще защищаваш сестра си и здравата ще натупваш всеки, който я обижда — така и трябва да бъде. Но запомни, че не желая никакви изборни разпри в двора си. Колкото са сините мерзавци, толкова са и оранжевите, и белите, и червените, и всички останали цветове, затова не желая никой от моето семейство да се забърква с тях. Дори жените и децата са готови да се карат за някакъв цвят, а надали и един на всеки десет знае кой цвят какво означава.

— Но, татко, аз мислех, че синьото означава свобода?

— Свободата не идва от цветовете, моето момче. Те са символ на съответната партия и единствената свобода, която можеш да получиш от тях, е свободата да пиеш на чужда сметка, свободата да те закарат до избирателния пункт в стар, мръсен файтон, свободата да обиждаш всеки, който не носи твоя цвят и да прегракнеш от викане на лозунги, които почти не разбираш — това е твоята свобода!

— О, татко, ти се шегуваш.

— Не, Хари, говоря ти сериозно и се срамувам, като гледам какво правят някои умни хора. Изборите са нещо много сериозно. Или поне така би трябвало да бъде. Всеки човек трябва да гласува според собствената си съвест и да остави съседа си да стори същото.